№ 137
гр. Оряхово, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на деветнадесети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20251460100136 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба Вх.
№ 795/28.02.2025 г. от М. К. Т., ЕГН ********** от гр. Мизия, обл. Враца, ул.
„Врачанско шосе“ № 7, действащ чрез пълномощника си адв. П. Г. С. от АК
Монтана срещу В. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Мизия, обл.
Враца, ул. „Врачанско шосе“ № 7 и настоящ адрес в гр. София, жк. Обеля, бл.
24, вх. Г, ет. 5 за прекратяване на брака им с развод, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на същия, без произнасяне по вината за
това. Заявено е и искане съпругата да възстанови предбрачното си фамилно
име „Цветкова“.
От името на ищеца се твърди, че с ответницата са сключили граждански
брак на 28.11.2007 г., като имат родено едно дете, което вече е пълнолетно и
живее в гр. София. До 2015 г. страните са живеели заедно, след което са се
разделили, след настъпило влошаване на брачните им отношения. Ищецът е
останал в гр. Мизия, а ответницата е заминала да живее в гр. София. Сочи се
също, че към момента всеки от тях е изградил свой собствен живот и не
желаят да градят каквито и да било семейни отношения заедно. Именно
поради това са депозирани съответните искови претенции, с отправена молба
за уважаването им. Не се претендират разноски в производството.
В срока по чл. 131 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба от В.
А. Т..
Предявен е брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, съединен с
искане по чл. 53 от СК, като в първото открито съдебно заседание страните се
явяват лично и заявяват искане производството да се развие от исково – в
производство за развод по взаимно съгласие. Поради това съдът е постановил
производството да продължи и да се развие по реда на чл. 330 ГПК, във вр. с
чл. 50 и чл. 51 СК.
В съдебно заседание молителите поддържат искането си за развод и
1
молят постигнатото между тях споразумение да бъде утвърдено от съда.
Оряховският районен съд, като взе предвид становището на молителите
и прецени събраните по делото доказателства, както и постигнатото между
молителите споразумение, намира за установено следното:
От удостоверение за сключен граждански брак, издадено от община
Мизия на основание акт за граждански брак № 7/28.11.2007 г. се установява, че
на 28.11.2007 г. страните са сключили граждански брак, като съпругата е
приела да носи фамилното име на съпруга си - Т..
Молителите не се разбират добре и са взели решение да живеят
разделени от 2015 г., като всеки е изградил свой собствен живот. Постигнали
са съгласие относно всички въпроси по прекратяване на брачната връзка
между тях, лични отношения, издръжка и пр., което поддържат и в съдебното
заседание.
С оглед на така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с молба за развод по взаимно съгласие, с правна
квалификация чл. 50 СК, вр. с чл. 330 ГПК.
Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, а разгледана по
същество - основателна.
Страните се намират в брачна връзка, като същите са активно
легитимирани да искат нейното прекратяване.
Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата и в съдебно
заседание, е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При
това мотивите за развода са без значение, поради което съдът не следва да ги
издирва.
По делото е представено споразумение, което урежда всички въпроси,
свързани с възникналото между страните брачно отношение. Споразумението
не противоречи на закона и следва да бъде утвърдено, като не накърнява
правата и интересите на роденото от брака дете, тъй като същото е
пълнолетно.
От изложеното по-горе може да се направи извод, че са налице
законовите предпоставки за допускане на развод по взаимно съгласие и
прекратяване брака между М. К. Т., ЕГН ********** и В. А. Т., ЕГН
**********.
Съпрузите са постигнали съгласие дължимите по делото държавни такси
и разноски да се поемат от М. К. Т.. При образуване на делото страните са
представили доказателство за внесена държавна такса в размер на 25 лв., която
сума е внесена за образуване на производството. На основание чл. 6, т. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 40 лв. при допускане на
развода, като М. К. Т. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Оряхово тази сума.
Така мотивиран и на основание чл. 330 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА развод между М. К. Т., ЕГН ********** от гр. Мизия, обл.
Враца, ул. „Врачанско шосе“ № 7, действащ чрез пълномощника си адв. П. Г.
2
С. от АК Монтана срещу В. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
Мизия, обл. Враца, ул. „Врачанско шосе“ № 7 и настоящ адрес в гр. София,
жк. Обеля, бл. 24, вх. Г, ет. 5, за което е съставен акт за граждански брак №
7/28.11.2007 г. при община Мизия от 28.11.2007 г.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между М. К. Т., ЕГН ********** и В. А.
Т., ЕГН ********** споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:
1. Роденото от брака дете р М.ова Т., ЕГН ********** е пълнолетно.
2. По време на брака съпрузите не са придобивали недвижимо имущество, а
движимите вещи са поделили доброволно извънсъдебно.
3. След прекратяване на брака, съпрузите не си дължат издръжка един на
друг.
4. След прекратяване на брака, съпругата ще възстанови предбрачното си
фамилно име – Цветкова.
5. Разноските по делото се поемат от М. К. Т..
ОСЪЖДА М. К. Т., ЕГН ********** от гр. Мизия, обл. Враца, ул.
„Врачанско шосе“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - Оряхово на осн. чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК сумата от 40 лева
/четиридесет лева/ - представляваща такса при допускане на развода.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
3