РЕШЕНИЕ
№100
гр.Перник 25.03.2015год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд,
гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и пети февруари през две
хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател:Милена Даскалова
Членове:
Нели Тошева
Рени Ковачка
при секретаря Емилия Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Даскалова, възз. гр. дело № 34 по описа за 2015 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С
решение № 1143/12.12.2014 г., постановено по гр.д. № 3962/2014г. по описа на П.
районен съд е отхвърлен иска, предявен от
"М.-П." ЕАД /л/, гр.П., срещу „М. о. в.” ЕАД, гр. П. с който се иска
да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът е
собственик на основание правоприемство и евентуално давностно владение на
самостоятелен обект - сграда, с идентификатор ******* по КККР на гр. П.,
одобрени със заповед № **** г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
гр. ",, с предназначение "********", на *** етаж, с площ от 86
кв. м. по скица, а по акт за собственост от 35 кв. м.
В
установения от закона срок решението е обжалвано от "М.-П." ЕАД /л/,
гр.П., което моли искът да бъде уважен.
„М.
о. в.” ЕАД, гр. П. моли решението да бъде оставено в сила.
Окръжният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Пред
районния съд е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
"М.-П." ЕАД /л/, гр.П. поддържа, че е собственик
на имота, тъй като имота е построен от дружеството и е бил в неговите активи, а
преди **** г. е бил част от ведомствените жилища на ищеца и предоставян под
наем на негови служители. Със заповед № ***** г. на кмета на о. П., имота е предаден
на "М.-П." ЕАД /л/. След **** г. до настоящия момент имота се владее.
Вписан е в баланса му и е заведен в инвентарната книга в сметка **** "******"
.
Ответното
дружество е оспорило иска с твърдения, че е собственик на имота на основание
Акт за частна държавна собственост и имота е включен в капитала на дружеството.
От събраните в хода на първоинстнанционното
производство доказателства, се установява следното :
Със заповед № ****** г., на кмета на О. П. е
разпоредено на управителя на "Ж." ЕООД, гр. П. да извади от активите
ведомствените жилища, собственост на "М. П." ЕАД с всички активи и
пасиви /съгласно приложение - опис/, както и считано **** г. "Ж."
ЕООД, гр. П. да прекрати договорите за наем в едномесечен срок, съгласно ЗЗД с
наемателите на ведомствените жилища на "Ж." ЕООД, гр. П..
Видно от
приемо-предавателен протокол № ***** г., от активите на "Ж."
ЕООД, гр. П. са извадени 765 бр. ведомствени жилища /общо 765 бр./, собственост
на "М. П." ЕАД /л./ и се предават с всички активи и пасиви, считано
от **** г.
В същия протокол под № **** е записано жилище,
находящо се в ********, с площ от 25 кв. м.
Със заповед №****** г., на председателя на ДАЕЕР
е увеличен ликвидационния капитал на ищцовото дружество със сумата от 3 060
000,00 лв., представляваща стойността на приетите от "Ж." ЕООД, гр. П.
765 бр. жилища, находящи се в *****.
Със заповед № ****** г. на изпълнителния директор
на "М. П." ЕАД е настанен Д. В. Т. в жилище, собственост на "М.
П." АД, находящо се в ****** Заповедта е издадена на основание чл. 22 ЗДС,
чл. 27 ППЗДС
и чл. 18 от
Правилник за реда за упражняване правата на собственост на държавата в
предприятията.
Със заповед № ****** г. на ликвидаторите на
"М. П." ЕАД, на основание чл. 22 ЗДС,
чл. 27 ППЗДС
и чл. 18 от
Правилник за реда за упражняване правата на собственост на държавата в
предприятията, Д., Д. В. Т. са настанени със семействата си, в
процесния имот.
Приложен е и договор за наем от ***** г., сключен
между ищеца и лицата, посочени в горната заповед, който договор е за отдаване
под наем на спорния имот.
На ****** г. ищецът е отдал под наем имота на В.
Т. Н., което се установява от представения договор за наем то същата дата.
С акт за частна държавна собственост №***** г.,
издаден от областния управител на О. П.,о УПИ № ****, с площ от 300 кв. м.,
находящ се ******, заедно с построени в него две сгради, една от които е
спорната, са актувани като частна държавна собственост. В акта е посочено, че
процесната сграда, с посочена площ от 85 кв. м. е построена през *****г. В акта
е посочено, че имотът е включен в
капитала на "М. о. в." ЕАД.
Видно от заключението на приетата съдебно-
икономическа експертиза, то в счетоводството на ищеца, то спорната сграда се
води като дълготраен материален актив в баланса му от ****** г. Процесният имот
е деклариран в МДТ към О. П., с имотна декларация от ***** г. от дружеството. В
счетоводството на О. П., в баланса и по сметка ***, не се води като ДМА спорният
имот. В счетоводството на "Ж." ЕООД, гр. П. също процесния
имот не се води в баланса или в инвентарните книги. На вещото лице не са
предоставени инвентарните книги или други документи до **** г.
От показанията на разпитания по делото свидетел К.
В. - ***** при дружеството ищец, се установява, че "М. П." ЕАД владее
процесната сграда от около **** г., от както "М. П." ЕАД се отделя от
"М. о. в." ЕАД. В имота има наемател от този период, който редовно си
плащал наема. В момента къщата не се обитава, но ключа от нея се намира при
ищеца.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че
искът е неоснователен, тъй като за да се уважи искът, то ищецът следва да установи,
че е придобил право на собственост върху сградата на валидно правно основание
от праводателя си, в това число - наличие на собственост в лицето на общината
по отношение на процесния имот /т.е., че преди включването му от активите на
ищеца, имота е бил общински/, изваждането на имота от активите на "Ж."
ЕАД, гр. П. и включването му в активите на ищеца, каквито доказателства не са
ангажирани. Не е установено, че праводателят на ищеца е притежавал права върху
имота, които в последствие на предостави на ищеца. Не се доказа по делото, че О.
П. е имала право да се разпорежда с имота, за да има право да разпореди
изваждането му от активите на "Ж." ЕООД, гр. П. и прехвърлянето му на
ищеца, вкл. недоказано е, че имота да е бил включен в тези активи, за да може
същия да бъде изваден от тях. Съдът е приел също, че от представените доказателства, се установява, че имотът е
владян от ищцовото дружество от **** г., като и към настоящия момент имотът се
намира във владение на ищеца. Въпреки това обаче, не може да се приеме
придобиването на имота на основание давностно владение, тъй като по делото не
се доказа имота да е частна собственост, за да може да бъде придобит по
давност. По делото е представен акт за частна държавна собственост, с който
имотът е актуван като частна държавна собственост поради което и съдът е приел,
че не е могъл да бъде придобит по давност с оглед разпоредбата § 1 от ЗД на
ЗС /ДВ. бр. 46/2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм. с ДВ. бр.
105/2006 г., изм. с ДВ. бр. 113/2007 г., изм. с ДВ. бр. 109/2008 г. и съответно
изм. с ДВ. бр. 105/2011 г., в сила от 31.12.2011 г. - давността за придобиване
на държавни и общински имоти не тече до 31.12.2014 г.
Постановеното
решение е валидно и допустимо, а относно правилността му, съдът е обвързан от
доводите, наведени в жалбата.
В
жалбата се поддържа, че е неправилен изводът на съда, че след като имотът не се
е водел не се е водел в счетоводните книги на „Ж.” ЕООД, то не е установено, че
е собственост на общината, тъй като имотът е предаден на ищеца, след което
ищецът го е отдавал под наем. Наред с това се навеждат доводи, че собствеността
е придобита на основание изтекла придобивна давност и съдът неправилно е приел,
че се касае за имот, за който е приложима разпоредбата на § 1 от ЗД на
ЗС /ДВ. бр. 46/2006 г./.
Въззивният
съд намира следното:
В
тежест на ищеца в настоящето производство е да установи твърдяното от него правото
на собственост на основанията, посочени в исковата молба. Представените заповед
№ ****** г., на кмета на О. П. и приемо –
предавателен протокол не съставляват доказателства за установяване правото на собственост,
тъй като с тях се предава владението върху един обект, който по твърдения на трето
за спора лице – о. П., е собственост на ищеца. Без значение за правилното
решаване на спора е дали към момента на това предаване о. П. е била собственик
на имота, тъй като само по себе си описаното предаване не би могло да има за
последица прехвърляне на собствеността. Със същото не се удостоверява осъществяването на някой от
предвидените в закона придобивни способи. Фактът на отдаване под наем на имота,
преценен в съвкупност със заповедта и протокола , също не е достатъчен , за да
се приеме, че ищцовото дружество е станало собственик на имота в резултат на
осъщественото предаване.
Във
връзка с изложеното ,съдът намира, че е правилен изводът на районния съд, че
ищецът не е придобил собствеността върху имота въз основа на заповед № ***** г.,
на кмета на О. П.
Макар
и непрецизно, то ищецът се е позовал на изтекла придобивна давност.
Видно от приложения акт за частна държавна
собственост №***** г. имотът е актуван като частна държавна собственост. В акта
е посочено, че имотът е включен в капитала на ответника по делото - "М. о.
в." ЕАД, а по силата на чл.2, ал.4 ЗДС не са държавна собственост имотите и вещите включени в капитала на
търговски дружества. АДС е издаден на основание чл. 148 от ППЗДС / отм./ ,
която разпоредба предвижда възможност за съставяне на актове за държавна
собственост за имоти, които са били собственост на държавата и са включени в
капитала на търговско дружества с държавно участие, като въз основа на акта
дружествата могат да се снабдят с нотариален акт за собственост. Т.е. така
съставеният акт за частна държавна собственост легитимира като собственик на
имота дружеството, посочено в акта за държавна собственост и в чиито капитал е
включен имота.
От
изложеното следва извод, че към момента на съставяне на АДС имотът е бил
собственост на ответното дружество и следователно по отношение на него не е
приложима разпоредбата на § 1 от ЗД на
ЗС /ДВ. бр. 46/2006 г./. Това е така, защото след като държавата е
включила свой имот в капитала на търговско дружество, то имотът вече е
собственост на това дружество, а не на държавата. От тук следва изводът, че
спрямо спорния имот е могло да започне да тече придобивна давност.
Въззивният
съд намира, че в полза на ищеца е изтекла 10- годишна придобивна давност, тъй
като в продължение на повече от 10 години от съставяне на АДС ищцовото
дружество упражнява фактическата власт върху имота, като отдава под наем същия,
което обстоятелство е установено от представените по делото договори за наем.
От показанията на разпитания по делото свидетел се установява също, че и
понастоящем ключът от имота се намира при ищеца. Доказва се наличието и на субективния
елемент на владението- имотът е деклариран на ***** г. от ищеца, като към
настоящия момент няма непогасени задължения по ЗМДТ, което се установява от
представеното удостоверение за данъчна оценка на имота, издадено от о. П.. По
делото не се установява, че ответната страна е извършила действия, с които да
бъде смутено осъществяваното от ищеца владение върху имота.
Във
връзка с изложеното, съдът намира, че ищецът е собственик на имота на основание
изтекла придобивна давност, поради което и решението следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго такова, с което искът следва да бъде уважен.
С
оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски пред двете инстанции в размер на 4 020 лв.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
Отменява
решение № 1143/12.12.2014 г., постановено по гр.д. № 3962/2014 г. по описа на П.
районен съд, като вместо него постановява :
Признава
за установено по иска, предявен от "М. П." ЕАД /л/, с ЕИК ********* и
адрес на управление ****** срещу "М. о. в." ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *******, че "М. П." ЕАД /л/,гр. П. е
собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект -
сграда, с идентификатор ****** по КККР на гр. П., одобрени със заповед № ***** г.
на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в *****, с предназначение "*****",
на ** етаж, с площ от 86 кв. м. по скица, а по акт за собственост от 35 кв. м.
ОСЪЖДА "М. о. в." ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, да заплати на "М.
П." ЕАД /л/, с ЕИК ********* и адрес на управление ***** сумата от 4 020
лв., представляваща направени пред двете инстанции разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове:1. 2.