Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и девети
септември през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря В.Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 153 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 17.08.2019 г. СРС, 57 с-в, по гр.д.№ 87634/17
г. е признал за установено по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, че С.С.С. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79 ЗЗД сумата от 1 147,88 лв., представляваща стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 70, находящ се в
гр.София, жк „******аб.№ 093602
за периода 01.09.2013 г.-30.04.2016 г.
със законната лихва от 27.10.2016 г. до окончателното погасяване, като е
отхвърлил иска за разликата над 1 147,88 лв. до пълния предявен размер от
1 217,21 лв.; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 64,73 лв.- обезщетение
за забавено изпълнение на главницата през периода от 01.11.213 г. до 25.10.2016
г. върху главницата от 213,30 лв., представляваща цена на потребена
топлинна енергия за периода 01.09.2013 г.-31.01.2014 г., като е отхвърлил иска
за разликата над 64,73 лв. до пълния предявен размер от 169,20 лв. и върху главницата
от 1 217,21 лв., както и за периода 31.10.2013 г.-01.11.2013 г.С решението
са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК искове за признаване за
установено спрямо С.С.С., че дължи на „Т.С.“ ЕАД
заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 05.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 60882/2016 г. на СРС, 57 с-в на основание чл.79 ЗЗД сумата от 71,50 лв.-главница за извършено дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.09.2013 г.-30.04.2016 г. и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата от 15,84 лв.-обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 71,50
лв. и за периода 31.10.2013 г.-25.10.2016 г.Решението е постановено при
участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице- помагач на ищеца.
С определение от 21.10.2019 г. е отхвърлена молбата на С.С.С. за изменение на решението в частта относно разноските.
Срещу решението е постъпила въззивна
жалба от ответника-С.С.С. в частта, с която са
уважени исковете срещу него с оплаквания, че в посочената част решението е
неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на
съществени процесуални правила.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че е потребител на топлинна енергия за процесния период, като излага
доводи, че за имота е открита партида на името на трето лице-С. С.С..Излага оплаквания, че първоинстанционният
съд неправилно е кредитирал заключенията на приетите по делото експертизи,
които са работили по документи, които не са представени по делото, и че по
делото не е установен размера на реално доставеното количество топлинна
енергия.
Постъпила е частна жалба от ответника и срещу
определението по чл.248 ГПК.Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд
неправилно е определил държавната такса по предявените искове, която възлиза на
72,52 лв., а не на 170,52 лв.Оспорва и определения размер на юрисконсултското възнаграждение, като излага доводи, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и същото следва да бъде
определено в минимален размер-100 лв.Моли съда да отмени обжалваното
определение и да присъди на страните по делото действително направените
разноски с оглед изхода на спора.
Ответникът по въззивната
жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба, без да
излага конкретни доводи.Оспорва и частната жалба, като твърди, че е заплатил
определената от съда държавна такса, която кореспондира на материалния интерес
по делото.Изразява становище, че определеният размер на юрисконсултското
възнаграждение не противоречи на Наредбата за заплащането на правната
помощ.Моли съда да потвърди обжалваното решение и да остави без уважение
частната жалба.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” АД твърди, че на 27.10.2016 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.С.С.
за сумата 1 217,27 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода м.09.2013 г.-м.04.2016 г., 169,20 лв.-лихва за
забава от 31.10.2013 г. до 25.10.2016 г., 71,50 лв.-главница за услугата
„дялово разпределение“ и 15,84 лв.-лихва върху главницата за дялово
разпределение със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното плащане за топлоснабден
имот, представляващ апартамент № 70, находящ се в гр.София, жк
„******.Твърди, че ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената
заповед по ч.гр.д.№ 60882/16 г. на СРС, 57 с-в и на ищеца е даден 1-месечен
срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че на основание &
1, т.2а от ДР на ЗЕ ответникът в качеството му на собственик е потребител на
топлинна енергия за битови нужди за описания имот.Твърди, че съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и
дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил правата си по чл.150,
ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с
решение ОУ-02/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008 г. и ОУ, одобрени с
решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 14.03.2014 г.В чл.32, ал.1 от
ОУ в сила от 2008 г. е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл.33, ал.1 от ОУ от 2014
г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача.Сградата, в която се намира имотът на ответника, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата 1 217,27
лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода м.09.2013 г.-м.04.2016 г., 169,20 лв.-лихва за забава от 31.10.2013 г.
до 25.10.2016 г., 71,50 лв.-главница за услугата „дялово разпределение“ и 15,84
лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение със законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Със заявление вх.№ 3070850/27.10.2016 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.С.С. за процесните суми.На 05.01.2017 г. СРС, 57 с-в, по
ч.гр.д.№ 60882/16 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответникът е
подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на
установителен иск е връчено на ищеца на 04.12.2017 г.Исковата молба е подадена
на 14.12.2017 г. /в срока по чл.415, ал.4 ГПК/.
Видно от протокол от 20.09.2002 г. ОС на етажните
собственици в сградата, находяща се в гр.София, жк ******е
взело решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата „индивидуално
измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки“.
На 25.09.2002 г. е подписан договор между ЕС на адрес-гр.София,
жк жк ******и „Т.С.“ ЕООД за
извършване на услугата „индивидуално измерване на потреблението на топлинната
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и
издаване на обща и индивидуални сметки“.
Видно от нотариален акт по н.д.№ 4336/90 г. К.Д.К.и М.К.И.са
дарили на внука си С.С.С. чрез неговата майка и законен
представител Д.С.ова апартамент № 70, находящ се в*****гр.София, състоящ се от две стаи, хол,
кухня и други сервизни помещения с обща квадратура от 75,31 кв.м., като
дарителите са си запазили право на ползване върху югозападната стая на апартамента
заедно и поотделно и докато са живи.
Видно от удостоверение на ГИС-София изх.№
68-00-1580/02.12.2013 г. стар адрес-жк „*****се
отнася за жилищна сграда с 6 входа, попадаща в кв.29, м. „Научно-производствена
зона Средец“, находяща се на територията на р-н „Възраждане“-СО с адрес: жк „*****В, Г, Д и Е.
Представена е молба-декларация вх.№ 21525/31.01.1997 г. за откриване
на партида за процесния имот, като името
на С.С.С. е задраскано и над него е записано името на
С. С.С..
Представени са и документи за главен отчет за периода
01.05.2013 г.-30.04.2016 г. и за дялово разпределение /по три броя/, известия
за доставка на дялово разпределение за процесния период /3 броя/ и свидетелство
за годност на разпределителите на „Т.С.“ ЕООД.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице Н.М. е
установено, че вх.Г, Д и Е на бл.*******се снабдяват с топлоносител гореща вода
посредством една абонатна станция /АС/.Общият топломер е монтиран в АС и се
отчита по електронен път в началото на всеки месец, като топлинните загуби са
за сметка на топлопреносното предприятие.Фирмата за дялово разпределение е разпределяла
енергията между абонатите съобразно действащата към съответния период
нормативна уредба.Топлинен счетоводител в сградата е фирма „Директ“
ЕООД като подизпълнител на „Т.С.“ ЕООД.В процесния
имот за исковия период е извършен отчет на 23.05.2014 г., 13.05.215 г и
14.04.2016 г.В имота са отчетени четири топлоразпределители и един водомер за
топла вода, отчетните формуляри са подписани от клиента.Сумите за отопление на
имота са начислени съобразно отчетените дялови единици от 4 електронни разпределители,
а сумите за топла вода-по данни за консумирана гореща вода, снети от един топъл
водомер.Фактурираната топлинна енергия за процесния период възлиза на
1 231,21 лв., а след съобразяване на резултатите от изравнителните сметки
сумата възлиза на 1 147,85 лв., която е без предишни неплатени и просрочени
суми и без начисляване на лихви по тях, както и без сторниране на суми, платени
по време или след исковия период.В посочената сума не е включена сума за
изготвяне на изравнителните сметки.Общият топломер е преминавал на периодични
метрологични проверки преди, по време и след процесния период.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Н.Г. е
установено, че няма данни за направени плащания на суми за процесния период.Начислените
суми за дялово разпределение възлизат на 71,50 лв.Размерът на законната лихва
върху главницата за периода от датата на изпадане в забава до 25.10.2016 г. възлиза на 168,93 лв. върху главницата за
топлинна енергия и на 15,79 лв. върху главницата за дялово разпределение.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е
приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния имот в
качеството му на собственик и е уважил иска за главница до установения от
приетата по делото техническа експертиза размер, като е присъдил мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода, през който са действали
Общите условия за продажба на топлинна енергия в сила от 2008 г. за продажба на
топлинна енергия в сила от 2008 г.
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответникът е подал
възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Според нормата на чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна
енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия
за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е собственик
на процесния топлоснабден имот и има качеството на потребител на топлинна
енергия.Липсват данни същият да е
възразил срещу клаузите в ОУ в предвидения срок.Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба, че облигационното правоотношение е възникнало с трето лице, подало
молбата-декларация, а не със собственика на имота с оглед разясненията, дадени
с т.1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по т.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.Представената
молба-декларация съдържа зачерквания и добавки, които не са приподписани
и на основание чл.178, ал.2 ГПК съдът счита, че документът няма доказателствена
сила за установяване на посоченото обстоятелство.Липсват други доказателства за
наличие на съгласие между собственика на имота и лицето, посочено като титуляр
на партидата.
Размерът на реалното доставено количество топлинна
енергия за сградна инсталация е изчислен при
спазване на действащата нормативна уредба и е определен от техническата експертиза,
която не е оспорена от страните, като са съобразени показанията на измервателните
уреди и изравнителните сметки за исковия период, както и представените
документи за главен отчет, поради което и оплакванията относно размера на
доставената топлинна енергия е неоснователно.
Други конкретни оплаквания във въззивната жалба не са
направени, а съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от
посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди в обжалваната част.
Съдът намира за частично основателна частната жалба срещу определението по
чл.248 ГПК.Определеният от първоинстанционния съд размер на юрисконсултско
възнаграждение е минималният такъв, предвиден в чл.25, ал.1 и чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ-съответно 100 лв. /за исковото
производство/ и 50 лв. /за заповедното производство/, поради което не са налице
основания за намаляването му.
С оглед цената на иска държавната такса, определена съгласно разпоредбата
на чл.72, ал.1 ГПК /в редакцията след изменението обн. в ДВ бр.86/2017 г./,
възлиза на 58,94 лв., а не на 170,52 лв., както е приел първоинстанционния съд.Разпоредбата на
чл.78, ал.5 ГПК урежда правото на страната на възражение срещу претендираното
адвокатско възнаграждение, не и срещу останалите разноски.Недопустимо е
ответникът да бъде осъден за надвнесен размер на държавната такса, като
разликата над действително дължимата до внесената такава подлежи на
освобождаване.С частната жалба ответникът претендира отмяна на определението за
сумата за държавна такса над 72,52 лв., поради което с оглед диспозитивното
начало определението следва да бъде отменено само в частта, с която е оставена
без уважение молбата за изменение на решението в частта относно разноските за
държавна такса за сумата разликата над 72,52 лв. до 170,52 лв. или за 98 лв.,
като вместо него се постанови определение, с което решението да се измени в
частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски за исковото
производство над 544,19 лв.В останалата част частната жалба следва да бъде
оставена без уважение.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата 9,93 лв.-разноски за
държавна такса по частната жалба.Разноски за адвокатско възнаграждение не
следва да се присъждат, тъй като видно от представения договор за правна помощ
и съдействие страните са договорили заплащане на възнаграждение само за
процесуално представителство по въззивната жалба.
На основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна разноски по за юрисконсултско възнаграждение по частната жалба в размер на
16,89 лв.Разноски по въззивната жалба не следва да се присъждат на въззиваемия, тъй като същият не е депозирал отговор на
въззивната жалба, не е изпратил процесуален представител в съдебно заседание, а
е депозирал само бланкетна молба за отхвърляне на
жалбата.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 17.08.2019 г. на СРС, 57 с-в, по
гр.д.№ 87634/17 г. в обжалваната част.
ОТМЕНЯ определението от 21.10.2019 г. на СРС, 57 с-в, по
гр.д.№ 87634/17 г. по чл.248 ГПК в частта, с която е оставена без уважение
молбата на С.С.С. за изменение на решението в частта
относно разноските за държавна такса за сумата над 72,52 лв. до 170,52 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решението от 17.08.2019 г. на
СРС, 57 с-в, по гр.д.№ 87634/17 г. в частта, с която С.С.С.
е осъден да заплати разноски по исковото производство за разликата над 544,19 лв. до 642,19 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С.С.С. в останалата част, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК******и със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на С.С.С. с ЕГН **********
и със съдебен адрес: ***, офис-партер /адв.Р.Р./ сумата 9,93 лв. /девет лева и деветдесет и
три стотинки/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН **********
и със съдебен адрес: ***, офис-партер /адв.Р.Р./ да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК******и със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 16,89 лв. /шестнадесет
лева и осемдесет и девет стотинки/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като
трето лице- помагач на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.