№ 619
гр. Варна, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ в публично заседание на осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110202681 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Й. Р. К. от гр.Шумен срещу Наказателно
постановление № 20-0439-000451/09.11.2020г. на началник РУ към ОДМВР-
Варна, Трето РУ-Варна, с което на лицето било наложено административно
наказание “глоба” в размер на 20 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183,
ал.2, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателката счита, че не е извършила вмененото й нарушение.
Намира, че паркираният от нея автомобил не е създавал опасност и не е
пречел на останалите участници в движението. Привежда доводи за липса на
надлежно описание на нарушението, като изтъква и че на процесното място
не е имало поставен пътен знак В 27, забраняващ престоя и паркирането.
Изразява становище за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява
лично, като поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
случай, че жалбата бъде уважена, моли евентуално претендираните от
жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат
1
присъдени в минимален размер.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 05.07.2020г. жалбоподателката
паркирала собствения си лек автомобил марка “Фолксваген Пасат” с ДК№
**** на пътното платно на ул.“Атанас Христов“ в гр.Варна, в близост до
„Grand Mall“-Варна. Около 11,00ч. на посочената дата това обстоятелство
било констатирано от св.Т. Д. Т.- мл. полицейски инспектор към Трето РУ
при ОДМВР-Варна, който установил, че автомобилът е паркиран в активна
лента за движение и счел, че пречи на разминаването на останалите превозни
средства. На същото място имало паркирани по същия начин и други
автомобили. Във връзка с тези констатации на същата дата свидетелят издал
фишове за налагане на глоба в отсъствие на нарушителя на собствениците на
автомобилите, за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. На 13.07.20г.
жалбоподателката депозирала възражение срещу издадения фиш, поради
което фишът бил анулиран, а на 20.07.2020г. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение на К. за това, че е паркирала процесния лек
автомобил в активната лента за движение, като същият създава пречки на
другите участници в движението. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителката, бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени
такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но след
разглеждането им от назначена за целта комисия били счетени за
неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на
09.11.2020г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 20,00 лв. за извършено
нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на
свидетеля Т. Д. Т., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на посочения свидетел следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват
основания за съмнение в тяхната достоверност. Свидетелят лично е възприел
местонахождението на паркирания автомобил и предоставя необходимата за
изясняването на делото информация. Т. е категоричен, че превозното
средство е било паркирано в активна пътна лента на двупосочна улица, че на
това място няма лента за паркиране, както и че е имало автомобили, чието
придвижване е било реално затруднено от автомобила на жалбоподателката.
Показанията на свидетеля са от значение и за установяване самоличността на
2
водача, тъй като пред него К. е потвърдила, че именно тя е паркирала на
процесното място. Твърденията на актосъставителя кореспондират на
приложените писмени доказателства, които подкрепят извода за
достоверността на свидетелските показания и позволяват изложената
фактическа обстановка да бъде установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДП. Цитираната разпоредба забранява
престоят и паркирането на място, където превозното средство създава
опасност или е пречка за движението. От показанията на св.Т. съдът приема
за безспорно установено, че на посочената в НП дата жалбоподателката
действително е паркирала автомобила си на процесното място- обстоятелство,
което по начало не се оспорва от последната. Съдът не намира основания да
не кредитира и твърденията на свидетеля, че паркираният автомобил се е
намирал в активна лента за движение и е създавал затруднения на други
участници в движението. Поради това съдът приема, че като е паркирала
автомобила си на посоченото в НП място, жалбоподателката е нарушила
разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДП. Следва да се отбележи, че за
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката е без значение обстоятелството, че на това място не е
имало пътен знак, указателна табела или маркировка, забраняващи
паркирането. В случая К. е санкционирана не за неспазване на забрана,
установена с пътен знак или др. под., а за нарушаване на общата забрана за
паркиране на място, където превозното средство създава опасност или е
пречка за движението, поради което наличието или липсата на съответно
обозначение е без правно значение. Не могат да бъдат счетени за основателни
и доводите в жалбата, че движението по улицата на преминаващите превозни
средства не е било възпрепятствано, доколкото както беше посочено, от
събраните по делото доказателства се установява обратното.
Макар и правилно да е констатирано наличието на административно
нарушение обаче съдът намира, че при провеждането на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на атакуваното
наказателно постановление. НП е издадено от компетентен орган, в
3
предвидените за това срокове. В обстоятелствената му част обаче липсва
пълно и ясно описание на обстоятелствата около извършването на
нарушението. В тази връзка съдът съобрази установената практика на ВАдмС
по аналогични случаи, която трайно приема, че възпроизвеждането в НП на
съдържанието на нарушената норма на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
посочването единствено на обстоятелството, че автомобилът е паркиран на
платното за движение, с което пречи на преминаването на другите ППС, не
покрива стандартите за надлежно описание на нарушението с всички
съставомерни признаци на нарушението. В редица решения (постановени по
повод наказателни постановления, съдържащи описания на нарушения,
идентични с разглеждания случай) се приема, че при оформената по този
начин обстоятелствена част на НП липсват конкретни факти и обстоятелства в
АУАН, с оглед на които издателя му е преценил, че съответният автомобил
създава опасност или е пречка за движението. Констатирано е, че неяснота
създава и използването на съюза "или" при описанието на две от
предвидените в чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП хипотези, като се изтъква, че с
АУАН се повдига обвинение за административно нарушение, поради което
фактите и обстоятелствата от обективната страна на деянието следва да са
описани ясно и категорично, а не като алтернативни и евентуални. В
практиката си ВАдмС приема, че освен текста на разпоредбата на чл.98, ал.1,
т.1 от ЗДвП в АУАН и в НП следва да се сочат конкретните факти и
обстоятелства, които са констатирани в случая и съобразно които е
преценено, че с паркирания на улицата в града автомобил дадения водач е
създавал опасност за движението и/или е бил пречка за движението и/или е
закрил знак и т. н., като се подчертава, че срещу такива конкретни
установявания водачът ще може да упражни правото си на защита с
конкретни твърдения и доказателства за тях. (В изложения смисъл изрично
са: Решение № 1140 от 9.08.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 938/2021
г.; Решение № 1057 от 22.07.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 815/2021
г.; Решение № 598 от 10.05.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 450/2021
г.; Решение № 298 от 9.03.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 155/2021 г.
и мн.др.).
Предвид установената практика на касационната инстанция следва да се
приеме, че в АУАН и НП е допусната непълнота на относимите към
претендираното нарушение факти. Наличието на такава винаги ограничава
правото на защита, тъй като наказаното лице се защитава именно срещу
фактите, като непосочването им представлява съществено процесуално
нарушение и обуславя отмяна на НП. Следва да се приеме, че е допусната
непрецизност и с алтернативното изброяване на всички форми на
изпълнителното деяние на нарушението („спира или паркира на места,
създаващи опасност, пречки за движението или закриващи пътен знак, или
сигнал.. "), което също е накърнило процесуалните права на санкционираното
лице и обуславя на самостоятелно основание отмяната на оспореното
наказателно постановление.
4
Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява основателно.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателката не следва да се
присъждат разноски поради липса на направено искане, а и на данни такива
да са били сторени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 20-0439-
000451/09.11.2020г. на началник РУ към ОДМВР-Варна, Трето РУ-Варна, с
което на Й. Р. К. от гр.Шумен, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 20.00 лева за нарушение на чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5