Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр. Първомай, 18.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета
година, с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 496 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
активно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 33, ал. 2
от Закона за собствеността (ЗС).
Ищците С.П.С.,
ЕГН: **********, П.И.С., ЕГН: **********, М.И.С., ЕГН: **********, и И.Г.С.,
ЕГН: ********** – всички с адрес: ***, процесуално представлявани по пълномощие
от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, молят съда да постанови срещу ответниците
П.Р.П., ЕГН: **********,***, П.П.Г., ЕГН: **********,***,
и И.М.Г., ЕГН: **********,***, първите двама процесуално представлявани по
пълномощие от адв. Р.Т.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес за съдебна кореспонденция: ***, решение, с което да допусне ищците да
изкупят продадената от ответника П.Р.П. на ответника П.П.Г.
през време на брака й с ответника И.М.Г. с Договор за покупко-продажба, сключен
с Нотариален акт № 23, том ІІ, рег. № 1229, дело № 213 от 2017 г. по описа на
Нотариус Г.Й.с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 651 по
регистъра на Нотариалната камара, ½ идеална част от правото на
собственост върху урегулиран поземлен имот (УПИ) № *** в
кв. 71 по плана на с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, одобрен със Заповед
№ 772/1974 г., предназначен за жилищно строителство, с приложени дворищна и
улична регулации, целият, застроен и незастроен, с площ от 1 250 кв. м., с
административен адрес: ***, при граници: улица, УПИ № VІІ-937,
УПИ № VІІІ-1063, УПИ № ІІІ-941 и УПИ № V-939, ведно с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ
от 67 кв. м., масивна жилищна сграда (лятна кухня) със застроена площ от 37 кв.
м., масивна сграда със застроена площ от 34 кв. м., полумасивна сграда със
застроена площ от 49 кв. м., полумасивна сграда със застроена площ от 24 кв. м
и масивен гараж със застроена площ от 22 кв. м., както следва: ищците С.П.С. и И.Г.С.
– общо 1/6 идеална част срещу продажна цена от 1 500, 00 лева, платима в
едномесечен срок от влизане на решението в сила, ищецът П.И.С. – 1/6 идеална
част срещу продажна цена от 1 500, 00 лева, платима в едномесечен срок от
влизане на решението в сила, и ищецът М.И.С. – 1/6 идеална част срещу продажна
цена от 1 500, 00 лева, платима в едномесечен срок от влизане на решението
в сила.
Исковите претенции
се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с Нотариален
акт № 150, том ІХ, рег. № 6356, дело № 1576/2006 г. от 12.12.2006 г. по описа
на Нотариус Н.К.с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 428 по
регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията – Първомай с
вх. рег. № 2863/12.12.2006 г., акт № 63, том ІХ, дело № 1757/2006 г.,
ответникът П.Р.П. и съпругата му И.Ж. П., починала на 02.05.2007 г., отстъпили
на ищците П.И.С., М.И.С. и С.П.С. през време на брака й с ищеца И.Г.С. правото
на собственост върху гореописания недвижим имот и построените в него сгради
срещу задължението на приобретателите да поемат цялостната издръжка и гледане
на прехвърлителите до края на живота им.
С Решение №
51/04.05.2017 г. по гр. дело № 199/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай,
влязло в законна сила на 22.06.2017 г., исковата претенция на ответника П.Р.П.
за разваляне на цитирания алеаторен договор до размера на прехвърлената от него
½ идеална част от имота била уважена, а искът му, както и този на
ответника П.П.Г. и на лицето Г. П. Ж., предявени на
основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) по отношение
на отчуждената от наследодателката им И.Ж. П. ½ идеална част от
собствеността, били отхвърлени.
Предвид
гореизложеното се релевира, че атакуваната сделка е запазила
вещно-транслативния си ефект относно ½ идеална част от процесния имот и
ищците и ответникът П. Р. П. притежават същия в съсобственост при квоти, както
следва: 1/6 идеална част – за всеки от ищците П.И.С. и М.И.С., 1/6 идеална част
– за ищците С.П.С. и И.Г.С. общо в режим на съпружеска имуществена общност, и
½ идеална част – за ответника П.Р.П..
С Договор за
покупко-продажба, оформен с Нотариален акт № 23, том ІІ, рег. № 1229, дело №
213 от 2017 г. по описа на Нотариус Г.Й.с район на действие Районен съд –
Първомай и с рег. № 651 по регистъра на Нотариалната камара, ответникът П.Р.П. продал
своята ½ идеална част от недвижимостта на неучастващата в
съсобствеността ответница П.П.Г. през време на брака
й с ответника И.Г. Г. срещу продажна цена от
4 500, 00 лева, без да спази изискването на чл. 33, ал. 1 от ЗС да представи пред нотариуса писмени доказателства, че
е предложил на другите съсобственици да купят частта му при същите условия и да
декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел предложението.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответниците депозират отговори, с които застъпват становище
за недопустимост на исковете, а при условие на евентуалност – за тяхната
неоснователност. Сочат, че поради разваляне на процесния договор с последваща
Спогодба, сключена с Нотариален акт № 149, том ІІ, рег. № 1819, дело № 330/2017
г. от 17.11.2017 г. по описа на Нотариус Г.Й.с район на действие Районен съд –
Първомай и с рег. № 651 по регистъра на Нотариалната камара, правният интерес
на ищците от претендираната съдебна защита е отпаднал. Отделно от горното
отричат възникването на потестативно право по чл. 33, ал. 2 от ЗС в правната им
сфера с аргументи, че сделката – предмет на исковете, прикрива такава за
прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка, доколкото насрещното задължение
на купувача за престиране на продажна цена е уговорено симулативно. Твърдят, че
противно на удостовереното в нотариалния акт в действителност такава не е
заплащана, а между страните е постигнато съгласие за предоставяне от
приобретателя на прехвърлителя на грижи и издръжка до края на живота му,
обективирано в изрично споразумение, регламентиращо обема на поетия алиментен
ангажимент и последиците от неизпълнението му. В подкрепа на възражението си
навеждат, че процесният договор е сключен с оглед на личността на купувача и е
оформен като покупко-продажба поради опасенията на продавача, че след смъртта
му ищецът С.П.С. ще предяви иск за разваляне на евентуален алеаторен договор. За
симулативността индикирали и обстоятелствата, че отчуждителят е запазил
пожизнено право на ползване върху вещта, а уговорената продажна цена е
значително по-ниска от пазарната.
В настоящото
съдебно заседание по реда на чл. 143, ал. 3 от ГПК ищците излагат доводи, че
съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗЗД симулативността на покупко-продажбата не може да
им бъде противопоставена, тъй като са трети лица, придобили въз основа на нея
право на изкупуване, което са упражнили чрез искова молба, вписана преди
заявеното от ответниците възражение за привидност.
Оспорват
достоверността на датата на представеното с отговорите Споразумение от
14.08.2017 г., както и валидността му като привидно, противоречащо на добрите
нрави и заобикалящо закона. Сочи се, че със сключването му страните по него
преследват единствената цел да елиминират правата на ищците, наред с което черпят
такива от собственото си противоправно поведение по създаване на привидно правно
положение.
Считат спогодбата
за разваляне на процесния договор за нищожна като абсолютно симулативна,
противоречаща на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и добрите нрави и лишена от предмет и
основание, по съображения че между субектите, които обвързва, отсъства спор и
че е насочена единствено към осуетяване правата на ищците на изкупуване.
Подчертават, че им е непротивопоставима, тъй като вписването й следва това на исковата
молба.
Страните
претендират за присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни
разноски.
В открито съдебно
заседание ищците, представлявани от довереника си адв. С.Н.М., поддържат
исковите претенции, а ответниците лично, като ответниците
П.Р.П. и П.П.Г. – и чрез пълномощника си адв. Р.Т.М.,
пледират за отхвърлянето им. Допълнителни съображения в подкрепа на
процесуалните си позиции страните, с изключение на ответника И.М.Г., излагат и с
писмена защита.
След преценка на събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът
приема от фактическа страна следното:
По данни от Удостоверение
изх. № 264/02.06.2015 г. за наследници (л. 32 – л. 33), издадено от Кметство,
с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, и Справка (л. 173), служебно изготвена
на 14.08.2017 г. от Национална база „Население“ по Нотариално дело № 213/2017 г. по описа на Нотариус Г.Й.с район
на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 651 по регистъра на Нотариалната
камара, ответникът П.Р.П. и дъщерите му в лицето на ищцата С.П.С., ответницата П.П.Г. и неучастващата в настоящия процес Г. П. А., ЕГН: **********,
са законни наследници на И.Ж. П., ЕГН: **********, починала на 02.05.2007 г., в
качеството съответно на нейни съпруг и деца.
По силата на
Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен с Нотариален акт № 150, том ІХ, рег. № 6356, дело № 1576/2006 г. от
12.12.2006 г. по описа на Нотариус Н.К.с район на действие Районен съд –
Първомай и с рег. № 428 по регистъра на Нотариалната камара (л. 13), вписан в
Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № 2863/12.12.2006 г., акт № 63, том
ІХ, дело № 1757/2006 г., ответникът П.Р.П. и съпругата му И.Ж. П. отстъпили на
ищците П.И.С., М.И.С. и С.П.С. през време на брака й с ищеца И.Г.С. правото на
собственост върху следния недвижим имот, чиято актуална регулационна ситуация е
отразена в Скица изх. № 557/31.07.2017 г. (л. 167), издадена от Община Първомай:
УПИ № *** в кв. 71 по плана на с. Градина, общ. Първомай,
обл. Пловдив, одобрен със Заповед № 772/1974 г., предназначен за жилищно
строителство, с приложени дворищна и улична регулации, целият, застроен и
незастроен, с площ от 1 250 кв. м., с административен адрес: ***, при
граници: улица, УПИ № VІІ-937, УПИ № VІІІ-1063,
УПИ № ІІІ-941 и УПИ № V-939, ведно с построените в него: масивна жилищна
сграда със застроена площ от 67 кв. м., масивна жилищна сграда (лятна кухня)
със застроена площ от 37 кв. м., масивна сграда със застроена площ от 34 кв.
м., полумасивна сграда със застроена площ от 49 кв. м., полумасивна сграда със
застроена площ от 24 кв. м и масивен гараж със застроена площ от 22 кв. м., срещу
задължението на приобретателите да поемат цялостната издръжка и гледане на
прехвърлителите до края на живота им.
С Решение № 51/04.05.2017
г. по гр. дело № 199/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 159 – л.
166), влязло в законна сила на 22.06.2017 г. и вписано в Служба по вписванията
– Първомай с вх. рег. № 1003/05.07.2017 г., акт № 129, том І от 2017 г., било
постановено разваляне на цитирания алеаторен договор до размера на
прехвърлената от ответника П.Р.П. ½ идеална част от описания имот, а
искът му, както и тези на ответницата П.П.Г. и сестра
й Г. П. Ж., предявени на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД съразмерно на
наследствените им дялове от отчуждената от наследодателката
им И.Ж. П. със същата сделка ½ идеална част от собствеността, били
отхвърлени.
Въз основа на Договор за
покупко-продажба, оформен с Нотариален акт № 23, том ІІ, рег. № 1229, дело № 213/2017
г. от 14.08.2017 г. по описа на Нотариус Г.Й.(л. 14), вписан в Служба по
вписванията – Първомай с вх. рег. № 1249/14.08.2017 г., акт № 148, том ІV, дело
№ 668/2017 г., ответникът П.Р.П. продал своята ½ идеална част от УПИ № *** ведно с
постройките в него на ответницата П.П.Г. през време
на брака й с ответника И.М.Г., сключен на 10.11.1968 г., съгласно Удостоверение
за граждански брак (л. 102), издадено на 23.02.1984 г. от Кметство, с. Градина,
общ. Първомай, обл. Пловдив, срещу обща продажна цена от 4 500, 00 лева, която
според изявленията на съдоговорителите била действително уговорената помежду им
и била заплатена от купувача на продавача изцяло и в брой преди подписване на сделката.
Съдържанието й включвало и клауза за запазване от страна на последния на пожизнено
и безвъзмездно право на ползване върху имотите – предмет на продажбата, чиято
данъчна оценка, видно от Удостоверение изх. № **********/02.08.2017 г. за
данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, издадено от Община Първомай, се
равнявала на 7 898, 00 лева.
На 17.11.2017 г. след
вписване на разглежданата искова молба в Служба по вписванията – Първомай на
11.10.2017 г. с вх. рег. № 1645/11.10.2017 г., акт № 233/2017 г., том І, в
уверение на което са приложени Справки за вписвания, отбелязвания и заличавания
по персонална партида № 43523 за периода от 01.01.1992 г. до 16.10.2017 г. (л.
64 – л. 66) и по персонална партида № 7569 за периода от 01.01.1992 г. до
17.11.2017 г. (л. 200 – л. 203), издадени от Служба по вписванията – Първомай, ответниците
сключили спогодба, обективирана в Нотариален
акт-спогодба № 149, том ІІ, рег. № 1819, дело № 330/2017 г. от 17.11.2017 г. по
описа на Нотариус Г.Й.(л. 180 – л. 181), вписан в Служба по вписванията –
Първомай с вх. рег. № 1975/17.11.2017 г., акт № 24, том ІІ от 2017 г., с която
на основание чл. 8, чл. 9, чл. 20а, ал. 2, предл. ІІІ-то и чл. 365 от ЗЗД
постигнали съгласие за разваляне с обратна сила на процесния договор за
покупко-продажба, като декларирали, че не си дължат връщане на суми и/или
обезщетения, тъй като реално продажна цена по него не била престирана с оглед на
подписаното помежду им Споразумение от 14.08.2017 г.
Сред материалите по
Нотариално дело № 330/2017 г. фигурира Споразумение между ответниците от 14.08.2017 г. (л. 189), представено и с отговорите им, в което е
документирана волята им да уредят с него действителните си отношения във връзка
с предстоящото прехвърляне от ответника П.Р.П. на ответницата П.П.Г. на дела му от УПИ № *** и прилежащото му застрояване, като
го оформят привидно като покупко-продажба с уговорка за дължимост на цена от
4 500, 00 лева, която обаче приобретателката вместо да заплаща се ангажира
да гледа и издържа прехвърлителя пожизнено при условията на пункт 3 от
споразумението. В документа е записано и желанието на отчуждителя да предприеме
имущественото разпореждане само в полза на дъщеря си П.Г., която считал за единствено
достойна да придобие дела му.
Според заключението на изслушаната в хода на съдебното
дирене съдебно-оценителна
експертиза (л. 263 – л. 267), което
не се оспорва от страните и като добросъвестно,
обективно и компетентно изготвено, се възприема от съда, пазарната стойност на
УПИ *** и реализираните в него сгради към датата на
процесната продажба възлиза на 34 280, 00 лева.
При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
При правното състояние на съсобственост, когато в съответствие с чл. 30,
ал. 1 от ЗС правото
на собственост върху определена вещ принадлежи общо на две или повече лица,
всяко от тях разполага с правомощие да се разпорежда със своята идеална част от
него, но договорната му свобода е ограничена от предписанието на чл. 33, ал. 1
от ЗС. Нормата позволява на съсобственика да продаде дела си от недвижим имот на
трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е
предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и
декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Ал. 2
от разпоредбата предвижда, че ако декларацията е неистинска или ако третото
лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на
останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази
част при действително уговорените условия, като искът следва да се предяви в
двумесечен срок от продажбата.
При така
действащата правна регламентация нарушението на чл. 33, ал. 1 от ЗС не опорочава осъществения от продавача разпоредителен
акт, а поражда в полза на останалите съсобственици субективно потестативно материално
право да изкупят продадената идеална част, което се упражнява по съдебен ред
със специалния конститутивен иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Съдебното решение за
уважаването му предизвиква правна промяна, при която ищецът встъпва и замества трето
лице купувач в продажбеното правоотношение при идентични условия и придобива
правата и задълженията му по него.
Елементите от фактическия състав на чл. 33, ал. 2
от ЗС, при кумулативното наличие на които преобразуващото право възниква в
правната сфера на изкупуващия, налагат при съдебната му защита да се установи,
че същият участва в имуществена общност върху недвижим имот не само към момента
на процесната сделка, но и на постановяване на съдебното решение, както и че друг
съсобственик е отчуждил чрез продажба дела си от съсобствеността в полза на трето
за нея лице при неспазване на изискванията на чл. 33, ал. 1 от ЗС.
От значение е да се отбележи, че правилата на чл.
33, ал. 1 и ал. 2 от ЗС се прилагат единствено по отношение на разпоредителни
сделки с характер на покупко-продажба или наподобяващи я по правната си същност
такива, при които са изпълнени следните условия: насрещната престация на
приобретателя да е уговорена в пари или други парично оценими родово определени
вещи, стойността й да е определима от клаузите на самото съглашение и с оглед на
естеството й и на предмета на прехвърляното вещно право за отчуждителя да е безразлично
на кого ще отстъпи дела си (в този смисъл Решение № 111/30.10.2018 г. на ВКС по
гр. дело № 3807/2017 г., І г.о.). По аргумент от противното изкупуване по реда
на чл. 33, ал. 2 от ЗС не се допуска при дарение, замяна с индивидуално
определени вещи, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка и договор за продажба на наследство (в този смисъл Решение
№ 1104/12.01.2009
г. на ВКС по гр. д. № 4858/2007 г., II г.о., Решение № 413/26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2636/2008 г., III
г.о., Решение № 894/14.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1079/2009 г., I г.о., Тълкувателно
решение № 5/28.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., Решение № 111/30.10.2018 г. на ВКС по гр. дело № 3807/2017
г., І г.о.).
Разглежданите искове, които черпят
правното си основание именно от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗС, са
предявени в рамките на преклузивния срок по чл. 33, ал. 2, изр. ІІ-ро от ЗС, поради
което се преценят за процесуално допустими.
Конкретната доказателствена съвкупност
позволява да се заключи, че с влизане в сила на 22.06.2017 г. на Решение №
51/04.05.2017 г. по гр. дело № 199/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай,
което съгласно чл. 297 от ГПК е задължително за настоящия съд, на основание чл.
88, ал. 1, изр. І-во от ЗЗД вещно-транслативният ефект на Договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с
Нотариален акт № 150, том ІХ, рег. № 6356, дело № 1576/2006 г. от 12.12.2006 г.
по описа на Нотариус Н.К.(л. 13), е отпаднал с обратна сила по отношение на
прехвърлената от ответника П.Р.П. на ищците П.И.С., М.И.С. и С.П.С. през време
на брака й с ищеца И.Г.С. ½ идеална част от правото на собственост върху
гореописания недвижим имот и прилежащите му постройки, поради което следва да
се счете, че същата не е напускала патримониума на прехвърлителя. В останалата
част, касаеща дела на прехвърлителката И.Ж. П.,
починала на 02.05.2007 г., алеаторният договор е запазил правното си действие,
тъй като с цитирания съдебен акт исковете за развалянето му са отхвърлени, и
следователно легитимира ищците като съпритежатели на вещта в съсобственост с ответника
П.Р.П. при следните квоти: по 1/6 идеална част за всеки от ищците П.И.С. и М.И.С.,
1/6 идеална част общо за ищците С.П.С. и И.Г.С. в режим на съпружеска
имуществена общност предвид настъпване на придобивния момент през време на
брачното им партньорство, и 3/6 идеални части за ответника П.Р.П..
С процесния договор, оформен с Нотариален
акт № 23, том ІІ, рег. № 1229, дело № 213/2017 г. от 14.08.2017 г. по описа на
Нотариус Г.Й.(л. 14), последният е продал частта си в полза на неучастващата в
съсобствеността ответница П.П.Г. през време на брака
й с ответника И.М.Г., чиято пасивна процесуална легитимация произтича от
титулярството му в съпружеска имуществена общност с купувача.
Сред материалите по Нотариално дело № 213/2017
г. по описа на същия нотариус (л. 150 – л. 178) не се откриват писмени
доказателства за отправено от продавача до останалите съсобственици предложение
по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗС, като такива не са ангажирани и в хода на
съдебното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответниците отричат правата на ищците да заместят купувача в продажбената сделка
с доводи за нейната нищожност, поддържайки, че е сключена привидно с цел да
прикрие действително обвързващия страните по нея договор за вещно прехвърляне
срещу задължение за гледане и издръжка. Отделно от горното релевират, че правните
й последици са заличени ретроактивно в резултат на постигнатата помежду им спогодба
за развалянето й, удостоверена с Нотариален акт-спогодба № 149, том ІІ, рег. №
1819, дело № 330/2017 г. от 17.11.2017 г. по описа на Нотариус Г.Й.(л. 180 – л.
181).
Съобразявайки естеството на спорното
право, съдът следва да разгледа така заявените материалноправни възражения
именно в указаната поредност, по съображения че въпросът за прекратяване на
облигационната връзка се поставя и обсъжда единствено ако същата не страда от
пороци, водещи до нейната недействителност.
Безсъмнено успешното
провеждане на иска за изкупуване предпоставя, че сделката, в която ищецът съсобственик
претендира да встъпи, е учредена и съществува валидно и респективно е произвела
вещноправното си действие, тъй като в противен случай в патримониума на третото
лице купувач не ще са възникнали вещни права, които изкупуващият да може да придобие
по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС (в този смисъл Решение № 1104/12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4858/2007 г., II г. о., Решение № 277/13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1107/2008 г., II г. о., Решение № 475/14.07.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 621/2009 г., IV г. о., Решение № 111/23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 718/2011 г., II г. о.).
При относителната симулация, на
която се позовават ответниците, страните привидно сключват договор, към чиито
последици не се стремят и се съгласяват да не настъпят, за да прикрият друго
постигнато помежду им съглашение, с което действително желаят да се обвържат. В описаната
хипотеза явната сделка като нищожна на основание чл. 26, ал. 2, изр. І-во,
предл. V-то от ЗЗД е лишена
от правен ефект, а съобразно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД се прилагат правилата относно прикритата, ако са
налице изискванията за нейната действителност.
В подкрепа на защитното си възражение
ответниците представят Споразумение от 14.08.2017 г. (л. 189), чиято
автентичност не се оспорва. Доколкото е нарочно съставено и подписано и от двете
страни по продажбата и от черпещия от нея по силата на закона права ответник И.М.Г.
именно за да удостовери действителните им отношения, и същевременно явно и
недвусмислено обективира волята им вместо парични
средства срещу прехвърления си дял от имота ответникът П.Р.П. да получи от
ответницата П.П.Г. пожизнени грижи и издръжка, въпросното
споразумение се отличава с характеристиките на „пълен обратен документ”, който напълно
и пряко разкрива не само привидността на спорната покупко-продажба, но и
обстоятелството, че същата прикрива сключен с оглед личността на
приобретателката договор за прехвърляне на идеалната част от вещта срещу
насрещно алиментно задължение.
Несподелими са репликите на ищцовата
страна за нищожност на въпросното съглашение на основанията, визирани в чл. 26,
ал. 1, предл. ІІ-ро и ІІІ-то и ал. 2, изр. І-во, предл.
V-то от ЗЗД. До заобикаляне на закона
се стига, когато чрез сделка, която сама по себе си не противоречи на повелителни
правни норми, се постига непозволен или забранен от закона резултат. Добрите
нрави, от друга страна, са неписани морални норми, на чието нарушаване законът
е придал правно значение.
Противно на становището
на ищците поведението по създаване или разкриване на симулативността не е
противоправно, а е правнорегулирано. Както вече се изтъкна, Споразумението на
ответниците от 14.08.2017 г. носи белезите на „обратно писмо”, което в правната теория и съдебната практика се
отъждествява с документ, специално изготвен от контрагентите по симулативна
сделка да служи за доказателство относно реалните им вътрешни уговорки. Това му
предназначение съвсем не изпада в разрез с нормативни или морално-етични
правила, още повече че именно законовата разпоредба на чл. 165, ал. 2 от ГПК
предписва установяването на истинското правно положение именно посредством
писмени доказателства. Обратното писмо може да бъде съставено преди, едновременно
с или след извършването на симулацията и във всички случаи правната му стойност
на напълно разкриващо я доказателствено средство остава непроменена, независимо
от достоверността на неговата дата (този смисъл Решение № 120/11.12.2018 г. на
ВКС по гр. дело № 4813/2017 г., ІІІ г.о., Решение № 540/30.06.1999 г. на ВКС по
гр. д. № 253/1999 г., II г.о., Решение № 193/28.03.1997 г. по гр. д. № 1357/1996 г., II г.о., Решение №
925/20.10.1998 г. на ВКС по гр. д. № 1150/1996 г., II г.о.).
Следва да се подчертае, че дори с разкриването
на привидността ответниците да се стремят единствено
към осуетяване на правото на ищците на изкупуване, така преследваният резултат
не е забранен или непозволен от закона (в този смисъл Тълкувателно решение № 5/28.11.2012
г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г.).
Ищцовите твърдения, че споразумението
е създадено единствено за нуждите на процеса и уговорките в него са привидни,
не почиват на конкретни факти и не намират доказателствена опора.
Не следва да се пренебрегва и
констатацията, че то не е единственото пряко доказателство за симулативността
на основанието на спорната сделка, тъй като изявления на ответниците с характер
на „обратно писмо” се съдържат и в Нотариален акт-спогодба № 149, том ІІ, рег. № 1819, дело № 330/2017 г. от 17.11.2017 г. по описа на Нотариус Г.Й.(л. 180 – л. 181).
Гореизложеното обслужва извод, че ищците
не са носители на потестативно право на изкупуване, тъй като процесният
продажбен договор като привиден се явява нищожен и не поражда за купувача вещни
права, в които изкупуващите да встъпят. Липсват предпоставки да се суброгират и
в дисимулирания договор за прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, който, бидейки сключен в изискуемата се от
чл. 18 от ЗЗД императивна нотариална форма, е действителен и съобразно чл. 17,
ал. 1 от ЗЗД регулира отношенията между ответниците, но освен че е изключен от
обхвата на чл. 33, ал. 2 от ЗС, е и развален със сключената между тях спогодба от
17.11.2017 г.
Съдът не възприема контразащитната
теза на ищците, че симулативността им е непротивопоставима по аргумент от чл.
17, ал. 2 от ЗЗД, според който правата, които трети лица са придобили
добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако
се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за
установяване на привидността. В свое Решение № 111/23.03.2012 г. по гр. д. № 718/2011 г., II г.
о.,
Върховният касационен съд приема, че непротивопоставимостта е уредена само
спрямо вещни права, придобити от трети лица
преди вписване на исковата молба, и не се отнася до потестативни права, които предоставят възможност, но сами по себе си не генерират промяна в принадлежността на
правото на собственост върху недвижим имот. Такава настъпва едва с влизане в сила на съдебното решение, уважаващо иска,
с който са упражнени. По мнение на настоящия състав, макар да визира
разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от ЗЗД,
посоченото тълкуване е меродавно в пълна мяра и за повелята на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, чиито смисъл и цел са аналогични на тези на чл. 88, ал. 2 от ЗЗД. В казуса ищците се основават на потестативни права, за които защитата по чл. 17, ал. 2 от ЗЗД е неприложима.
Казаното мотивира съда да постанови
решение, с което да отхвърли исковете като изцяло неоснователни, без да е
необходимо да обсъжда второто от оспорванията на ответниците.
За пълнота следва да се посочи, че дори
възражението им за относителна симулация да се счете за недоказано, а продажбата
за действителна, разрешението на спора би останало непроменено. Изтъкна се, че правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС може да бъде успешно упражнено само докато съществува
облигационната връзка, в която съсобственикът желае да встъпи. С предприетото от ответниците в хода на текущото производство извънсъдебно
разваляне на договора за покупко-продажба – факт, който в съответствие с чл.
235, ал. 3 от ГПК подлежи на съобразяване от съда, учреденото помежду им
продажбено правоотношение е елиминирано с обратна сила на основание чл. 88, ал. 1, изр. І-во от ЗЗД, което, от своя страна, изключва възможността на ищците да заместят купувача в него.
При условието че продажбеният
договор се третира като действителен споразумението за развалянето му не би се
оказало абсолютно опорочено поради противоречие с императива на чл. 87, ал. 3
от ЗЗД, накърняване на добрите нрави или отсъствие на предмет и основание.
Предвиденият в чл. 87, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЗД съдебен ред за разваляне на договорите, с които се прехвърлят вещни права върху
недвижими имоти, е задължителен при
хипотези на спор между страните по тях. Когато те постигнат взаимно съгласие да се откажат от действието на обвързващия ги контракт, липсва законова пречка да официализират волята си в последващ
договор с характер на спогодба в изискуемата се от чл. 18 от ЗЗД форма (в този смисъл Определение № 122/29.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 413/2010
г., II г. о., и Решение № 291/18.11.2014 г. на ВКС по
гр. дело № 2193/2014 г.), както
са сторили и ответниците. Предмет и
кауза на спогодбата им е съответно процесната
продажба и преустановяване на действието й. По правило всеки действителен
двустранен договор, който не е прекратен на друго основание, може да бъде
развален (в този смисъл Решение № 291/18.11.2014 г. на ВКС по гр. дело №
2193/2014 г.). Освен това чл. 365, ал. 1 от ЗЗД позволява на правните субекти
да сключат извънсъдебна спогодба не само за да ликвидират един съществуващ спор,
но и за да избегнат възможен такъв.
В противовес на виждането на ищците доброволното
разваляне им е противопоставимо, независимо че следва по време вписването на
исковата им молба за изкупуване. Според чл. 88, ал. 2 от ЗЗД само прехвърлителни
сделки, представляващи действия на разпореждане с правото на
собственост, извършени от купувача в полза на трети
лица, са непротивопоставими на ищеца и не препятстват
правото му да изкупи отчуждения дял, а актът по разваляне на договора не попада в указаната категория и не осъществява придобивно
основание по смисъла на чл. 114, б. „в” във вр. с чл. 112, б. „з”, изр. ІІ-ро от ЗС, поради което последиците му следва да бъдат взети предвид от съда при произнасяне
на решението (в този смисъл Решение № 111 от
23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 718/2011 г., II г. о.).
С оглед на изхода на спора се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 3
от ГПК за ангажиране отговорността на ищците за възстановяване на
съдебно-деловодните разноски на ответниците П.Р.П. и П.П.Г., възлизащи
в общ размер на 1 050, 00 лева, от които: 250, 00 лева – възнаграждение на
вещо лице за изготвяне на приетата съдебно-оценителна експертиза, и 800, 00
лева – адвокатски хонорар за квалифицирана процесуална защита от един адвокат,
уговорено и заплатено съгласно Договор за правна помощ от 15.11.2017 г. (л. 91)
и Договор за правна помощ и съдействие № 59593 – допълнение към първия (л.
261). Доколкото така понесените разходи не са диференцирани според предмета на отделните искове, следва да се приеме, че са понесени
от двамата ответници по
равно в размер на 525, 00 лева, поради което на всеки от тях съразмерно на отхвърлените претенции ищците П.И.С. и М.И.С.
дължат поотделно сумата от
175, 00 лева, а ищците С.П.С. и И.
Г. С. – поотделно сумата от 87, 50 лева.
Водим от горното, и на основание чл.
235 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени от С.П.С., ЕГН: **********,
П.И.С., ЕГН: **********, М.И.С., ЕГН: **********, и И.Г.С., ЕГН: ********** – всички с
адрес: ***, процесуално представлявани по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
срещу П.Р.П., ЕГН: **********,***, П.П.Г., ЕГН: **********,***,
и И.М.Г., ЕГН: **********,***,
първите двама процесуално представлявани по пълномощие от адв. Р.Т.М., вписана
в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:
***, за изкупуване на продадената от П.Р.П., ЕГН: **********, на П.П.Г., ЕГН: **********, през време на брака й с И.М.Г., ЕГН:
**********, с Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 23, том
ІІ, рег. № 1229, дело № 213/2017 г. от 14.08.2017 г. по описа на Нотариус Г.Й.с
район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 651 по регистъра на Нотариалната
камара, ½ идеална част от правото на собственост върху урегулиран
поземлен имот № *** в кв. 71 по плана на с. Градина, общ. Първомай,
обл. Пловдив, одобрен със Заповед № 772/1974 г., предназначен за жилищно
строителство, с приложени дворищна и улична регулации, целият, застроен и
незастроен, с площ от 1 250 кв. м., с административен адрес: ***, при
граници: улица, УПИ № VІІ-937, УПИ № VІІІ-1063,
УПИ № ІІІ-941 и УПИ № V-939, ведно с построените в него масивна жилищна
сграда със застроена площ от 67 кв. м., масивна жилищна сграда (лятна кухня)
със застроена площ от 37 кв. м., масивна сграда със застроена площ от 34 кв.
м., полумасивна сграда със застроена площ от 49 кв. м., полумасивна сграда със
застроена площ от 24 кв. м и масивен гараж със застроена площ от 22 кв. м.,
както следва: С.П.С. и И.Г.С. – общо 1/6 идеална част срещу продажна цена от
1 500, 00 лева, платима в едномесечен срок от влизане на решението в сила,
П.И.С. – 1/6 идеална част срещу продажна цена от 1 500, 00 лева, платима в
едномесечен срок от влизане на решението в сила, и М.И.С. – 1/6 идеална част
срещу продажна цена от 1 500, 00 лева, платима в едномесечен срок от
влизане на решението в сила, като неоснователни.
ОСЪЖДА поотделно С.П.С., ЕГН: **********, и И.Г.С., ЕГН: ********** ***, процесуално
представлявани по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплатят:
Ø на П.Р.П.,
ЕГН: **********,***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Р.Т.М.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, сумата от 87, 50 лева (осемдесет и седем лева и петдесет
стотинки) – съдебно-деловодни разноски за изготвяне на съдебно-оценителна
експертиза и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, и
Ø на П.П.Г., ЕГН: **********,***, процесуално представлявана
по пълномощие от адв. Р.Т.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия –
Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 87, 50 лева (осемдесет
и седем лева и петдесет стотинки) – съдебно-деловодни разноски за изготвяне на
съдебно-оценителна експертиза и за квалифицирана процесуална защита от един
адвокат.
ОСЪЖДА поотделно П.И.С., ЕГН: **********, и М.И.С., ЕГН: ********** ***,
процесуално представлявани по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да
заплатят:
Ø на П.Р.П.,
ЕГН: **********,***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Р.Т.М.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, сумата от 175, 00 (сто седемдесет и пет) лева –
съдебно-деловодни разноски за изготвяне на съдебно-оценителна експертиза и за
квалифицирана процесуална защита от един адвокат, и
Ø на П.П.Г., ЕГН: **********,***, процесуално представлявана
по пълномощие от адв. Р.Т.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия –
Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 175, 00 (сто
седемдесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски за изготвяне на
съдебно-оценителна експертиза и за квалифицирана процесуална защита от един
адвокат.
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ПМ