ПРОТОКОЛ
№ 103
гр. Бургас, 28.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно
гражданско дело № 20232000500169 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Съдебното заседание започна в 10.40 часа, поради разглеждане на в.гр.д. №
163/2023 г. по описа на БАС от същия съдебния състав, което приключи в 10.40 часа.
Въззивникът С. И. Е., редовно призована, се явява лично.
Въззивниците М. Г. Е. и С. Г. Е., последната със съгласието на своята майка
С. И. Е., редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв. Р. И. от
АК – Бургас.
Въззивникът Прокуратура на Република България се
представлява от прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас – М. Д.
По хода на делото:
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид, че няма процесуални пречки за даване ход
на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го ДОКЛАДВА съгласно доклада
1
изготвен с определение № 221/23.05.2023 г., с което са приети за допустими
въззивните жалби на С. И. Е., М. Г. Е. и С. Г. Е., представлявани от адв. Р. И.,
както и на Прокуратурата на Република България, против Решение № 347 от
28.02.2023 г., постановено по гр.д. № 1548/2022 г. по описа на БОС, като
делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.
АДВ. И.: Поддържам въззивната жалба на моите доверители.
Оспорвам въззивната на прокуратурата. Нямам възражения по доклада на
съда. Няма да сочим нови доказателства.
ПРОКУРОР Д.: Поддържам подадената въззивна жалба.
Оспорвам жалбата на възивниците ищци. Нямам възражения по доклада на
съда. Няма да сочим нови доказателства.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.
ДАВА ДУМАТА на страните по същество.
АДВ. И.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадената от
нас въззивна жалба, като считаме, че постановеното първоинстанционно
решение е незаконосъобразно и неправилно в частта относно отхвърления иск
в размер на неуважената част от 56 000 лв. Присъдената сума на моите
доверители е занижена, като се има предвид вредоносния резултат, който в
крайна сметка е довел до летален изход.
Съдът не е отразил в пълнота събраните доказателства по делото.
Приел е, че показанията на свидетеля не са били достатъчни да обосноват
всичките тези преживявания, които са се отразили на моя доверител и на
неговото семейство. Но, освен представените писмени доказателства, имаме и
обективни данни. Накрая този човек почина след серия от заболявания –
захарна болест усложнена, накрая стигна до инфаркт на сърцето на ***
години.
Същият казва какво е преживял, когато са го възстановили на
работа. Имало ли е дискриминация – да, той не е възстановен на тази работа,
която е работил. Той е бил изолиран. Той е бил там, където е нямало достъп
до никаква документация. Той е бил като едно прокажено лице там, където е
работил. Всичко това се отразява на неговата психика. Всеки човек изживява
нещата по различен начин, както задържането, както обиските, както всичко
2
останало. И в края на краищата обективното е онова, което става и се случва с
него, а това, което се случва с него е серия от неудачи и накрая оставя две
деца и една съпруга, в един момент, когато им е най-нужен като баща.
В този смисъл, аз считам, че така изложените обстоятелства, така
изложените мотиви и така обоснованите мотиви и анализ на доказателствата,
особено гласните, не ни води до тези изводи, които прави съда, а частично
той ги приема в целия им смисъл, за да заобиколи една претенция. Да, вярно
е, че това не е средство за обогатяване, но това не е средство за обедняване,
защото реално погледнато след страданията, които са причинени на това
семейство, е причинена една икономическа тежка последица в резултат на
всички тези репресивни действия, които са преминали.
Има становище, че това не били действия само на прокуратурата,
но били действия и на МВР. Да, но това са действия на прокуратурата под
ръководството на прокуратурата, защото всички тези действия на
Специализираната прокуратура, са извършени непосредствено под нейните
наблюдения. Всички арести, задържания и всички останали процесуално-
следствени действия са извършени само и единствено под наблюдението на
този специфичен орган, каквато беше Специализираната прокуратура. Тя за
това беше и създадена, за да взима отношение по всички въпроси, с всичките
правомощия, които тя притежаваше.
По отношение на жалбата на другата страна, следва същата да не
бъде удовлетворена, тъй като тя кореспондира с всичко онова, което аз
изложих в мотивацията си до този момент.
Искам да взема само частично отношение по разноските. Нямало
данни, че са били платени разноски по делото. Към делото е приложен
договор за правна помощ. Този договор за правна помощ представлява
сложен фактически състав, в който има и пълномощно, и страни, и реквизити,
и графа, в която пише дали е платено или не е платено, или ще бъде
последващо платено или неплатено. В представения договор по делото освен
договорното възнаграждение, което е минимално визирано там, е отразено, че
тази сума е платена. Следователно, при наличието на тези данни, че имаме
платена сума, при наличието че имаме договорена сума и че имаме
представена такава сума, няма какво друго и как по друг начин да бъде
доказано, че тази сума е платена, след като не е платена по някакъв банков
път. Но, при тези категорични данни, че сумата е платена, при тази състав на
този договор, който споменах, не са необходими никакви други реквизити, с
които да бъде установено някакво неплащане. Ако в този договор не беше
отразено, че сумата е платена, да - разбирам мотивите на съда, така ще бъдат,
основателни ще бъдат. Няма да бъде платено нещо, което не е платено, но в
този резултат, по този начин и в тази обстановка, аз мисля, че са налице
достатъчно данни и доказателства и в края на краищата при тези данни и
доказателства не е пречка за присъждане на едни разноски по делото, които са
направени. Беше пречка, ако нямаше такива доказателства. Моля в този
3
смисъл за Вашето решение.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам въззивната жалба на Окръжна
прокуратура - Бургас срещу решението на Окръжен съд - Бургас, с което
Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати по 8 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди на наследниците - съпруга и две деца, на ищеца Г. Е., с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - незаконно повдигнато
обвинение по досъдебно производство, наказателното производство по което
е приключено с окончателен оправдателен съдебен акт.
Поддържам жалбата на окръжния прокурор във всички изложени
аргументи, обосноваващи възражението против законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт.
Първоинстанционният съд е постановил един несправедлив по
отношение размера на присъдените обезщетения акт, тъй като е дал
прекомерна вяра на показанията на близките на ищеца и не е обсъдил и
преценил в достатъчна степен следните обстоятелства:
Проведеното наказателно производство, в двете му фази -
досъдебна и съдебна, е продължило 3 години, 8 месеца и 19 дни, който срок и
по националните и по европейските стандарти не е прекомерен както сам по
себе си, така и с оглед предмета на разследване и броя на обвиняемите,
респективно подсъдимите лица - осем.
На досъдебното производство спрямо ищеца е била взета мярка за
неотклонение „Парична гаранция от 3000 лева“, която по съществото си не
носи странични негативи за ищеца, а предвид размера й, не е причинила и
финансов дискомфорт на него и семейството му.
Наложената мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане
пределите на страната“, неправилно е интерпретирана от решаващия съд като
мярка с тежък санкционен елемент, тъй като нейното проявление като такава
се задейства единствено в случаите на проявено изрично желание за това и
постановен отказ да бъде изпълнено напускането. Доказателства за такова
развитие на обстоятелствата по тази мярка за процесуална принуда не са
налични по делото.
Обстоятелствата по връщането на делото от съда на прокурора
поради пороци в обвинителния акт, са надценени, тъй като първото връщане е
за пороци, които са били отстранени в рамките на един месец, а второто - за
4
отстраняване на очевидна фактическа грешка, което е сторено в законовия 7-
дневен срок.
Безспорно ищецът е бил с влошено здравословно състояние, с
нелеки диагнози. Това обстоятелство обаче е било факт от 2001 г., т.е. много
преди процесните събития около наказателното производство, а влошаването
на здравословното му състояние през 2022 г. и настъпването на смъртта му на
15.11.2022 г., в никакъв случай не могат да се обвържат като пряка последица
с воденото наказателно производство, тъй като липсват каквито и да било
доказателства, въз основа на които да се аргументира подобен извод.
Дисциплинарното уволнение на ищеца през 2017 г. от директора
на Агенция „Митници“ не може и не трябва да бъде вменявано на
прокуратурата, тъй като то по никакъв начин не е инициирано от нея, от една
страна, а от друга трябва да се отбележи, че това състояние е траяло два
месеца, след което с решение на административния съд уволнението на ищеца
е било обявено за незаконно.
Медийните публикации и публично отразяване на наказателния
процес и обстоятелствата около него също не е последица от конкретни
действия на прокуратурата в тази насока, поради което и тя не следва да носи
отговорност за това.
Обезщетението от по 8000 лева не удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи, така че да бъде спазен
принципът, че при различни по степен на тежест вреди да е възможно за по-
тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките случаи
по-малко. Присъденото в настоящия случай обезщетение се явява в
противоречие с практиката на ВКС. Така например, за случаи с много по-
тежък резултат както по отношение тежестта на обвинението, така и по
отношение тежестта на взетата мярка за неотклонение, съдът е присъждал
много по-малки по размер обезщетения: С Решение № 25 от 11.02.2014 г. по
гр.дело № 5302/2013 г., IIІ г.о. на ВКС, за обвинение в престъпление по чл.
152 НК(изнасилване), с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“
за период от 8 месеца и с продължителност от 7 години на наказателното
производство е бил определен размер от 5000 лева обезщетение; с Решение №
172 от 12.07.2017 г. по гр. дело № 4357/2016 г., IV г.о. на ВКС, за обвинение
по чл. 116 НК (убийство с квалифициращи елементи), с взета мярка за
5
неотклонение „Задържане под стража“ за период от 2 месеца, изменена в
„Парична гаранция от 10 000 лева“ и с продължителност от 7 години на
наказателното производство, е бил определен размер от 3500 лева
обезщетение.
Затова, моля да уважите въззивната жалба на прокуратурата и
отмените решението на Окръжен съд - Бургас в частта на признатия размер
обезщетение за неимуществени вреди от по 8 000 лева, общо 24 000 лева, като
го намалите неколкократно, съобразявайки изложеното в жалбата относно
оценката на доказателствения материал по делото, продължителността на
срока на повдигнатите и поддържани от прокуратурата обвинения и на
наказателното производство изобщо.
По отношение на разноските, поддържам изразеното становище
във въззивната жалба на Окръжна прокуратура.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6