№ 663
гр. гр. Добрич, 08.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500740 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.122 от ГПК и е образувано по спор за подсъдност между
Районен съд-гр.Тервел и Районен съд-гр.Добрич пред общия им по-горен по степен
Добрички окръжен съд,иницииран с определение №1477/09.11.2021 г. по гр.д.№3435/2021 г.
на Добричкия районен съд.Спорът е относно определяне на компетентния съд,който да
разгледа молба по чл.19 ал.1 от ЗГР за промяна на собствено,бащино и фамилно име на
молителя.
Молбата по чл.19 ал.1 от ЗГР е подадена от В. В. АС. с ЕГН ********** с посочен
постоянен адрес в с.В.,общ.Добрич,обл.Добрич в Районен съд-гр.Тервел и по същата е
образувано гр.д.№338/2021 г.С определение №114/14.10.2021 г. Тервелският районен съд
констатира,че молителят е с постоянен адрес в с.В.,общ.Добрич и по правилото на чл.531
ал.2 от ГПК местно компетентен да разгледа молбата е Добричкият районен съд,поради
което прекратява производството по делото и изпраща делото по подсъдност на Добричкия
районен съд.В ДРС е образувано гр.д.№3435/2021 г.
В определение №1477/09.11.2021 г. по гр.д.№3435/2021 г. ДРС излага доводи,че не е
компетентен да разгледа спора,тъй като в охранителните производства,каквото е
настоящото,съдът не следи служебно за спазване на местната подсъдност,което
незаконосъобразно е сторил Тервелски районен съд.
Според Добрички окръжен съд компетентен да разгледа спора е първоначално сезираният
Тервелски районен съд поради следните съображения:
Производството по молба на основание чл.19 ал.1 от ЗГР е охранително.Съгласно
разпоредбата на чл.531 ал.2 изр.1 от ГПК молбата се подава до районния съд,в чийто район е
постоянният адрес на молителя.Поставя се въпросът дали сезираният съд следи служебно за
спазване на местната подсъдност по постоянен адрес на молителя или може да стори това
само по възражение за местна неподсъдност от насрещна страна /в случая от заинтересована
1
страна в охранителното производство/.На този въпрос ВКС на РБ не е отговарял
еднозначно.Така в определение №187/16.04.2009 г. по ч.гр.д.№197/2009 г. на III г.о.,ГК на
ВКС е прието,че на основание чл.540 от ГПК в охранителното производство се прилагат
освен общите правила на ГПК и тези за исковото производство.Приема се,че установената в
чл.531 ал.2 от ГПК местна подсъдност е само за улеснение на молителя и за нея по аргумент
от чл.119 от ГПК съдът не следи служебно,а само по изрично възражение.В определение
№379/06.10.2020 г. по ч.гр.д.№2806/2020 г. на III г.о.,ГК на ВКС се застъпва
противоположната теза,а именно че в охранителното производство като едностранно съдът
следи служебно за местната подсъдност.И двете цитирани определения не са задължителна
практика на ВКС.
Според ДОС съдът не следи служебно за спазване правилото за местна подсъдност по чл.531
ал.2 от ГПК.В охранителното производство има специална местна подсъдност по постоянен
адрес на молителя,която е създадена за негово улеснение,и не се прилагат общите
разпоредби относно местната подсъдност по чл.105-117 от ГПК.Съгласно чл.540 от ГПК за
охранителните производства освен общите правила на ГПК се прилагат и правилата на
исковото производство с изключение на чл.207-266 и чл.303-388 от ГПК.Следователно при
липса на изрична норма,която да регламентира,че в охранителното производство съдът
следи служебно за спазване на местната подсъдност,следва съобразно препращането по
чл.540 от ГПК да се приложат в тази насока правилата за исковото производство-чл.119 от
ГПК.Според чл.119 ал.1-4 от ГПК съдът може да повдига служебно въпроса за родовата
подсъдност и за местната подсъдност по местонахождение на недвижим имот,по исковете
по чл.108 ал.2 от ГПК /искове срещу държавата и държавни учреждения/,чл.113 от ГПК
/потребителски искове/ и чл.115 ал.2 от ГПК /искове за обезщетение по КЗ/,а в останалите
случаи спазването на местната подсъдност може да бъде проверено само по възражение на
ответника в срока за отговор на исковата молба /при охранителните производства
евентуално по възражение на заинтересована страна/.Дори и да се приеме,че с оглед
естеството на охранителното производство като едностранно и липсата на ответник,който
би могъл да наведе възражение за местна неподсъдност,на практика никога не би се
стигнало до произнасяне на съда дали е спазено правилото за местна подсъдност по чл.531
ал.2 от ГПК,липсата на класическа насрещна страна в смисъл на ответник не може да даде
на съда правомощия,каквито той по закон няма изрично регламентирани в охранителното
производство.Няма разпоредба,която да предоставя на съда правомощие в разрез с
правилата на исковия процес,към които чл.540 от ГПК препраща,да извършва служебна
проверка за спазване на местната подсъдност в охранителното производство.Правилото на
чл.531 ал.2 от ГПК е предоставено за улеснение на молителя в охранителното производство
и само негова е свободната преценка дали да го спази или не.
Предвид горното според ДОС първоначално сезираният Тервелски районен съд е действал
незаконосъобразно при прекратяване на производството и изпращане делото на
ДРС.Именно Тервелски районен съд е компетентен да се произнесе по молбата по чл.19 ал.1
от ЗГР.
2
Настоящото определение на ДОС е необжалваемо по смисъла на т.9 от ТР №1/2013 от
09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа подадената от В. В. АС. с ЕГН ********** с посочен
постоянен адрес в с.В.,общ.Добрич,обл.Добрич молба по чл.19 ал.1 от ЗГР е Районен съд-
гр.Тервел.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3