РЕШЕНИЕ
№ 1366
гр. Пловдив, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20255300502191 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 2710/31.05.2025г., постановено по гр. д. № 17614/2023г. по описа на РС
Пловдив, XI с., се признава за установено, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
3893/13.06.2023г., издадена по ч. гр. д. № 7775/2023г. на ПРС, IX гр. с., Г. В. С., ЕГН
********** и С. В. Г., ЕГН **********, в качеството им на законни наследници на В. С. Г.,
ЕГН **********, дължат на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *****, всеки по
½ част от съответните суми: главница в размер на 374, 46 лева, представляваща неплатено
задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр.
*****, за периода 31.05.2020г. – 11.05.2023г., както и обезщетение за забава в размер на 36,
45 лева за периода 31.05.2020г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.05.2023г. – датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
както и разноските по заповедното производство в размер на 59, 11 лева, като отхвърля иска
за признаване за установено, че ответниците разделно дължат на ищеца за процесния период
сумата за консумирана питейна и отведена канална вода за главница над сумата от 374, 46
лева до 463, 39 лева и за периода 30.09.2019г. – 31.05.2020г., както и сумата за мораторна
лихва над 36, 45 лева до 57, 91 лева и за периода 31.12.2019г. – 31.05.2020г. и отхвърля иска
за установяване на разноските по заповедното производство над сумата от 22.11 лева до
пълния им размер от 75 лева. Осъжда Г. В. С., ЕГН ********** и С. В. Г., ЕГН **********,
1
да заплатят разделно - всеки по ½ ид. ч., на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*****, представлявано от управителя Ю. К., направените по делото разноски в размер на
1005 лева.
Против така постановено решение е постъпила въззивна жалба от Г. В. С., ЕГН
********** чрез адв. Р. П. от АК **** като особен представител, в уважителната му част, с
твърдения, че е неправилно и необосновано.Жалбоподателката счита, че ищецът не е успял
да докаже по реда на пълно и главно доказване наличие на валидно облигационно
отношение с ответника, съществувало през процесния период, по силата на което е
доставена питейна вода и отведена канална вода. Липсвали доказателства по делото, че
ответницата е потребител на ВиК услуги, както и че същата е собственик на процесния имот
или го ползва през релевантния период. Не били ангажирани от ищеца и доказателства
относно твърдението му, че монтираното в имота измервателно устройство е неизправно.
Поддържа се и възражение, че количеството вода е начислявано произволно, а не след
замерване на водомера. Не било установено още от ищеца в какво се изразява повредата на
водомера и по какви причини не е отстранена в срока по чл. 19 от общите условия. Неясно
оставало защото ВиК операторът не е изпълнил задължението си да извърши подмяна на
устройството в 30-дневния срок по чл. 19 от ОУ, а е определял количеството потребена вода
съгласно чл. 25 от ОУ. Поради това се счита, че не е установен и обема на ползваните от
ответника услуги през процесния период и тяхната действителна стойност. Моли се за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо него да бъде
постановено друго, с което иска да бъде отхвърлен в пълния му предявен размер.
С отговора по чл. 263 от ГПК на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ***** се
изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено по подробно изложени съображения. Претендират се разноски.
Против първоинстанционното решение в уважителната му част е постъпила и въззивна
жалба от адв. Р. П. от АК ****, като особен представител на ответника С. В. Г..Счита се, че
решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорва извода на
районния съд, че жалбоподателят има качеството на потребител на ВиК услуги.Не били
събрани и доказателства по делото за необходимостта отчетите в имота да бъдат
извършвани при липса на измервателно устройство и да се начислява служебно потребена
питейна вода.Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново,
с което да се отхвърли предявения иск.
С отговора по чл. 263 от ГПК и втората въззивна жалба се оспорва като неоснователна и
се моли да бъде оставена без уважение, а решението в оспорваната част да бъде потвърдено,
с присъждане на разноски за въззивното производство.
Двете въззивни жалби са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, изхождат от
легитимирани страни - ответници в първоинстанционното производство чрез назначените
им особени представители, откъм съдържание са редовни, поради което се явяват допустими
и следва да се разгледат по същество.
2
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ответниците Г. В. С., ЕГН ********** и С.
В. Г., ЕГН **********, в качеството им на наследници на В. С. Г., дължат на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *****, сумата от 463, 39 лева за периода
30.09.2019г. до 11.05.2023г. и мораторна лихва в размер на 626, 75 лева за периода
30.04.2020г. до 31.05.2023г., като всеки един от тях дължи по ½ ид. ч. от общото вземане, или
по 231, 70 лева главница за периода 30.09.2019г. до 11.05.2023г. и 28, 96 лв. обезщетение за
забавено плащане за периода 31.12.2019г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Твърденията в исковата молба са, че през периода 30.09.2019г. до 11.05.2023г.
ответниците Г. В. С. и С. В. Г., в качеството им на наследници на В. С. Г., имат задължения
към водоснабдителното дружество, за предоставени услуги по доставка на питейна вода, в
общ размер 463, 39 лева и мораторна лихва за периода 31.12.2019г. до 30.04.2023г. в размер
на 626, 75 лева, за обект, находящ се в гр. *****.Всеки от тях дължал по ½ от общото
вземане за начислените суми по приложената таблица. Ответниците били потребители на В
и К услуги съгласно чл. 2, ал. 3 от Общите условия на дружеството, като ползватели на
водоснабдения имот, в качеството им на наследници/собственици и фигурирали в базата
данни на оператора като потребител с № *****. Отчетът в имота на потребителя бил
извършван по реда на чл. 25, ал. 8 във вр. с чл. 23, ал. 5 от ОУ, при условията на липсващо
измервателно устройство, като съгласно цитираните разпоредби се начислявали по 5 куб.
метра за нетоплофицирано жилище и 6 куб. м. за топлофицирано жилище на всеки обитател,
като било предвидено завишаването им с по 1 куб. м. на човек на всяко тримесечие, с оглед
изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното
устройство.Вписаният водомерен номер ***** в приложените карнети представлявал
системен номер към партидата на ответниците и не бил обвързан с фабричен номер на
физическо измервателно устройство.Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу двамата ответници, за натрупаните
по партидата на абоната задължения, които не били заплатени.
В срока по чл. 131 от ГПК и двамата ответници чрез назначените им особени
представители са изразили становище, че искът е допустим, но неоснователен.Оспорили са
твърденията, че са собственици или ползватели на процесния имот, че са им предоставяни
услуги за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че им е давано
предписание за монтиране на водомер, както и за наличие на предпоставки за отчитане при
условията на липсващо измервателно устройство.Оспорили са и отразените данни в
приложените към исковата молба карнети.Направили са и възражение за погасяване на част
от претенциите по давност.
Видно е от приложеното към първоинстанционното дело ч. гр. д. № 7775 по описа за
3
2023г. на РС Пловдив, че по заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
***** е издадена заповед № 3893 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
на 13.06.2023г. срещу Г. В. С., ЕГН ********** и С. В. Г., ЕГН **********, за следните
суми: 463, 39 лева главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна
и отведена канална вода за периода 30.09.2019г. до 11.05.2023г., за обект, находящ се в гр.
*****; обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.12.2019г. до
30.04.2023г. от 57, 91 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.05.2023г. до изплащане на вземането, както и
разноските по делото – 25 лева ДТ и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Съобщението
до Г. В. С. за издадената заповед е върнато с отбелязване, че лицето не е открито и по
сведение на живуща на адреса – Ф. Г., не е познато там. Със същото отбелязване е върнато и
съобщението до длъжника С. В. Г., като при тези данни заповедният съд е разпоредил
връчване по реда на чл. 47 от ГПК и е дал указания на заявителя, че в едномесечен срок от
връчване на съобщението, може да предяви иск за установяване на вземането си срещу
двамата длъжници. Съобщението за това е връчено на 02.11.2023г., а иска по чл. 422 от ГПК
е предявен в едномесечния срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
Видно е от приложеното удостоверение за наследници, че ответниците са от кръга на
наследниците по закон на В. С. Г., починал на ****.2021г., съгласно акт за смърт №
****.2021г., заедно с Ф. В. Г.а, по отношение на която е налице отказ от наследство.
Приложено е и удостоверение за наследници на С. С. Г., починал на *****.2000г., съгласно
акт за смърт № *****/****.2000г., от което е видно, че негови наследници по закон са: Ф. С.
Г.а – съпруга, М. М. Г.а и Ж. И. А. – съпруга и дъщеря от починал син, Е. И. Г. – дъщеря, М.
И. К. – дъщеря, С. И. Г. – син на починал син на общия наследодател, С. В. Г., Ф. В. Г.а и Г.
В. С. – деца от починал син на общия наследодател.
От приложената данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ е видно, че процесният имот е
деклариран като собственост на общия наследодател С. С. Г. – баща на наследодателя им.
Приложени са и карнетни листове, в които са вписвани по 5 куб. м. месечно служебно.
Липсват подписи на потребител, при отбелязан отказ, без да е ясно кое лице и при какви
обстоятелства е отказало да подпише.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно които по счетоводни данни не са отразени плащания по партидата на Г.
В. С. и С. В. Г. за процесния период за потребена студена вода в имота. Размера на
осчетоводените фактурирани задължения от ищцовото дружество и размера на лихвите за
забава, съвпада с претендираните с исковата молба. Задълженията за процесния имот за един
брой водомер са редовно осчетоводени. Издадените фактури са надлежно отразени в
счетоводните документи. Сумите на начисления ДДС по фактурите участват в ежемесечния
разчет с бюджета на „В и К“ ЕООД, ***. Отчета за имота е извършено съгласно
разпоредбите на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от общите условия, одобрени от КЕВР № ОУ-09
от 11.08.2014г. при условията на липсващо измервателно устройство. Фактурираното
4
количество потребена вода за процесния период, съответства на количеството отчетена
потребена вода по записаните показания в карнетите за водомер № ***** на адрес: гр.
*****, с титуляр на партидата Г. В. С. и С. В. Г.. Вещото лице е изчислило и размера на
задълженията, отчитайки период на изтекла погасителна давност за част от тях.
Като свидетел пред районния съд е разпитан С. М., който работел в ищцовото
дружество като ***** и изготвял отчета за процесния имот. Според показанията му същият
представлявал къща с двор и в него нямало монтирано измервателно устройство. За тази
констатация не е съставял протокол, не разполагал с информация да има монтирано
измервателно устройство. Отчитането за имота се извършвало по тарифа, тъй като
свидетелят имал информация от живущите в имота и от съседи, че там живее само един
човек.Твърди, че когато е намирал ответниците в имота, са отказвали да полагат подписи в
карнета. Новите собственици към момента имали друг имот и живеели на друго място.
Първоинстанционният съд е приел в оспорваното решение, че имотът е придобит от
ответниците в наследство от починалия им баща, който пък го е придобил от своя
баща.Именно наследодателят на ответниците бил записан като титуляр на партидата, а в
последствие и самите те, техните имена фигурирали в карнетите.В тази връзка ответниците
(като наследници с равни части – по ½, предвид отказа от наследство на третия наследник)
имали качеството потребител като собственици с открита на свое име партида, поради което
за тях възниквало задължението за заплащане на потребената и отведена вода.В имота
имало само един водомер, но тъй като нямало годен измервателен уред, били вписвани
служебно показания.Решаващият първоинстанционен съд е приел, че ответниците не са
изпълнили задълженията си като потребители да монтират измервателен уред, чрез който да
се извършва отчет за реалното им месечно потребление в имота, поради което те следва да
понесат и неблагоприятните последици, свързани със служебно начисляване.Кредитирайки
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, установяваща че счетоводството на
ищеца е водено редовно и записаните показания в карнетите на водомера на абоната,
районният съд е приел, че отразените във фактурите доставки са реално извършени.И
предвид липсата на постъпили плащания е приел още, че претендираните суми се явяват
дължими.За основателно е прието възражението за настъпила погасителна давност за част от
претендираните вземания.С оглед на това исковете са уважени частично.
Настоящият състав на съда, след като извърши собствен анализ на събраните в
първоинстанционното производство доказателства, намира на първо място, че не е доказано
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на питейна вода и отведена канална вода. Не е установено, че ответниците са
титуляри на вещни права върху имота, нито че като лица от кръга на наследниците по закон
на техния дядо С. С. Г., починал на *****.2000г., съгласно акт за смърт № *****/****.2000г.,
оставил имота в наследство според твърденията на ищеца, са упражнявали фактическа власт
през процесния период, съотв. са ползвали услугите на водоснбдителното дружество. Нещо
повече, при връчване на издадената заповед за изпълнение от заповедния съд, са събрани
данни по сведение на Ф. Г. – баба, живуща на адреса, че Г. В. С. и С. В. Г. не живеят в имота
5
и са непознати там. Тези данни кореспондират с показанията на свидетеля С. М., който имал
информация, че в имота живеел само един човек. Същевременно показанията на свидетеля
не следва да бъдат кредитирани, тъй като не са конкретни и точни, съдържат противоречия,
като не става ясно кога и при какви обстоятелства свидетелят е извършвал проверка, кой му
е дал тази информация, защо не е оформил надлежно отказите за подпис в карнета, изобщо
посетил ли е имота, как се е убедил, че няма монтирано измервателно устройство в него,
защо не са дадени предписания в тази насока.
По делото остава неизяснено и на какво основание наследодателят на ответниците е бил
собственик на процесния водоснабден имот и притежавал ли е титул за собственост.
При липса на дължимото от ищеца пълно доказване на правопораждащите факти,
обуславящи спорните по делото права, следва да намерят приложение неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, обосноваващи извод
на съда, че ответниците не са потребители на В и К услуги. Не е налице нито една от
хипотезите на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г.Поради това настоящият състав намира
претенцията за недоказана, респ. неоснователна.
Предвид гореизложеното въззивните жалби се явяват основателни, а решението на
районния съд неправилно в обжалваната част, поради което следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено ново, с което исковете да бъде отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция следва да се осъди въззиваемото
дружество да заплати ДТ в размер на 50 лева /по 25 лв. за всяка въззивна жалба/ за
въззивоното производство.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2710 от 31.05.2025г., постановено по гр. д. № 17614 по
описа за 2023г. на Пловдивски районен съд, ХI гр. с., в частта, с която се признава за
установено, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3893/13.06.2023г.,
издадена по ч. гр. д. № 7775/2023г. на ПРС, IX гр. с., Г. В. С., ЕГН ********** и С. В.
Г., ЕГН **********, в качеството им на законни наследници на В. С. Г., ЕГН
**********, дължат на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *****, всеки по
½ част от съответните суми: главница в размер на 374, 46 лева, представляваща
неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за обект,
находящ се в гр. *****, за периода 31.05.2020г. – 11.05.2023г., както и обезщетение за
забава в размер на 36, 45 лева за периода 31.05.2020г. до 30.04.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2023г. – датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното
производство в размер на 59, 11 лева, сътв. осъждат се Г. В. С., ЕГН ********** и С.
В. Г., ЕГН **********, да заплатят разделно - всеки по ½ ид. ч., на „Водоснабдяване и
6
канализация“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от управителя Ю. К., направените по
делото разноски в размер на 1005 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *****,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от
управителя А. Г., против Г. В. С., ЕГН ********** и С. В. Г., ЕГН **********, в
качеството им на законни наследници на В. С. Г., ЕГН **********, за признаване за
установено, че дължат на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *****, всеки
по ½ част от съответните суми: главница в размер на 374, 46 лева, представляваща
неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за обект,
находящ се в гр. *****, за периода 31.05.2020г. – 11.05.2023г., както и обезщетение за
забава в размер на 36, 45 лева за периода 31.05.2020г. до 30.04.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2023г. – датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3893/13.06.2023г., издадена по ч. гр. д. № 7775/2023г.
на ПРС, IX гр. с., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *****, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от управителя А. Г., да
заплати ДТ в размер на 50 лева.
Решението е необжалваемо.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7