№ 2307
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330203610 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. С. Б., ЕГН:********** , с адрес – ***,
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4296823 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от
Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 800лв.
/осемстотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл21, ал.1
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че обжалвания електронен фиш е неправилен и
незаконосъобразен, в който смисъл се взема становище, че техническото
средство с което е установено нарушението е мобилна система за
видеоконтрол, което изключва отсъствието на контролните органи от
мястото, поради което е налице нарушение реда на чл.189, ал.4 от ЗАНН.
Предлага същият електронен фиш да бъде отменен. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат П. поддържа жалбата, като посочва,
че не се доказа по безспорен начин административното нарушение, предвид
това, че по делото са представени статични изображения на твърдяното
нарушение, но те не отговарят на изискванията, заложени в инструкцията за
1
експлоатация, в тях липсват марката и моделът на техническото средство,
няма как да се установи, че нарушението е заснето именно с техническо
средство TFR1-M с № 530. Още посочва, че липсват номера на статичните
изображения и няма как да се извърши преценка дали номерът на статичните
изображения на нарушението се вписват в номерата между първия и
последния, посочени в протокола за използване на това техническо средство.
Взема становище, че липсва също така в статичното изображение и
регистрационният номер, който е разпознат от техническото средство. Сочи,
че съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи при използването на АТСС
се съставя протокол за използване, което в случая не е спазено, видно от
попълнените реквизити в протокола. На следващо място посочва, че
изготвеният протокол е от служител, за когото липсват данни да е преминал
курс за работа с АТСС, както и че от данните, попълнени в протокола, не
може да се установи техническото средство, с което е извършено
измерването, скоростта на кое точно МПС е отчело, посоката на заснемане –
на приближаващи или на отдалечаващи, доколкото в протокола са отбелязани
и двете, а посоката на движение е само „запад – изток“. Още взема становище,
че се поставя поставя се под съмнение и компетентността на органа,
извършил операция на съответната дата с техническото средство, тъй като в
нарушение на чл. 15 от наредбата липсват данни да е преминал обучение.
Предлага обжалваният електронния фиш да бъде отменен като
незаконосъобразен, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
минимален размер на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
и законосъобразен, като развива аргументи по същство. Предлага жалбата да
бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че
същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид
2
следното:
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила
доказателства за момента на получаване препис от наказателното
постановление на жалбоподателя.
Още неотносими в случая са справки от електронна система, доколкото
липсват всякакви данни за начина на връчване, дал основания за отразяване
на дата във въпросната система.
Предвид горното и лисата както на доказателства за връчване на препис
от наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от
ЗАНН, с оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът следва да
приеме, че жалбата също е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от
ЗАНН.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 29.11.2020г., в 08:09 часа, на
път I – 8 км. 210 + 897, в посока Пазарджик – Пловдив, с автоматизирано
техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение - № TFR1-M № 530 било заснето движение на лек
автомобил марка „Ауди А6“ с регистрационен номер „***“ с измерена
3
скорост от 130 км./ч., същата – над максимално разрешената за движение 60
км./ч., въведена с пътен знак В26, като превишението било в размер на 70
км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 134 км./ч. – превишение с 74 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 29.11.2020г. и час - 08:09:28ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя Д. С. Б..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.2 от ЗДвП предвижда, че Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. В случая, с пътен знак В26 е било въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч., като на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава посочената стойност.
Наличието на същия пътен знак на мястото на нарушението се
установява от Писмо на Директора на Областно пътно управление изх.№ 11-
00-620 от 04.07.2022г., както и приложената към последното снимков
материал. От последното се установява, че знак В26 за ограничение на
скоростта от 60 км/ч. с поставен на км. 210 + 720 неговото действие се
изчерпва след кръстовището (съгласно приложената схема), от което е видно,
че място на нарушението - км. 210 + 897 попада в обхвата на знака.
Установява се още, че същият знак е бил наличен към 29.11.2020г..
4
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва – за превишаване над 50 km/h - с
глоба в размер на 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50
km/h глобата се увеличава с 50 лв..
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се
отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. -
съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно Протокол № 7-33-20 от 08.09.2020г. за лабораторна проверка,
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -
№ TFR1-M 530 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 29.11.2020г. от който
е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката
движение на контролираните МПС е – от запад на изток.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
5
именно – лек автомобил марка „Ауди А6“ с регистрационен номер „***“ се
установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че
последното е собственост на жалбоподателя Д. С. Б..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил марка „Ауди А6“ с регистрационен номер „***“ към момента на
нарушението – 29.11.2020г..
Съдът намери за неоснователни възражението, че техническото
средство с което е установено нарушението е мобилна система за
видеоконтрол, което изключва отсъствието на контролните органи от
мястото, поради което е налице нарушение реда на чл.189, ал.4 от ЗАНН.
Същият аргумент, а именно – че след като системата за контрол е мобилна, то
се „предполага“ наличието на полицейски служители, поради което е налице
нарушение на чл.189, ал.4 от ЗАНН, би могъл да се изкаже за всяко
нарушение, установено с мобилно автоматизирано средство или система, от
което следва извода, че използването на мобилна средство за контрол следва
винаги да е незаконосъобразно. Последният ред на мисли обаче противоречи
на § 6, т.65, бук.„б“ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, където изрично
е предвидила, че „Автоматизирани технически средства и системи“ могат да
бъдат и мобилни такива. Същата разпоредба на § 6, т.65, бук.„б“ от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП още пояснява, че мобилното техническо
средство или система установява нарушенито в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес, която дейност по
поставяне начало и край на работния процес очевидно не е контролна такава
по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗАНН, за да е налице твърдяното нарушение
последни ред.
На следващо място, съдът намери за неоснователно и възражението, че
не се доказа по безспорен начин административното нарушение, предвид
това, че по делото са представени статични изображения на твърдяното
нарушение, но те не отговарят на изискванията, заложени в инструкцията за
експлоатация, в тях липсват марката и моделът на техническото средство,
няма как да се установи, че нарушението е заснето именно с техническо
средство TFR1-M с № 530. Следва да се посочи, че не съществува изискване в
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи
6
относно формата на статичните изображения, включително – изискване на тях
да е нанесен модел и номер на техническото средство. В случая обаче липсва
всякакво съмнение, че приложените статични изображения са изготвени
именно с техническо средство TFR1-M с № 530, доколкото на същите е
посочено датата, точен час и място на изготвяне, които съвпадат с тези на
използване на техническото средство, съгласно приложения Протокол по
чл.10 от същата Наредба.
Като неоснователно следва да бъде преценено и възраженито, че
липсват номера на статичните изображения и няма как да се извърши
преценка дали номерът на статичните изображения на нарушението се
вписват в номерата между първия и последния, посочени в протокола за
използване на това техническо средство. Отново следва да се посочи, че на
всяко статично изображение са нанесени датата, точен час и място на
изготвяне, които съвпадат периода на контрол, съгласно приложения
Протокол по чл.10 от същата Наредба, както и с точния час на установяване
описаното в електронния фиш нарушение.
Съдът намери, че не може да бъде споделено и възражението, че липсва
в статичното изображение регистрационният номер, който е разпознат от
техническото средство, доколкото регистрационният номер на автомобил
марка „Ауди А6“ с регистрационен номер „***“ е добре видим на статичните
изображения.
На следващо място неоснователно е и възражението, че съгласно
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
министъра на вътрешните работи, при използването на АТСС се съставя
протокол за използване, което в случая не е спазено, видно от попълнените
реквизити в протокола, доколкото приложеният Протокол по чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от
дата 29.11.2020г. съдържа всички изискуеми от последната наредба
реквизити.
Във връзка с горното, не може да бъде споделено и възражението, че от
данните, попълнени в протокола, не може да се установи техническото
средство, с което е извършено измерването, скоростта на кое точно МПС е
отчело, посоката на заснемане – на приближаващи или на отдалечаващи,
доколкото в протокола са отбелязани и двете, а посоката на движение е само
7
„запад – изток“. Техническото средство, с което е установено нарушението, а
именно – TFR1-M 530 е изрично посочено в Протокола от дата 29.11.2020г..
Още в същия протокол съвсем ясно е посочено, че посоката на движение на
контролираните МПС е от запад на изток, което съвпада с посоката на
движение на управляваното от жалбоподателя МПС. При това и доколкото
има ясно указана посока на движение на контролираните МПС, без значение
е дали иначе посоката на задействане на техническото средство е била и в
двете посоки.
Отново във връзка с последното, неоснователни са и възраженията, че
изготвеният протокол е от служител, за когото липсват данни да е преминал
курс за работа с АТСС, както и становището, поставящо изобщо под
съмнение и компетентността на органа, извършил операция на съответната
дата с техническото средство, тъй като в нарушение на чл. 15 от наредбата
липсвали данни същият да е преминал обучение. Тук преди всичко следва да
се посочи, че макар нормата на чл.15, ал.1, т,.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи да въвежда общо
задължение за съответните началници да организират и контролират
обучението на състава за работа с АТСС и тяхното ефективно и
законосъобразно използване, то същата норма не въвежда изискване съставът,
работещ с АТСС да притежава определен ценз, включително – да
удостоверява компетентност с дипломи, сертификати, удостоверения и др.
подобни. Въпросът, дали служителят е попълни правилно Протокола по чл.10
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и в тази връзка - дали не е допуснал
грешка при поставяне техническото средство спрямо зоната на контрол и т.н.
е въпрос, който се решава във всеки отделен случай, при съобразяване същия
протокол, статичните изображения, снимката на разположението на
техническото средство и т.н., а не следва от определени изисквания за
квалификация на служителя, каквито не са разписани. Не на последно място
следва да се съобрази, че в случая се касае за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен
орган, поради което и служителя не „борави“ с техническото средство при
установяване на нарушението, за да бъде установявана неговата
компетентност в този смисъл.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
8
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито
правна сложност, за разглеждането е в рамките няколко съдебни заседание, с
кратка продължителност, без разпит на свидетели, както и процесуалното
представителство се изразява единствено в депозиране на писмено
становище, без явяване поред съда. Поради което съдът намира, че
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4296823 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Д. С. Б., ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движението
по пътищата му е наложена глоба в размер на 800лв. /осемстотин лева/, за
извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата
ОСЪЖДА Д. С. Б., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
9
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10