Присъда по дело №6031/2018 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И

от 26.02.2019 г. към Присъда № 59 от 21.02.2019 г.,

постановена по НЧХД № 6031/2018 г. ПРС, ІII н.с.

 

Производството по делото е образувано по тъжба с вх. № 56246/21.09.2018 г., депозирана от К.Г.Ж., с ЕГН: **********, чрез неговия повереник – адв. М.Ч., против Г.Й.Г., с ЕГН: **********, с която е повдигнато обвинение за това, че:

на 06.07.2018 г., в град Пловдив, Г.Й.Г., е нанесъл по отношение на К.Г.Ж., лека телесна повреда, а именно: болка и страдание без разстройство на здравето, изразило се в причинена контузия на лицето, контузия на клепача и околоочната област, кръвонасядане и оток по лицето – престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.

Предявеният от страна на частния тъжител Ж. граждански иск не е бил приет за съвместно разглеждане в наказателното производство.

В проведеното съдебно заседание повереникът на частния тъжител, адв. М.Ч., счита, че обвинението е безспорно доказано, поради което моли съда да признае подсъдимия за виновен, като му наложи съответно наказание.

Защитникът на подсъдимия, адв. А.П., излага съображения за приложението на института на реторсията, доколкото подсъдимият е отвърнал със същата телесна повреда, нанесена му от тъжителя преди това.

От своя страна подсъдимия, Г.Г., оспорва описаните в тъжбата обстоятелства и дава обяснения, с които навежда твърдения, че процесната конфликтна ситуация е била предизвикана от противоправното поведение на самия тъжител. В тази връзка подсъдимият не оспорва факта, че е нанесъл телесно увреждане на тъжителя, но твърди, че е сторил същото след като вече е бил ударен от самия тъжител. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г.Й.Г. е роден на *** г. в гр. П., с постоянен адрес:***, ..., български гражданин, неосъждан, с ЕГН: **********.

Подсъдимият Г. и тъжителят Ж. се познавали от около петнадесет години. Двамата били колеги в фирма “Амперел” ООД, където работели като …. Във същата фирма работел и брата на тъжителя – К. Ж., както и неговата съпруга – свид. Н.Ж..

На 06.07.2018 г. подс. Г. се намирал на работното си място – офисът на фирмата, в която работел в град Пловдив, бул. „…“ № ... Същият разбрал, че неговият колега – тъжителят Ж., е изразил негативното си мнение пред колегите им в офиса относно начина му на работа. В същия ден конкретен повод за недоволството на тъжителя Ж. било кредитно известие, което според него подсъдимият Г. трябвало да отнесе до клиенти  на фирмата, което подсъдимият не бил сторил. Този пропуск бил повод между двамата да се разменят реплики, които прераснали в процесния конфликт. Непосредствено преди отношенията между подсъдимия и тъжителя да ескалират, подсъдимият Г. се опитал да обясни на тъжителя, че въпросните кредитни известия не се носят от шофьорите, като настоял, че претенциите и упреците на тъжителя са неоснователни. В тази връзка подсъдимият Г. поискал тъжителят да му се извини. Вместо извинение, обаче, същият получил насреща пренебрежително отношение. Подсъдимият казал на тъжителя, че не се страхува от него, при което подсъдимият го дръпнал от бюрото към коридора и го подканил да излязат навън „за да се разберат“. В този момент конфликтът бил пресечен от Д.Д. – офис мениджър, която ги приканила да се държат цивилизовано. Същата се намирала в съседно на помещението, в което подсъдимият и тъжителят спорели. Освен нея в офисът по това време се намирала и свид. Н.Ж. – съпругата на брата на тъжителя. Тя също възприела назряващия конфликт между двамата си колеги. След като конфликтът бил пресечен, подсъдимият и тъжителят се върнали по бюрата си. Разговорът между тях продължил. Подсъдимият попитал тъжителя как ще работят през другата седмица, тъй като работния състав ще е намален, предвид предстоящ отпуск на брат му и снаха му. Тъжителят, обаче, не желаел да разговаря с подсъдимия и му казал да се разкара. Подсъдимият осъзнал, че няма да постигне разбирателство и решил да си тръгне, тъй като и без друго работният ден бил към своя край. Ставайки, същият преминал покрай бюрото на подсъдимия, спрял се до него, облегнал се на бюрото над тъжителя и отново го попитал защо се държи така. В този момент тъжителят вдигнал неочаквано ръката си нагоре свита в юмрук и ударил подсъдимия в брадата. В отговор подсъдимият на свой ред го ударил с дясната си ръка в областта на окото. Тъжителят се изправил и между него и подсъдимия започнало взаимно бутане с ръце, бюра и каквото им попадне. Чувайки суматохата от съседното на тях помещение се появила свид. Н.Ж.. Влизайки при подсъдимия и тъжителя, същата заварила двамата да се бутат. Тъжителят бил със зачервено око и бил хванал подсъдимия за ръцете, като и двамата взаимно си крещели. При появата ѝ, двамата се пуснали и конфликтът бил преустановен. Подсъдимият се насочил навън. В този момент, обаче, тъжителят се огледал и видял, че окото му е наранено, при което тръгнал след подсъдимия, подвиквайки му да го почака. Подсъдимият не изпълнил поканата на тъжителя, тъй като същият изглеждал гневен и войнствен. Подсъдимият напуснал офиса и затиснал от външната страна с крака си вратата, за да не може тъжителят да излезе и конфликтът да се възобнови. В този момент на двора се намирал братът на тъжителя – К. Ж. и друг служител на фирмата – свид. И.И.. Подсъдимият казал на брата на подсъдимия да хване брат си, защото иска да се бие с него. Вместо това обаче той хванал подсъдимия, при което и тъжителят успял да излезе навън. Започнало ново боричкане, при което тъжителят разкъсал тениската на подсъдимия. В крайна сметка последният успял да си тръгне.

Непосредствено след това подс. Г. посетил брат си – свид. П.Г., който работел като … в аптека „Фрамар“, намираща се в град Пловдив до казино „Риц“. Подсъдимият по път още позвънил на брат си и го уведомил за възникналия конфликт, както и че идва към него. Двамата се видели, при което свид. Г. дал успокоително на брат си, защото последният бил много притеснен. Освен това същият имал зачервено на брадата си, не можел да вдигне хубаво лявата си ръка и в ляво на ребрата си имал зачервяване.

Гореописаната ситуация се развила в петък около 17-18 часа. В понеделник сутринта подс. Г. получил съобщение от офис мениджъра на фирмата Д.Д., в което същата го канела да се видят на конкретно посочена от нея бензиностанция на „Лукойл“ в град Пловдив. Подс. Г. се отзовал на поканата, като неочаквано за него на срещата се появил и тъжителят, който му се заканил, че ще има последици. Д.Д. уведомила подс. Г., че е по-добре работните им отношения да бъдат преустановени, при което подс. Г. се съгласил. Непосредствено след срещата, притеснен от изказването на тъжителя, подс. Г. посетил лекар, за да освидетелства нараняванията си. Същото било сторено и от тъжителя.

В същия ден подс. Г. подал жалба в 06 РУ срещу действията на тъжителя, с които му била  нанесена лека телесна повреда. По същата се е произнесъл прокурор от РП-Пловдив с отказ за образуване на досъдебно производство, тъй като описаното в жалбата представлявало престъпление от частен характер. От своя страна, на 21.09.2018 г. тъжителят Ж. ***, с която повдигнал обвинение против подс. Г. за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, във връзка с което било образувано настоящето производство.

         Горната фактическа обстановка, Съдът приема за установена от събраните по делото доказателства:

Като свидетели по делото са били разпитани двама от колегите на подсъдимия и тъжителя – свид. Н.Ж. /съпруга на брата на тъжителя/ и свид. И.И. /колега …/, както и брата на подсъдимия – свид. П.Г.. Обяснения е дал и подсъдимият Г..

На първо място следва да се посочи, че никой от разпитаните по делото свидетели не е очевидец на нанасянето на процесната телесна повреда. Всъщност, единствените очевидци са участниците в конфликта – подсъдимия и тъжителя. В тази връзка както свид. И.И., така и свид. Н.Ж. са потвърдили факта на възникналата конфликтна ситуация между подсъдимия и тъжителя, посочвайки, че не са възприели нанасянето на удари между тях двамата, а единствено бутане и размяна на реплики, както и зачервеното око на тъжителя след конфликта му с подсъдимия. Спор по тези факти, обаче няма, доколкото самият подсъдим сам в обясненията си потвърждава както факта на възникналата конфликтна ситуация, така и нанесения от него удар по отношение на тъжителя. Ето защо съдът кредитира показанията на посочените двама свидетели, доколкото същите по същество се явяват неопровергани от събраните по делото доказателства. Съдът кредитира и показанията на свид. П.Г.. И този свидетел не е очевидец, а единствено е възприел състоянието на подсъдимия непосредствено след процесните събития, посочвайки, че брадата на брат му е била зачервена, трудно вдигал лявата си ръка, както и че е имал зачервяване в ляво по ребрата. Съдът кредитира и тези показания, доколкото същите по същество също не намират опровержение в събраните по делото доказателства, напротив – срещат потвърждение. Въпреки че по отношение на този свидетел е налице хипотетична заинтересованост, като брат на подсъдимия, с показанията си да благоприятства неговата защитна позиция, съдът не отчете такова проявление в случая, доколкото показанията на този свидетел намират категорично потвърждение както в обясненията на подсъдимия, който е заявил, че е бил ударен от тъжителя именно в брадата, а после при боричкането и в ребрата и ръката, така и в заключението на приетата по делото експертиза, според заключението на която, по отношение на същия са установени кръвонасядания по лявата половина на гръдния кош и по лявата предмишница. Отделно от това такава предубеденост се открива и по отношение на свидетелите на частното обвинение, доколкото свид. Ж. е съпруга на брата на тъжителя, а свид. И. се намира във влошени отношения със самия подсъдимия, доколкото същото бе заявено в прав текст от самия-него в показанията му. Така или иначе, при оценката на показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът не отчете установената по делото заинтересованост на всеки един свидетел да се е отразила на верността на показанията им, поради което и кредитира изцяло същите, отчитайки все пак посоченото по-горе.

Съдът кредитира изцяло и обясненията на подс. Г.. Вярно е, че за същия е налице принципен интерес да дава обяснения, които да опровергаят обвинителната теза или поне да внесат съмнения в нейната доказаност, но следва да се има предвид, че освен защитно, обясненията на подсъдимия са и доказателствено средство, поради което достоверността на същите следва да се преценява след съпоставката им и според съответствието им с наличните по делото доказателствени източници. При тази съпоставка съдът констатира, че обясненията на подсъдимия се намират в отношение на пълно съответствие както с показанията, дадени от свидетелите по делото, така и с наличните по делото писмени доказателства – медицинска документация и тези съдържащи се в прокурорската преписка. При съпоставката на тези обяснения с целокупния доказателствен материал, съдът не констатира основания, които да внесат съмнения в достоверността им, напротив – подс. Г. дава обяснения, които пряко подкрепят и обвинителната теза, доколкото същият признава, че е нанесъл удар по отношение на тъжителя, което затвърждава убеждението на съда, че подс. Г. е добросъвестен в обясненията си, което го определя като един достоверен доказателствен източник, защото очевидно подсъдимият не прикрива пряко уличаващото го обстоятелство, за което няма друг доказателствен източник. На практика няма нито един свидетел който да заявява, че е подсъдимия да нанася удари по отношение на тъжителя. Такова твърдение е налице единствено в тъжбата, но същата не е доказателство по смисъла на НПК, следователно няма каквато и да е доказателствена стойност и всичко заявено в нея подлежи на доказване. В този смисъл съдът не съзря типичната за обясненията принципна тенденция за прикриване или омаловажаване на личната деятелност с акцентиране върху деятелността на другите участници в съответния конфликт. Напротив – налице са обяснения, които пряко потвърждават обстоятелства, заявени с тъжбата.

За изясняване на обстоятелствата по делото допринася и изготвената по делото съдебно медицинска експертиза. Според заключението на същата, при въпросния инцидент на тъжителя му е било причинено: контузия на лицето, контузия на клепача и околоочната област, както и кръвонасядане и оток по горния и долния клепач на лявото око и по лявата скула, които заедно и поотделно са довели до болка и страдание без разстройство на здравето. По отношение на подс. Г. е било причинено: кръвонасядане и охлузване по лявата половина на гръдния кош и кръвонасядане по лявата мишница, които заедно и поотделно са довели до болка и страдание без разстройство на здравето.

Съдът дава вяра на това експертно заключение, като намира същото за обективно, всестранно, незаинтересовано, отговарящо на поставените въпроси, компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит, в съответствие с материалите по делото. Същото допринася за изясняване на обстоятелствата по делото, подлежащи на установяване, поради което се кредитира изцяло.

Съдът кредитира и събраните делото писмени доказателства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина.

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Съдът, след внимателен анализ на всички събрани и приети в хода на производството доказателства, намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че на визираните в тъжбата дата и място подсъдимият Г. е причинил на тъжителя Ж. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, изразило се в причинена контузия на лицето, контузия на клепача и околоочната област, кръвонасядане и оток по лицето – престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.

От обективна страна:

         От събраните по делото доказателства се черпят категорични данни по отношение на всички обективни признаци от състава на престъплението, за което подс. Г. е предаден на съд. В тази насока са както обясненията на подс. Г., който признава, че в процесния конфликт е нанесъл удари по отношение на тъжителя, така и косвено от показанията на свид. Ж. и свид. И., които потвърждават, че след възникналия конфликт между подсъдимия и тъжителя, окото на последния е било наранено. Датата и мястото на извършване на инкриминираното деяние също се установяват от показанията на разпитаните свидетели, както и от обясненията на подсъдимия, а също така и от наличните по кориците на делото писмени доказателства. От обясненията на подсъдимия, а и от заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, както и приложеното по делото съдебно-медицинско удостоверение, се черпят данни по отношение на механизма на нанесената телесна повреда. Направеното от страна на подс. Г. самопризнание пък позволява да се направи и категоричен извод за авторството на деянието, който сочи по несъмнен начин именно него. Характерът и вида на телесната повреда пък се установяват от заключението на съдебно-медицинската експертиза, според която при въпросния инцидент на тъжителя му е било причинено контузия на лицето, контузия на клепача и околоочната област, както и кръвонасядане и оток по горния и долния клепач на лявото око и по лявата скула, които заедно и поотделно са довели до болка и страдание без разстройство на здравето. Предвид всичко гореизложено съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че подс. Г. е нанесъл по отношение на тъжителя Ж. вменената му телесна повреда.

         От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, доколкото действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва НК, като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че замахвайки с ръка към главата на тъжителя неминуемо ще доведе до нараняването на последния, въпреки това му е нанесъл удар, искайки и пряко целейки именно това. В случая няма как да се приеме, че се касае за евентуален умисъл, доколкото подсъдимият е насочил колът към главата на тъжителя, замахвайки, осъзнавайки, че окото на тъжителя попада в обхвата на замаха. Ето защо съдът прие, че в случая се касае за пряк умисъл.

Въпреки че от формална страна се установява, че подс. Г. е причинил описаните в тъжбата увреждания на тъжителя, то това е извършено при условията на неизбежна отбрана, която изключва обществената опасност да деянието, респ. неговият престъпен характер. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай не се спори, че на процесните дата и място между тъжителя и подсъдимия, е възникнал конфликт, в който подсъдимия е нанесъл удар по отношение на тъжителя. Спорно е дали удари са били нанасяни и от страна на тъжителя по отношение на подсъдимия, както и кой пръв е нанесъл телесно увреждане на другия, в какъв интензитет и дали са налице условия за приложението на института на реторсията. В тази връзка от страна на тъжителя се твърди, че в процесната ситуация удари са нанасяни единствено от страна на подсъдимия. От страна на подсъдимия пък се твърди, че в действителност той е нанесъл удар на тъжителя, но след като пръв тъжителя му е нанесъл такъв.

Съдът възприе за истинна тезата на подсъдимия, доколкото тази на тъжителя се явява неподкрепена от събраните по делото доказателства. В тази връзка, както бе посочено по-горе, никой от разпитаните по делото свидетели не е очевидец на нанасянето на процесната телесна повреда. Всъщност, единствените очевидци са участниците в конфликта – подсъдимия и тъжителя. В действителност според показанията на свид. И. и свид. Ж. непосредствено след разправията между подсъдимия и тъжителя, окото на последния е било зачервено (според свид. Ж.) и насинено (според свид. И.), но по делото няма нито един доказателствен източник, извън обясненията на подсъдимия, относно това кой на кого и какви удари е нанесъл и кой е инициирал процесната физическа саморазправа. Самият подсъдим признава, че именно той е нанесъл удар в областта на лицето на тъжителя, посочвайки, обаче, че е сторил това едва след като пръв тъжителят го е ударил с юмрук в брадата. Последното очевидно не отговаря на описаната от тъжителя фактическа обстановка, според която подсъдимият единствено е нанасял удари, а той (тъжителят) само се е бранел. Следва да се има предвид, че според показанията на свид. И. и свид. Ж., а и според заявеното в тъжбата, след преустановяване на физическата саморазправа между тъжителя и подсъдимия в офиса на фирмата, подсъдимият е избягал и е затиснал вратата отвън, стремейки се да не се възобнови саморазправата. Последното определено по-скоро може да се квалифицира като защитна, спасителна реакция, отколкото като нападение, така както се стреми да внуши тъжбата. Нещо повече - след преустановяване на тази първоначална физическа саморазправа тъжителят е този, който тръгва да гони подсъдимия – поведение, от което отново се черпят доводи в подкрепа на заявеното от подсъдимия. Всъщност, събраните по делото доказателства (показанията на свидетелите, медицинските документи, в това число заключението на експертизата) свидетелстват за това, че тъжителят съвсем не е бил така пасивен в развилата се ситуация, а напротив – самият той е нанасял удари по отношение на подсъдимия, преследвал го е след това, за да продължи саморазправата с него, а последният е бил този, който се е стремял всячески да се спаси от  физическа агресия. Следва да се има предвид, че тъжителят е бил този, който се е ползвал с подкрепа във фирмата и с това обстоятелство са били наясно всички. Тъжителя е разполагал с подкрепата не само на колегите си (И. и Ж., които в показанията си изразиха отрицателното си отношение към подсъдимия, съответно положително такова към тъжителя), но и на своя брат, който веднага е съдействал на тъжителя, пресичайки опитите на подсъдимия за затисне вратата, за да не може тъжителя да го последва. В контекста на последното при така установената фактическа обстановка е житейски нелогично подсъдимият да е този, който да е инициирал процесното сбиване с тъжителя. Така или иначе това обстоятелство не намира и нито едно доказателствено потвърждение. От друга страна, съвсем логично звучи описаната от подсъдимия фактическа обстановка, която освен това намира частична подкрепа в показанията на свид. И. и свид. Ж. (относно събитията след инцидента), както и в показанията на свид. Г. (досежно състоянието, в което се е намирал подсъдимия след това – насинен и със скъсани дрехи). Съответствието на тези свидетелски показания с обясненията на подсъдимия мотивираха съда да сподели именно неговата  тезата.

Видно е от обясненията на подс. Г., че същият не отрича обстоятелството, че е нанесъл удар по отношение на тъжителя, твърдейки обаче, че е сторил същото като ответна реакция на нанесени вече такива от страна на тъжителя. Фактът, че подс. Г. прави признание за пряко уличаващи го факти, при пълна невъзможност това да се установи с друг доказателствен източник, мотивира съда да приеме, че същият макар и заинтересован от крайния изход на делото, се явява надежден доказателствен източник.

Както бе посочено по-горе обясненията на подс. Г. са единственият пряк доказателствен източник, подкрепящ пряко обвинителната теза, доколкото по делото няма нито един свидетел, който да може да потвърди, че подсъдимия е нанесъл удар по отношение на тъжителя. Поради тази причина и доколкото не констатира причина за обратното, съдът кредитира обясненията на подсъдимия и прие именно описаната от него фактическа обстановка, в това число и посоченото от подсъдимия, че е нанесъл удар по отношение на тъжителя, след като последният пръв го е ударил с юмрук в областта на брадата.

Съгласно чл. 12, ал. 1 НК, не е общественоопасно деянието, извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Както беше посочено по-горе, според заключението на изготвената по делото СМЕ, при въпросния инцидент на тъжителя му е било причинено: контузия на лицето, контузия на клепача и околоочната област, както и кръвонасядане и оток по горния и долния клепач на лявото око и по лявата скула, които заедно и поотделно са довели до болка и страдание без разстройство на здравето. По отношение на подс. Г. е било причинено: кръвонасядане и охлузване по лявата половина на гръдния кош и кръвонасядане по лявата мишница, които заедно и поотделно са довели до болка и страдание без разстройство на здравето. По делото, обаче бе установено, доколкото съдът кредитира обясненията на подсъдимия по изложените по-горе съображения, че тъжителят Ж. е бил този, който е започнал пръв саморазправата с подсъдимия, нанасяйки му неочаквано удар в брадата, след разменените словесни пререкания, в отговор на което подсъдимият на свой ред му е нанесъл удар в областта на окото, а после двамата започнали взаимно да се бутат. На фона на така създалата се ситуация, действията на подс. Г. очевидно са били самозащтни. Последното, в контекста на установената по делото фактическа обстановка, обосновава извода, че в конкретния случай причинените на тъжителя увреждания са били причинени от подс. Г. при условията на неизбежна отбрана, което извлича престъпния характер на това деяние, тъй като същото не е общественоопасно.

Обстоятелството, че след края на конфликтната ситуация подсъдимият се е опитал да избяга и да затисне вратата, за да не бъде последван от тъжителя, е показателно за това, че същият не е имал умисъл /намерение/ да нарани тъжителя, а единствената му цел е била да се защити, като неутрализира войнственото поведение на тъжителя. Последното от своя страна обосновава и извода, че при така описаното непосредствено и противоправно нападение, причиненото телесно увреждане от страна на подс. Г. е било в рамките на необходимите предели.

Съдът не приложи института на реторсията, тъй като прие, че деянието, осъществено от подс. Г. е осъществено при все още неприключило срещу него нападение, т.е. при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК, което изключва приложението на реторсията.

Съдът не възприе изложената в тъжбата теза, че нападението е било започнато от страна на подсъдимия, доколкото по делото няма нито едно доказателство в тази насока. Ето защо съдът не възприе така изложената версия от страна на частния тъжител Ж. за истинна, доколкото същата не намира подкрепа в нито един доказателствен източник. От друга страна, доколкото обясненията на подсъдимия Г., бяха оценени като логични и съответни на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът кредитира и възприе именно неговата теза като истинна.

Предвид всичко гореизложено, Съдът прие, че макар да се установи, че от формална страна подс. Г. да е причинил описаните в тъжбата увреждания на тъжителя, то това е извършено при условията на неизбежна отбрана, която изключва обществената опасност да деянието, респ. неговият престъпен характер, поради което и на основание чл. 304 НПК, вр. чл. 12, ал. 1 НК, съдът го оправда по така повдигнатото му обвинение.

По въпроса за разноските:

         По делото от страна на подсъдимия са направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750.00 лева и депозит за експертиза в размер на 100.00 лева или общо 850.00 лева, които предвид крайния изход на делото, на основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът възложи в тежест на тъжителя Ж., като го осъди да заплати посочената сума на подсъдимия Г..

 

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала! МК