Определение по дело №27/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260029
Дата: 22 януари 2021 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Веселка Цокова Иванова
Дело: 20211400200027
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 януари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                               Председател: Веселка Иванова

 

с участието на секретаря Лилия Горчева и прокурора Ивайло Хайтов,

като разгледа докладваното от съдията Веселка Иванова ЧНД № 27 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на А.М.Р., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наказанието и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.

В съдебно заседание участието на осъдения е осигурено чрез видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Заедно със служебния защитник-адв.Г.П. ВрАК, поддържат молбата и правят искане Р. да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава становище за неоснователност на молбата с аргумент, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.

Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

А.М.Р. изтърпява наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, наложено му с одобрено споразумение по НОХД № 280/2019 г. по описа на РС-Козлодуй, при първоначален строг режим, за извършено престъпление при условията на опасен рецидив по чл.196, ал.1, т.1 НК.

Осъденият е постъпил в Затвора-Враца на 03.07.2019 г., а началото на изтърпяване на наказанието е 05.05.2020 г. На 14.07.2020 г. той е преместен в ЗОЗТ "Бойчиновци". Към 22.01.2021 г. от това наказание осъденият е изтърпял 10 месеца, от които 8 месеца и 17 дни фактически, а от работа 1 месец и 13 дни. Остатъкът за изтърпяване е 2 месеца. От изложеното е видно, че фактически е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 НК, тъй като се касае до деяние, извършено при условията на опасен рецидив. Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие по време на наказанието.

Представените от затворническата администрация  доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна промяна в нагласите и начина на мислене на осъдения Р.. Първоначалният доклад установява риск от криминален рецидив във високи граници - 102 точки, и нисък риск от вреди за обществото. Оценката за риск от вреди по време на изтърпяване на наказанието по отношение на пенитенциарните служители е в ниски граници, а за останалите лишени от свобода е със средни стойности, тъй като поради ниския праг на самоконтрол са възможни прояви на вербална или физическа агресия. Рискът от суицид, самонараняване и бягство е нисък. Дефицити са констатирани в почти всички основни раздели, включени в системата за оценка на правонарушителите, а именно: криминално минало, отношение към правонарушението, жилищно устройване, образование и обучение, управление на финансите и доходите, начин на живот и обкръжение, умения за мислене. С оглед на това, в плана за изпълнение на присъдата са заложени цели и задачи, насочени към корекция на установените дефицити.

В доклада е отбелязано, че при последващата ревизия на оценката на риска не са отчетени положителни промени в числовите стойности за всички категории, а дефицитните зони са останали същите, както и в началото.

От личното досие е видно, че по време на престоя си в затвора осъденият е бил награждаван един път през 2019 г. Наказван е един път също през 2019 г., но наказанието е заличено.

Посочено е, че за периода от 15.062020 г. до 30.06.2020 г. Р. е работил в мебелен цех, а от 01.08.2020 г. полага доброволен труд по чл.80 ЗИНЗС като хигиенист; успешно е приключил участие в курс "Компютърна текстообработка", проведен за периода 02.09.2020 г. до 30.09.2020 г.; от 02.10.2020 г. до 30.10.2020 г. е взел участие в образователна програма "Опознай родината". До момента няма агресивни прояви над други лишени от свобода, нито грубо или обидно отношение към пенитенциарните служители.

 Според доклада към настоящия момент рискът за всички категории е с непроменени стойности от първоначалната оценка-висок риск от рецидив, възлизащ на 102 точки и нисък риск от вреди за обществото; рискът от вреди за лишените от свобода е със средни стойности и се определя от липсата на самоконтрол в определени ситуации и възможността да влезе във физическа саморазправа. Отчетено е, че проведената с осъдения индивидуално-корекционна работа не е довела до постигане на положителни промени в зоните на дефицит, като две основни от тях-умения за мислене и нагласи, трябва да бъдат обект на продължителна корекционна работа, защото осъденият продължава да не осъзнава наличните дефицити и не съумява да дефинира стъпки за преодоляването им; не се съобразява с установените норми и не зачита правата на другите.

Констатирано е също така, че не са изпълнени в цялост поставените цели и договорените дейности в плана на присъдата, поради което е предложено корекционната работа с осъдения да продължи в посока изграждане на умения за мислене, правилно формулиране на проблемите и изграждане на способност за тяхното решаване, осъзнаване на последствията от собствените си действия.         

Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият Р. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.

Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.

Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с процеса на поправяне на осъдения.

Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият А.Р. не е дал убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от рецидив е непроменен-102 точки и остава във високите нива, въз основа на което се извежда реалистична прогноза за голяма вероятност от криминален рецидив и причиняването на вреди. Липсват и доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият продължава да не осъзнава наличните си проблеми и да не полага достатъчно усилия за тяхното преодоляване. Не са изпълнени основни цели, заложени в плана на присъдата, а дефицитите са същите, както и в началото на неговото наказание. Включването на осъдения в трудовия процес, участието му в курсове и образователни програми и позитивното и безконфликтно поведение, което има в мястото за лишаване от свобода навеждат на извод, че е налице, макар и колеблива, положителна тенденция в развитието му, но тези положителни прояви не са достатъчни за извод за настъпил необратим процес на поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.

За периода на изтърпяване на наказанието осъденият А.Р. не е дал категорични доказателства за своето поправяне. След като не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за преодоляването им, не е склонен да се съобразява с установените норми и да зачита правата на другите, не може да се приеме, че той е трайно позитивно променена личност. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и поведението говорят, че при него съществува риск от бъдещо противоправно поведение. С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на Р. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.

При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно осъденият А.Р. е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А.М.Р., роден на *** ***, понастоящем в Затвора гр.Враца, българин, български гражданин, ЕГН ********** да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от 1 година лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 280/2019 г. по описа на РС-Козлодуй, с остатък 2 месеца.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: