№ 13727
гр. София, 14.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20221110102558 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Б.Е.Д.К. против длъжника Г. Д. ИВ.,ЕГН : ********** и е подадено за следните суми:
- сумата от 194,62лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит;
-сумата от 15,38 лв., представляваща договорно възнаграждение .
- сумата от 115лв., представляваща неплатено възнаграждение по пакет „Доверие“ за
периода 16.04.2017год. до 16.08.2017год. , ведно със законна лихва от 27.01.2022 г. до
изплащане на вземането;
- сумата от 940 лв., представляваща разходи за събиране на просрочени
задължения,за периода 02.06.2017год. до 02.09.2021год.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410,
ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
В тази връзка съдът намира ,че за уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги „Доверие“ ,в размер на 115 лева и разходи за събиране на
просрочени взамения в размер на 940лв. е налице обоснована вероятност ,че са
неравноправни като евентуално противоречащи на разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ
и чл.10а, ал.З и ал.4 и чл.19 от Закона за потребителският кредит .
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му
пакет от допълнителни услуги „Доверие“ ,в общ размер от 184лв. /23лв. по 8 вноски/ се
явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. Предоставените за тази цена
услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит , каквото е
1
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите ,които са включени в тях по отделно. Наред с това заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги,както е посочено и в общите условия, и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните Договор . Самото възнаграждение е в размер близък до
отпуснатия заем от 300лв.,като съществува вероятност ,че смисъла на тази уговорки е да се
заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК.
По отношение претендираното вземане за разходи в размер на 940лв. ,за събиране
на просрочени вземания,съдът намира , че по своята правна същност то също представлява
обезщетение за вреди от забава на длъжника и претенцията за него противоречи на
императивната норма на чл.33,ал.1 от ЗПК.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в частта относно
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги „Доверие“ и разходи за събиране на
просрочени вземания.
Следва да се отхвърли и искането на заявителя за разноски,съобразно отхвърлената
част.Заявителят е доказал такива в размер на 25лв. – д.т. и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение,определено от съда съгласно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП,вр. чл.26 от
НЗПП като следва да се отхвърли заявлението за разноски от 62,55лв.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
,предявено от „Б.Е.Д.К. против длъжника Г. Д. ИВ.,ЕГН : ********** в частта му за
сумата от 115лв., представляваща неплатено възнаграждение по пакет „Доверие“ за
периода 16.04.2017год. до 16.08.2017год. , ведно със законна лихва от 27.01.2022 г. до
изплащане на вземането;- сумата от 940 лв., представляваща разходи за събиране на
просрочени задължения,за периода 02.06.2017год. до 02.09.2021год. ,както и за разноски в
размер на 62,55 лв., съобразно отхвърлената част от вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от заявителя пред Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2