Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 202
Ботевград, 08.08.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен
състав, в публичното заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от съдията ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 28 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
“Т. С.”ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.С.,
ул.”Я.”№*, с ЕИК:*********, чрез юрисконсулт Д.Д., моли да бъде признато за
установено по отношение на В.П.И. ***, с
ЕГН: **********, за съществуване на вземането на „Т. С.”ЕАД, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 8095 от 15.12.2017г. по ч.гр.д.№ 2455/2017г. по
описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 232.26лв.,
представляваща незаплатена топлинна енергия, която е доставена от дружеството
през периода от м.10.2014г. до м.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.С., общ.П., ж.к.Л. З.-*, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* с аб.*****, както и за
сумата от 38лв., представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница
за периода от 15.12.2014г. до 04.10.2017г., както и за сумата-главница от
29лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2014г.
до м.04.2017г. и за сумата от 4.59лв., представляваща законна лихва за забава
върху горната сума-главница за периода от 15.12.2014г. до 04.10.2017г., ведно
със законната лихва върху горните суми-главници,
както да му се заплатят направените разноски, за които не представя списък за
разноските по чл.80 от ГПК.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован, не изпраща представител и не взема становище
по исковете.
Ответникът-В.П.И. ***, е направила възражение по исковете и е
представила писмен отговор с вх.№ 1267 от 18.02.2019г., в предвидения в закона
срок.
В писмения
отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани, прави
възражение за това, че вземанията са погасени по давност. Ответникът заявява, че не е налице активна легитимация на ищеца,
тъй като не е приложено удостоверение за актуална регистрация, както и
доказателство, че притежава лиценз за производство на топлинна енергия и пренос
на такава, не е налице облигационно правоотношение между страните. Исковите
суми са неправилно изчислени като липсва възможност да бъдат проверени с оглед
липсата на доказателства за техния произход. Няма посочени данни, въз основа,
на които ищецът е обосновал претенцията си. Няма данни за доставена и потребена
топлинна енергия за процесния апартамент, за който много преди исковия период
всички отоплителни радиатори са демонтирани, за което не е ползвана топлинна
енергия и посочените стойности са само на база предполагаемо, а не реално
отчетено количество потребена ТЕ. Начисленият процент енергия, определен за
разпределение, отдаден от сградната инсталация не отговаря на нормативната
уредба, на определения отопляем обем на сградата и дела на енергия за отопление
на имота от енергията за отопление на сградата. Няма посочен процент енергия
отдаден от сградната инсталация за отделните месеци, същият не е изчислен
правилно съгласно чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването и утвърдената с
нея методика-т.6.1 от приложението във вр. с чл.143 и чл.145 от ЗЕ. Процесните
суми са изчислени незаконосъобразно.
В съдебно
заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и
не взема становище по исковете.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищцата е собственик на апартамент №*, находящ се в гр.С., общ.П., ж.к.Л. З.-*, бл.*, вх.*, ет.*, което се установява от приложеното копие от нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № * от *.*.20**г. на Нотариус № *-С. Т., с район на действие РС-С..
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 2455/2017г.
по описа на РС-гр.С., се установява, че на основание чл.410 от ГПК по заявление
от 11.10.2017г., депозирано в РС-С. и делото е изпратено по подсъдност на
РС-Ботевград е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед от 15.12.2017г.
по ч.гр.д.№2455/2017г. по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парични
задължения от страна на ответника, за това, че последният има незаплатени
задължения,
произтичащи от ползване на доставена от ищеца топлинна енергия през периода от
м.10.2014г. до м.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.С.,
общ.П., ж.к.Л. З.-*, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* с аб.*****.
Описаната по-горе заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2455/2017г. по
описа на РС-Ботевград е връчена на длъжника В.П.И., ответник по настоящето дело
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК/л.66/ или чрез залепване на уведомление.
Ищецът е бил уведомен за възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК на 11.12.2018г./л.68/.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 28/2019г. по
описа на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е депозирана в
РС-Ботевград на 09.01.2019г., изпратена по куриер с дата, която не се чете, т.е.
в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.
От приложените писмени доказателства-копие от нотариален акт Нотариус № *-С. Т., с район на
действие РС-С. и заявление-декларация от ответника от 31.05.2005г. до ищеца, се
установява, че ответникът като собственик на описания по-горе апартамент в гр.С.
е потребител на топлинна енергия за битови нужди и неговият абонатен номер е *****.
По
делото е представено извлечение от партидата за абонатен № ***** за периода от м.10.2014г. до 30.04.2017г., в което е посочено, че се дължи
главница от общо 261.26лв. и лихва в размер на 42.59лв.
Видно от приложения Протокол от проведено Общо събрание на Етажната
собственост на собствениците, в които се намира процесния топлоснабден
апартамент в гр.С., е взето решение да се сключи договор за извършване на
услугата “топлинно счетоводство“ с конкретно търговско дружество, което ще
извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на
обща и индивидуални сметки, както и е определен относителния дял на разхода на
топлинна енергия, свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни
инсталации в размер на 20 на сто от общото количество топлинна енергия за
отопление.
От приетата съдебно-техническа експертиза/СТЕ/, изготвена от вещото лице
инж.Д.Л.В. с вх.№ 3568 от 22.05.2019г., която страните не са оспорили и съдът
приема като компетентна и съответстваща на приложените по делото писмени
доказателства, се установява, че при анализ по документи топло потреблението
през процесния период от време на абонат № *****,
находящ се в сграда, етажна собственост на посочения в исковата молба адрес в
гр.С., е налице ежемесечно отчитане, за което изравнителни сметки няма, а
разпределената топлина е действително изразходената за периода. За процесния
апартамент и период от време в апартамента на ответника няма монтирани радиаторни
тела, не се ползва централизирано топла вода, начисляват се суми за сградна
инсталация и те са начислени коректно съгласно действащите норми. Начислените
стойности за сградна инсталация представляват процент в зависимост от
големината на процесния имот от общата мощност на сградната инсталация. След
направени изчисления и приспадане на платените суми за месеци 10.2015г. и
11.2015г. за сградна инсталация, общата дължима сума за отопление-сградна
инсталация е сумата от 232.26лв., а за дялово разпределение е сумата от 29лв.
Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице-М.П.Б., с вх.№ 4374 от 26.06.2019г., неоспорена от страните и която
съдът приема изцяло като обоснована и компетентна, се установя, че при
направена справка със счетоводните документи при ищеца както и изчисленията,
дадени в приетата по делото СТЕ, изготвена от инж.Д.Л.В., се установява, че за
процесния период от време има плащане на сумата от общо 14.26лв. или това е за сградната
инсталация за м. октомври на 2015г. и за месец ноември на 2015г. и останалата
сума, която до момента не е платена е сумата от общо 232.26лв.. Лихвата за
забава върху тази сума за периода от 15.12.2014г. до 04.10.2017г. е в размер на
40.16лв. Дължимата сума за дялове
разпределение за периода от м.10.2014г. до м.04.2017г. е в размер на 29лв.
Законната лихва за забава върху сумата-главница от 29лв. за периода от
15.12.2014г. до 04.10.2017г. е в размер на 8.27лв. съгласно изчисление от съда
чраз он лайн Калкулатор.
Съгласно публикуваните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т. С.”ЕАД на клиенти в гр.С.,
се установява, че в чл.2, ал.2 от същите е посочено, че ищецът извършва дейност
по пренос и продажба на топлинна енергия на територията на гр.С. въз основа на
Лицензия за пренос на топлинна енергия №Л-033-05/15.11.2000г., изм. с Решение №
И1-Л-033 от 23.04.2007г., изм. с Решение № И2-Л-033 от 12.12.2011г. на ДКЕВР/
настоящо наименование КЕВР/.
Ответникът не е представил доказателства за плащане
на сумите, предмет на исковете.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца
в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявените обективно
съединени искове са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, същите са допустими, тъй като са предявени в
срока, регламентиран в чл. 415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, съдът намира, че главните искове, а именно за
съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 232.26лв.,
представляваща незаплатена топлинна енергия за сградна инсталация, както и за сумата-главница
от 29лв. за дялово разпределение за периода от м.10.2014г. до м.04.2017г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр.С., общ.П., ж.к.Л. З.-*, бл.*, вх.*, ет.*,
ап.* с аб.*****, са основателни,
по следните правни съображения:
Ответникът е собственик на
апартамент в гр.С., находящ се в топлоснабдена сграда и е потребител на
топлинна енергия, въпреки че за процесния период от време от м.10.2014г. до
м.04.2017г. не е ползвал топлинна енергия и топла вода в самия апартамент.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
според чл.145, ал.1 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите-етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Относно топлоподаването, осъществявано от ищеца се
прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007г. и
Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Т. С.” ЕАД на потребители за
битови нужди и ЗУЕС. Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ/Закон за
енергетиката/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
– етажна собственост присъединени към абонатна станция са клиенти на топлинна
енергия. т.е. ответникът е такъв за процесния период. Между страните са налице
облигационни отношения във връзка с продажба на топлинна енергия, тъй като
чл.149 ал.1 от ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия, която се
осъществява с писмени договори при Общи условия, поради което ответникът е
длъжен да заплаща същата, при условията и по реда на същите. Установено е от
заключението на вещото лице В., че за процесния период е извършвано
топлоподаване към абонатната станция обслужваща сградата, където е имота на
ответника. Отчетена е само топлинна енергия отдадена от сградната инсталация.
Разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ гласи, че дори и прекратили топлоподаването
към отоплителни тела в имота си остават потребители на топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части в
сградата. Ето защо за ответника остава задължението да заплаща
отопление сградна инсталация. Според разпоредбата на чл.143 ал.1 от Закона за енергетиката
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Сградната инсталация в етажната собственост е обща собственост по предназначение
– да отоплява вътрешната част на сградата и в тази сграда отношенията по повод
ползване, разпределение и заплащане на постъпилата топлинна енергия са
отношения между отделните потребители. В този смисъл като обща част сградната
инсталация не може да се дели и всеки собственик участва в ползите и в
тежестите на същата съразмерно на частта си. След като етажната собственост е
взела решение за присъединяване към топлопреносната мрежа всеки собственик придобива правото да ползва
постъпващата в сградата топлинна енергия, респ. да участва в тежестите,
свързани със сградата инсталация. Всички собственици на имоти в сграда-етажна
собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградата
инсталация топлинна енергия. Размерът на цената топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация е установен от вещите лица В. и Б.,
тази стойност съгласно заключенията е в размер на 232.26лв., а за дялово
разпределение е сумата от 29лв.
Съдът намира за основателни и
акцесорните исконе по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД, а именно за сумата от 38лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата-главница от 232.26лв. за
периода от 15.12.2014г. до 04.10.2017г., както и за сумата от 4.59лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.12.2014г. до
04.10.2017г. върху сумата-главница от 29лв. съгласно приетата ССче на в.л. Б. и
направените изчисления от съда чрез он лайн Калкулатор, тъй като се установи
забавено плащане на дължимите суми-главници от ответника за процесния период от
време.
Неоснователни са всички възражения на
ответника, отразени в писмения му отговор, за това, че ищецът няма активна процесуална
легитимация, тъй като Търговският регистър е публичен и всеки може да направи
справка, за което не е необходимо прилагане от страна на ищеца на удостоверение
за актуално състояние. Освен това и Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т. С.”ЕАД на клиенти в гр.С.
са оповестени и достъпни за всеки и от тях се установява, че ищецът притежава
лицензия за пренос и продажба на топлинна енергия. От приетата СТЕ на в.л. инж.В.
се установява, че търсените суми-главници за
сградна инсталация са начислени коректно съгласно действащите норми, същите представляват
процент в зависимост от големината на процесния имот от общата мощност на
сградната инсталация,
която реално се отчита ежемесечно.Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ отделният
етажен собственик може
да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имота си, но остава
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата. Както е посочено в решение
на Конституционния съд № 5/ 22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009г., топлоснабдяването
на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация,
която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация
е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез
топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват
нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Съдът намира за неоснователно и възражението на
ответника за погасяване на задължението по давност. Действително, вземането за
топлинна енергия е такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” от
ЗЗД, което се погасява с изтичане на тригодишна давност. В случая, обаче,
същата не е била изтекла към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда/СРС/ – на 11.10.2017г., тъй като най-старото
задължение от процесния период – за доставената топлинна енергия за месец октомври
2014г., е било с падеж до края на м. 10.2014г., т.е. до 31.10.2014 г., поради
което и към 11.10.2017г./датата на подаване на заявлението/ тригодишният
давностен срок не е бил изтекъл. Съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следователно в процесния
случай към посочения момент вземането за всички суми/главници и лихви/ не е
било погасено по давност.
Вземането за законната лихва върху
сумите-главници от 232.26лв. и 29лв., считано от деня на подаване на
заявлението-11.10.2017г. до окончателното изплащане е също основателно.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и приложените писмени доказателства за
направени от ищеца разноски по делото, съдът намира, че ищецът е направил разноски
по делото в размер на сумата от общо 605лв., включваща платена държавна такса,
депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, която сума съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца.
Ответникът
ще следва да заплати на ищеца и сумата от 75лв. за направени разноски в
заповедното производство за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК признава
за установено по отношение
на В.П.И. ***,
с ЕГН: **********, за съществуване на вземането на „Т. С.”ЕАД срещу нея, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
8095 от 15.12.2017г. по ч.гр.д.№ 2455/2017г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата-главница от 232.26лв./двеста
тридесет и два лева и 26 стотинки/, представляваща незаплатена топлинна
енергия, която е доставена от дружеството през периода от м.10.2014г. до м.04.2017г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., общ.П., ж.к.Л. З.-*, бл.*, вх.*,
ет.*, ап.* с аб.*****, както и за сумата от 38лв./тридесет и осем лева/, представляваща законна лихва за забава
върху горната сума-главница за периода от 15.12.2014г. до 04.10.2017г., както и
за сумата-главница от 29лв./двадесет
и девет лева/, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от м.10.2014г. до м.04.2017г. и за сумата от 4.59лв./четири лева и 59 стотинки/, представляваща законна лихва за
забава върху горната сума-главница за периода от 15.12.2014г. до 04.10.2017г., ведно
със законната лихва върху горните суми-главници,
считано от 11.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В.П.И. ***, с ЕГН: ********** да
заплати на “Т. С.”ЕАД с ЕИК:********* сумата от 605лв./шестстотин лева/ за направени разноски
по настоящето дело, както да заплати и сумата от 75лв./седемдесет и пет лева/ за направени
разноски по заповедното производство или по ч.гр.д.№ 2455/2017г. по описа на
РС-Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/