№ 16935
гр. София, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110107175 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „*****“ АД срещу В. К. К..
Ищецът твърди, че на 17.08.2020г. между „*****“ АД, в качеството на
кредитодател, и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за
предоставяне на кредит под формата на овъдрафт № ****, като на ответника е
предоставена сумата от 900лв. Падежът на кредита бил 21.10.2021г., като се дължала и
лихва, но ответникът не изпълнил в цялост задълженията си.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 340,82лв. дължима главница в периода 21.04.2022г.-
21.01.2025г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, и сумата от 118,23лв. мораторна лихва за периода
21.04.2022г.-21.01.2025г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Не
оспорва сключването на договора, усвояването на сумата и дължимостта на сумите от
260,99лв. главница и 89,44лв. лихва. Отрича обаче да дължи разликата над тези
размери.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
По делото не е спорно, че на 17.08.2020г. между ищеца, в качеството на
кредитодател, и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за
предоставяне на овъдрафт по сметка с № OV94493. Съгласно чл. 2 от договора,
размерът на кредита, който кредитополучателят ще ползва под формата на разрешен
овърдрафт по посочената в чл. 1, ал. 1 сметка е до 900лв. Според чл. 5, ал. 1 срокът за
ползване на разрешения овъдрафт е до 21.08.2021г., като може да бъде продължаван за
нов 12-месечен период. Според ал. 6, на датата на изтичане на всеки 12-месечен
1
период, кредитополучателят трябва да осигури наличност по сметката или
разполагаем кредитен лимит, достатъчни за автоматично удържане на такса за оценка
при удължаване срока на овърдрафт. В чл. 6 е предвидено, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката през първите 12 месеца годишен лихвен
процент (ГЛП) в размер на 0, а след това – променлив годишен лихвен процент, който
се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана надбавка от
9,30%. Към датата на сключване на договора, РЛП възлиза на 0,650%. Според чл. 7, ал.
2, при просрочие на дължимите суми кредитополучателят дължи законната лихва за
забава.
По делото е отделено за безспорно, че сумата от 900лв. по кредита е усвоена, като
ответникът признава, че дължи сумата от 260,99лв. главница и 89,44лв. мораторна
лихва, които на 02.07.2025г. платил в полза на ищеца с представеното на л. 43
платежно нареждане с посочено в него основание: „Погас. зад-я В К. **********
Д7175/25 СРС ГЛАВН-260.99 ЛИХВ-89.44“.
За изясняване размера на дължимите суми с оглед спора между страните, по
делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза. От нея се
установява, че в периода 17.08.2020г.-29.11.2023г. общо са усвоени от
кредитополучателя 10 675,65лв., като са начислени и 15,45лв. договорна лихва и
224,72лв. наказателни лихви. За същия период са извършени погасявания в общ
размер от 10 430,16лв., с които са погасени договорната лихва от 15,45лв., 0,05лв.
наказателна лихва и 10 414 66лв. главница. Според вещото лице, към 06.02.2025г. е
имало непогасени задължения в размер на 260,99лв. главница и 224,67лв. наказателна
лихва за периода 21.10.2021г.-29.11.2023г. Експертът разяснява, че наказателната лихва
в размер на 224,72лв. е изчислена при годишен лихвен процент, равен на сбора от
референтен лихвен процент ПРАЙМ и законната лихва, като за посочения период
варира между 19,95% и 23,77%. В случай че се изчисли само размерът на законната
лихва за този период, същият възлиза на 158,31лв. На 03.07.2025г. е отразено
извършеното плащане на сумата от 350,43лв., като е осчетоводено с основание
„банково вземане на отписани непогасени вземания за разноски“.
Съдът намира, че от приетото заключение и представеното от страна на ищеца
извлечение от счетоводните книги на банката /л. 5/, което има характер на признание
от негова страна, дължимата и незаплатена главница по договора за кредит възлиза на
260,99лв. По отношение на лихвата, в настоящото производство се претендира
мораторна лихва за периода 21.04.2022г.-21.01.2025г. в размер на 118,23лв., като в
исковата молба не е налице позоваване на наказателна лихва (клауза от договора) и
начин на нейното формиране. Както се посочи, според чл. 7, ал. 2 от договора, при
просрочие на дължимите суми кредитополучателят дължи обезщетение за забава
(мораторна лихва) в размер на законната лихва за забава, определен от МС. Тази
клауза кореспондира с императивната норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК, която намира
приложение в случая - когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Ето защо,
дори да има уговорена клауза за дължимост на наказателна мораторна лихва в размер
на ГЛП + законната лихва, то тази клауза се явява нищожна поради противоречието й
със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. При изчисляване размера на дължимата законна
лихва за забава върху сумата от 260,99лв. за претендирания период 21.04.2022г.-
21.01.2025г., същата възлиза на 89,44лв. съгласно общодостъпен интернет калкулатор
(https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html).
С оглед изложеното, по делото е установено ответникът да дължи сумите от
260,99лв. главница и 89,44лв. мораторна лихва, които на 02.07.2025г. е заплатил /л. 43/.
Плащането, като факт, настъпил в хода на процеса, следва да бъде съобразено според
2
чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо, исковете подлежат на отхвърляне в една част поради
недължимост на сумите, а в останалата поради погасяване на вземанията чрез плащане
в хода на производството.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат и двете страни,
тъй като за платените в хода на процеса суми ответникът следва да отговаря за
сторените разноски.
Ищецът е доказал разноски в размер на 100лв. за държавна такса, 300лв. депозит
за експертиза и 480лв. за адв. възнаграждение или общо 880лв., от които следва да му
се присъдят 634,60лв. ((350,43лв. (признатите за дължими и платени в хода на
процеса)/485,94лв. (общият размер на претенциите))х880лв. (общият размер на
сторените разноски)=634,60лв.).
Ответникът е доказал разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение,
от които следва да му се присъдят 139,43лв. ((135,51лв. (изначално недължимите
вземания)/485,94лв. (общият размер на претенциите))х500лв. (размерът на сторените
разноски)=139,43лв.).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*****“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: *****, срещу В. К. К., ЕГН: **********, с адрес: *********, искове с
правно основание чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумите от 340,82лв. дължима главница в периода 21.04.2022г.-
21.01.2025г. по договор за предоставяне на овърдрафт по сметка с № OV94493 от дата
17.08.2020г. и 118,23лв. мораторна лихва за периода 21.04.2022г.-21.01.2025г.
ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН: **********, с адрес: *********, да заплати на „*****“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *****, сумата от 634,60лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА „*****“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
*****, да заплати на В. К. К., ЕГН: **********, с адрес: *********, сумата от
139,43лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3