№ 106
гр. Благоевград, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Г.
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20241210200625 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАН.
Образувано е по жалба на А. Д. Г. с ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 24-7852-000008/22.03.2024 г., издадено от началника на 02 РУ –
Благоевград, с което на основание чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя са
наложени наказание „глоба”в размер на 2000 лв. и наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца и на основание чл.183, ал.1 т.1 ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на НП, както и че същото е
издадено при нарушение на процесуалните правила. Оспорва се компетентността на
актосъставителя и наказващия орган и се твърди, че към момента на извършената
проверка на жалбоподателя, той не е имал качеството „водач на МПС“, тъй като не е
управлявал посочения в НП автомобил, не е спиран за извършването на проверка,
както и не е бил в автомобила при пристигането на полицейските служители. Предвид
горното не е представил на проверяващите СУМПС, поради и което не е налице
виновно извършване и на нарушението на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП. Навежда се и
несъответствие между словесното описание на нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП и
правната му квалификация.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и се претендират направените по делото разноски
В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован се явява
лично и се представлява от адв. П., която поддържа подадената въззивна жалба. Сочи,
че въпреки съдържащото се във възражението срещу акта искане за предоставяне на
видеозаписи от предната камера на полицейския автомобил и бодикамерата на
актосъставителя, тези записи не били съхранени, като по този начин наказващият
орган саботирал представянето пред съда на относими към предмета на делото
доказателства. Прави анализ на показанията на свидетелите и твърди, че не били
събрани доказателства, установяващи управлението на автомобила от жалбоподателя
1
на посочените в НП време и място, поради което не бил субект на нарушението.
Жалбоподателят поддържа становището на процесуалния си представител.
Заявява, че неприятностите му започнали след кандидатирането му за общински
съветник в Община Симитли.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, депозира
писмено становище, в което прави искане за потвърждаване на издаденото
наказателно постановление .
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения,
анализира събраните по делото доказателства и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено от фактическа страна следното:
Свидетелите С. Н. и Е. Д. са служители на 02 РУ Благоевград, като на
25.02.2024 г. били дневна смяна и изпълнявали служебните си задължения на
територията на общ. Симитли. Полицейските служители получили сигнал, че
жалбоподателят А. Г. употребил алкохол в с.Железница, общ. Симитли, след което
предприел управление на автомобила си. Сигналът съдържал регистрационен номер на
автомобила и имената на неговия водач.
За проверка на постъпилия сигнал, Н. и Д. се отправили с патрулен автомобил
от гр. Симитли към с. Железница, като около 17.35ч. на входа за с. Железница се
разминали с л.а „Мицубиши Паджеро“ с рег. № Е., който се движел по ул. „Г. Д.“ в с.
Железница в посока към гр.Симитли и бил управляван от жалбоподателя Г., който бил
сам в автомобила.
Полицейските служители направили обратен завой и последвали управлявания
от Г. автомобил, като му подали светлинен и звуков сигнал за спиране. Управляваният
от жалбоподателя автомобил пресякъл пътното платно, спрял на отбивката на
Асфалтова база, а Г. излязъл от автомобила от мястото на водача, като в автомобила
нямало други лица.
Свидетелката Н. слязла от патрулния автомобил и тръгнала към
жалбоподателя, но в момента в който го доближила заради позицията на тялото му
помислила, че уринира, поради което изчакала на известно разстояние. След като се
обърнал с лице към нея, Н. се легитимирала на жалбоподателя и му разпоредила да
предостави за проверка личните си документи и документите на автомобила.
Междувременно при двамата дошъл и полицай Е. Д.
Г. отказал да предостави документите си и тези на автомобила, което наложило
Н. няколко пъти да му разпореди да отиде до автомобила си и да предостави
поисканите документи, при което жалбоподателят тръгнал да се отдалечава от
автомобила като се затичал. Н. последвала жалбоподателя, а Е. Д. се обадил на
дежурен полицай и поискал да бъдат изпратени за съдействие още полицейски
служители.
На място били изпратени полицейските служители В. П. и И. Д., в чието
присъствие жалбоподателят продължил да се държи агресивно, отказвал да изпълнява
разпорежданията на полицейските служители и оказвал съпротива, което наложило
спрямо него да бъдат използвани помощни средства- белезници. П. и И. Д. забелязали
нарушения в походката на жалбоподателя и усетили специфичен мирис на алкохол от
жалбоподателя.
След пристигането на П. и И. Д., дошли и синът на жалбоподателя,
придружаван с неустановен по делото мъж.
За извършване на проверка за употреба на алкохол от жалбоподателя
пристигнали А. Г. и К. А. – служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
2
Благоевград.
След изрична покана от страна на Г. и А., жалбоподателят отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол чрез техническо средство Дрегер Дръг 7510 с фабр.
№ ARВВ-0001.
Служителите на сектор „Пътна полиция“ разяснили на Г. последствията на
отказа му да бъде изпробван за употреба на алкохол, но той отново отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол.
Г. отказал да предостави и СУМПС.
Свидетелката Н. издала на жалбоподателя талон за изследване № 0169468, в
който е отразен отказът му да бъде тестван с техническо средство за употреба на
алкохол.
С издадения талон за изследване на жалбоподателя е указано, че следва да се
яви в СПО- Благоевград до 60 минути от връчването талона.
Г. отказал да подпише и получи талона за изследване, което е удостоверено с
подписа на свидетеля Е. Д..
При така направените констатации, Н. приела, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбите на чл.174, ал.3 ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, поради което в негово
присъствието и на свидетеля Е. Д., на същата дата съставила АУАН серия GA
№1085386.
Н. разяснила на жалбоподателя за какви нарушения е съставен актът и го
предявила на жалбоподателя. Г. отказал да подпише съставения акт и разписката за
връчването му, като отказите му са удостоверени с подписа на свидетеля К. А..
При извършаваната полицейска проверка е направен видеозапис /приложен
към административнонаказателната преписка/, за който не е удостоверено официално
дали е от видеорегистратор или бодикамера на полицейски служител. От извършения в
хода на съдебното следствие оглед на приложения видеозапис се установява, че е
направен от бодикамерата на полицейски служител.
На същата дата е снето писмено обяснение от свидетеля И. С., в който същият
саморъчно отразил, че около 17.30ч. на 25.02.2024 г. видял Г. да управлява автомобил с
рег. Е в посока от с. Железница към гр. Симитли, след което бил последван от
патрулен автомобил.
В предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок жалбоподателят депозирал пред
наказващия орган писмени възражения.
Съгласно писмо на директора на „МБАЛ- Благоевград“ АД, на 25.02.2024 г.
жалбоподателят не се е явявал в СПО при МБАЛ- Благоевград за вземане на
биологични проби за употреба на алкохол/наркотични вещества.
Въз основа на АУАН № GA №1085386/25.02.2024г. на 22.03.2024г. началникът
на 02 РУ Благоевград издал обжалваното наказателно постановление, което е връчено
на жалбоподателя на 09.04.2024 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на
жалбоподателя, показанията на разпитаните от съда свидетели С. Н., Е. Д., В. П., И. Д.,
К. А., А. Г., В. Г., Р. Т., Д. Г., И. С. и М. Т., и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо от 02 РУ при ОД на
МВР Благоевград УРИ7852-00-1494/30.05.2024 година с приложение Заповед № 244з-
1039/17.03.2024 г. и Заповед № 8121з[1]1632/02.12.2021 г., писмо от МБАЛ
Благоевград изх. № 11-00-17/31.05.2024 г, АУАН серия “G A ” №1085386; талон за мед.
изследване №0169468; ЗППАМ №24-7852-000019/25.02.2024г.; ЗППАМ №24- 7852-
000020/25.02.2024г.; докладна записка от мл. инспектор Е. Д. с Рег.№7852р-2720/2024г.
3
по описа на 02 РУ - Благоевград; обяснение от - И. Е. С. от с.Железница; възражение с
УРИ №244000- 10 9378/2024г. по описа на ОД МВР - Благоевград; писмо с УРИ
№244000- 9378/2024г.; докладна записка от Ст. Г. от 22.03.2024 г. ; докладна записка с
Рег.№7852р- 4026/2024г. по описа на 02 РУ - Благоевград; докладна записка с Рег.
№7852р- 4020/2024г. по описа на 02 РУ - Благоевград; докладна записка от мл.
инспектор Вл. П. с Рег.№7852р-4152/2024г. по описа на 02 РУ – Благоевград; бял
хартиен плик, съдържащ компактдиск, писмо от 02 РУ при ОД на МВР Благоевград
УРИ7852-00-1857/09.07.2024 г. с приложение Заповед № 8121з-140/08.02.2024 г.,
организационно-технически правила за работа с автоматизирана информационна
система „видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“, приложение №
1 към чл. 6, ал. 3, писмо УРИ244р-27355/01.11.2023 г., Указания за работа на
полицейските органи с технически средства за явно наблйдение – персонална
полицейска камера, видеорегистратор, цифрова система за управление на
доказателства/докингстанция с приложение, Заповед № 8121з[1]1739/24.10.2023 г.,
писмо 785200-1067/26.04.2024 г., АУАН № 1085386/25.02.2024 г.; писмо от
Административен съд – Благоевград изх. № 427/01.07.2024 г.с приложение Решение №
1584/17.05.2024 г., Копие на Заповед № 8121з-140/08.02.2024г относно утвърждаване
на организационно технологични правила за работа с автоматизирана информационна
система за „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътен контрол“ /АИС
ВОДПК/, указания за работа на полицейските органи с технически средства за явно
наблюдение - персонална полицейска камера, видеорегистратор, цифрова система за
управление на доказателствата докингстанция, ведно с приложенията, Приложение -
стикер „зона с постоянно видеонаблюдение и запис“ за служебно МПС, Приложение -
стикер „зона с постоянно видеонаблюдение и запис“ за ППК и видеорегистратор,
Приложение - ръководство за употреба на персонална полицейска камера / бодикамера
и видеорегистратор/, Приложение - ръководство за употреба на ЦСУД, Приложение -
ръководство за работа с контролен клиент за мобилно видеонаблюдение в реално
време, Писмо по УРИ №785200-2016/2024 г., ведно с писмо-отговор по УРИ №785200-
1067/26.04.2024 г. и копие на АУАН серия „GA“ №1085386 по описа на 01 РУ –
Благоевград. писмо от 02 РУ при ОД на МВР Благоевград УРИ 785200-3420/07.11.2024
г. с приложение Заповед № 8121з[1]1739/24.10.2023 година, писмо УРИ 244р-
27355/01.11.2023 г., указания за работа на полицейските органи с технически средства
за явно наблюдение исмо регистрационен № 785500-10584/09.12.2024 г.
При анализа на обясненията на жалбоподателя и показанията на неговия син -
свидетеля Д. Г. съдът съобрази двойствената природа на доказателствено средство и
средство за защита на обясненията на жалбоподателя и близката родствена връзка
между него и свидетеля Д. Г.. Предвид горното преценката за достоверността им
следва да се основава на липсата, съответно наличието на вътрешни противоречия и
логически несъответствия и корелацията им с останалата част от доказателствената
съвкупност по делото.
При извършването на посочената преценка съдът намира, че обясненията на Г.
следва да бъдат кредитирани частично.
Като достоверни районният съд приема обясненията на жалбоподателя, че на
25.02.2024 г. му е извършена полицейска проверка, като разговорът с полицейските
служители е проведен докато бил извън автомобила, както и че отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол и отказал да подписва документи. В
посочените части обясненията на Г. са последователни и логични и се подкрепят от
показанията на полицейските служители, съставения АУАН и талон за изследване.
Съдът не кредитира обясненията на Г. и показанията на неговия син Д. Г., че на
4
описаните в НП време и място свидетелят Д. Г. е управлявал л.а. „Мицубиши
Паджеро“с рег. № Е., с оглед категоричното им опровергаване от показанията на
свидетелите Е. Д., С. Н. и И. С..
Показанията на свидетелите Е. Д. и С. Н., които са доказателствен източник за
това, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила на 25.02.2024 г. в с.
Железница в посока гр. Симитли са хронологично издържани, без вътрешни
противоречия или такива между показанията на двамата свидетели и съдържат
конкретика относно движението на автомобила, мястото, където е установен
първоначално от полицейските свидетели, начинът на спиране, това че А. Г. е бил сам
в автомобила, както и че при спирането на автомобила е излязъл от него от мястото на
водача. За тези свидетели не са налице каквито и да било данни за заинтересованост от
изхода на делото, като и двамата детайлно пресъздават преките си възприятия, както и
че проверката на жалбоподателя е извършена по подаден преди това сигнал, че
управлява автомобила си след като е употребил алкохол, като сигналът съдържал
информация за водача на автомобила и регистрационния му номер.
В показанията си и двамата свидетели сочат непротиворечиво, че още при
разминаването с автомобила разпознали, че жалбоподателят управлява автомобила и в
него няма други лица. Тук е мястото да се посочи, че категоричността в показанията
на свидетеля Е. Д., че именно Г. управлявал автомобила се основава на познанството
им много преди извършването на проверката. Показанията на тези свидетели
установяват и че след разминаването, последвали управлявания от А. Г. автомобил и
до спирането на автомобила в м. Асфалтова база, след подаден от полицейските
служители сигнал за спиране, управляваният от жалбоподателя автомобил не е спирал,
като до него не е спирал и друг автомобил. Показанията на свидетелите Е. Д. и С. Н.
се подкрепят косвено и от показанията на свидетеля И. Д. /л.79 от делото/, според
които при пристигането им на мястото на проверката с колегата му В. П., освен
жалбоподателят и полицейските служители нямало други лица, като впоследствие при
тях дошли синът на жалбоподателя и неустановено по делото лице.
Показанията на Е. Д. и Н. в частта им касаеща самоличността на водача на
автомобила на инкриминираното време и място, кореспондират и с показанията на
свидетеля И. С..
Показанията на С. са последователни и пълни, като още на 25.02.2024 г. в
саморъчно написано от него обяснение/л.13/, е посочил, че на същата дата около
17.30ч. видял „Т. Г. да се качва в неговия джип Е в посока гр. Симитли“, като видял и
че патрулен автомобил обърнал посоката и тръгнал след него със сирени и буркани. В
проведения му в хода на съдебното следствие разпит свидетелят С. потвърждава, че
лично видял как жалбоподателят се качва в автомобила си и го привежда в движение,
след което се отправил в посока гр. Симитли, а малко след това бил последван от
патрулен автомобил с включени светлини.
С показанията си С. възпроизвежда непосредствените си възприятия за
относими към предмета на делото обстоятелства, като съдържат данни както за
наблюдаваното от него и написаните обяснения, така и за това, че на 05.10.2024 г.
/повече от 7 месеца след датата на санкционираното нарушение/ жалбоподателят му
ударил шамар пред магазин в с.Железница.
При преценката за кредитиране на показанията на свидетеля В. Г. съдът
съобрази констатираните в показанията му вътрешни противоречия. Първоначално Г.
сочи, че на 25.02.2024 г. видял автомобил, от който слезли двама човека и единият
продължил надолу от колата, като в първия момент не могъл да познае двамата мъже,
които излезли от спрелия автомобил. Посочва също, че когато спрял автомобилът,
5
намиращото се там куче започнало да лае, което привлякло вниманието му и затова се
обърнал и видял спрелия автомобил. Впоследствие обаче променя показанията си и
заявява, че разпознал, че единият мъж, който слязъл от колата бил жалбоподателят и
сочи, че именно жалбоподателят се возил в автомобила, а другият мъж шофирал.
Следва да се подчертае, че показанията на Г. не съдържат данни и за друг
автомобил, спрял на процесната отбивка освен този на Г. и пристигналите
впоследствие полицейски автомобили, което противоречи на показанията на
свидетелите Д. Г. и Р. Т., че Т. с управлявания от него автомобил също спрял до
автомобила на Г. и двамата разговаряли.
Съдът констатира противоречия и между показанията на Д. Г. и Р. Т..
Свидетелят Д. Г. сочи, че като спрял управлявания от него автомобил, до него спрял
автомобилът на Т. и докато Т. и жалбоподателят разговаряли, Д. Г. слязъл и се
отдалечил от автомобила. В показанията на Т. обаче липсват данни за слизането и
отдалечаването от автомобила на сина на жалбоподателя- свидетеля Д. Г. по време на
разговора му с жалбоподателя.
Установените противоречия в показанията на Г., Д. Г. и Р. Т. внасят обосновано
съмнение в тяхната достоверност.
Изложените съображения за достоверност на показанията на свидетелите С. Н.,
Е. Д. и И. С. наред със заинтересоваността от изхода на делото на жалбоподателя,
неговия син и свидетелите В. Г., Р. Т. и М. Т., с които жалбоподателят е в добри, а с Т. и
в приятелски отношения, променяща отношението им към фактите със значение към
предмета на доказване и в частност това кой е управлявал автомобила на отразените в
НП време и място, мотивира съда да не кредитира обясненията на жалбоподателя и
показанията на свидетелите Д. Г., Р. Т. и М. Т., в частта им че на 25.02.2024 г. л. а
„Мицубиши Паджеро“ с рег. Е. е управляван от свидетеля Д. Г., а не от жалбоподателя.
При установяване на фактическата обстановка, съдът се довери на показанията
на полицейските служители С. Н., Е. Д., В. П., И. Д., К. А., А. Г. като съобрази тяхната
последователност, непротиворечивост, и корелацията им със съставения АУАН и
талона за медицинско изследване. Високата доказателствена стойност на показанията
на тези свидетели се основава на пресъздаването на преките им възприятия за
относими към предмета на делото обстоятелства, като показанията им съдържат
детайли за извършената проверка, агресивното поведение на жалбоподателя,
наложило съдействие на други полицейски служители и използване на помощни
средства и отказът на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на алкохол и да
предостави СУМПС.
Като изясняващи релевантни към предмета на делото обстоятелства,
районният съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се
опровергават от доказателствената съвкупност.
Отделно от горното съгласно чл.189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените АУАН по
реда на този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е
съставен редовно, като от страна на жалбоподателя не са представени доказателства,
опровергаващи презумираната със закона редовност на съставянето на акта.
От съставения АУАН и показанията на свидетелите Е. Д., С. Н. и И. С. съдът
установи управлението на МПС от жалбоподателя на описаното в НП време и място, а
оттам и качеството му на водач на лек автомобил „Мицубиши“ с рег.№ Е..
Обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите С. Н., Е. Д., В. П.,
И. Д., К. А., А. Г., съставените АУАН и Талон за изследване са източник на
доказателствена информация и за отказа на А. Г. да му бъде извършена проверка за
установяване употребата на алкохол чрез 7510 с фабр. № ARВВ-0001.
6
В Талона за изследване, се съдържат данни за даденото му указание да се яви в
СПО при МБАЛ Благоевград за вземането на проби кръв и урина.
От писмо на директор на МБАЛ- Благоевград АД съдът установи, че
жалбоподателят не се е явявал на 25.02.2024 г. в СПО при МБАЛ- Благоевград за
вземане на биологични проби за употреба на алкохол.
От извършения в хода на съдебното следствие оглед на видеозапис /л.248/ се
установява, че същият е с продължителност 47 секунди, като на 14 секунда от записа
се вижда тъмен автомобил с рег. №Е.
Районният съд намира за необходимо да посочи, че липсата на представени по
административнонаказателната преписка видеозаписи на цялата проверка на
жалбоподателя от видеорегистратора на полицейския автомобил и бодикамера на
полицейските служители не предпоставя отмяна на издаденото наказателно
постановление предвид убедителната доказателствена обезпеченост на всички
съставомерни признаци на двете нарушения.
Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт,
при спазване на предвидения с чл.59, ал.2 ЗАНН преклузивен срок, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от
полицейски орган в съответствие с чл.189, ал.1 ЗДВП и т.2.2 от приложената заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи- след успешно
положен изпит за познаване съдържанието на ЗДВП и КЗ, което се установява от
Заповед № 244-з-1039/27.03.2023 г. – /л.51 от делото/. Атакуваното НП е издадено от
орган, надлежно упълномощен на основание чл.189, ал.12 ЗДвП с т. 3.8 от Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. В този смисъл
актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни да
установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, като същият е отказал да го
подпише и получи, удостоверено с подписа на свидетеля К. А.. Спазени са сроковете
по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат
законоустановените с чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Релевантните за обективната
съставомерност на двете нарушения признаци са описани по ясен и конкретен начин,
като дадената правна квалификация съответства на словесното им описание.
Предвид изложеното въззивната инстанция не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт по отношение и на
двете нарушения.
1. По отношение на нарушението по чл. 174, ал.3 ЗДвП
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
7
По същество на нарушението съдът счита, че събраните по делото
доказателства установяват по изискуемия се несъмнен начин, че от обективна страна
на посочените в НП време и място А. Г. като водач на лек автомобил „Мицубиши“ с
рег. № Е. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и не е изпълнил даденото му по надлежния ред
предписание за даване на проби за химическо лабораторно изследване за
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Нарушението е от категорията на т. нар. "формални нарушения“, като за
съставомерността му по чл.174, ал.3 ЗДвП се изисква единствено отказ от страна на
водач на съответното моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употреба на алкохол или неизпълнение на
предписание за даване на проби за химическо лабораторно изследване за
установяването употреба на концентрацията на алкохол в кръвта и не е необходимо
настъпването на каквито и да било общественоопасни последици.
Съдебният състав приема цялостното поведение на спрения за проверка водач
– жалбоподателят А. Г., като напълно съзнателно действие по осуетяване на
възможността да му бъде извършена посочената проверка за установявана на
управление на МПС след употреба на алкохол. В случая той излязъл от управлявания
от него автомобил, напълно преднамерено се е отдалечил от автомобила, оказал
съпротива на полицейските служители и отказал да бъде тестван с предложеното му
техническо средство Дрегер 7510 с фабр. № ARВВ-0001, установяващ концентрация на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. На следващо място,
въпреки издадения му талон за медицинско изследване, не се е явил в СПО при
МБАЛ-Благоевград в изрично указаното с талона време.
Изложеното обуславя извод за наличието на заявен категоричен отказ на
жалбоподателя да бъде проверен за установяване на употреба на алкохол в кръвта,
както и да изпълни предписание за даване на проби за химическо лабораторно
изследване за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта му и не е
необходимо настъпването на каквито и да било общественоопасни последици.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП е едновременно санкционна и предписваща
правила за поведение, като съгласно нея водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози,
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
В настоящия случай жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не е изпълнил
предписанието за вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, поради което правилно в
АУАН и НП са посочени и двата алтернативно предвидени състава на нарушението
/наличието на който и да е от тях обуславя извод за извършено нарушение по чл.174,
ал.3 ЗДвП/, като предвид използването на съюза „и“ /а не „или“/ не съществува
неяснота за какво нарушение е санкциониран жалбоподателят.
Ето защо правилно актосъставителят и наказващият орган са приели, че с
8
отказа на А. Г. да му бъде извършена проверка чрез техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и неизпълнението на предписанието за
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, той е извършил нарушение на разпоредбата
на чл.174, ал.3 ЗДвП.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, като жалбоподателят е
извършил нарушението при пряк умисъл. Г. е съзнавал, че следва да изпълни
указанията на контролния орган и да бъде изпробван за употреба на алкохол в кръвта с
предложеното му техническо средство или да даде биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, но
съзнателно е отказал да стори това, при отсъствието на уважителни причини за такива
откази.
Абсолютно определените вид и размер на кумулативно предвидените
административните наказания в разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП, лишава
административнонаказващия орган и съда от възможността за тяхната
индивидуализация.
Изложените съображения обуславят извод за законосъобразност на
наказателното постановление по отношение на това нарушение.
2. По отношение на нарушението на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП
Съгласно чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория.
По делото се установи безспорно, че на посочените в АУАН и НП време и
място, жалбоподателят не е носил свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория.
В настоящия случай от показанията на свидетелите Е. Д. и С. Н. се установи,
че въпреки изричното поискване на посочения документ от страна на полицейските
служители, Г. не е предоставил свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория.
Нарушението е осъществено от жалбоподателя при пряк умисъл като форма на
вина - съзнавал е общественоопасния характер на деяниято си (че не носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория),
че така нарушава правилата за движение по пътищата и въпреки това е управлявал лек
автомобил.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП с глоба 10,00 лева
се наказва водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление.
Доколкото предвидената за нарушение глоба е в абсолютно определен размер,
безпредметно се явява излагането на съображения относно нейната индивидуализация.
Съдът намира, че и за двете нарушения не са налице основанията за
приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тъй като обществената им опасност не
разкрива различия в сравнение с типичната степен на обществена опасност на
нарушенията от този вид.
Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за
изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо
депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди в цялост като
законосъобразно и обосновано.
При този изход на делото, право на разноски възниква за наказващия орган, но
9
поради липсата на съответното искане, такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН Районен съд- Благоевград,
НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-7852-000008/22.03.2024 г.,
издадено от началника на 02 РУ – Благоевград, с което на А. Д. Г. с ЕГН **********, с
адрес гр. С., ул. "Ц." № на основание чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП са наложени наказание
„глоба” в размер на 2000 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24 месеца и на основание чл.183, ал.1 т.1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10