Решение по дело №1754/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „ТРАНС ЛИКУИДС“ ЕООД, ЕИК *********, с управител и представляващ Т. Н. Н. чрез адв. С. К. срещу Решение №931/12.07.2024 г., постановено по АНД № 1127/2024 г. по описа на Районен съд – [област], с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ТРАНС ЛИКУИДС“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Жалбоподателят счита, че чл.34 от ЗАНН е неприложим, но института на общата погасителна давност за преследване на административни нарушения по чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН е приложим. Срокът по чл.80, ал.3 от НК е три години и считано от извършване на нарушението е изтекъл. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение, ЕФ и присъждане на сторените възнаграждения за адвокат за двете съдебни инстанции. В писмени бележки от 27.09.2024 г. и 12.12.2024 г. жалбата се поддържа и в допълнение е посочено, че предвид решението на СЕС оспореното решение и ЕФ следва да се отменят.

Ответникът – Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ в депозиран от неговия процесуален представител отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила решението на РС – [област]. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размера на претендирания от жалбоподателя размер на адвокатския хонорар.

Прокурор от Окръжна прокуратура – [област] е изразил становище за основателност на жалбата.

Административен съд – [област], при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд, от страна, която има интерес да оспори въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Съгласно чл.63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348, ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно.

Районният съд е установил от фактическа страна следното: Санкционираното дружество e с основен предмет на дейност автомобилни превози във вътрешно и международно съобщение и свързаните с това други дейности, незабранени със закон. Във връзка с дейността си същото притежавало ППС - влекач „ДАФ ФТ ХФ“ с рег. № [рег. номер], с две оси, с технически допустима максимална маса от 18000 кг и допустима максимална маса на състав от превозни средства 40000 кг. На 15.11.2020 г. в 13,45 ч. влекачът се движел по път А-5, участък км 6+683, в община [област], в посока нарастващ километър, в състав с ремарке, с общ брой оси на състава 5 и обща технически допустима максимална маса - 40 000кг. За посоченото ППС имало получена тол декларация за сегмента на рамката, но платената категория била по-малка от измерената, тъй като декларираната категория в тол декларацията била за ППС с 2 оси на влекач и 0 оси на ремарке. В посочените в ЕФ време и място ППС било засечено от устройство №10171, представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Устройството регистрирало наличието на нарушение и създало доклад по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП, с отразяване: „Има тол-декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената“. Контролното устройство автоматично приложило към доклада статично изображение във вид на снимков материал на превозното средство. Последвало издаване на процесният ЕФ, с който на основание чл.187а ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДП на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер [рег. номер]. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

РС – [област] е приел от правна страна, че съобразно чл.139, ал.5 ЗДвП, чл.10б, ал.3 ЗП, чл.102, ал.2 ЗДвП, чл.179, ал.3б ЗДвП, чл.189ж ЗДвП законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството. Изведено е, че чл.189ж, ал.1 ЗДвП в редакцията към момента на извършване на нарушението не е обхващал нарушения по чл.179, ал.3б ЗДвП, но предвид нормата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП установеното нарушение законосъобразно е санкционирано. Прието е, че съгласно чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 НК вр. чл.11 ЗАНН и ТП №1/27.02.2015 г. по т.д. №1/2014 на ВАС е приложим абсолютния давностен срок, който е 4 г. и 6 м. и не е изтекъл.

Решението на ВРС е незаконосъобразно.

Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) към датата на извършване на нарушението – 15.11.2020 г., регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Тоест нормата не предвижда възможност с ЕФ да се санкционират и нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, каквото е нарушението за извършване, на което е ангажирана отговорността на дружеството. Неправилно в решението си съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП приемайки, че същата допуска с електронен фиш да се санкционират и нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Административнонаказателното производство има санкционния характер и е строго формално, поради което такова разширително тълкуване на санкционните разпоредби е недопустимо. Едва с последващото изменение на текста с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., обхватът на нормата е разширен до нарушенията по чл.179 ал.3 - 3б от ЗДвП включително, което е несъмнено доказателство, че към 15.11.2020 г. санкционирането на осъщественото от дружеството административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Извършена промяна в текста на санкционната разпоредба доказва, че преди същата да стане част от приложимата правна регламентация санкционирането на нарушения, като разглежданото, с ЕФ не е било предвидено. Съдът неправилно е приложил закона, което е касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1, вр. ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс за отмяна на решението.

В допълнение към горното по отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето по дело С-61/23 на СЕС с Решение от 21.11.2024 г., според което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В този смисъл санкционната норма на чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по същия закон, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв., следва да остане неприложена. Още повече, че към релевантния момент – 15.11.2020 г. в националното законодателство липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Предвид изложеното, неправилен се явява извода на първостепенния съд, че не са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция.

При издаване на електронен фиш по аргумент на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП са неприложими сроковете по чл.34 от ЗАНН. Следва да се преценява изтекъл ли е абсолютния давностен срок за административнонаказателно преследване, който срок е 4 г. и 6 м. считано от датата на извършване на нарушението съгласно чл. 81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК вр. чл.11 от ЗАНН и ТП №1/27.02.2015 г. по т.д. №1/2014 г. на ВАС. В случая законосъобразно РС - [област] е приел, че не е изтекъл този срок. Това не променя извода на касационната инстанция за незаконосъобразност на решението.

Жалбоподателят е представляван пред РС – [област] и Адм. съд – [област] от адв. К.. От Договор за правна защита и съдействие от 01.02.2024 г. се установява, че е договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 550 лева в брой за процесуално представителство пред РС - [област]. От Договор за правна защита и съдействие от 17.07.2024 г. се установява, че е договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева в брой за процесуално представителство пред Адм. съд - [област]. Предмета на спора е 2500 лева, поради което на основание чл.18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2024 г. минималното възнаграждение за адвокат е 550 лева. Делото е със средна степен на фактическа и правна сложност, поради което възражението за прекомерност от страна на ответника и в двете съдебни производства е неоснователно. На основание чл. 63д, ал.1, вр. чл.143, ал.1 от АПК, АПИ следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 1050 лева, представляваща заплатени възнаграждения за адвокат в двете съдебни инстанции.

Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.3 от АПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 931/12.07.2024 г., постановено по АНД № 1127/2024 г. по описа на Районен съд – [област] и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с който на „ТРАНС ЛИКУИДС“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура”, да заплати на „ТРАНС ЛИКУИДС“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 1050 /хиляда и петдесет/ лева, представляваща възнаграждения за адвокат за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.