РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. С.З., 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско
дело № 20225500500289 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Ц. В. С., чрез
адв.Н.Г. от АК – С.З., против Решение от 13.12.2021г., постановено по гр.д. №
3565/2019г. по описа на Районен съд – С.З., с което се отхвърля молбата на Ц.
В. С., подадена чрез адв. Н.М. Г., за обезсилване Решение № 260455 от
18.12.2020 г. по гр. дело № 3565/2019 г. по описа на PC - С.З., с което на
основание чл. 349, ал.2 от ГПК в самостоятелен дял на С. Н. Г., са поставени
делбените недвижими имоти като неоснователна.
Въззивницата обжалва първоинстанционното решение, като неправилно
и незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Твърди, че по делото
било постановено решение, с което съдът възложил в дял и изключителна
собственост на съделителя СТ. Н. Г., на основание чл.349, ал.2 от ГПК
процесните наследствени имоти, срещу парично уравнение, конкретно
посочено в решението. На съделителя С. Н. Г. били дадени съответните
указания за заплащане на останалите съделители на припадащата им се сума
за уравнение на техните дялове. Въззивницата твърди, че за уравняване на
дела й, С. Н. Г. следвало, да заплати сумата от 700 лева в шест месечен срок
от влизане в сила на съдебното решение. Сочи, че съдебното решение,
постановено на 18.12.2020г., влязло в законна сила на 22.01.2021г. Тя
следвало да получи уравнението на дела си най-късно до 22.07.2021г. В този
шестмесечен срок плащане на сумата за уравнение на дела й от страна на
1
съделителя С. Н. Г. не постъпила. Счита, че първоинстанционният съд
изложил категорично неприемливи и незаконосъобразни аргументи, с които
отхвърлил молбата й да прогласи обезсилването на решението, с което
имотите се възлагали на съделителя С. Н. Г..
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
първоинстанционното решение и като се произнесе по съществото на спора
да прогласи обезсилването по право на Решение № 260455 от 18.12.2020г., с
което имотите са възложени на съделителя С. Н. Г., предвид неизпълнението
от негова страна на задължението му за уравняване дела на съделителката Ц.
В. С. в законния шестмесечен срок, от влизане в сила на решението на
22.01.2021г., както и да изнесе на публична продан допуснатите до делба
земеделски имоти.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
другите страни С. Н. Г., П. Е. Г. и И. Н. Г..
В писмена защита, чрез адв. Г.Г., ответникът по молбата С. Н. Г. моли
да се остави без уважение жалбата на Ц. В. С.. Счита, че решението е
мотивирано, правилно и законосъобразно, обсъдени са всички събрани по
делото доказателства. Моли да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Пред районния съд е развито производството по реда на чл. 349, ал. 6 от
ГПК. С влязло в законна сила решение № 260455 от 18.12.2020 г. по
настоящото дело, съдът е възложил в дял и изключителна собственост на
съделителя С. Н. Г., на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, следните
наследствени имоти: Поземлен имот с идентификатор 68850.305.426 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
43/25.05.2009г. на Изп.директор на АГКК, с площ от 2999 /две хиляди
деветстотин деветдесет и девет/ квадратни метра, девета категория, находящ
се в местността „Кръстев трап" в землището на гр. С.З., трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване- нива;
при граници и съседи: 86650.305.427; 86650.305.503; 86650.305.69;
86650.305.392; 86650.305.675; 86650.305.336; 86650.305.339; 86650.305.423,
като съгласно Заповед № 10-00-1691/31.07.2015г представлява новообразуван
имот /извън строителните граници/ по план на новообразуваните имоти за
местност „Кръстев трап", землище на гр.С.З., одобрен със Заповед №
642/10.06.2004г. на Областен Управител на Област С.З.; Поземлен имот с
идентификатор 68850.305.496 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18- 43/25.05.2009г. на Изп.директор на
АГКК, с площ от 4003 /четири хиляди и три/ квадратни метра, девета
категория, находящ се в местността „Цалбуков трап” в землището на гр. С.З.,
трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване- земеделска; при граници и съседи: 68850.305.9510; 68850.305.305;
2
68850.305.491; 68850.305.493; 68850.305.494; 68850.305.495; 68850.305.328;
68850.305.327; 68850.305.497, като съгласно Заповед № 10-00-1649 /
28.07.2015г представлява новообразуван имот / извън строителните граници/
по план на новообразуваните имоти за местност „Цалбуков трап", землище на
гр.С.З., одобрен със Заповед № 642/10.06.2004г. на Областен Управител на
Област С.З., срещу парично уравнение, конкретно посочено в решението,
като на С. Н. Г. са дадени съответните указания.
С молба с вх. № 275579 от 12.10.2021 г. особеният представител на
съделителката Ц. В. С. сочи че паричното уравнение не е изплатено и
възлагателното решение следва да бъде обезсилено, а възложените имоти -
изнесени на публична продан.
Ответниците съделители П. ЕН. Г. и ИВ. Н. Г. не вземат становище по
молбата.
Ответникът по молбата СТ. Н. Г., се явява лично в съдебното заседание
на 10.11.2021 г. и заявява, че на 3.02.2021 г. е изпратил с пощенски запис
сумата в размер на 700 лв. на последния известен адрес на съделителката Ц.С.
в гр. Т.. На същата дата е превел чрез пощенски запис дължимите суми на
останалите съделители. Твърди, че изплащането на сумите чрез пощенски
запис се наложило поради това, че до приключване на делото нито една от
съделителките не били посочили банкова сметка.
За да отхвърли молбата на въззивницата, районният съд е приел, че с
влязло в законна сила решение № 260455 от 18.12.2020 г. по настоящото дело
съдът е възложил в дял и изключителна собственост на съделителя С. Н. Г.,
на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, процесните наследствени имоти, срещу
парично уравнение, конкретно посочено в решението, като на С.Г. е указано,
че ще стане собственик на имота, възложен му на основание чл. 349, ал. 2 от
ГПК, след като изплати в посочения по-горе шестмесечен срок определените
от съда парични уравнения, ведно със законната лихва, както и че ако
уравненията не бъдат изплатени в този срок, решението за възлагане се
обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан, съгласно чл. 349,
ал. 6 от ГПК.
Според съда постановеното на 18.12.2020 г. съдебно решение е влязло в
законна сила на 22.01.2021 г., а шестмесечният срок за уравнение на дяловете
е изтекъл на 22.07.2021 г. Същевременно, съделителят, комуто е бил
възложен делбеният имот е доказал, че с пощенски записи от 03.02.2021 г. е
заплатил на другите съсобственици присъдените от съда парични уравнения в
предписания по чл. 349, ал. 5 от ГПК шестмесечен срок от влизане в сила на
решението за възлагане. От представените известия за доставяне от Български
пощи, съдът е приел за установено, че съделителите И. Н. Г. и П. Е. Г. са
получили сумите на 11.02.2021 г., а съделителката Ц. В. С. не е потърсила
сумата в срок и известието е върнато на подателя С. Н. Г.. Известието е било
изпратено на настоящия адрес на съделителката Ц.С. в гр. Т., ул. „********,
съгласно справка, извършена по реда на Наредба № 14 от 18 ноември 2009 г.
По делото е постъпила молба от 29.12.2020 г. от адв. М.Н.М., с която е
3
представил банкова сметка на Ц. В. С., предоставена му от лицето Н.Т.Н.,
който бил син на съделителката С.. Съдът е счел, че по делото липсват данни
за преупълномощаване на този адвокат, както и липсват данни за надлежно
упълномощаване на „сина на съделителката Ц.С. - Н.Т.Н. да представя
каквито и да било документи по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът приел за установено, че се
касае за сума в размер на 700 лв., която е изплатена на съделителката Ц. В. С.
на 28 октомври 2021 г. чрез преводно нареждане в ПИБ, а с преводно
нареждане от 10 ноември 2021 г. е внесена и сумата от 54.44 лв. законна
лихва. Приел е, че това обстоятелство не се оспорва от нея. Твърденията й са,
че не е изплатено в срок дължимото уравнение на дела.
Районният съд е изложил съображения, че въпреки че са налице
формално предпоставките за обезсилване на решението, сумите са платени от
съделителя С. Н. Г. изцяло, макар и след срока, ведно със законната лихва.
Счел е, че е лишено от всякаква житейска логика обезсилването на
цитираното по-горе съдебно решение и изнасяне на възложените имоти на
публична продан. По тези съображения е отхвърлил молбата.
Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на първата
инстанция. Фактическата обстановка е правилно установена. В шестмесечния
срок съделителят, на когото са възложени недвижимите имоти е изпратил
пощенски записи на останалите съделители, със сумите, дължими като
уравнение на дяловете им. Пощенският запис до съделителката Ц.С. е
изпратен на 03.02.2021г. на известния по делото адрес гр.Т., ул.
*************, от където е върнат като непотърсен от адресата.
Съгласно чл. 349, ал.5 ГПК съделителят, на когото е възложен в дял
делбен имот, следва да заплати припадащото се уравнение на другите
съсобственици в срок от шест месеца от влизане в сила на решението по
извършване на делбата, като едва с това плащане съсобствеността се
ликвидира. Допреди него вещноправният ефект на възлагателното решение е
поставен под отлагателно условие, в зависимост от поведението на ползващия
се съделител. Съгласно чл. 349, ал.6 ГПК при липса на доказателства за
извършено изравнително плащане, решението за възлагане се обезсилва по
право, като тази констатация се осъществява изрично от съда, след сезиране
от някой от съделителите. В този случай имотът се изнася на публична
продан, освен в хипотезата на чл. 349, ал.6, изр. трето ГПК.
В настоящия случай съделителят С. Н. Г. е направил необходимото,
като на 03.02.2021г. е изпратил с пощенски записи дължимите по съдебното
решение за извършване на делбата суми за уравнение на дяловете на другите
съделители. Това е сторено в предвидения в чл. 349, ал.5 ГПК шестмесечен
срок. Съделителят Ц. В. С. е представлявана по делото от особен
представител – адвокат, тъй като не е намерена на регистрирания постоянен и
настоящ адрес, установени след справка. Едва след приключване на
4
производството по делото и след постановяване на съдебното решение на
съда по делото е постъпила молба от лица без представителна власт с
посочена сметка на Ц.С.. Съделителят обаче, няма задължение да следи за
случващото се по делото след приключване на производството. Съдът не е
сметнал за необходимо да изпрати препис от тази молба на другите страни,
тъй като същата е подадена от лица, които нямат никакво качество по делото,
нямат пълномощно и не могат да извършват правно валидни действия по
делото от името на страните по него. Веднага след постъпване на молбата от
особения представител на Ц.С. от 12.10.2021г. съделителят е изпълнил
задължението си към нея, заедно със законната лихва. В случая молителката
Ц.С. не може да се позовава на своето неправомерно поведение по делото, тъй
като до 12.10.2021г. същата не е оказала нужното съдействие на длъжника, за
да изпълни задължението си към нея. При така установените обстоятелства,
длъжникът не следва да отговаря, тъй като невъзможността да изпълни
задължението си към Ц.С. не може да му се вмени във вина – чл.81, ал.1 ЗЗД.
Още повече, че на 03.02.2021г. длъжникът е превел дължимите по решението
за делбата суми за уравнение на дяловете на всички съделители на
установените по делото адреси. Останалите съделители са получили
дължимите им се суми. Единствено Ц.С. не е получила записа, който е бил
върнат на подателя. Доколкото неизпълнението на задължението на
съделителя Г. по отношение на съделителя Ц.С. се дължи на нейното
поведение по делото и не може да се вмени във вина на длъжника, съдът
намира, че молбата и за обезсилване на съдебното решение по право на
соченото основание е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,
както правилно е решил и районния съд.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
въззивната жалба е неоснователна. Решението на районния съд като правилно
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.12.2021г., постановено по гр.д. №
3565/2019г. по описа на Районен съд – С.З..
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6