Решение по дело №6527/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260751
Дата: 22 декември 2020 г. (в сила от 30 януари 2021 г.)
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20205330206527
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260751

 

гр. Пловдив, 22.12.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

                                                                                        

          при участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6527/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 Образувано е по жалба  № УРИ 103000 – 17764/ 25.09.2020 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, депозирана от Й.Ч., действащ чрез пълномощника си адв. М.Б. против Електронен фиш Серия Г № 0020878, издаден от  ОДМВР - Пловдив, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 250,00 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ

С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни доводи за незаконосъобразност на атакувания ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, поради което моли атакуваният електронен фиш да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради  което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания електронен фиш, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

В ЕФ е посочено, че е издаден за това, че на 06.05.2020 г. в 11,28 часа в републикански път II – 86 км. 19 + 240 в посока гр. Асеновград, Й.Ч. като лице, което притежава МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за МПС Шкода Суперб, с регистрационен номер ***.

Нарушението е заснето със стационарно автоматизирано техническо средство/система  № 00209D32ACE1.

Според настоящия състав при описание на извършеното от наказания субект в ЕФ са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита и затрудняващи проверовъчната дейност на съда, което се явява безусловно основание за отмяна на ЕФ.

Съгласно разпоредбата на чл. 42 и 57 ЗАНН, както и чл. 189, ал.4 ЗДвП сред задължителните реквизити на АУАН, НП и ЕФ са

1. фактическо описание на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми.

Съгласно трайната съдебна практика тези реквизити ще са налице, когато за нарушителя и съда не възниква никакво съмнение

1) кои са всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение и

2)  каква е правната квалификация на същото.

В тази връзка следва да се отбележи и че отново съобразно трайната съдебна практика предвид контролно-отменителните правомощия на съда в производството по чл. 63 ЗАНН, възможност за потвърждаване ЕФ съществува само при кумулативното наличие на следните предпоставки:

1.     фактическите положения, така както са описани в ЕФ да се установяват от доказателствата по делото

2.     фактическите положения, така както са описани в ЕФ да сочат на извършване на съставомерно деяние

3.     фактическите положения, така както са описани в ЕФ да позволяват реализиране на отговорността на дееца по съответния ред, а именно с ЕФ, а не с НП

 

Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се отбележи, също така, и че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение /Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС/.

В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.

Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, то института на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на  електронни фишове пред съда.

Следователно, съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред /Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд/.

От гореизложеното следва, че ако фактическите положения, така както са описани в ЕФ не изпълват всички елементи от съответния административен състав или не позволяват реализиране на отговорността на дееца по съответния процесуален ред - ЕФ следва да се отмени.

Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са  съставомерните фактически положения, за които  се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално е наложено с ЕФ, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да са надлежно индивидуализирани в ЕФ, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно - отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП, тоест той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред за саниране на пороците в административния процес е неприложим.

Приложени към процесния случай гореизложените принципни положения водят до следните изводи:

От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638, ал.1 КЗ и чл. 483, ал.1, т.1 КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения административен състав следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав:

-   наказаният субект да е собственик на процесното МПС;

- за процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка гражданска отговорност;

-  да е установено УПРАВЛЕНИЕ на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговия водач;

-   управлението да е установено с АТСС.

 

Предвид гореизложените принципни положения тези съставомерни обстоятелства следва не само да се установяват от доказателствата по делото, но и да са описани в ЕФ, доколкото само по този начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване по делото.

Видно от текста на процесния ЕФ в обстоятелствената му част изобщо липсват твърдения да е констатирано управление на процесния автомобил. В същото време от изричния текст на нормата на чл. 638, ал.4 КЗ следва, че отговорността на собственика на МПС за несключена застраховка гражданска отговорност може да се реализира с електронен фиш, само ако с АТСС е констатирано управление на МПС по пътната мрежа, като в противен случай следва да се издаде НП.

С оглед гореизложеното и предвид:

- липсата на изложени твърдения в ЕФ процесния автомобил да е бил управляван по пътната мрежа;

- констатираната забрана отговорността на дееца да се реализира въз основа на обстоятелства, установени на етап на съдебно следствие, които не са надлежно предявени на дееца с ЕФ;

- възможността ЕФ да се издава за нарушения на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ само ако е заснето управление на процесното МПС;

то ЕФ следва безусловно да се отмени, доколкото не са налице предпоставките за реализиране отговорността на дееца по този облекчен процесуален ред.

          Допълнително следва да се акцентира, че с посочването в ЕФ на санкционната норма на чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1  вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, не може да се замества изискуемото от закона описание на нарушението, нито посочването на законова норма /чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ/ може да санира липсата на фактическо описание на нарушението. Във всеки електронен фиш следва да има описание на нарушението, за да е възможно упражняване правото на защита и да стане ясно за кои факти се ангажира отговорността на лицето. Със спазване изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и чл. 647, ал. 3 КЗ за описание на съставомерните факти се изпълнява не само гаранционната функция на разпоредбата за осигуряване правото на защита, но и за спазване на законността при ангажиране на административнонаказателната отговорност.

 

По разноските:

С оглед този изход на спора на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят право на разноски. В тази връзка е направено своевременно искане с въззивната жалба за присъждане на разноски в размер на 300,00 лева представляващи адвокатско възнаграждение за представителство пред настоящата съдебна инстанция.

От представения по делото договор за правна защита и съдействие /л. 13/ се установява, че защитата е била безплатна на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 18, ал. 4 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на адв. Б. сумата от 300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0020878, издаден от  ОДМВР - Пловдив, с който на Й.Ч., ЛНЧ ********** е наложена глоба в размер на 250,00 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на адвокат М.И.Б.,  личен № ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

     

  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС