№ 192
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110207830 по описа за 2023 година
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-4332-028864 от
24.01.2023г. издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“, с
което на П. И. Н., за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат възражения срещу НП, като се твърди, че то е
неправилно и незаконосъобразно, а освен това се поддържа, че същото
противоречи на материалния и процесуалния закон. Изтъкват се доводи за
това, че извършеното нарушение е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Претендират се направени разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Той се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, с
искане за отмяна на НП. Подробни аргументи привежда в писмена защита.
Административно-наказващия орган, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител и не взима становище по жалбата.
Съдът като обсъди всестранно, обективно и пълно доводите, изложени
в жалбата, както и събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното:
На основание чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, жалбата е депозирана в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок. Страната е процесуално
1
легитимирана и е с обоснован правен интерес да подаде жалбата срещу НП,
връчено на 05.05.2023 г., поради което жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Установено е следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 08.22.2022г. около 11:00 часа в гр. София в района на Терминал 1, с
посока на движение от бул. „Брюксел“ към Терминал 1, служители при ОПП
– СДВР извършили проверка на водача-жалбоподател, който управлявал
моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил „Ш.“ с рег. № ...,
собственост на З. Г. Б.. Проверяващите констатирали, че жалбоподателят
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като
автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 29.09.2022 г., на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Преписката е изпратена на СРП, с оглед
преценка за наличие на данни за престъпление от общ характер. След като е
преценил установените от фактическа страна обстоятелства по преписката,
наблюдаващият прокурор е намерил, че не са налице процесуални
предпоставки за образуване на наказателно производство, и с постановление
от 13.01.2023 г. е направил отказ от образуване на досъдебно производство,
на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
На 06.02.2023 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 175, aл.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Горепосочената фактическа обстановка се установява от приложените
по преписката писмени доказателства – заповеди за компетентност,
постановление на СРП, както и от останалите материали по делото. Съдът
цени писмените доказателства, събрани и приобщени по предвидения в
закона ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка
административнонаказващият орган необосновано е приел, че от обективна
страна, с действията си жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП.
На първо място, необходимо е да се отбележи, че
административнонаказващият орган /АНО/ не е посочил ясно и
непротиворечиво същностни елементи от състава на твърдяното нарушение,
неотменен реквизит на НП. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места; по
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от
2
ЗДвП. Съобразно заложеното от законодателя в нормата на чл.143, ал.15 от
ЗДвП, "Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система,
се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство.". По делото липсва
спор, че процесното МПС е служебно дерегистрирано на 29.09.2022 г., на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Същевременно
административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства касателно
субективната страна на нарушението, доколкото видно от представените по
делото писмени доказателства, моторното превозно средство е собственост на
трето лице /З. Г. Б./, и не са налице доказателства, това лице да е било
уведомено за прекратяването на регистрацията; съобразно разпоредбата на
чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на
регистрацията по ал. 1, т.1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на
превозното средство. Въпросът за субективната страна на посоченото
нарушение е решен еднозначно и с Тълкувателно постановление № 2 от
05.04.2023 г. на Върховния административен съд - ОСС от НК и на ВКС и I и
II колегии на ВАС, според което неспазването на изрично записаното в закона
задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за
служебното прекратяване на регистрацията има правни последици, и ако
собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е
предоставил управлението на автомобила. Затова Съдът намира, че
нарушението се явява недоказано от субективна страна - липсват
доказателства за това, жалбоподателят да знаел или да е бил длъжен да знае,
че регистрацията на моторното превозно средство е прекратена. Така не
може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел
или предполагал, че управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха
представени. Напротив, установи се, че жалбоподателят е управлявал МПС,
което е чужда собственост, и не се ангажираха доказателства лицето да е
било уведомено, че автомобилът е с прекратена регистрация. Липсват каквито
и да било доказателства, жалбоподателят да е осъществил виновно
(умишлено или по непредпазливост) нарушение, да е знаел или предполагал,
че автомобилът е с прекратена регистрация.
За пълнота на изложението, фактическата обстановка в процесното
наказателно постановление е описана противоречиво: от една страна, на
жалбоподателя се вменява да е извършил административното нарушение на
08.11.2022 г. около 11.43 ч. в гр.София, на ул.”Брюксел”, от друга – да е
сторил това около 11.00 ч. в в района на Терминал 1, с посока на движение от
бул. „Брюксел“ към Терминал 1. По този начин е нарушено съществено
правото на жалбоподателя да разбере административното обвинение,
респективно, да организира адекватно защитата си. Настоящата инстанция
приема наличието на съществени процесуални нарушения, които в своята
съвкупност са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП. След като
на лице – нарушител се вменява с наказателното постановление
извършването на определено административно нарушение, без да са
изложени всички елементи от обективна и субективна страна на самото
3
нарушение, то и субектът на административната отговорност се явява
ограничен в правото си на защита и е поставен в положение, да не е наясно с
пълния обем на повдигнатото му с наказателното постановление, обвинение
за административно нарушение. Засягането на правото на защита до степен да
бъде ограничено това право винаги съставлява съществено процесуално
нарушение, опорочаващо наказателното постановление и налагащо отмяната
му като незаконосъобразно, без да е необходимо привеждането на други
съображения по съществото на спора.
По тези съображения издаденото НП следва да бъде отменено изцяло
като необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски по
делото и предвид изхода на делото, то се явява основателно, затова следва да
бъдат присъдени такива в размер на 400.00 лв., съобразно приложено копие
от договор за правна защита и сдействие от 02.08.2023 г.
Воден от горното и на основание на чл. 63, ал.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-028864 от
24.01.2023г. издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“, с
което на П. И. Н., за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя паричната сума от
400.00 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в
14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4