РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Бургас, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. Д.
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120106626 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Мибу 17“ ЕООД срещу „СП Енерджи“ ЕООД, искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 17 710,16 лева с ДДС,
представляваща цена по сключен между страните договор за покупко-продажба на метални
колове 23330 бр. и подложки 188 бр. от 07.11.2018 г., описани във Фактура № ***/07.11.2018
г. на стойност 147 710,16 лева, ведно със законна лихва от предявяване на иска в съда -
01.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 6192,04 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.11.2020 г. до 31.10.2023 г., на
основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на метални колове
23330 бр. и подложки 188 бр. от 07.11.2018 г., описани във Фактура № ***/07.11.2018 г. на
стойност 147 710,16 лева с ДДС. Сочи се, че ответникът е погасил частично задълженията
си, както следва: на 19.11.2018 г. сумата от 120 000 лева, на 19.06.2019 г. сумата от 5000 лева
и на 14.10.2021 г. сумата от 5000 лева, при което непогасена е останала сумата от 17 710,16
лева с ДДС. Поддържа се, че стоките по фактурата са предадени в деня на издаването й,
поради което ответникът е изпаднал в забава на следващият ден, поради което от този
момент дължи мораторна лихва.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба.
По силата на нарочно подадени молби от 06.02.2024 г. от ищеца, съответно от 26.02.2024
г. от ответника, делото е спряно по силата на Определение № 1289/27.02.2024 г. по описа на
1
Районен съд - Бургас на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК. Постъпила е молба от 04.07.2024
г. от ищцовата страна, с която моли за възобновяване на производството, която е уважена с
Определение от 05.07.2024 г. на Районен съд – Бургас.
Постъпила е молба от ищцовото дружество, с която взима становище по хода на делото,
по доказателствата и по същество на спора, като поддържа предявените искове.
В съдебното заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
В съдебното заседание, ответникът, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Представени с исковата молба като писмени доказателства са: Фактура № ***/07.11.2018
г. на стойност 147 710,16 лв. с ДДС за продадени 23 330 броя метални колове /2,20 м/ и 188
бр. подложки, извадка от счетоводството на дружеството-ищец за задължения на ответника,
от която е видно частичното заплащане на сумата по процесната фактура в размер на общо
на 130 000 лв. и дължимия остатък от 17 710,16 лв., справка за парично вземане на ищеца,
съдържащо необходимите изчисления за определяне на размера на претенцията за главница
17 710,16 лв. с ДДС и за законна мораторна лихва в размер на 6192,04 лв. за процесния
период, както и 2 броя разпечатки от НАП за изчисляване на претендираната лихва. По
делото е представено и извлечение от банковата сметка на ищцовото дружество, от която е
видно, че на 04.11.2024 г. по банковата му сметка, е постъпил превод за сумата в размер на
6000 лв. от ответника – като наредител, с посочено основание „пл. по споразумение МИБУ
17 ЕООД“ /л. 49 от делото/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че между
страните са налице валидни облигационни връзки по посочените в исковата молба договори,
включващи твърдяните клаузи за дължимост на главници в претендираните размери,
доставянето на ответника на процесните стоки, поставянето в забава на ответника и размера
на обезщетението за забава върху всяка главница. В тежест на ответника е да докаже точно
изпълнение на задълженията си да заплати процесните суми или направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения
Страните по делото не спорят, че между страните е сключен договор за покупко-
продажба от 07.11.2018 г., по силата на който ищецът е продал 23 330 бр. метални колове и
188 бр. подложки, а ответникът се е задължил да заплати цената в общ размер от 147 710,16
лв. с ДДС, за което е издадена Фактура № ***/07.11.2018 г. Ищецът изрично навежда
неизгоден за себе си факт, а именно, че ответникът е погасил частично задълженията си, при
което непогасена е останала сумата от 17 710,16 лева с ДДС.
За да се произнесе по така очертания предмет на спора, настоящият съдебен състав
съобразява следното:
На 04.11.2024 г., в хода на настоящия процес, ответникът е извършил банков превод в
полза на ищеца за сумата от 6000 лева с основание „пл. по споразумение МИБУ 17 ЕООД“,
поради което и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът следва да зачете направеното в
рамките на процеса плащане като нововъзникнал факт, който е от значение за изхода на
делото. По делото липсват данни за кои задължения е направено плащането в размер на 6000
лв. При това положение съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД, както и
постановките на т. 1 към Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г.
на ОСГТК на ВКС, съгласно което, когато извършеното плащане не е достатъчно,
погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение
настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и
2
договорите.
В случая не е налице плащане, което да е достатъчно да погаси изцяло задължението и за
главница, и за лихва и тъй като длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилото
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилага, както следва: погасяват се най-напред лихвата, а след това
главницата. Съдът следва да отнесе постъпили суми, като следва да се отчете, че размерът на
претенция за лихва е 6192,04 лв., т.е. задължението за законна мораторна лихва се погасява
до размера на 192,04 лв., а претенцията за главница продължава да е дължима в поискания
размер от 17 710,16 лв., тъй като извършеното плащане в хода на процеса, е недостатъчно да
погаси изцяло претендираните суми. По тези съображения, се налага изводът, че
предявеният иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ се явява основателен и следва да бъде
уважен спрямо ответникът изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответникът в
забава за посочения в исковата молба период. С оглед изводите на съда във връзка с иска за
главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Искът следва да се уважи до
размера от 192,04 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 6192,04 лв. следва да
се отхвърли като неоснователен.
По разноските.
Към момента на предявяване на исковете претендираните задължения не са били
погасени и следователно ответникът е дал повод за завеждане на делото, след което е
погасил частично същите. Затова независимо, че предявените исковете са частично уважени,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. По делото е представен списък по чл.
80 ГПК и са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер от 956,08 лева
и заплатен адвокатски хонорар в размер от 3060 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СП ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
Я***, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „МИБУ 17“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Б**, ул. **, сумата от 17 710,16 лева /седемнадесет хиляди седемстотин и
десет лева и шестнадесет стотинки/ с ДДС, представляваща цена по сключен между
страните договор за покупко-продажба на 23 330 бр. метални колове и 188 бр. подложки от
07.11.2018 г., описани във Фактура № ***/07.11.2018 г. на стойност 147 710,16 лева, ведно
със законна лихва от предявяване на иска в съда - 01.11.2023 г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 192,04 лв. /сто деветдесет и два лева и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.11.2020 г. до 31.10.2023 г., дължима
върху главницата по Фактура № ***/07.11.2018 г., на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетението за забава за разликата до пълния предявен
размер от 6192,04 лв.
ОСЪЖДА „СП ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
Я***, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „МИБУ 17“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Б**, ул. **, ОСЪЖДА „СП ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. Я**, ул. **, ДА ЗАПЛАТИ на „МИБУ 17“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Б**, ул. **, сумата от 4016,08 лв. /четири хиляди и
шестнадесет лева и осем стотинки/, представляваща направени по делото съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването му.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4