МОТИВИ
по AНД № 360 по описа на Районен съд Павликени, III-ти състав, за 2019 година
В Районен съд Павликени е постъпило
постановление на прокурор при Районна прокуратура ***,
съдържащо предложение за освобождаване от наказателна отговорност и за налагане
на административно наказание „глоба“ на основание чл. 78а, ал. 1 НК по
отношение на обвиняемия П.М.Д. – роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***,
бълг. гражданин, със средно образование, неженен, безработен, с ЕГН **********,
неосъждан срещу когото е водено досъдебно производство за
престъпление по чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал.1 НК.
Районна прокуратура, гр. ***,
редовно призована се представлява от прокурор Д.,
която намира, че безспорно от доказателствата по делото се установява, че
обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3, във вр.
с ал. 1 от НК, както и че са налице законоустановените предпоставки за
приложението на чл. 78а НК, моли на обвиняемия да бъде наложено наказание към
минимално предвидения размер, съответстващ на доходите и имотното му състояние.
В проведеното открито съдебно заседание
обвиняемият П.М.Д., редовно призован, се явява и дава обяснения. Разкайва се за
извършеното.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и
чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият П.М.Д. бил правоспособен
водач, като притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство
№° ***. Със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № ***/ 12.03.2018 г. на
началник РУ към ОДМВР, гр. ***, РУ ***,
на същия била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.
"д" от Закона за движение по пътищата - „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до заплащане
на дължимата глоба". Заповедта била връчена лично на Д. на 22.10.2019 г. и
не била обжалвана по предвидения ред в законоустановения срок. Предпоставка за
прилагане на горепосочената принудителна административна мярка било незаплащането
в срока за доброволно плащане на глоба, наложена с фиш серия ***,
№ ***/10.01.2018 г.
Видно
от изложеното към 14.11.2019 г. срокът за доброволно плащане бил изтекъл, но
глобата не била заплатена. В ранните часове на същата дата, в гр. ***,
на ул. *** обвиняемият отново управлявал лек автомобил
"Фолксваген Пасат" с per. № ***. Зад него се движел
служебен автомобил на МВР, в който се намирали полицейските служители от РУ-***
св. Н. Й., св. С.
С. и св. С. Г. Те решили да
извършат проверка на водача и автомобила и му подали светлинен сигнал, за да
спре. Д. отбил и спрял в близост до дом N° ***.
Той не представил на полицейските служители свидетелство за управление на МПС,
като след извършена справка те установили, че същият управлява лек автомобил с
временно отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Св. Й.
съставил на обвиняемия АУАН № ***/14.11.2019 г. –
приложен по делото.
Така възприетите от настоящата съдебна
инстанция фактически констатации са установени по безспорен и категоричен
начин, въз основа на приобщените на етапа на съдебното следствие допустими и
относими към предмета на доказване доказателствени източници и събраните в хода
на досъдебното производство доказателствени материали, чието обсъждане е
процесуално допустимо съгласно изричната разпоредба на чл. 378, ал. 2 НПК,
регламентираща едно от изключенията от принципа на непосредственост по чл. 18 НПК – показания на свидетелите, обясненията на обвиняемия, както и приобщените
писмени доказателства и писмени доказателствени средства – декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, характеристична справка,
справка за съдимост, АУАН, справка за наложени административни наказания по
ЗДвП с данни за правоспособност, заповед за прилагане на ПАМ.
Този съдебен състав не констатира
съществени противоречия при съвкупната преценка и интерпретация на приобщения
по делото доказателствен материал, а това обстоятелство не налага неговото
детайлно обсъждане /per argumentum a contrario от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК/.
Безспорно установени по делото са
фактът на извършеното деяние, неговите времеви и пространствени параметри,
както и авторството му, за което бяха получени сведения от разпитите на
свидетелите и от обясненията на обвиняемия. Показанията на посочените свидетели
са подробни, вътрешно балансирани, непротиворечиви, пресъздават логично и
последователно хронологията на събитията и кореспондират по еднопосочен начин
както по между си, така и с дадените на етапа на досъдебното и съдебното
следствие обяснения на обвиняемия и приобщените по делото писмени
доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви.
От цялостния задълбочен анализ на
посочените доказателствени източници този съдебен състав достига до безспорен
извод за съпричастността на обвиняемия към вмененото му престъпно деяние.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установените фактически
положения, настоящият съдебен състав намира, че поведението на обвиняемия П.Д.
изпълва всички обективни и субективни признаци на престъпния състав по чл.
343в, ал. 3, във вр. с ал. 1 НК.
Безспорно и несъмнено е доказано по
делото, че от обективна страна на процесните време и място обвиняемият
управлявал моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство, наложена с влязла в сила заповед за прилагане на
принудителна административна мярка.
В конкретния случай е налице и
корелативно необходимата субективна страна деянието, ведно с изискуемите от
закона интелектуални и волеви параметри на същата. В интелектуален аспект
обвиняемият е предвиждал извършването на деянието, изразяващо се в управление
на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство като е
съзнавал, че по този начин накърнява обществените отношения, които гарантират
безопасността на движението, осъществявано по пътищата на страната с моторни
превозни средства. Във волево отношение същият пряко е целял извършването на
инкриминираното от държавния обвинител деяние.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 343в, ал. 3
във вр. с ал. 1 НК законодателят е предвидил санкция „лишаване от свобода“ до
три години и „глоба“ в размер от двеста до хиляда лева.
Материалноправните критерии,
предпоставящи приложение на чл. 78а НК са предопределени от тежестта на
престъпното деяние и степента на лична опасност на неговия автор, и са
лимитирани изчерпателно в б. б. "А"- "В" на визираната
разпоредба. Интерпретацията на същите аргументира установени предели на предвидените
санкции в особената наказателноправна норма, при умишлените и непредпазливи
престъпления; необходимост от възстановяване на имуществените вреди, причинени
с престъпното посегателство; и съблюдаване на определени правни предписания по
отношение на съдебното минало на извършителя - да не е осъждан за престъпно
деяние от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава осма, Раздел IV НК. Конкретиката по настоящия казус сочи, че за
извършеното от обвиняемия престъпление законът предвижда наказание “лишаване от
свобода” до три години и „глоба“ в размер от двеста до хиляда лева. Обвиняемият
не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а НК и от деянието липсват настъпили съставомерни
имуществени вреди, като същевременно не са налице рестриктивните основания
ситуирани в чл. 78а, ал. 7 НК.
Ето защо обвиняемият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 НК като на
същия се определи административно наказание „глоба“ в рамките от 1 000 до
5 000 лева.
При индивидуализацията на
наказанието на обвиняемия този съдебен състав отчете, самопризнанията на
обвиняемия още на досъдебната фаза на процеса, съдействието на органите на реда
при проверката, както и семейното и материалното му положение, а като отегчаващ
факт е съобразено обстоятелството, че Д., макар и млад водач е санкциониран и
друг път по административен ред за нарушения на ЗДвП. Чистото съдебно минало е
отчетено при прилагането на института на чл. 78а, ал. 1 НК и не следва да се
съобразява повторно.
По изложените съображения, съдът
намира, че следва да бъде наложено административно наказание „глоба“, при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и едно отегчаващо
отговорността такова, в минималния размер на санкцията, а именно, в размер на 1
000,00 лева /хиляда лева/.
Индивидуализирано в този
вид и размер, определеното административно наказание, е напълно съобразено
с доказателствата по делото, не би се превърнало в “голо възмездие” и би
изпълнило най-качествено целите на наказанието, а именно: да въздейства
поправително върху обвиняемия и възпитателно и предупредително както по
отношение на него така и по отношение на останалите членове на гражданското
общество и същевременно ще изиграе ролята си на своеобразен контрамотив за
въздържането му от извършването на общественоопасни деяния за в бъдеще както и
с изискванията за съответствие на наказанието с престъплението и ще способства за правилното формиране на
неговия мироглед и правосъзнание.
В хода на наказателното
производство не са направени разноски.
Возим от изложеното, Съдът постанови
приложеното решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала! ЙП