РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Бургас, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20242100100998 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от
Ю. И., родена на **********г., запис № ***, паспорт № ********, чрез
пълномощник адв. Николай Димитров от АК-Шумен, със съдебен адрес:
гр.София 1000, ул. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“, етаж 3
против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, представлявано от Адвокатско
дружество „Харалампиева, Янкова и Цървуланова“ с БУЛСТАТ *********,
чрез процесуален представител адв. Зорница Харалампиева от АК-София, със
съдебен адрес: гр.София 1000, ул. Солунска“ № 9, ет.1, да бъде осъдено да
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лв.,
изразяващи се в болки, стрес и страдания, ведно със законната лихва от датата
на уведомяването – 21.03.2023г., до окончателното изплащане на сумата,
законната лихва върху вече изплатената сума от 250 000 лв. в размер на 43
228,55 лв. за периода от датата на уведомяването – 21.03.2023г. до датата на
изплащането – 10.07.2024г., законната лихва върху вече изплатения размер на
имуществени вреди за сумата от 18 126,11 лв., в размер на 3134,26 лв. за
периода от датата на уведомяването – 21.03.2023г. до датата на изплащането –
1
10.07.2024г., претърпени вследствие на ПТП на 09.02.2023г., както и
направените по делото разноски. Твърди се в исковата молба, че на
09.02.2023г. около 10:20 ч. на главен път I-9 на км. 168 в посока от Бургас към
Варна, при управление на МПС л.а.м.“Фолксваген“, модел „Голф 5“ с ***
регистрационен № ********, собственост на Ю. И. и управляван от ***
гражданин Ф. И., е настъпило ПТП с автомобил м.“Тойота“, модел „Ленд
Круизер“ с ДК № ********, управляван от С. Ц. Т. с ЕГН **********.
Причинител на произшествието е Ф. И., който управлявал автомобила си без
да упражнява непрекъснат контрол и поради превишена скорост навлязъл в
насрещната лента за движение, допускайки челен удар с другия автомобил. В
резултат на произшествието, Ю. И. получила следните травматични
увреждания: тежка черепно-мозъчна травма, довела до изпадане в коматозно
състояние; открита рана в черепната кухина; множество счупвания на кости
на крайниците; рани и натъртвания по цялото тяло и други по-незначителни.
След инцидента пострадалата е била приета в МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД в
кома, където след направени изследвания е била поставена диагноза –
съчетана травма – глава, гърди, многофрагментна фрактура черепа – лява
темпорална кост, фронтална кост с депресия, на фрагмент към мозъчния
паренхим, фрактура на дясна темпорална и париетална кост, сфеноидална
кост и лява зигоматична дъга и лява орбита, интрацеребрален хематом в ляво
темпорално, контузни огнища на мозъка вляво, фрактура на 3-то и 4-то ребро
вляво, контузия на бял дроб. Извършена е била оперативна интервенция на
същия ден, като по-нататък са описани подробно извършените действия
спрямо ищцата. Изписана е на 25.02.2023г., но поради оплаквания са се
наложили посещения на 15.03., 14.06.2023г., а на 16.06.2023г. е постъпила в
„Киевска градска клинична болница“ № 7 с престой до 20.06.2023г. На
11.07.2023г. постъпва в „Емилчинска болница“ в *** с описани оплаквания с
назначена консервативна медикаментозна терапия. По-късно е предприела и
лечение на увредени зъби. Пострадалата и към настоящия момент има
оплаквания от болки, изпитва замайване и главоболие, пие обезболяващи
медикаменти. Твърди се в исковата молба, че вследствие причинените
травматични увреждания, от датата на настъпване на произшествието до
настоящия момент Ю. И. е с проблеми при придвижването си, има нужда от
чужда помощ за справяне с ежедневието, което предизвиква чувство за
безсилие. Не е в състояние да ходи на работа като учител, което предизвиква
2
комплекс за малоценност. Продължава да сънува кошмари, водещи до
хронично безсъние, изпада в психогенни кризи с треперене и изтръпване на
крайниците, станала е раздразнителна.
Във връзка с инцидента, ищцата е направила разходи за своето
лечение в размер на 18 126,11 лв., включващи 15 726,11 лв. за лечение в ОАИЛ
с издадени проформа фактури и 2400 лв. за леглодни в ОАИЛ, също с
издадена фактура. Счита, че тези разходи подлежат на заплащане като
непосредствени последици от станалото ПТП.
Управляваният от Ф. И. лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Голф”, има договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
по застрахователна полица № UA /102/90393092, сключен с ***
застрахователна компания PJSC „IC“ Ukrainian Insurians group с международен
код UA – 102. Според регистъра на НББАЗ, номинираният кореспондент за
обработка на щети, настъпили на територията на България на украинската
застрахователна компания съобразно чл.511 от КЗ, е ЗАД „Булстрад Виена
иншуриънс груп“ АД. С молба с вх. № 804/ 21.03.2023г., Ю. И. сезирала ЗАД
„Булстрад Виена иншуриънс груп“ АД за изплащане на обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди – разходи за лечение и
неимуществени вреди - болки, страдания и стрес. Въпреки предоставените и
допълнително поискани от застрахователя документи, към момента на
предявяване на исковата молба застрахователят не е изплатил никакво
обезщетение, което всъщност представлява отказ.
Искането за заплащане на лихви върху претендираните суми от
21.03.2023г. е мотивирано с разпоредбата на чл.429 от КЗ, тъй като на тази
дата ищцата е предявила своята претенция извънсъдебно. Претендират се
направените по делото разноски, в това число адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 38, т. 2 с чл. 36, ал. 2 от ЗА в размер на общо
17 227,63 лв. с включен ДДС (л.256 по делото).
В постъпилия писмен отговор от Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ответникът счита исковата молба
за допустима, но неоснователна за търсеното обезщетение за имуществени
вреди изцяло, по отношение на обезщетението за неимуществени вреди за
сумата над 250 000 лв. поради извършено заплащане на тези две суми в полза
на Ю. И. на 10.07.2024г. по сметка на адв.Н.Димитров. Не се оспорват
3
валидността на застрахователното правоотношение с украинската
застрахователна компания за процесния автомобил м.“Фолксваген Голф“ към
процесната дата, както и механизма на станалото ПТП, който е установен в
проведеното наказателно производство. По същество ответното сдружение
счита, че претенцията за неимуществени вреди е неоснователна над
признатите 250 000 лв., тъй ката тази сума е справедлива по размер и
достатъчна да репарира изцяло претърпените неимуществени вреди.
На следващо място, ответното сдружение прави възражение за
намаляване размера на дължимото обезщетение, на основание чл.52 от ЗЗД,
поради противоречие с принципа на справедливостта, доколкото
провеждането на производството не е средство за обогатяване на
пострадалата.
Ответникът при условията на евентуалност твърди наличие на
съпричиняване от страна на Ю. И., която по време на ПТП е била без поставен
предпазен колан. Оспорват се изцяло и претендираните от ищцовата страна
имуществени вреди, които в посочения размер са били вече заплатени.
По отношение началния момент, от който се претендирал лихви
върху сумите, ответникът сочи, че според чл.496 от КЗ пострадалата има
право да претендира лихви едва след изтичане на установения 3-месечен срок,
но не и преди това.
В съдебно заседание пълномощникът на Ю. И. поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни
и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания, писмени
доказателства, съдебно-медицински и съдебно - автотехническа експертизи.
В съдебно заседание ответната страна чрез процесуалния си
представител поддържа направените възражения и моли съда да отхвърли
исковете като неоснователни и недоказани. В подкрепа на тезата си ангажира
съдебно-медицинска и съдебно-автотехнически експертизи.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд
според чл.105 и чл.115 ал.1 от ГПК. От приложената част от
4
кореспонденцията между пострадалата и ответното сдружение е видно, че е
била заведена щета под № BG 24 UA 00002 при НББАЗ. Исковата молба е
постъпила в съда при условията на чл.511 ал.3 от КЗ, като провеждането на
процедурата по чл.380 от КЗ съдът се е произнесъл с постановеното
определение № 2574/ 10.10.2024г. Извършеното на 10.07.2024г. плащане от
страна на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ на сумата от общо 268 126,11 лв. по банкова сметка с титуляр
адв. Николай Димитров, не прави претенцията недопустима, тъй като с
исковата молба се претендира обезщетение за неимуществени вреди в по-
висок размер, както и лихви върху заплатените суми за изминал период. Освен
това, заплащането на сумите е станало след завеждане на исковата молба –
04.07.2024г. и след завеждане на предявената извънсъдебна претенция пред
ЗЕАД „Булстрад Виена иншуриънс груп“ АД – 28.06.2024г. (л.190а), а
всъщност още на 21.03.2023г. С нарочна молба, Ю. И. чрез процесуалния си
представител е направила отказ от иска за неимуществени вреди за сумата над
250 000 лв., като поддържа иска за останалите 250 000 лв. ведно с дължащата
се законна лихва от 21.03.2023г. до окончателното изплащане. Също така е
направен отказ от иска по отношение на претенцията за имуществени вреди за
цялата сума, като се поддържа единствено претенцията за заплащане на лихва
върху 18 126,11 лв. считано от 21.03.2023г. до 10.07.2024г. в размер на 3134,26
лв. Тези обстоятелства са отразени в протоколно определение № 1799/
12.12.2024г.
Предявените искове са с правно основание чл.511 ал. 3, вр.чл.511
ал.1, т.1 от КЗ, вр.чл.380 и чл.429 ал.3 от КЗ, вр.чл.45 и чл. 86 от ЗЗД.
Видно от направените откази от част от претенциите и
приложеното преводно нареждане (л.208), няма спор, че на 10.07.2024г.
ответното Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ е превело по банкова сметка с титуляр адв. Николай
Димитров сумата от общо 268 126,11 лв., която включва 250 000 лв.
обезщетение за претърпени от Ю. И. неимуществени вреди и 18 126,11 лв.
обезщетение за имуществени вреди. От изложеното в молба вх.№ 21854/
12.12.2024г. на пълномощника на ищцата, следва същият извод.
Образуваното образувано ДП № 304 ЗМ 73/2023г. по описа на РУ-
Несебър, пр.вх.№ 2064/2023г. по описа на РП-Бургас, ТО - Несебър е
5
приключило с влязло сила споразумение, одобрено с протокол № 307/
22.05.2024 г. по НОХД № 262/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър, по
силата на което подсъдимият Ф. И., роден на ***г. в ***, живущ в ***, ***, ***
гражданин, ***, ***, ***, притежаващ паспорт № ********, издаден на
10.03.2015г. в ***, е признат за виновен в това, че на 09.02.2023г. около 10:20
ч. на главен път I-9 на км. 168 (след гр.Обзор) в посока от Бургас към Варна,
при управление на МПС л.а.м.“Фолксваген“, модел „Голф 5“ с ***
регистрационен № ********, собственост на Ю. И., е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл.20 ал.1, чл.21 ал.2 и чл.47 ал.3 от ЗДвП,
като несъобразявайки се с пътен знак Б-26 се е движел със скорост 95 км/ч.
при разрешена скорост 90 км./ч., загубил контрол върху автомобила, навлязъл
в пътната лента за насрещно движение, предизвиквайки ПТП с движещ се
правомерно автомобил м.“Тойота“, модел „Ленд Круизер“ с ДК № ******** и
по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на С. В. Д.,
изразяващи се в закрито косо счупване на основата на първата проксимална
(към китката) фаланга (пръстна кост) на петия пръст (кутрето) на лявата ръка,
което увреждане води до трайно затруднение движението на ляв, горен
крайник за срок от 5-6 седмици при обичаен ход на оздравителния процес,
както и флексионна контарктура (постоянно положение на пръста в свито
положение) в областта на първата и втората междуфалангеални (между
костите на пръстите) стави, което увреждане води до постоянно разстройство
на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.343 ал.1, б.“б“,
вр.чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.20 ал.1, чл.21 ал.2 от ЗДвП, вр.чл.47 ал.3 от
ППЗДвП, като на основание чл.78А от НК съдът го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на
1500 лв., съща така на основание чл.343Г, вр.чл.343 ал.1, б.“б“, вр.чл.342 ал.1,
вр.чл.37 ал.1, т.7 от НК е било наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. По делото е приложена обилна
медицинска документация относно проведеното лечение на пострадалата в
България и Украйна, която беше обсъдена от вещите лица.
В заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза
(л.232-236), вещото лице В.Гяуров дава заключение за точното място на удара,
както и за пътната маркировка в този участък. Ударът е бил челен за л.а.марка
„Фолксваген Голф“ с насрещно движещ се лек автомобил. Процесният лек
автомобил собственост на ищцата, е фабрично оборудван с триточкови
6
предпазни колани както за предните седалки, така и за задната. Обяснено е
действието на предпазния колан от момента на неговото задействане чрез
датчик, като целта е да се задържи тялото на пътуващия максимално
притиснато до седалката. Пострадалата е пътувала на задната лява седалка -
зад водача, без поставен предпазен колан. Вещото лице е онагледило
последствията за тялото на ищцата, което вследствие на удара е било
изхвърлено напред и нагоре, поради което Ю. И. е понесла силни удари най-
напред в главата, а след това и в гръдния кош и коремната област поради
съприкосновението им с предната седалка и тавана на автомобила. При
правилно поставен колан, това не би могло да се случи.
В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза
(л.237-241), вещото лице д-р Пламен Трендафилов – специалист хирургия в
клиника по неврохирургия, дава заключение за получените от ищцата травми,
установени от наличната медицинска документация – съчетана травма – глава,
гърди; многофрагментна фрактура на черепа – лява темпорална кост,
фронтална кост с депресия на фрагмент към мозъчния паранхим; фрактура на
дясна темпорална и париетална кост и сфенодиална кост и лява зигоматична
дъга и лява орбита; интрацеребрален хематом вляво темпорално; контузионни
огнища на мозъка вляво; фрактура на III, IV ребро вляво; контузия на бял
дроб. Тези контузии са в резултат на станалото ПТП и представляват
постоянно разстройство на здравето опасно за живота. Първоначално е било
проведено оперативно лечение по спешност в специализирана клиника и
после преведена в клиника по неврохирургия. В последствие е била
извършена и втора операция за отстраняване дефекта на черепа. Посочено е в
заключението на вещото лице, че от момента на ПТП ищцата е с видимо
подобрение, но периода на възстановяване от някои оплаквания е удължен.
Налице са и остатъчни загрозяващи белези по черепа, както и посттравмена
церебрастения. Лечението с описани медикаменти продължава и към момента
на съставяне на експертизата. Заявява, че сред приложените по делото
разходни документи, няма такива, които да не са по предназначение.
В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза
(л.244-249), вещото лице д-р Хрисант Хрисантов – ортопед травматолог,
счита, че получените травми от пострадалата не показват следи от поставен
предпазен колан. Описаните тежка черепно-мозъчна травма с фрактура на
черепа и депресия на костен фрагмент, както и интрацеребрален хематом
7
вляво темпорално с контузионни огнища на мозъка в лява хемисфера, не биха
се получили ако Ю. И. е била с правилно поставен обезопасителен колан.
Вещите лица по извършената комплексна съдебно-автотехническа
и медицинска експертиза (л.282-290), инж. Петър Стоянов и д-р Недялка
Турсунлийска – Йорданова считат, че ако ако Ю. И. е била с правилно
поставен обезопасителен колан, който фиксира тазобедрената област и
гръдния кош към седалката и не разрешава движение на тялото напред и
нагоре, не биха настъпили тежката черепно-мозъчна травма, както и други
летални травми. При установената сумарна скорост от около 101 км/ч., с която
телата на пътниците в л.а.м. „Фолксваген“ са се ударили във вътрешните
повърхнини на автомобила, хоризонталната и диагонални части на текстилния
ремък на колана не биха позволили тялото на Ю. И. да напусне частта на
седалката и да се удари във вътрешните повърхнини на тавана и облегалката
на предните лява и дясна седалки, главата на пострадалата би била предпазена
от последващ камшичен удар от наличето на подглавници, монтирани на
облегалката на задната седалка в автомобила. В съдебно заседание вещите
лица отговориха на поставени с нарочна писмена молба въпроси от
пълномощника на ищцата, като отговорите не се отличаваха от даденото
заключение.
Според показанията на свидетелката З. В. Х. – майка на ищцата,
същата е пристигнала в *** 2 дни след инцидента. Ю. била в кома и 4 дена
прекарала в реанимация. Там били и децата на пострадалата. След излизането
си от кома, ищцата не познала никого, вкл.децата си. Провели останалата част
от лечението в ***, но ищцата така и не можела да си спомни всичко отпреди
катастрофата. След изписването от болницата, Ю. не можела да върши нищо
сама и за всичко разчитала на чужда помощ. Преди ПТП работела като
учителка и възпитателка, а сега е противопоказен всякакъв физически труд.
Била е весела, общителна и живеела със съпруга си в ***, а сега живеела при
майка си заедно с децата – момченце на 7 год. и момиченце на 8 в ***.
Опитвала се да бъде отново добра майка, но не се получавало заради
катастрофата. Сега дори не можела да готви нормално, тъй като забравяла
какви продукти трябва да сложи, бъркала зеленчуците и плодовете. Страхува
се да излиза навън, а в училище не е в състояние да понася шума. Съпругът на
ищцата е ***, живее и работи в *** и никога не е полагал грижи за децата.
8
Проблем е и продължаващата война в Украйна.
Според свидетелката О. В. Л. – леля на ищцата, преди
катастрофата се виждала често с Ю. – 3-4 пъти в месеца. Тя била много
красива, с хубави дълги коси. След ПТП ищцата била много слаба, едва
ходела, предимно лежала и там носели храна. Дори децата малко се
страхували при вида на майка си. Свидетелката първоначално живяла месец
при Ю., брат бил на война. От получената травма в главата, ищцата
получила комплекси, непрекъснато ходелас шапка, за да не се вижда
вдлъбнатината в черепа. В момента живее с майка си на село, а мъжът
живее в *** и ходи да вижда нея и децата.
Според свидетеля Р. И. – очевидец на процесното ПТП, бил
първият спрял на мястото. Заварил л.а.м. „Фолксваген Голф 5“ в лявата част, а
другата л.а.м. „Тойота“ вдясно извън пътя. В първия автомобил имало две
малки деца, мъж и жена, а шофьорът бил в канавката и стенел за помощ. В
автомобила на задната седалка останала жена, видял вътре в купето много
разпилян багаж. Не помни, дали жената е била с поставен колан, едва
помръдвала.
От показанията на свидетеля Й. С. – свидетел на ПТП, става ясно,
че е пристигнал минута след това и заварил вдясно на пътя обърнат джип, а
вляво друг лек автомобил. По средата имало окървавен мъж, който говорел на
руски и свидетелят отишъл да говори с него, тъй като също говори руски. В
колата вляво имало много дрехи, било пълно с багаж и се чували викове на
деца. Отвън в канавката имало възрастен мъж и друг по-млад, който бил
пострадал. Не видял да изнасят жена от автомобила. През цялото време
свидетелят описваше събития в процесния автомобил.
Представените доказателства разкриват следната фактическа
обстановка. На 09.02.2023г. около 10:20 ч. на главен път I-9 на км. 168 (след
гр.Обзор) в посока от Бургас към Варна, при управление на МПС
л.а.м.“Фолксваген“, модел „Голф 5“ с *** регистрационен № ********,
собственост на Ю. И., Ф. И., роден на ***г. в ***, живущ в ***, ***, ***
гражданин, ***, ***, ***, притежаващ паспорт № ********, издаден на
10.03.2015г. в ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл.20 ал.1, чл.21 ал.2 и чл.47 ал.3 от ЗДвП, като несъобразявайки се с пътен
знак Б-26 се е движел със скорост 95 км/ч. при разрешена скорост 90 км./ч.,
9
загубил контрол върху автомобила, навлязъл в пътната лента за насрещно
движение, предизвиквайки ПТП с движещ се правомерно автомобил
м.“Тойота“, модел „Ленд Круизер“ с ДК № ********. В резултат на
инцидента, пострадалата Ю. И. е получила следните увреждания: съчетана
травма – глава, гърди; многофрагментна фрактура на черепа – лява
темпорална кост, фронтална кост с депресия на фрагмент към мозъчния
паранхим; фрактура на дясна темпорална и париетална кост и сфенодиална
кост и лява зигоматична дъга и лява орбита; интрацеребрален хематом вляво
темпорално; контузионни огнища на мозъка вляво; фрактура на III, IV ребро
вляво; контузия на бял дроб, които са в резултат на станалото ПТП и
представляват постоянно разстройство на здравето опасно за живота. Така
получените травми наложили провеждането на две операции - първата е била
неотложна, а втората в специализирана клиника по неврохирургия. Към
настоящия момент ищцата се е възстановила от част от получените травми, но
някои са с траен ефект, като загуба на част от паметта, често главоболие,
невъзможност да полага физически труд. Поради изложеното, от момента на
инцидента и към настоящия момент, а и за в бъдеще по отношение
отглеждането на двете си малолетни деца на 7 и 8 год., пострадалата се нуждае
от чужда помощ, тъй като е налице трайно увреждане на мозъчната дейност.
Така изложеното се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели,
заключението на вещите лице по приетите СМЕ и не на последно място от
представената медицинска документация. Ю. И. без съмнение е понесла,
понася и ще понася и за в бъдеще негативните физически и психически
последици от получените увреждания, които съдът приема за установени в
заключенията на приетите СМЕ.
Механизмът на произшествието е изяснен от изслушаните съдебно
– автотехническа и комплексна автотехническа и медицинска експертизи,
както и от показанията на разпитаните свидетели, на които съдът се опира
изцяло. Причините са субективни - невнимание на водача на лекия автомобил
Ф. И., който не е спазил ЗДвП по отношение ограничението на скоростта в
участъка на произшествието – движел се е с 95 км/ч., вместо с разрешените 90
км/ч., като е допуснал да навлезе в лентата за насрещно движение и е
предизвикал челен сблъсък с друг насрещно движещ се лек автомобил.
Нараняванията на Ю. И. са били вследствие на удара между двата леки
автомобила, в следствие на което е ударила главата си в тавана и предната
10
седалка, а гърдите си в предната лява седалка на автомобила.
Видно от представените писмени доказателства, налице е влязло в
сила споразумение, одобрено с протокол № 307/ 22.05.2024 г. по НОХД №
262/2024 г. по описа на Районен съд - Несебър, което на основание чл. 300 от
ГПК е задължително за настоящия граждански съд по отношение на
извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца –
водач на лекия автомобил.
Изложените факти водят до следните правни изводи. На основание
чл.511 ал.1 т.1 от КЗ съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника - НББАЗ. За лек
автомобил марка “Фолксваген“, модел „Голф 5“ с *** регистрационен №
******** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по застрахователна полица № UA /102/90393092 с ***
застрахователна компания PJSC „IC“ Ukrainian Insurians group с международен
код UA – 102. ЗАД „Булстрад Виена иншуриънс груп“ АД отговаря в
качеството му на номиниран кореспондент за обработка на щети на
територията на България на украинския застраховател. При това положение,
съобразно чл.511 ал.1, т.1 от КЗ, НББАЗ е процесуално легитимирано да
отговаря по заведена претенция от пострадало лице по смисъла на чл.478 ал.1
от КЗ, пред български съд. Водачът Ф. И. управлявайки процесното МПС, е
допуснал нарушение ЗДвП – шофирал с превишена скорост при наличие на
ограничение на скоростта извън населеното място, вследствие на което е
навлязъл в насрещната лента за движение и предизвикал ПТП с насрещно
движещ се лек автомобил, поради което е причинил на пострадалата тежка
телесна повреда - съчетана травма – глава, гърди. Ответникът НББАЗ отговаря
на основание изричната норма на чл.513 ал.1 от КЗ, след като по делото се
установи, че са налице предпоставките за прилагане на чл.511 ал.1, т.1 от КЗ и
вина за причиненото ПТП има водач на МПС, за което има сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. Или следва да бъде уважена исковата
претенция спрямо НББАЗ, отговарящ на извъндоговорно основание, а именно
възложената му от закона обезпечителна функция на правото на обезщетение
на увредените лица при ПТП, при условията на чл. 511 от КЗ, след като е
налице описаната хипотеза. Налице е и доказана причинно-следствена връзка
между деянието на водача на МПС Ф. И., който е причинил установените
вреди. Налице са и другите предпоставки за уважаване на предявената
11
претенция - причинени са увреждания на здравето на ищцата при станалото
ПТП, които са в пряка и непосредствена последица от същото - вследствие на
челен удар с друг автомобила. Причинени са били множество сериозни
травми у ищцата. Тези увреждания са били съпроводени с преживяването на
значителни болки и страдания от Ю. И., посочени и в исковата молба и
допълнени с показанията на свидетелите З. Х. и О. Л., които описаха тежкото
състояние на ищцата, което и към настоящия момент макар да се е подобрило,
едва ли някога ще бъде както преди инцидента. Ю. И. не е в състояние да
полага физически труд, както ида се върне към практикуваната преди това
учителска професия, нуждае се от чужда помощ за отглеждане на двете си
малолетни деца. Придвижването явно е ограничено от постоянния страх. На
обезщетение подлежат болките и страданията с начален момент удара при
самото произшествие на 09.02.2023 г., включващи всички негативни
възприятия понесени във връзка с ПТП - болка, притеснения, уплах и др. и до
настоящия момент - свързани все още с последиците от травмата – болки,
страх, несигурност.
Направено е от ответната страна възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата Ю. И., тъй като същата е
пътувала без поставен предпазен колан. Според чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
обезщетението за вредите, причинени на увредения, може да се намали само
ако той сам е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
показва, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е
само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се
стигнало до настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпросът и
в практиката на съдилищата относно приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Според нея, не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие),
дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено
като съпричиняващо вредата по смисъла на разглежданата норма, а само това,
чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произтичащите вреди. Това разбиране, свързано с приложението на чл. 51 ал.
2 ЗЗД, е застъпено и в ТР № 1/ 23.12.2015 година по тълк. дело № 1/2014
година, ОСТК на ВКС. Съпричиняване ще е налице само тогава, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
12
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на
увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно, в частност - в нарушение на ЗДвП и виновно. Ако се установи,
че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението за
вреди може да се намали, като намаляването е въпрос на преценка във всеки
конкретен случаи в зависимост от събраните доказателства по конкретния
спор.
Безспорно установено е със споразумение, одобрено с протокол №
307/ 22.05.2024 г. по НОХД № 262/2024 г. по описа на Районен съд - Несебър,
че водачът на лекия автомобил Ф. И. е превишил допустимата скорост, с което
е нарушил правилата за движение и е извършила престъпление. Установява се
от събраните в производството доказателства, че ищцата е пътувала без
предпазен колан. По този въпрос заключенията на вещите лица са категорични
и безпротиворечиви. Този извод възприема и настоящият съдебен състав,
доколкото сумарната скорост при удара е била около 101 км/ч., при която
предпазният колан е с възпиращо движението на тялото действие. По тялото
на пострадалата не са били установени наранявания – гръдни и ребрени
травми, които да са на типично място ако беше с поставен правилно колан.
Самите увреждания на пострадалата – в частност наличието на кости в
черепната кухина, указват на невъзможност да бъдат получени, ако тялото е
останало плътно към седалката. Поради това съдът счита, че с поведението си
пострадалата е изпълнила хипотезата на чл.51 ал.2 от ЗЗД.
От всичко изложено следва да се направи обосновано заключение,
че е налице съпричиняване от страна на пострадалата Ю. И., което следва да
бъде определено в размер на 30 %. Пострадалата е нарушила правилата за
движение по пътищата – чл.137а ал.1 от ЗДвП (няма доказателства да попада в
изключенията по ал.2 на цит.текст), като е пътувала в лек автомобил без
поставен предпазен колан, който е бил наличен фабрично. С това свое
поведение, пряко е допринесла за осъществяването на вредоносния за нея
резултат. Поради изложеното, съдът приема за основателно възражение на
ответника.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие.
Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства, каквито са
13
характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед
събраните по делото доказателства, като счита, че искът за присъждане на
обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и
следва да го уважи, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че
след претърпяното произшествие, Ю. И. никога не ще може да води живот
както преди това и вероятно дълго ще изпитва болки, както и траен физически
и психически дискомфорт. В следствие на инцидента, ищцата е с трайни
мозъчни увреждания, вкл. физическо загрозяване поради видна черепна
вдлъбнатина. От показанията на свидетелката Х. се установи, че пострадалата
е понесла тежко станалото, не е в състояние да се грижи самостоятелно за
малолетните си деца и изцяло разчита на грижите на близките си, както за себе
си, така и за тях. Следва да се има предвид и обстоятелството, че към
09.02.2023г. пострадалата Ю. И. е била на 33 год., в разцвета на силите си.
Претърпените болки и страдания от ищцата вследствие на
преживяното, съдът преценява, че отговарят на сумата от 450 000 лв. За да
определи обезщетението в такъв размер, съдът взе предвид и формираната
съдебна практика при сходни казуси (напр. Определение № 144 от 6.03.2020 г.
на ВКС по т. д. № 886/2019 г., I т. о. и Определение № 368 от 12.06.2018 г. на
ВКС по т. д. № 3041/2017 г., II т. о.). Така определеното обезщетение следва да
бъде редуцирано с 30 %, съобразно приетото от съда съпричиняване от страна
на Ю. И. или дължимата от ответника сума е в размер на 300 000 лв. С оглед
вече заплатените от НББАЗ 250 000 лв. като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в полза на ищцата следва да се присъди сумата от
50 000 лв., като до претендираните 250 000 лв. искът се отхвърли.
По отношение на претендираните от ищцата Ю. И. имуществени
вреди, съдът приема претенцията за основателна. С исковата молба са
представени писмени доказателства, от които се установява, че за лечението
на пострадалото лице са заплатени медицински консумативи, закупени
медикаменти, заплатен е престой в болнично заведение. Претенцията се явява
доказана и по размер, видно от приложените към исковата молба фактури. В
полза на този извод е и фактът, че НББАЗ вече е заплатило претендираните
18 126,11 лева.
Ищцовата страна претендира на основание чл. 86 от ЗЗД и
14
законната лихва върху присъдените обезщетения за имуществени
неимуществени вреди, считано от датата на уведомяването на кореспондента –
21.03.2023г. С оглед уважаването на исковете, това е законова последица.
Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по чл. 429
ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал.
3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от
застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на
уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по
реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-
ранна. В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на
увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от
ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид
определените размери на обезщетението. След като са приложени
доказателства за уведомяване на кореспондента за събитието от пострадалата
с претенция вх.№ 804/ 21.03.2023г., то като момент на дължимост на лихвата
за забава следва да се възприеме 21.03.2023 год. – датата, на която ищцата Ю.
И. е подала заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. Или
ответникът дължи законната лихва върху вече изплатените суми от 250 000
лв., съотв. 18 126,11 лв., за периода от посочената дата до 10.07.2024г.
Изчислени посредством общодостъпна програма за определяне на лихви,
сумите са 43 228,55 лв. за първата и съотв. 3134,26 лв. за втората сума. С оглед
уважения размер на претенцията, ответникът дължи лихва върху сумата от
50 000 лв. считано от 21.03.2023г. до окончателното заплащане.
Въпреки постановеното с определение № 2574/ 10.10.2024г. от
съда в тежест на ищцовата страна задължение да посочи своя банкова сметка,
до приключване на съдебното следствие това не беше изпълнено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на Ю. И. не следва да
бъдат присъждани разноски, предвид освобождаването от заплащането на
държавни такси и разноски по силата на чл.83 ал.1, т.4 от ГПК. На основание
чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на адвоката, защитавал ищеца,
следва да бъде присъдено възнаграждение, предвид оказаната на Ю. И.
15
безплатна адвокатска помощ на основание сключения договор за правна
защита и съдействие (л. 9). Или налице е предвиденото основание за
присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за
осъщественото пред настоящия съд процесуално представителство. Съгласно
чл. 38 ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати. След като адвокатското възнаграждение по чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата се присъжда в полза на процесуалния
представител на страната, то с настоящият съдебен акт НББАЗ фонд следва да
бъде осъден да заплати на адв. Николай Димитров сумата от 3000 лв,
представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС. За да достигне до този
извод, съдът взе предвид характера и сложността на делото, проведените две
съдебни заседания, извършените и приети общо 4 съдебни експертизи и
изслушани 4 свидетели. Изразеното становище, че адвокатското
възнаграждение следвало да се определи според предявената първоначална
претенция в размер на общо 518 126,11 лв. (списък на разноските по чл.80 от
ГПК – л.256), съдът счита за неоснователно. Претенцията е била предявена
извънсъдебно и частично удовлетворена преди получаване на препис от
исковата молба (платено на 10.07.2024г. при връчено съобщение на
29.07.2024г.) или съдът следва да се съобрази единствено с уважената част в
размер на 50 000 лв. Изчисляване на възнаграждението по правилата на чл. 7
ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година за възнаграждения за
адвокатската работа, не би могло да се извърши предвид отричането
приложението на тази наредба от СЕС, а също и от практиката на ВКС.
В тежест на ответника – НББАЗ, следва да се присъди и държавна
такса върху присъдените суми от 96 362,81 лв. – 3854,51 лв. дължими по
сметка на съда, както и сумата от 1150 лв. - разноски по делото.
На основание чл.78 ал. 3 от ГПК, ищцата следва да заплати в полза
на НББАЗ направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от
иска. Според приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК (л.293),
ответникът е направил и претендира разноски в общ размер на 32 566 лв.,
включващо адвокатско възнаграждение от 32 016 лв., 500 лв. депозити за вещи
16
лица и 50 лв. разноски за свидетели. Всъщност към тези суми следва да се
добавят и 469,85 лв. окончателни възнаграждения на вещи лица.
Възражението на процесуалния представител на ищцовата страна
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо и
основателно. Представеното по делото пълномощно в полза на Адвокатско
дружество „Харалампиева, Янкова и Цървуланова“ е с дата 30.07.2024г. На
10.07.2024г. НББАЗ вече е заплатило в полза на ищцата на сумата от общо 268
126,11 лв. или към момента на упълномощаването материалният интерес е бил
250 000 лв., евентуално с дължими лихви. Дори при неприложимото
изчисляване според чл.7 т.5 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година за
възнаграждения за адвокатската работа и с прибавени лихви,
възнаграждението би било 16 504,50 лв. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, извършените и приети общо 4 съдебни експертизи и
изслушани 4 свидетели, съдът приема, че следва да определи възнаграждение
в размер на 5000 лв. Или направените разноски са общо 6019,85 лв., като
дължимата сума е от 3732,30 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, представлявано от
Адвокатско дружество „Харалампиева, Янкова и Цървуланова“ с БУЛСТАТ
*********, чрез процесуален представител адв. Зорница Харалампиева от АК-
София, със съдебен адрес: гр.София 1000, ул. Солунска“ № 9, ет.1 да заплати в
полза на Ю. И., родена на **********г., запис № ***, паспорт № ********,
чрез пълномощник адв. Николай Димитров от АК-Шумен, със съдебен адрес:
гр.София 1000, ул. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“, етаж 3
сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лв. обезщетение за неимуществени вреди,
за претърпени болки и страдания, неудобства и стрес вследствие на
претърпяно на 09.02.2023 г. ПТП на главен път I-9 на км. 168 в посока от
Бургас към Варна, причинено от МПС л.а.м.“Фолксваген“, модел „Голф 5“ с
*** регистрационен № ********, собственост на Ю. И. и управлявано от ***
гражданин Ф*** И., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
17
21.03.2023 г. до окончателното изплащане, като иска до претендираните
250 000 (двеста и петдесет хиляди лева) лв., представляващи неимуществени
вреди, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, представлявано от
Адвокатско дружество „Харалампиева, Янкова и Цървуланова“ с БУЛСТАТ
*********, чрез процесуален представител адв. Зорница Харалампиева от АК-
София, със съдебен адрес: гр.София 1000, ул. Солунска“ № 9, ет.1 да заплати в
полза на Ю. И., родена на **********г., запис № ***, паспорт № ********,
чрез пълномощник адв. Николай Димитров от АК-Шумен, със съдебен адрес:
гр.София 1000, ул. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“, етаж 3
сумата от 43 228,55 (четиридесет и три хиляди двеста двадесет и осем лв.
петдесет и пет ст.) законна лихва за периода 21.03.2023 – 10.07.2024г. върху
изплатеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лв. и
сумата от 3134,26 (три хиляди сто тридесет и четири лв. двадесет и шест ст.)
законна лихва за периода 21.03.2023 – 10.07.2024г. върху изплатеното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 126,11 лв.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, представлявано от
Адвокатско дружество „Харалампиева, Янкова и Цървуланова“ с БУЛСТАТ
*********, чрез процесуален представител адв. Зорница Харалампиева от АК-
София, със съдебен адрес: гр.София 1000, ул. Солунска“ № 9, ет.1 да заплати в
полза на адв. Николай Димитров от АК-Шумен, със съдебен адрес: гр.София
1000, ул. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“, етаж 3 сумата от
3000 (три хиляди) лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, представлявано от
Адвокатско дружество „Харалампиева, Янкова и Цървуланова“ с БУЛСТАТ
*********, чрез процесуален представител адв. Зорница Харалампиева от АК-
София, със съдебен адрес: гр.София 1000, ул. Солунска“ № 9, ет.1 да заплати в
18
полза на държавата по сметка на Окръжен съд Бургас сумата от 3854,51 (три
хиляди осемстотин петдесет и четири лв. петдесет и една ст.) лв.,
представляваща държавна такса, както и сумата от 1150 (хиляда сто и
петдесет) лв. разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ю. И., родена на **********г., запис № ***, паспорт
№ ********, чрез пълномощник адв. Николай Димитров от АК-Шумен, със
съдебен адрес: гр.София 1000, ул. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес
център“, етаж 3 да заплати в полза на Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2,
ет.2, представлявано от Адвокатско дружество „Харалампиева, Янкова и
Цървуланова“ с БУЛСТАТ *********, чрез процесуален представител адв.
Зорница Харалампиева от АК-София, със съдебен адрес: гр.София 1000, ул.
Солунска“ № 9, ет.1 сумата от 3732,30 (три хиляди седемстотин тридесет и
два лв. тридесет ст.) направени по делото разноски съобразно отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
19