№ 24578
гр. София, 04.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110127576 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът представя писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което следва да бъдат приети.
Необходимо е да се допусне изслушването на съдебно-автотехническа
експертиза по задачи поставени в исковата молба, с изключение на задачи 1,2 и 6 /във
връзка с изведените като безспорни обстоятелства/ и отговора, както и в обратната
искова молба.
Искането на ищеца по обратния иск за разпит на един свидетел при режим на
призоваване е основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде изискана на осн. чл. 186 от ГПК от ОД на МВР – Търговище да
представи препис от цялата административна преписка, образувана във връзка с
протокол за ПТП № 1713087 от 07.06.2021г.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ищеца по обратния
иск чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване – Денис П. Д. С., който
да се призове на адрес по делото /л. 63/.
1
Да се изготви справка за постоянен и настоящ адрес и месторабота и да се
призове на същите.
ПОСТАНОВЯВА свидетеля да бъде разпитан чрез съдебна поръчка в РС-
Търговище.
НАСРОЧВА на осн. чл. 122 ПАС съдебно заседание за разпит по делегация на
свидетеля в Районен съд – Търговище на 27.06.2025г. от 14,00 ч., за която дата и час да
се призоват страните и свидетелите.
УКАЗВА на страните в 3-дневен срок от получаване на настоящото
определение да представят въпросни листи, въз основа на които да бъде извършен
разпита по делегация на свидетеля.
УКАЗВА на ищеца по обратния иск/ответник по делото/ в 3-дневен срок от
получаване на настоящото определение да представи доказателство за внесен депозит
за призоваване и възнаграждение за свидетел в размер на 30,00 лв. по сметка на
Районен съд – Търговище и представи доказателство за внасянето му по настоящото
дело.
След представяне на въпросен лист и доказателство за внесен депозит да се
изпрати поръчката в Районен съд - Търговище.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-автотехническа експертиза по задачите в
исковата молба, с изключение на задачи 1,2 и 6 и отговора, както и в обратната искова
молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 300 лв.,
вносими от ищеца и 400 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от получаване
на препис от определението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., като вещото лице да се уведоми да работи
по поставените задачи след внасяне депозит от страните.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от ОД на МВР – Търговище да
представи препис от цялата административна преписка, образувана във връзка с
протокол за ПТП № 1713087 от 07.06.2021г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.07.2025г.,
от 10,30 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговор на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ чрез адв. Д./л.5/ за
заплащане на сумата от 1768,77 лв., представляваща регресно вземане за неплатена
част от изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за вреди,
2
причинени при ПТП на 21.07.2020 г. на лек автомобил "Форд Транзит", с рег. № Т 3413
ТН, вследствие противоправно поведение на водач на автомобил "Ауди А6", с рег.№ Т
5464 АК, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане. До ответника е отправена претенция за процесната сума, но
задължението не било погасено своевременно и изцяло, поради което ищецът
претендира и мораторна лихва в размер на 447,84 лв. за периода 09.12.2022 г. –
22.05.2023 г. Претендират се разноските по делото.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за л.а. "Форд
Транзит", с рег. № Т 3413 ТН, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което
са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност
15791,88 лв., като поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на
застрахователно обезщетение, както и да е сторил разходи за ликвидационни разноски
в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на
делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното
застрахователно обезщетение. Ответникът не е възстановил дължимата сума в цялост,
въпреки че е бил поканен с регресна покана.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска
единствено по размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил "Ауди А6", с рег.№ Т 5464 АК
към датата на процесното ПТП. Не оспорва механизма на настъпване на процесното
ПТП. Поддържа, че с заплащането на сумата от 14 038,11 лв. е погасил задълженията
си. Счита претендирания от ищеца размер за неоснователно завишен. Намира, че в
настоящата хипотеза при наличието на тотална щета от общата стойност следва да се
приспаднат 25 % за запазени части. Счита, че ищецът не е сторил горепосоченото
приспадане. Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски.
Предявен е обратен иск от ЗД „Бул Инс“ АД чрез юрк. Илиев с пълномощно по
делото/л. 60/ с правно основание по чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от
общо 2216,61 лв., представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение и
лихва върху него, което евентуално ще бъде присъдено по главния иск на основание
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Претендират се
и разноските по делото.
Ищецът твърди, че е страна по валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на л.а. "Ауди А6", с рег.№ Т 5464 АК,
управляван към момента на настъпване на ПТП-то от Мукаио М. С., по силата на
който е поел задължение да плати застрахователно обезщетение за вредите, резултат от
настъпило в срока на действието му застрахователно събитие, покрит риск по същия.
3
С исковата молба по главния иск се претендира обезщетение в общ размер от 1768,77
лв. за вредите, възникнали в резултат на ПТП от 21.07.2020 г. по вина на ответника,
който след настъпването му е напуснал мястото преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, както и за лихва в размер от 447,84 лв. за периода
09.12.2022 г. – 22.05.2023 г. При евентуалното му осъждане твърди да възниква
регресното му вземане срещу делинквента – Мукаио М. С..
Ответникът по обратния иск е депозирала отговор в законоустановения срок
чрез особен представител Р. П., с който оспорва иска. Сочи, че не е доказано виновният
водач да е напуснал мястото на ПТП-то с цел да се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества по смисъла на чл. 500, ал. 1, пр. 4-то КЗ.
Счита, че в случая не е било задължително посещаването на местопроизшествието от
органите за контрол на движение по пътищата по чл. 125 ЗЗДвП. По тези съображения
намира, не са налице и предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Поддържа, че законна
лихва не се дължи от ответника, тъй като спрямо него претенцията е предявена за
първи път с исковата молба. Посочва, че 90% от сумата е била изплатена доброволно
от застрахователя, като въпреки това преди настоящото производство не са били
предявени претенции срещу ответника по обратния иск. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 411 КЗ е да докаже следните
факти: 1) наличие на валидно сключен договор за имуществено застраховане за
увреденото имущество между ищеца и собственика му; 2) да е настъпило
застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие на договора
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, както и причинна
връзка между противоправното поведение на делинквента и вредоносния резултат; 3)
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника; 4) в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. По отношение на мораторната лихва –
да докаже, че е поканил ответника да плати.
При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника по тези
искове е да докаже погасяване на задължението.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ е да докаже, че е
налице валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, в
срока на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие,
покрит риск по последния, че виновен за събитието е застрахованият при ищеца водач,
който е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването
на местопроизшествието от тях е задължително по закон, т.е. е налице едно от
основанията посочени в чл. 125 ЗЗДвП, за което не сочи доказателства.
4
При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника по този
иск е да докаже погасяване на задължението.
С оглед становищата на страните съдът приема, че не се спори относно част от
правопораждащите факти, а именно наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ за л.а. "Форд Транзит", с рег. № Т 3413 ТН, извършено от ищеца
плащане на застрахователно обезщетение в размер на 15 791,88 лв. и реализирани
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., за вреди, причинени на застрахования
автомобил при настъпило в срока на застрахователното покритие на договора събитие
– ПТП на 21.07.2020 г., които са в причинна връзка с противоправно поведение на
водача на л.а. "Ауди А6", с рег.№ Т 5464 АК, чиято гражданска отговорност към датата
на ПТП е застрахована от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, както и
заплащането по регресната претенция на ищеца от страна на ответника по главния иск
на сумата от 14 038,11 лв., поради което същите на основание чл. 153 ГПК не
подлежат на доказване.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5