№ 17220
гр. София, 22.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110142950 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С отговора на исковата молба ответниците поддържат становище за недопустимост
на иска поради наличие на висящо делбено производство по гр. д. № 13665/2018 г. на СРС,
79 състав, намиращо се във фазата по извършване на делбата. Правят искане за спиране на
настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до пълното приключване на
висящото делбено производство. Посочват, че във втората фаза на делбата са предявили и е
приета за разглеждане претенция по сметки съгласно чл. 12, ал. 2 ЗН, вр. чл. 346 ГПК, която
е с предмет процесния съсобствен недвижим имот.
От служебно извършена справка настоящият съдебен състав установи, че гр. д. №
13665/2018 г. на СРС, 79 състав, е образувано по иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС,
предявен от А. Д. М. и М. Д. Д. – ищци по настоящото производство, срещу Т. Д. Д. и Д. П.
Д. – ответници в настоящото производство, за делба на недвижим имот - апартамент № 89,
находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 305, вх. В, ет. 3, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 68134.4361.222.13.13. Установява се, че с решение №
262342/11.07.2022 г. по в. гр. д. № 15047/2019 г. на СГС, II-E въззивен състав, влязло в сила
на 21.07.2023 г., между ищците и ответниците е допуснато да се извърши съдебна делба на
процесния недвижим имот, поради което с определение от 10.08.2023 г. по гр. д. №
13665/2018 г. на СРС, 79 състав, делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание във
фаза по извършване на делбата, като впоследствие за разглеждане са поставени и искания за
сметки между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато
в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за
правилното решаване на спора. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено
нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право
по спряното производство (ТР № 8 от 07.05.2014 г. по тълк.д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС
1
и ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2019 г. на ОСГТК на ВКС). Спирането на това
основание позволява съдът, разглеждащ обусловеното дело, да съобрази решението по
обуславящото дело, което има значение за правилното му решаване.
Решението по допускане на делба е преюдициално по отношение облигационния
спор между съсобствениците за присъждане обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като с него
се определя съществува ли съсобственост /а субективното право по чл. 31, ал. 2 ЗС възниква
само във вътрешните отношения между съсобственици/, както и какви са правата в
съсобствеността /а съсобственикът ответник дължи обезщетение само за ползваната част от
вещта, която не съответства на правата му/ - в решение № 116 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 2677/2015 г.
В настоящия случай е налице влязло в сила решение по допускане на делбата на
процесния недвижим имот, съгласно което със сила на пресъдено нещо съдът се е
произнесъл по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и
каква е частта на всеки съсобственик. По тази причина въпросите, свързани с начина на
поделяне на процесния имот между страните, както и с висящността на предявените
помежду им искания за сметки, нямат правна обвързаност с претенцията за обезщетение по
чл. 31, ал. 2 ЗС, отнасяща се за период от време, когато между същите страни е действал
режим на съсобственост по отношение процесния недвижим имот. Поради това съдът
намира, че искът за делба във фазата на извършването ѝ не е преюдициален по отношение на
иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, поради което искането на ответниците за спиране на производството
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до пълното приключване на висящото делбено
производство следва да бъде оставено без уважение.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на гр. д. № 42950/2023 г. на СРС,
82 състав, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на гр. д. № 13665/2018 г. на
СРС, 79 състав.
Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщението.
ПРИЕМА представените от ищците писмени доказателства.
ДОПУСКА на ищците събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата
молба.
2
ДОПУСКА на ответниците събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора
на исковата молба.
Повече свидетели могат да бъдат допуснати при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните да водят свидетелите за съдебното заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 186 ГПК, доколкото е допуснато
събиране на гласни доказателства за същото обстоятелство.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба,
при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищците в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ..........., адрес: гр. София, ж.к. ”..........”, ............, тел.
**********, специалност: Финанси.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит, като
му се УКАЖЕ, че следва да представи заключение поне една седмица преди съдебното
заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 11.06.2024 г. от 10:20 часа, за когато да
се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните, а на ищеца и препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
А. Д. М. и М. Д. Д. са предявили срещу Т. Д. Д. и Д. П. Д. субективно и обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
следните суми: 6 000 лв. – обезщетение за лишаване на ищците от ползване на съсобствен
недвижим имот, дължимо от ответницата Т. Д. Д. за периода 01.08.2018 г. – 01.08.2023 г.,
ведно със законната лихва от 01.08.2023 г. до окончателното плащане; 1 564,64 лв. –
обезщетение за лишаване на ищците от ползване на съсобствен недвижим имот, дължимо от
ответника Д. П. Д. за периода 21.03.2023 г. – 01.08.2023 г., ведно със законната лихва от
01.08.2023 г. до окончателното плащане; 2 000 лв. – лихва за забава за периода 01.08.2018 г.
– 01.08.2023 г., дължимо от ответницата Т. Д. Д.; 24,54 лв. - лихва за забава за периода
22.03.2023 г. – 01.08.2023 г., дължимо от ответника Д. П. Д..
Ищците твърдят, че с ответниците са съсобственици на недвижим имот - апартамент
№ 89, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 305, вх. В, ет. 3, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.4361.222.13.13, намиращ се в сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4361.222, при квоти на
съсобствеността, както следва: 4/18 ид.ч. за А. Д. М., 4/18 ид.ч. за М. Д. Д., 7/18 ид.ч. за Т. Д.
Д. и 3/18 ид.ч. за Д. П. Д.. Посочват, че квотите за всеки от тях по отношение процесния
апартамент са определените с влязъл в сила съдебен акт в първата фаза на делбеното
производство, а именно с решение № 262342/11.07.2022 г. по в. гр. д. № 15047/2019 г. на
3
СГС, II-E въззивен състав. Твърдят, че ответниците ползват процесния апартамент по начин,
възпрепятстващ ищците да използват същия съобразно техните идеални части. Сочат, че с
нотариална покана от 07.11.2008 г. са поискали от ответницата Т. Д. да се прекрати
съсобствеността върху процесния имот чрез покупко-продажба, като до разрешаването на
този въпрос същата да им заплаща месечно обезщетение за ползването на имота в размер на
200 евро за всеки от ищците. Посочват, че към онзи момент ответниците са били съпрузи,
поради което нотариалната покана е била относима спрямо двамата в качеството им на
задължителни другари. Твърдят, че на 24.03.2023 г. с покана за доброволно изпълнение
ищците отново са поискали от Т. Д. да им заплаща обезщетението, така както е описано в
нотариалната покана от 2008 г. Предвид настъпилия през 2018 г. развод между ответниците,
ищците са отправили изрична покана за доброволно изпълнение и до Д. Д. с искане да
заплаща месечно обезщетение за лишаването им от ползването на имота в размер на 100
евро за всеки от ищците. Излагат, че към днешна дата ответниците продължават да ползват
цялото жилище и нито един от тях не е пристъпил към плащане на дължимото обезщетение.
Ищците твърдят, че към настоящия момент нямат никакъв достъп до процесния апартамент.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците оспорват исковете като
неоснователни и молят за тяхното отхвърляне. Твърдят, че не дължат твърдяното
обезщетение. Признават, че с ищците са съсобственици на процесния апартамент при
твърдените квоти. Твърдят, че многократно са предлагали на ищците да дойдат да живеят в
жилището или да се разпредели ползването му, но последните не предприемали никакви
действия. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в тежест на ищците е да докажат, че
процесният имот е съсобствен между страните при твърдените квоти; че той се ползва през
исковия период само от ответниците по начин, който възпрепятства или ограничава /чрез
фактически или правни действия/ ползването му от ищците съобразно предназначението му;
че ищците са поискали писмено от ответниците да им осигурят достъп до имота за ползване
съобразно правата им или да им заплащат обезщетение; размера на дължимото обезщетение
за процесния имот.
В тежест на ответниците е да докажат фактите и обстоятелствата, на които основават
възраженията си.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните
обстоятелства: наличието на съсобственост между страните върху недвижим имот -
апартамент № 89, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 305, вх. В, ет. 3,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4361.222.13.13, намиращ се в
сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4361.222, при квоти на
съсобствеността, както следва: 4/18 ид.ч. за А. Д. М., 4/18 ид.ч. за М. Д. Д., 7/18 ид.ч. за Т. Д.
4
Д. и 3/18 ид.ч. за Д. П. Д..
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5