Присъда по дело №41/2015 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 36
Дата: 5 март 2015 г. (в сила от 21 март 2015 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20155220200041
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 януари 2015 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

                      ГОДИНА 2015                         ГР. ПАЗАРДЖИК

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

НА 05-ти МАРТ                                                                  2015 ГОДИНА

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

                    

 

Секретар: Х.В.

Прокурор: Д. Ч.

Като разгледа докладваното от съдия РАДИНА

Наказателно дело ОХ № 41                             по описа за 2015 година

 

П Р И С Ъ Д И   :

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия А.П.С. роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, разведен, осъждан, ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че в гр.Пазарджик, при условията на повторност, след като е осъден с Решение №1065/17.12.2010г. по гр.дело № 4202/2010г. на РС Пазарджик влязло в законна сила на 17.12.2010г. и одобрена от Районен съд Пазарджик спогодба от 06.12.2012г. по гр.дело № 2439/2012г. по описа на РС Пазарджик, влязла в законна сила на 14.12.2012г. с която е изменен размера на издръжката, да издържа свои низходящи дъщеря си А. А. С. родена на ***г. и дъщеря си И. А. С. родена на ***г., чрез тяхната майка и законен представител Л.И.С. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно двадесет и три месечни вноски по 120,00 лева за всяко едно от децата - за периода от време от 16.02.2013г. до месец декември 2014г. включително или общо в размер на 5 520,00 лв. - Престъпление по чл.183 ал.4, във връзка с ал.1, във връзка с чл.28 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.58а ал.5 във вр. чл.54 и чл.36 от НК го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ И ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

На основание чл.42А ал.2 т.1, т.2 и т.6 от НК се определят следните мерки за контрол и въздействие:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА.

БЕЗВЪЗМЕЗДЕН труд в полза на обществото 150 часа годишно в рамките на ЕДНА ГОДИНА.

 

          ПОСТАНОВЯВА общественото порицание да бъде изпълнено чрез разлепването на присъдата на видно място в сградата на Община Пазарджик за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.

 

          ПРИСЪДАТА  може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд Пазарджик в 15 дневен срок от днес.

 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите

 

Мотиви към присъда по НОХД 41/15г

 

Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт.

        Обвинението е против А.П.С. ***, след като е осъден с Решение №1065/17.12.20Юг. по гр.дело №4202/20 Юг. на РС-Пазарджик влязло в законна сила на 17.12.2010 г. и одобрена от Районен съд-Пазарджик спогодба от 06.12.2012г. по гр.дело №2439/2012г. по описа на РС-Пазарджик, влязла в законна сила на 14.12.2012г. с която е изменен размера на издръжката, да издържа свои низходящи -дъщеря си - А.А. С. - родена на ***г. и дъщеря си - И.А. С. - родена на ***г., чрез тяхната майка и законен представител - Л.И.С. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно двадесет и три месечни вноски по 120,00 лева за всяко едно от децата - за периода от време от 16.02.2013г. до месец декември 2014г. включително или общо в размер на 5 520,00 лв..- Престъпление по чл.183 ал.4, във връзка с алЛ, във връзка с чл.28 алЛ от НК.

          В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание,  при отчитане на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.

Подсъдимият се признава за виновен.  

Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в своята съвкупност, предвид чл. 301 от НК, по свое вътрешно убеждение и ръководейки се от закона, установи:

Подсъдимият  А.С. сключил граждански брак със свид. Л.С. на 21.07.2000г. От брака им на 02.02.2002г. се родило детето А.А. С., а на 16.05.2004г. се родило детето И.А. С..

Бракът между С. и свид. С. бил прекратен с Решение №1065 от 17.12.2010г., постановено по гр. дело №4202/10г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик. Съгласно посоченото решение, упражняването на родителските права спрямо децата И. и А. било предоставено на свид. Л.С., а бащата Ал. С. бил осъден да плаща месечна издръжка в размер на по 80.00 лева за всяко едно от децата. Решението е влязло в законна сила на 17.12.2010г.

След влизане в сила на съдебното решение подсъдимият не изпълнил задължението си по плащане на дължимата издръжка, поради което свид. С. сигнализирала Районна прокуратура Пазарджик, резултат от което е присъда №276/24.11.2011 г. по НОХД№1306/2011г.,влязла в законна сила на 10.12.2011 г. за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК , с която му е наложено наказание „пробация“, изтърпяно на 21,06,13г.

По силата на одобрена от Районен съд спогодба от 06.12.2012г. по гр.дело №2439/2012г., размерът на издръжката, коятоСТОЙКОВ се съгласил да заплаща бил увеличен на по 120,00лв. месечно за всяко дете поотделно. Съдебното Определение по гр.дело №2439/2012г. на РС-Пазарджик влязло в сила на 14.12.2012г.

Поради осъществено от страна на обв.С. бездействие, по отношение на вмененото му задължение за плащане на издръжка на двете си деца - за периода от месец януари 2012г. до месец декември 2012г. включително, с присъда №31/31.01.201 Зг., постановена по НОХД№2258/2012г., РС-Пазарджик признал обвиняемия С. за виновен в извършване на престъпление по чл.183 ал.4 във вр. ал.1 във вр. чл.28 ал.1 от НК и му наложил наказание „Пробация" и „Обществено порицание". Присъдата по посоченото НОХД влязла в законна сила на 16.02.2013 г.

Независимо от влязлата в сила осъдителната присъда, подсъдимият  продължил да не изпълнява задължението си за плащане на издръжка на малолетните си деца, като от датата на влизане в сила на присъдата по НОХД 2258/12г. - 16.02.2013г. до месец декември 2014г. включително не изплатил нито една от дължимите месечни вноски в размер на по 120,00 лв. за всяко едно от децата и с престъпно си бездействие в продължение на 23 месеца, съзнателно не изпълнил задължението си за издръжка общо в размер на 5 520 ла. Поради това и за това съзнателно неизпълнение на паричното задължение е предаден на съд за пореден път за престъпление по чл. 183 НК, но за конкретния нов период на неплащане и неиздължен в рамките му размер, при по-тежката поради предходното осъждане квалификация на чл. 183, ал.4 вр. ал.1 от НК.

 

 

Инкриминираните факти Съдът прие  въз основа на събраните по делото напълно непротиворечиви и взаимнодопълващи се доказателства. 

Установено е, че със съдебно решение по гр. д. № 4202/10г.   на РС Пазарджик е одобрена спогодба и влязла в сила 17.1210г. . , с която са предоставени родителските права върху децата, родени от брака между подсъдимия и свидетелката,  на последната като тяхната майка и законна представителка, като подсъдимият бил осъден да заплаща издръжка в размер на по 80 лева месечно – за всяко от тях.

Установено е също, че след влизане в сила на съдебното решение подсъдимият не изпълнил задължението си по плащане на дължимата издръжка, поради което свидетелката сигнализирала Районна прокуратура Пазарджик, резултат от което е присъда №276/24.11.2011 г. по НОХД№1306/2011г.,с която му е наложено наказание „пробация“, изтърпяно на 21,06,13г.

По силата на одобрена от Районен съд спогодба от 06.12.2012г. по гр.дело №2439/2012г., размерът на издръжката, която С. се съгласил да заплаща бил увеличен на по 120,00лв. месечно за всяко дете поотделно. Съдебното Определение по гр.дело №2439/2012г. на РС-Пазарджик влязло в сила на 14.12.2012г.

 Следва ново осъждане - поради осъществено от страна на обв.С. бездействие, по отношение на вмененото му задължение за плащане на издръжка на двете си деца - за периода от месец януари 2012г. до месец декември 2012г. включително, с присъда №31/31.01.201Зг. по НОХД№2258/2012г. и влязла в сила на 16,02,13г.  РС-Пазарджик признал обвиняемия С. за виновен в извършване на престъпление по чл.183 ал.4 във вр. ал.1 във вр. чл.28 ал.1 от НК и му наложил наказание „Пробация" и „Обществено порицание".

Настоящото дело е трето поред за бездействие от страна на подсъдимия като длъжник - морален и юридически на совите две непълнолетни деца , на които дължи ,чрез тяхната майка и законна представителка, издръжка за всяко в размер на по 120 лева месечно .

Подсъдимият, както признава и сам в обясненията си, не е плащал въобще присъдената като издръжка сума . Сочените от него причини  - че е бил в обективна невъзможност да изпълнява това си задължение поради липсата на доходи от трудова дейност , са неопровергани, но не засягат безспорните изводи за обективната съставомерност на инкриминираното престъпно деяние, като следва да се обсъждат само и евентуално при отмерване на наказанието.   

Установено е от признанията на подсъдимия и показанията на св. С., че в инкриминирания период подсъдимият, който е знаел за произтичащото от съдебния акт решение задължение на издръжка, дължими в срокове, размери и по начин, които също са му известни,  въобще не е изпълнявал задължението си  за погасяване на срочното задължение по изплащане.

Съдебният акт, от който произтича неизпълненото парично задължение,  е влязъл в сила на 14,12,12г. и липсва изпълнение от страна на длъжника. Касае се до постановено съдебно определение, с което е постигната съдебна спогодба между страните по делото - подсъдимият и неговата бивша съпруга св. С..

Подсъдимият е знаел за задължението си – известни са му били размерите и падежите, като съзнателно не е изпълнявал задължението си.  Обясненията му за липсата на обективни причини за неиздължаване на сумите не засягат съставомерността на деянието.

Деянието е обективно и субективно съставомерно за инкриминирания период и сума, като същото е извършено при ,условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК – и тъй като е извършено след като с влязла в сила на присъдата по НОХД 2258/12г., с което е осъден за престъпление по чл. 183 , ал.4 вр. Ал.1 1 от НК . Поради и това и правилната квалификация на настоящото деяние е също по чл. 183, ал.4 вр. Ал.1 от НК, като подсъдимият е съзнавал, че върши деянието, след като вече е осъден с влязла в сила присъда за престъпление от същия вид.

При определяне размера на наказанието,Съдът се съобрази с неговата висока обществена опасност и с отчетената такава като висока и по отношение на дееца. Последната е преценена на базата на данните за множество предходни осъждания л. 33 и сл. , вкл. и такива, по които е наложено и търпяно ефективно наказание лишаване от свобода.

  Продължителен е и периода на неплащане на дължимата издръжка почти две години и неизплатената сума, която е за две подрастващи деца, чиито ежедневни нужди далеч нахвърлят възможността за покриването им в рамките на ежемесечния период със сума от 120 лева. Тази сума осигурява на ден по четири лева на всяко от момичетата и трудно би осигурила дори само изхранването, а наред с него децата се нуждаят от учебници и пособия за училище, облекло, евентуално лекарства. 

Алтернативно предвидените наказания за извършеното от подсъдимия престъпление са  пробация и лишаване от свобода. Налагането на по-тежкото наказание може да се разглежда в случая като едно достатъчно възмездие за извършеното престъпление, но пък не би постигнало целения възпиращ ефект в личен аспект, тъй като отново би осуетило поради предопределения начин на изтърпяване ( ефективно ) възможността за изпълнение на паричното задължение. Така, че в случая само наказанието пробация би се оказало едновременно и справедливо възмездие за извършеното престъпление и може да мотивира очаквания за постигане на предупредително-възпиращо и поправително въздействие върху дееца, а също и постигане на общопревантивен ефект. По тези съображения, Съдът, въпреки че  отчете и данните за предходните осъждания и периодът на неплащане на издръжката, които стои в контекст на едно (след раздялата на родителите) изключително неизпълнено в юридически и морален аспект на родителя задължение да се грижи за децата си, определи следните мерки за въздействие и контрол по чл. 42а, ал.2, т.1 ,2 и6 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с честота на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок също от една година, както и безвъзмезден труд в полза на обществото 150 часа годишно в рамките на една година.

 Наред с това се наложи и кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, което Съдът постанови да се изпълни чрез разлепване на присъдата на видно място в сградата на Община Пазарджик за срок от един месец.

По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си, която обяви на страните като разясни възможостите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: