№ 2204
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110203949 по описа за 2023 година
Образувано е по жалба на В. Р. Д. против Наказателно постановление № 3/17.02.2023 г.,
издадено от главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет /ИВСС/, с което
на основание чл. 408а, ал. 1 от Закона за съдебната власт на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300, 00 /триста/ лева за нарушение на 1 във
вр. чл. 175а, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/.
В жалбата се релевират доводи за наличие на предпоставките по чл. 28 ЗАНН. Сочи се, че
преди назначаването и в ОСлС при Окръжна прокуратура София е работила като адвокат,
което и е създало напрежение относно напускане на старото работно място и заемането на
новата позиция. Заявява, че е подала декларацията със закъснение от 13 дни, като намира
същото за формално. По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено.
В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се
лично и се представлява от адв.Д. /с пълномощно по делото/. Адв.Д. заявява, че поддържа
жалбата по изложени в нея съображения. С депозирана по делото писмена защита моли да се
отмени атакуваното НП.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител-Д. /с пълномощно по делото/,
поддържа становище за законосъобразност на атакуваното НП и моли същото да бъде
потвърдено, в която връзка ангажира по делото и подробна писмена защита.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена
в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
1
След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление,
като намира, че са налице основания за неговата отмяна.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателя е встъпила в длъжност в качеството на следовател в Окръжен следствен
отдел в Окръжна прокуратура-София с Акт от 01.11.2022г. За жалбоподателя е било налице
задължение в едномесечен срок от възникване на качеството следовател да подаде в
Инспектората към ВСС декларация за имущество и интереси по чл.175а, ал.1,т.1 ЗСВ. На
14.12.2022 г. жалбоподателя е подала в Инспектората към Висшия съдебен съвет декларация
за имущество и интереси по чл. 175а, ал. 1, т. 1 ЗСВ заведена с вх. № 274843/14.12.2022 г.
На 22.12.2022 г. инспектор към ИВСС извършил проверка в базата данни на ИВСС във
връзка с подадените в срок декларации за имущество и интереси, за което е била изготвена
докладна записка, към която е приложен и списък на съдии, прокурори и следователи, чиито
декларации за имущество и интереси подлежат на проверка, неподали в срок декларации по
чл. 175а, ал. 1, т. 1 от ЗСВ в срока по чл. 175в, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Сред лицата, които не са
подали в срок декларация по чл. 175а, ал. 1, т. 1 ЗСВ в срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 ЗСВ бил
и жалбоподателят В. Р. Д..
За констатираното нарушение св.Д. – експерт с юридическо образование в специализираната
администрация на Инспектората към ВСС, съставила АУАН № 3/24.01.2023 г. срещу
жалбоподателя за извършено административно нарушение по 1, вр. чл. 175а, ал. 1, т. 1 ЗСВ,
с което е осъществил състава на чл. 408а, ал. 1 от ЗСВ.
Въз основа на съставения АУАН главният инспектор на ИВСС издал атакуваното НП с
което на жалбоподател е наложена "глоба" в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетеля Д. и въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства
– АУАН, протоколи, докладна записка, ведно със списък на съдии, прокурори и
следователи, неподали в ИВСС декларации за имущество и интереси по чл. 175а, ал. 1, т. 1
от ЗСВ в срока по чл. 175в, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, декларация вх. № 274843/14.12.2022 г. Съдът
кредитира и приетите по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, доколкото същите са
пряко относими към предмета на доказване по делото по смисъла на чл. 102 НПК.
Съдът се довери на показанията на свидетеля Д., като намира същите за последователни и
кореспондиращи с приложените писмените доказателства по делото. От показанията на този
свидетел се установява, че жалбоподателят е депозирал процесната декларация за
имущество и интереси със закъснение от 13 дни, след необходимия за това срок по ЗСВ. В
самата жалба не се отрича този факт, че декларацията е подадена след изтичане на
законоустановения срок.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна
2
страна следното:
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно
постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения
нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към разпоредбите на НПК. В
производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващият
орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта
на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се
считат за установени до доказване на противното, със способите за събиране на
доказателствата в наказателния процес.
Съгласно разпоредбата на чл. 408д, ал. 2 ЗСВ наказателните постановления се издават от
главния инспектор на ИВСС, т.е издадено от компетентен орган. АУАН е съставен от лице
която е оправомощена да го състави на основание чл. 408д, ал. 1 ЗСВ и Заповед № 3-
38/19.04.2021 г.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на предвидените
давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са от съответните длъжностни
лица и свидетели, като са връчени лично на жалбоподателя за запознаване със съдържанието
им. Същевременно АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, посочени в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или
неяснота в съдържанието им. С оглед изложените съображения съдът счита, че процесният
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени при спазване на всички
императивни изисквания на ЗАНН.
При така установените фактически положения съдът намира, че безспорно се установява
извършено нарушение от жалбоподател по чл.175в, ал.1 ,т.1, вр. чл. 175а, ал. 1, т. 1 от ЗСВ,
като не е подадена декларация за имущество и интереси по чл. 175а, ал. 1, т. 1 от ЗСВ в
Инспектората към ВСС в законоустановения срок. От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установи, че процесната декларация е подадена от жалбоподател
след изтичане на законоустановения срок, с 13 дни закъснение, с което е осъществил от
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.175в, ал.1 ,т.1,
вр. чл. 175а, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Нарушението е извършено при форма на вина непредпазливост,
в хипотезата на небрежност, доколкото жалбоподателят не е предвиждал и не е целял
настъпването на негативното изменение на обективната действителност в резултат на
неподаването в срок за декларацията по чл. 175а, ал. 1, т. 1 ЗСВ, но е бил длъжен и е могъл
да предвиди, че следва да изпълни задължението си в посочения в ЗСВ срок. „ignorantia legis
neminem excusat“, или "непознаването на закона не извинява никого".
Съдът обаче намира за основателно възражението за незаконосъобразност на обжалваното
НП поради неприлагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. По смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр.
чл. 93, т. 9 НК, за да се приеме един случай за "маловажен", следва с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да
3
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от съответния вид. Доколкото в случая се касае за формално
административно нарушение, за съставомерността на което не е предвидено настъпването
на общественоопасни последици, то следва да се отчете налице ли са смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да характеризират нарушението като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения по чл. 175в, ал. 1, т. 1 ЗСВ. В случая като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете фактът, че се касае за първо административно нарушение
от страна на жалбоподателя, това обстоятелство е отразено и в обжалваното НП от страна
на наказващ орган. Следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, че
закъснението за подаване на декларацията е 13 дни, като същата е подадена в деловодството
на ИВСС и преди да бъде констатирано самото нарушение от страна на ИВСС. На следващо
място следва да се посочи, че в процесната декларация не е установено несъответствие
между декларираните обстоятелства и реалното фактическо положение, което е и целта на
декларирането по реда на чл. 175а, ал. 1, т. 1 ЗСВ / по делото не са събрани такива данни/. В
настоящия случай административното нарушение е извършено при форма на вина
непредпазливост и то в хипотезата на небрежност, което следва да се отчете като
обстоятелство, занижаващо обществената опасност на извършеното административно
нарушение и на самия деец.
Законодателят обаче не е предвидил ограничение при приложението на разпоредбата на чл.
28 ЗАНН в зависимост от вида на административното нарушение, респ. нормативния акт,
който е бил нарушен. Такова ограничение не е предвидено и съобразно задължителните
указания по приложение на закона, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
ОСНК на ВКС. С оглед на това само поради факта, че неизпълненото задължение е
предвидено в разпоредба от ЗСВ, респ. нарушението е извършено от магистрат, не изключва
приложението на нормата на чл. 28 ЗАНН. Засегнатите обществени отношения, обект на
защита от разпоредбата на чл. 175в, ал. 1, т. 1 ЗСВ, е незначително, поради което
използването на административнонаказателна репресия се явява обществено неоправдано.
Като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е допуснал нарушение
на материалния закон, което се явява основание за отмяна на обжалваното НП поради
неговата незаконосъобразност.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за основателна, поради което
съдът следва да отмени атакуваното в настоящото производство наказателно постановление
на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.), и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение
от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съдът не дължи произнасяне по разноски по делото, тъй като такива не са сторени.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. ал. 4 от ЗАНН съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3/17.02.2023 г., издадено от главен инспектор на
Инспектората към Висшия съдебен съвет /ИВСС/, с което на основание чл. 408а, ал. 1 от
Закона за съдебната власт на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 300, 00 /триста/ лева за нарушение на 1 във вр. чл. 175а, ал. 1, т. 1 от Закона за
съдебната власт /ЗСВ/.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. Р. Д. ЕГН **********, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5