Решение по дело №59/2013 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 31
Дата: 17 март 2015 г. (в сила от 7 октомври 2015 г.)
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20132180100059
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

                                           гр. Царево,                 17.03.2015г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I  граждански състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  М. МОСКОВА

                                                                        

при участието на секретаря Н.С.,

като разгледа докладваното от съдия Москова гр.д. № 59 по описа на РС-Царево за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Б.Н.В. с ЕГН ********** и съпругата му В.И.В. с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр.П., чрез адв.М. против М.Т.М. ЕГН **********,***,  Н.Д.М. с ЕГН ********** *** и съпругата му Н.Т.Г. – М. с ЕГН ********** ***, район „**.

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС и с него ищците молят съда, след като приеме, че са собственици по силата на чл.92 от ЗС на имот, представляващ: 1/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 37023.501.570.1.5, с предназначение: жилище, апартамент  № 5 на първи  жилищен етаж, с площ по кадастралната схема 53 кв.м., а по нотариален акт с площ от 52.67 кв.м., състоящ се от дневна с кухня, спалня, баня с тоалетна, склад, коридор и тераса, ведно с 8,54% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж,  находящ се в сграда с идентификатор 37023.501.570.1, построена в собствения им поземлен имот с идентификатор 37023.501.570 по кадастралната карта на гр.Китен, общ.Приморско, целия с площ от 298кв.м., представляващ УПИ Х-466, кв.37 по регулационния план на града, да осъди ответника М.Т.М. да им предаде владението върху него;

 и 2/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 37023.501.570.1.8, с предназначение: жилище, апартамент  № 8 на втори  жилищен етаж, с площ по кадастралната схема 52 кв.м., а по нотариален акт с площ от 51.67 кв.м., състоящ се от дневна с кухня, спалня, баня с тоалетна, склад, коридор, и тераса,  ведно с 8,38% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, находящ се в сграда с идентификатор 37023.501.570.1, построена в собствения им поземлен имот с идентификатор 37023.501.570 по кадастралната карта на гр.Китен, общ.Приморско, целия с площ от 298кв.м., представляващ УПИ Х-466, кв.37 по регулационния план на града, да осъди ответниците Н.Д.М. и съпругата му  Н.Т.Г. – М. да им предадат владението върху него.

Искът по отношение на втория от процесните имоти е предявен първоначално против ответника Р.А.А., като в хода на делото, на основание чл.228 ал.1 от ГПК с  протоколно определение от  с.з. на 17.04.2014г.,  първоначалния ответник Р.А.А. с  ЕГН**********,  е  заменен с ответника Н.Д.М. с ЕГН ********** ***, и производството спрямо първоначалния ответник Р.А. е прекратено. В хода на делото с определение № 293/24.11.2014г. и на основание чл.228 ал.3 от ГПК като ответник по делото в качеството й на задължителен другар на ответника Н.М. е конституирана Н.Т.Г. – М. с ЕГН ********** ***, район „**./.

С Определение № 275/08.11.2013г. по гр.д.№59/2013г. по описа на РС-Царево, потвърдено с Определение № 59/09.01.2014г. по в.ч.гр.д.№ 2435/2013г. на БОС, е оставено без уважение искането на ищците да бъде  привлечено „САРА И Б”ЕООД, ЕИК-*********, гр.Кърджали, ул.Отец Паисий №1, ет.3, стая 2, като трето лице-помагач на страната на ответника.

С исковата молба се твърди, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 37023.501.570 по кадастралната карта на гр.Китен. През 2005г. те прехвърлили 17/25 ид.част от имота на „САРА И Б”ЕООД и учредили право на строеж срещу изграждане на бъдеща сграда и получаване на право на собственост върху обекти в нея, което било в тежест на строителя „САРА И Б”ЕООД. Строителството трябвало да се извърши до 31.05.2006г., като спазването на този срок следвало да се удостовери с подписването на Протокол Образец 15.

На 14.07.2008г.  Р.А.А. закупила от „САРА И Б” ЕООД обект с идентификатор 37023.501.570.1.5.  На 18.08.2008г.   Р.А.А. закупила от „САРА И Б” ЕООД  и обект с идентификатор 37023.501.570.1.8. При осъществяването на покупко-продажбата на двата имота продавачът „САРА И Б”ЕООД се снабдил с удостоверение по чл.181 от ЗУТ на Община Приморско, издадено въз основа протокол № 4/18.05.2007г., съгласно който сградата била завършена в груб вид и строителството било осъществено при спазване на изискванията. Въз основа на удостоверението по чл.181 от ЗУТ  „САРА И Б”ЕООД се е разпоредило с всички обекти, за които притежавало право на строеж в сградата.

 На 05.12.2011г. с Постановление за възлагане на имот при публична продан за задължения на Р.А.А., обект с идентификатор 37023.501.570.1.5. бил продаден на публична продан от ЧСИ и бил възложен на ответницата М.Т.М..

Ищците твърдят, че дружеството не изпълнило договора и не довършило сградата в срок, поради което през 2010г. предявили иск и го осъдили да му заплати неустойка по нарушения договор. В хода на принудителното изпълнение ищците отново придобили правото на собственост върху продадените от тях идеални части от поземления имот с постановление за възлагане от съдебен изпълнител и сега са пълноправни негови собственици. Твърдят също, че строителството е извършено при сериозни отклонения от одобрените строителни книжа. Липсва съставен акт образец 14 за приемане на конструкцията, поради което считат, че удостоверението по чл.181 от ЗУТ, представено на нотариуса, е с невярно съдържание и сградата не е завършена в груб строеж. В тази връзка правят извод, че сделката, с която Р.А. е закупила процесния обект от „САРА И Б”ЕООД, е нищожна, защото е с негоден предмет, с оглед на което правят и  извод, че ответницата М.М., независимо че е придобила имота от публична продан,  също не е придобила собствеността на имота, и понастоящем ищците са собственици на обектите по силата на приращението. В хода на делото в с.з. на 11.02.2014г. ищците въвеждат допълнително основание на което считат, че са собственици на процесния имот – развалянето на договора за учредяване правото на строеж и произхождащото от това връщане на правото на строеж в патримониума им.

Като писмени доказателства с исковата молба ищците представят: три нотариални акта, договор за доброволна делба, постановление за възлагане, удостоверението по чл.181 от ЗУТ, разрешение за строеж, справки по партида, удостоверения за данъчни оценки, скици-схеми, невлезли в сила решение на БОС по гр.д.№ 1889/2012г. и потвърждаващо го решение на БАС. По тяхно искане, след издаване на съд.удостоверение, ищците се снабдиха с документи от общината – акт образец 14 за приемане на конструкцията и констативен акт образец 3, които представиха на съда и оспориха тяхната истинност заедно с удостоверението по чл.181 от ЗУТ. По тяхно искане е извършена съдебно-техническа експертиза, извършена е и съдебно-графологична експертиза.

Ответницата М.М. чрез процесуален представител - адв.Д., оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че е добросъвестен купувач, закупила е имота на публична продан и не е участник в правоотношението между ищците и „САРА И Б”ЕООД, поради което съдебни решения в спорове между тях не могат да й бъдат противопоставени.

  Ответниците Н.Д.М. и съпругата му  Н.Т.Г. – М. , и двамата чрез процесуален представител - адв.Д., оспорват иска като неоснователен и недоказан. Твърдят, че Н.М. станал собственик на имота в режим на СИО с Н.Г.-М., като е закупил имота на публична продан, извършена преди завеждане на настоящето производство, поради което са добросъвестни  купувачи и че не са участници в правоотношението между ищците и „САРА И Б”ЕООД, поради което съдебни решения в спорове между тях не могат да бъдат противопоставени.

Съдът, като прецени поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт №130, т.І, д.№ 313/1996г., ищецът Б.В. съвместно с лицето Б. Н. закупили в равни дялове 2/3 ид. части от незастроен поземлен имот, пл.сн.№ 39 по кадастралния план на гр.Китен с площ от 900кв.м. С договор за доброволна делба от 07.04.2004г. ищецът, съвместно със съпругата си – ищцата В.В. от една страна и Б. Н. от друга, поделили имота, като в дял на ищците В. бил поставен УПИ Х-466, кв.37 по плана на гр.Китен, с площ от 298 кв.м.

С нотариален акт № 49, т.ІІІ, рег.№ 2466, д.№ 398/2005г., Б. и В. В.и „САРА И Б”ЕООД сключили договор за прехвърляне на недвижим имот и учредяване право на строеж срещу задължение за строителство на сграда, съгласно който ищците са прехвърлили на дружеството 17/25 ид.ч. от имота и са му учредили право на строеж, като то стане собственик на подробно описани обекти. Ищците са запазили за себе си правото на строеж, респективно собствеността, върху също подробно описани обекти в бъдещата сграда. Страните са уговорили степента на завършеност на обектите, срокове за проектиране и за завършване на строителството, както и неустойки. В нотариалния акт е установена крайна дата за завършване на строителството – 31.05.2006г., като спазването на този срока е следвало да се удостовери с протокол образец 15 според т.ІІІ.5.3 от предварителния договор.

Съгласно заключението на в.л. Р.,*** издал представеното по делото разрешение за строеж № 20 от 26.07.2005г. за строителството на сградата в имота по одобрени проекти. Същото е било съобщено на заинтересованите, в т.ч. Б. и В. В. на 18.09.2006г. срещу разписка, които не са направили възражение. На 05.10.2006г. бил издаден Протокол Образец 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежа на сградата, в който като строител са записани Б. и В. В.. На 18.05.2007г. постъпила молба от Б.В. до кмета на гр.Китен с искане за проверка за съответствие с ПУП на издадените строителни книжа. При извършената проверка, съгл. констативен акт от 18.11.2006г. се установило, че няма отклонения.

По делото е представен акт образец 14 за приемане на конструкцията на сградата от 15.04.2007г., подписан от проектанта, строителя и надзорника на строителството. Представено е с исковата молба и последващото удостоверение № 4/18.05.2007г., подписано от кмета на Община Приморско, издадено на основание  чл.181 от ЗУТ, съгласно което сградата в имота била построена в „груб строеж”, с монтирани ВиК и ел.инсталации, монтирана дограма и направени мазилки и замазки. Това удостоверение е издадено на база Протокол №4 от същата дата на комисия, която съгласно цитирания протокол също е констатирала завършеността на строителството за дадения етап.

На 14.07.2008г., с нотариален акт № 192, т.ІІ, рег.№ 2193, д.№ 369/2008г. на нот.Д. Ч., вписан на 14.07.2008г.  в СВ при РС-Царево  с  вх.№1733 акт № 34 т.VІІ дело 1995,  „САРА И Б”ЕООД е продало на Р.А.А.  процесния апартамент № 5 от сградата, изградена в груб строеж, а именно  - самостоятелен обект с идентификатор 37023.501.570.1.5, с предназначение: жилище, апартамент  № 5 на първи  жилищен етаж, с площ по кадастралната схема 53 кв.м., а по нотариален акт с площ от 52.67 кв.м., състоящ се от дневна с кухня, спалня, баня с тоалетна, склад, коридор и тераса, ведно с 8,54% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж,  находящ се в сграда с идентификатор 37023.501.570.1, построена в собствения им поземлен имот с идентификатор 37023.501.570 по кадастралната карта на гр.Китен, общ.Приморско, целия с площ от 298кв.м., представляващ УПИ Х-466, кв.37 по регулационния план на града, за сумата от 23 000.00 лева, която е била заплатена със средствата по предоставен на купувачката банков кредит от „Райфайзенбанк“ и за което е била учредена договорна ипотека в полза на банката. На 05.12.2011г. с Постановление за възлагане на имот при публична продан, вписан акт № 23, т.VІІІ, вх.рег.№ 2317/27.12.2011г. на СВ при РС-Царево,  за задължения на Р.А.А., този имот, а именно: обект с идентификатор 37023.501.570.1.5. е бил продаден на публична продан от ЧСИ Т. М. по изп.д.№ 20098030400428  с взискател „Райфайзенбанк“ и бил възложен на купувача М.Т.М. – ответница по настоящето дело.

На 18.08.2008г., с нотариален акт № 41, т.ІІІ, рег.№ 2750, д.№ 415/2008г. на нот.Д. Ч., вписан на 18.08.2008г.  в СВ при РС-Царево  с  вх.№2083 акт № 114 т.VІІІ дело 1798,  „САРА И Б”ЕООД е продало на Р.А.А.  процесния апартамент № 8 от сградата, изградена в груб строеж, а именно  - самостоятелен обект с идентификатор 37023.501.570.1.8, с предназначение: жилище, апартамент  № 8 на втори  жилищен етаж, с площ по кадастралната схема 52 кв.м., а по нотариален акт с площ от 51.67 кв.м., състоящ се от дневна с кухня, спалня, баня с тоалетна, склад, коридор, и тераса,  ведно с 8,38% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, находящ се в сграда с идентификатор 37023.501.570.1, построена в собствения им поземлен имот с идентификатор 37023.501.570 по кадастралната карта на гр.Китен, общ.Приморско, целия с площ от 298кв.м., представляващ УПИ Х-466, кв.37 по регулационния план на града, за сумата от 22 500.00 лева, която е била заплатена със средствата по предоставен на купувачката банков кредит от „Обединена българска банка“ и за което е била учредена договорна ипотека в полза на банката.  С Постановление за възлагане на недвижим имот от 22.06.2012г. по изп.д.№ 20108000400792/2010г. на ЧСИ И. Б., вписано с вх.рег.№ 1242 на 17.07.2013г., том ІV, № 190 в СВ при РС-Царево, изнесения на публична продан за задължения на Р.А.А. този имот , а именно:самостоятелен обект с идентификатор 37023.501.570.1.8 е бил възложен на Н.Д.М. /ответник по настоящето дело/, обявен за купувач на имота с Протокол от 19.06.2012г.на ЧСИ Б.. Видно от удостоверение № 395/29.10.2014г. на кметство Бистрица, район Панчарево и представената справка от НБД, ответникът Н.М. има граждански брак с Н.Г.-М.,  сключен с Акт № 327 от 28.03.1982г. район Триадица, гр.София, и следователно е придобил собствеността върху процесния имот в режим на СИО с Н.Г.-М.  - ответница по настоящето дело.

Съгласно неоспореното твърдение на ищците, с влязло в сила съдебно решение „САРА И Б” ЕООД било осъдено да им заплати неустойка поради неизпълнение на задължението на дружеството да предаде строителството. В процеса на изпълнението на това решение, с представеното по делото постановление  от 17.02.2011г. по изп.д.№ 20108040400548 на ЧСИ Д.Н., на Б. и В. Веселинови са възложени 202,64/298 кв.м. ид.части от поземления имот, където е било построена сградата, който вече има идентификатор 37023.501.570 по новата кадастрална карта на гр.Китен и представляващ УПИ Х-466, кв.37 по регулационния план. (202,64/298 кв.м. ид.части е равно на прехвърлените на „САРА И Б”ЕООД – 17/25 ид.части, равно на 0,68 в десетична дроб.)

От показанията на св.Т. В., която е помогнала на свои познати руски граждани да купят обект от сградата и особено от показанията на св.И. К. който  е собственик на ателие от същата сграда, към 2007г. същата била напълно завършена с поставени покрив и керемиди.

При извършването на съдебно-графологическата експертиза, в.л. С.Ж. е установил, че подписът на инж.Г. И. В. в качеството му на проектант-конструктор в Акта образец 14 за приемане на конструкцията на сградата от 15.04.2007г., е изпълнен от самия В.. Този документ е подписан от автора, поради което неговото оспорване от страна на ищците не е основателно. В.л.Ж. констатира, че неизпълнение на подпис от автора му има единствено при подписа на ищеца Б.В., в молба № 483/18.05.2007г., в Приложение № 3 към констативен акт за установяване съответствие на строежа и издадените строителни книжа и в Приложение №2 към протокола от 05.10.2006г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежа.

Съгласно извършената по делото съдебно-техническата експертиза от в.л.С.Р., след издаването на Протокола обр.2 от 05.10.2006г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежа, на същата дата била заведена и заповедна книга, заверена от съответното длъжностно лице. Съставен бил констативният акт за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа и за това, че ПУП е приложен по отношение на застрояването от 18.11.2006г., също подписан от съответните длъжностни лица и подпечатан от Кметство Китен при Община Приморско. Съставени са Протоколи обр.7 актове за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 18.11.2006г. до 15.04.2007г., както и описания Протокол обр.14 акт за приемане на конструкцията на сградата от 15.04.2007г. За сградата е налице издадено удостоверение по чл.181 от ЗУТ под № 04/18.05.2007г. на кмета на общината, въз основа на протокол №04/18.05.2007г. Конструкцията на сградата е масивна, стоманобетонова с покрив представляващ стоманобетонна плоча. Сградата е изградена в отклонение с одобрения проект – изградено е избено помещение с английски дворове, с вход за него от стълбището на сградата. Вътрешните разпределени зидове и помещения в отделните обекти не са изпълнени по проект, като един от самостоятелните обекти в сградата,  (различен от процесния обект), а именно: ателие №2 е изградено с по-голяма площ от предвидената по проект – изградени са две тераси, като за достъпът до тях са монтирани врати с височина 2,13м. над допустимата до 1,50м., има прозорец на външния зид към стълбището, монтираните за осветление табакери са с размери, различни от проекта и са монтирани на различни от предвидените по проекта места. На мястото на прилежащото към процесния апартамент складово помещение № 7 е реализирана стълбищна клетка Покривът не е изпълнен по проект с предвидените архитектурни елементи и наклони. Едно от ателиетата е без подови настилки и вътрешни врати, изградените на покрива отдушници не са измазани, а первазите на терасите са без корнизи.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

При ревандикационния иск две обстоятелства обосновават наличието на правен интерес и съответно допустимостта на иска  - ищецът да твърди, че е собственик на имота и че имота се намира във фактическата власт на другиго. Ищците правят тези твърдения в исковата си молба, поради което предявения от тях иск се явява допустим и същият следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска:

Предметът на доказване при ревандикационния иск включва три елемента. Първо следва да се установи, че ищецът е собственик на вещта в съответствие с изискванията за собственост. Второ, вещта да се владее или държи от ответника и третият елемент – това да е без основание.

В хода на настоящото дело ищците не успяха да осъществят първия елемент от предмета на доказване по предявения от тях ревандикационен иск. Те не доказаха, че са собственици на процесните обекти. В хода на съдебното дирене по настоящото дело се установи, че  не е вярно твърдението на ищците, че липсва съставен акт образец 14 за приемане на конструкцията. По делото беше представен акт образец 14 за приемане на конструкцията на сградата от 15.04.2007г., подписан валидно от проектанта, строителя и надзорника на строителството. Представено беше и последващото удостоверение № 4/18.05.2007г., подписано от кмета на Община Приморско, издадено на основание  чл.181 от ЗУТ, съгласно което сградата в имота била построена в „груб строеж”, с монтирани ВиК и ел.инсталации, монтирана дограма и направени мазилки и замазки. Ищците не успяха да оборят доказателствената сила на тези писмени доказателства, включително на удостоверението по чл.181 от ЗУТ- акт на общинската администрация, осъществяваща надзорни функции, удостоверяващ завършването на сградата в груб строеж. На тези писмени доказателства напълно кореспондират  показанията на свидетелите, че към 2007г. сградата е била построена, не може да се приеме за доказано и второто твърдение на ищците, че учреденото право на строеж се е погасило в 5-годишния срок, защото не е било упражнено. Напротив, то е било упражнено и сградата е била построена в груб строеж в този срок. В съдебната практика се приема, че срокът по чл.67 от ЗС започва да тече от фактическата възможност за реализирането му, свързана с осигуряване на строителни книжа и достъп до мястото от страна на неговия собственик. Следователно началото на този срок е било поставено на 05.10.2006г., когато бил издаден протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежа на сградата и строежът е бил реализиран през следващата 2007г., когато правото на строеж се е трансформирало в право да се държи част от сграда – етажна собственост в чужд имот. В тази връзка е неоснователен и доводът за нищожност на договорите от 14.07.2008г. и от 18.08.2008г., с които третото лице Р.А. е закупила от  „САРА И Б” ЕООД процесните обекти поради това, че са с невъзможен предмет,  тези договори са с възможен предмет – продажба на съществуващи обекти от правото на собственост и като такива са породили своите правни последици.

На следващо място следва да бъде отчетено, че съгласно практиката на ВКС  (вж. Опр.879/18.08.2009г. по гр.д.762/2009г. на I г.о.; Опр.670/14.07.2009г. по гр.д.198/2009г. на I г.о.; Опр.400/13.05.2010г. по гр.д.1813/2009г. на Iг.о. и Реш.476/27.07.2010г. по гр.д.198/2009г. на I г.о.) и незаконен строеж може да бъде обект на правото на собственост. При отклонение от строителните книжа и от нормативната уредба правото на строеж не се счита погасено в полза на собственика на земята, т.е. ищците не могат да се легитимират за собственици на процесния обект по силата на правилото на чл.92 ЗС, а евентуалното разваляне на договора за отстъпване правото на строеж в полза на „САРА И Б” ЕООД в производството по гр.д.№ 1889/2012г. на БОС, не засяга правата на третото лице Р.А. на осн. чл.88, ал.2 от ЗЗД, тъй като „САРА И Б” ЕООД е продало обектите на третото лице  Р.А. съответно през юли и август 2008г., а производството пред БОС по разваляне на договора за отстъпване правото на строеж в полза на праводателя й „САРА И Б”ЕООД е започнал значително по-късно – през 2012г., макар по делото да липсват данни кога е вписана исковата молба по него. Искова молба обаче съгласно деловодната практика на съдилищата, не може да бъде вписана преди да бъде предявена, т.е. същата не е възможно да е вписана преди 2012г.

По делото безспорно бе установено, че поради непогасяване на задълженията на третото лице Р.А. към банките –кредитори, процесните апартаменти са били изнесени на публична продан от ЧСИ по съответните изпълнителни дела и възложени със цитираните постановления за възлагане на недвижими имоти на ответниците по настоящето дело както следва:  На 05.12.2011г. самостоятелният обект с идентификатор 37023.501.570.1.5. е бил възложен от ЧСИ М.на ответницата М.Т.М., а на 22.06.2012г.  самостоятелния обект с идентификатор 37023.501.570.1.8  е бил възложен от ЧСИ Б. на Н.Д.М. в режим на СИО с Н.Г.-М.. Съгласно чл.496, ал.2 от ГПК, купувачът на недвижим имот, изнесен на публична продан, придобива всички права, които длъжникът е имал върху него, от деня на постановлението за възлагане. След като доводът за нищожност на договорите от 14.07.2008г. и от 18.08.2008г., с които третото лице Р.А. е закупила от „САРА И Б” ЕООД процесните обекти поради това, че са с невъзможен предмет, е неоснователен, то и доводът за нищожност на цитираните  постановления за възлагане, с които ответниците М.М., Н.М. и съпругата му Н.Г.-М.  са придобили собствеността върху процесните имоти, е неоснователен. Процесните публични продани са с възможен предмет – продажба на съществуващи обекти от правото на собственост и като такива са породили своите правни последици. Предвид горното следва да се приеме,че ответниците М.М., Н.М. и съпругата му Н.Г.-М.  се легитимират като собственици на процесните апартаменти с влязлите в сила постановления за възлагане. Предявените срещу тях искове по чл.108 от ЗС, са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Предвид недоказването от страна на ищците, че са собственици на процесните обекти, предявеният от тях ревандикационен иск се явява неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен, а в тежест на ищците на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат възложени извършените от ответниците разноски, които са в размер както следва: от ответницата М. - разноски в размер на 2 000лв. за платеното възнаграждение на адвокат, от ответника Н.М. разноски в размер на 2 000лв. за платеното възнаграждение на адвокат  и от ответницата Н.Г.-М. разноски в размер на 2 800лв. за платеното възнаграждение на адвокат .

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р      Е      Ш      И    :

        

ОТХВЪРЛЯ  иска с правно основание чл.108 от ЗС вр.чл.92 от ЗС, предявен от Б.Н.В. с ЕГН ********** и В.И.В. с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр.П., чрез адв.Н.М., против М.Т.М. ЕГН **********,***, с който се иска да се приеме за установено между страните, че ищците са собственици по силата на чл.92 от ЗС на недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 37023.501.570.1.5, с предназначение: жилище, апартамент  № 5 с адрес: гр.Китен, ул.Люлин № 2, ап.5, на първи  жилищен етаж, с площ по кадастралната схема 53 кв.м., а по нотариален акт с площ от 52.67 кв.м., състоящ се от дневна с кухня, спалня, баня с тоалетна, склад, коридор и тераса, ведно с 8,54% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж,  находящ се в сграда с идентификатор 37023.501.570.1, построена в собствения им поземлен имот с идентификатор 37023.501.570 по кадастралната карта на гр.Китен, общ.Приморско, целия с площ от 298кв.м., представляващ УПИ Х-466, кв.37 по регулационния план на града, и да бъде осъдена ответницата М.Т.М. ЕГН **********,***, да им предаде владението върху него

ОСЪЖДА Б.Н.В. с ЕГН ********** и В.И.В. с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, офис №2, чрез адв.Н.М., ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Т.М. ЕГН **********,***, сумата в размер на 2 000.00лв., представляваща разноски по делото.

 ОТХВЪРЛЯ  иска с правно основание чл.108 от ЗС вр.чл.92 от ЗС, предявен от Б.Н.В. с ЕГН ********** и В.И.В. с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр.П. чрез адв.Н.М., против Н.Д.М. с ЕГН ********** ***  и съпругата му  Н.Т.Г. – М. с ЕГН ********** ***, район „**, с който се иска да се приеме за установено между страните, че ищците са собственици по силата на чл.92 от ЗС на недвижим имот  Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 37023.501.570.1.8, с предназначение: жилище, апартамент  № 8 : гр.Китен, ул.Люлин № 2, ап.8 на втори  жилищен етаж, с площ по кадастралната схема 52 кв.м., а по нотариален акт с площ от 51.67 кв.м., състоящ се от дневна с кухня, спалня, баня с тоалетна, склад, коридор, и тераса,  ведно с 8,38% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, находящ се в сграда с идентификатор 37023.501.570.1, построена в собствения им поземлен имот с идентификатор 37023.501.570 по кадастралната карта на гр.Китен, общ.Приморско, целия с площ от 298кв.м., представляващ УПИ Х-466, кв.37 по регулационния план на града, и да бъдат осъдени ответниците Н.Д.М. с ЕГН ********** ***  и съпругата му  Н.Т.Г. – М. с ЕГН ********** ***, район „**, да им предадат владението върху него.

ОСЪЖДА Б.Н.В. с ЕГН ********** и В.И.В. с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, офис №2, чрез адв.Н.М., ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.Д.М. с ЕГН ********** ***,  сумата в размер на 2 000.00лв., представляваща разноски по делото и на  съпругата му  Н.Т.Г. – М. с ЕГН ********** ***, район „** сумата в размер на 2 800.00лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски окръжен съд.

 

 

                                               Районен съдия: