Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 2189
гр.Свищов,29.10.2018г.
Подписаната
Стела Бъчварова – съдия-докладчик по гр.д. 1016/2018г. по описа на СвРС, след като се запознах с материалите по делото,
намирам за установено следното.
Производството е образувано по искова молба вх. №
5125/19.10.2018 г., депозирана от О.С. ***, представлявана от Г.Б.Г. - кмет,
чрез адв.Радина В. против Е.Г.С.,
с чийто петитум е заявено искане за постановяване на
решение, с което да бъде признато за установено вземането на ищеца, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 577/2018 г. по описа на СвРС.
Съгласно чл. 415, ал. 4 ГПК и задължителните указания по
т. 10 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, правото на иск за установяване на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на
общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му
упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 4 ГПК предявяването на установителния иск е
ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече
от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви
иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за
изпълнение, респ. с оглед връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47
ал.5 ГПК , какъвто е настоящият случай. Спазването на установения от
законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Служебната проверка на съда, разглеждащ установителния
иск, обхваща и спазването на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
В настоящия случай препис от Разпореждане от 06.08.2018 г. по ч.гр.д. № 577/2018 г. по
описа на СвРС, с което на заявителя е указано, че в
едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на
вземането си, за което е издадена заповедта за изпълнение, е връчено на О.С. на 12.09.2018 г. Едномесечният срок
по чл. 415, ал. 4 ГПК е изтекъл на 12.10.2018 г. /петък/. С Определение № 459
от 17.10.2018г. , заповедният съд е обезсилил Заповед за изпълнение № 307/13.06.2018г. по ч.гр.д.№577/2018г. на СвРС
и е прекратил производството по ч.гр.д.№577/2018г. на СвРС.
Исковата молба с предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е депозирана в съда едва на
19.10.2018 г. /подадена е по куриер на 18.10.2018г./ , след като преклузивният срок е изтекъл.
С оглед гореизложеното, исковата молба, ведно с
приложенията към нея, следва да бъдат върнати на ищеца. Ищецът има възможност
да предяви осъдителен иск за вземането си по наемния договор.
По горните мотиви, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА искова молба, подадена от О.С. ***, представлявана от Г.Б.Г. - кмет , чрез адв.Р.В. против Е.Г.С.
за установяване дължимостта на вземане, за което е
издадена Заповед за изпълнение № 307/13.06.2018г. по ч.гр.д.№577/2018г. на СвРС
.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д.№ 1016/2018 г. по описа на
СвРС.
Разпореждането подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаване на ищеца пред
Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: