№ 39
гр. ***, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430105543 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „*** с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез
адв.В.Г.-САК, съдебен адрес: ***, тел. ***, ***, против П. Р. В. с ЕГН
**********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че между „*** и
ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер *** от ***г. за ползване на телевизионни услуги с
избран тарифен план *** с месечна абонаментна такса *** лв. с ДДС. Твърди
се, че срокът на договора бил за ***г. Посочва се още в исковата молба, че
за предоставените услуги по договора били издадени фактури
№**********/***г., № ***г., № **********/***г. за периода ***. Твърди се,
че поради неплащане на задълженията през три последователни месеца, на
основание чл.43, т.1 от Общите условия на ***г. „*** прекратило
едностранно договора с абоната и преустановило предоставянето на услуги,
както и на ***г. деактивирало процесния абонамент. Посочва се, че след
едностранното прекратяване на договора оператора издал крайна фактура
№*** от ***г. , в която била начислена неустойка в размер на *** лв. ,
представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на
1
абонаментната услуга по сключения договор. Посочва се в исковата молба, че
с договор за цесия от ***г. дружеството прехвърлило вземанията си към
ответника на „С.Г.*** с ЕИК ***, което от своя страна ги прехвърлило с
договор за цесия от ***. на ищеца. Посочва се, че дружеството подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и било
образувано ч.гр.д.№*** по описа на РС ***. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземания в полза на ищеца сумата от *** лв. – неустойка
за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ***/***г., сключен
между П. Р. В. и „***“ ЕАД с ЕИК *** за което е издадена фактура №*** от
***г. за периода ***г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано
от ***. до окончателното изплащане на вземането.Претендират се и
направените съдебно деловодни разноски.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на ответника.
В законоустановения месечен срок не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Страната
взема становище в молба с вх.№***г. и моли съда при наличие на
законовите предпоставки да постанови неприсъствено решение на основание
чл.238, ал.1 ГПК, както и да уважи изцяло предявените искове.
Ответникът, редовно призован при условията на чл.40, ал.2 вр. ал.1 ГПК, не
се явява, не се представлява и не взема становище по проекта на съда за
доклад по делото.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр. *** като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, съдът намира, че е сезиран с
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземания в
полза на ищеца в размер на *** лв. – неустойка за предсрочно прекратяване
на договор с клиентски номер ***/***г., сключен между П. Р. В. и „***“ ЕАД
2
с ЕИК *** за което е издадена фактура №*** от ***г. за периода ***г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от ***. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №***г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр. д. №***г. по описа
на РС ***.
С оглед на направеното от ищеца искане за постановяване на
неприсъствено решение, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от
ГПК. На двете страни са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.
Съобщението ведно с препис от разпореждане №***., препис от исковата
молба и приложенията към нея, ответникът е получил лично на ***г., като не
е представил в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът
не е изпълнил задълженията си по чл.40, ал.1 ГПК и видно от върнатите в
цялост съдебни книжа и по данни на неговите родители се намира в чужбина.
Същият не е посочил адрес за призоваване, не се е явил в първото съдебно
заседание, не е заявил желание производството да се разгледа в негово
отсъствие, както и не е взел становище по исковата молба.
С оглед на представените по делото писмени доказателства, съдът приема, че
исковете се явяват вероятно основателни. Ето защо настоящото
неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество, като е
достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на предпоставките
за това по чл.239, ал.1 ГПК.
Гореизложеното води до извода, че исковете на „*** с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез
адв.В.Г.-САК, съдебен адрес: ***, тел. ***, ***, против П. Р. В. с ЕГН
**********, адрес: ***, следва да бъдат уважени като основателни.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца направените деловодни разноски в исковото производство, както
следва: сумата от 25 лв. платена държавна такса и сумата от ***. адвокатско
възнаграждение, както и деловодни разноски в заповедното производство в
размер на 25 лв. държавна такса и сумата от ***. адвокатско
възнаграждение или общо сумата от ***.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.239, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1,
във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „*** с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Ю.Б.Ц., против П. Р. В. с ЕГН
**********, адрес: *** съществуват вземания и последният дължи на
дружеството сумата от *** лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер ***/***г., сключен между П. Р. В. и „***“ ЕАД с
ЕИК *** за което е издадена фактура №*** от ***г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от ***. до окончателното изплащане на
вземането, за които сума е издадена Заповед №***г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр. д. №***г. по описа на РС ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Петър П. Р. В. с ЕГН **********, адрес:
*** да заплати на *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Ю.Б.Ц., сумата от ***. деловодни разноски по по ч.гр.д. №
***г. и по гр.д.№ ***г., и двете по описа на РС-***.
На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4