№ 19552
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110174407 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Т..” ЕАД е предявил срещу Н. Б. П. кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за сумата 70, 56 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот с
адрес: гр. София, ул. „С..“ №.., ет.4, апартамент, аб.№ ... ведно със законна лихва за периода
от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 10, 96 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.08.2022 г. до 07.05.2024 г., сумата от 2, 91 лв., представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за периода от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 0, 65 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 07.05.2024 г., за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 36830/2024 г., по описа на СРС, 151 състав.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил насрещен иск от страна на ответницата Н. Б. П.
срещу ищеца „Т..” ЕАД с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, с който се иска
осъждането на „Т..” ЕАД да заплати сумата в размер на 24 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 04.05.2021 г. до 03.04.2025 г. в
резултат на извършено от ответника противоправно поведение, изразяващо се в злоупотреба
с право и претендиране на незаконни претенции във основа на недостоверни писмени
документи, съставени с невярно съдържание.
Ищецът „Т..” ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата, в качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, като тя не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „дялово разпределение“. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
1
цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно
общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 36830/2024 г., по описа
на СРС, 151 състав, както и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявеният иск. Твърди, че издадената заповед за изпълнение е издадена
незаконосъобразно. Оспорва да е ползвател и потребител на топлинна енергия. Посочва, че в
процесния имот липсва услугата топлоснабдяване, като всички апартаменти в кооперацията
са неотопляеми от 2015 г. Твърди, че е налице погасяване на задълженията по давност. Моли
за отхвърлянето на исковете.
Ответницата е предявила срещу „Т..” ЕАД насрещен осъдителен иск, с който
претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на системен и
непрестанен психически тормоз. Твърди, че подаденото срещу нея заявление по чл. 410 ГПК
и срещу другите лица е противоречало на добрите нрави и закона. Посочва, че ищецът е
подавал искови молби през 2023 г. и 2024 г., като останалите физически лица са били
изключени. Твърди, че абонатен номер .. за процесния имот се води на две физически лица:
Н. П. и Л К . Твърди, че ищецът съставял документи с невярно съдържание с цел да се
обогати неоснователно.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от „Т..”
ЕАД, с който оспорва предявения насрещен иск. Оспорва да е налице причинна връзка
между негово противоправно деяние и вредите на ищцата. Възразява, че подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение е законно действие и не представлява
злоупотреба с право. Счита, че не следва да отговаря за извършени законни действия в друго
съдебно производство. Твърди, че с неизпълнението на задълженията си да заплаща
задълженията си Н. П. е предизвикала образуването на съдебни производства срещу нея.
Сочи, че представените от ищцата по насрещния иск медицински документи не доказват
наличието на пряка връзка между поведението му и здравословните й проблеми. Оспорва
размера на претендираното обезщетение като силно завишен. Моли за отхвърлянето на иска
и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга,
която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответницата следва да
докаже, че е погасила претендираните вземания чрез плащане.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищцата по него е
да докаже, че вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (негови
служители) е претърпяла твърдените неимуществени вреди, както и че е налице причинна
връзка между твърдените вреди и противоправното поведение.
2
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
С нотариален акт за заманя на недвижим имот от 30.10.1971 г. Д И Д и В Н Д са
придобили собствеността върху процесния апартамент, представляващ четвърти етаж в
жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „С..“ №... По делото е приет нотариален акт за
дарение на недвижим имот от 21.12.1999 г., с който В Н Д и дъщеря и Л Д К са дарили на Т
В К, внук на първата и син на втората от тях, ¾ идеални части от апартамент, находящ се на
четвърти етаж от четириетажна жилищна сграда на ул. „С..“ №.., като са си запазили
пожизнено правото на ползване върху посочените идеални части.
По делото е приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
08.06.2005 г., с който Е Й Д е продал на ответницата Н. Б. П. 5/24 идеални части, придобити
по наследство, от следния съсобствен недвижим имот: апартамент № 4, находящ се в гр.
София, ул. „С..“ №.., ет. 4, като си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване
върху имота.
Съгласно приложените на л. 22 и л. 23 констативни протоколи, подписани от ищеца
и етажните собственици в процесната сграда, в последната съществува техническа
възможност за дялово разпределение на топлинна енергия, но такова не се прилага поради
несъгласие на живущите за избор на фирма за дялово разпределение.
От писмо на ищеца, изпратено до Л К . от 15.07.2016 г. се установява, че ищецът
служебно е открил партида за процесния имот на нейно име в качеството й ползвател на
имота.
С влязло в сила решение от 24.03.2017 г. по в.гр.д. № 9880/2012 г. по описа на СГС,
II-Д въззивен състав, е било допуснато извършването на съдебна делба на процесния
апартамент между Д Д Д, ЙЙ Д Д, Т В К и ответницата Н. Б. П. при квота за ответницата
8/72 идеални части, със запазено право на ползване върху 18/72 идеални части от имота за Л
Д К.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства съдът намира,
че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че през процесния
период ответникът е притежавал 8/72 идеални части от правото на собственост върху
процесния апартамент (припадащите му се квоти, при които с влязло в сила съдебно
решение е била допусната делба), поради което следва да отговаря за 8/72 от стойността на
реално потребената в имота топлинна енергия. Съдът намира, че ищецът неправомерно е
открил служебно партида за имота на трето лице – Л К . тъй като тя не притежава право на
ползване върху целия имот, следователно няма как да отговаря за пълната стойност на
задълженията, поради което релевантно в случая е притежаваното право на собственост.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
3
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно,
обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че в имота през процесния период е
била начислявана единствено топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване като
поради неосигурен достъп е била изчислена служебно топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на база един потребител при разход 140 л. на денонощие. Служебното
начисление е било извършено правилно по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1
от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че технологичните разходи са извадени от общото
количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото
количество” топлинна енергия. Вещото лице посочва, че топломерът е преминал
метрологична проверка на 15.11.2018 г., като тя е била с валидност две години, до м. 11.2020
г. След тази дата топломерът не е преминавал метрологични проверки поради липса на
достъп до абонатната станция. Съгласно заключението стойността на реално потребената
топлинна енергия в процесния имот през процесния период се равнява на 635, 10 лв.
Предвид установените по-горе квоти в съсобствеността, ответникът отговаря за 8/72 от тази
сума или за 70, 56 лв.
Следва да бъде разгледано и направеното възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в”
ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и
две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155,
ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми
са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за
вземането за м. май 2021 г. – от 15.07.2021 г., за вземането за м. юни 2021 г. – от 15.08.2021 г.
и т.н. Предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
4
18.06.2024 г., възражението за изтекла погасителна давност по отношение главниците за
топлинна енергия се явява неоснователно, тъй като за вземането за м. май 2021 г.
погасителната давност изтича след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Ето защо, предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да бъде
уважен в пълния предявен размер.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.
Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.
5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е
третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, какъвто е ответникът, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответниците дължат заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които ги обвързват и срещу които същите не е възразили, щом
предоставената услуга е осъществена. По делото не е спорен размерът на дължимата
стойност на посочената услуга. Предвид датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, погасено с изтичане на тригодишна погасителна давност се явява
вземането за м. май 2021 г. По реда на чл. 162 ГПК като взе предвид общия брой месеци,
включени в периода, за който се претендира главницата, и общия размер на претенцията,
отнесени към броя месеци, за които не е налице изтекла погасителна давност, съдът намира,
че искът за главница за дялово разпределение следва да бъде уважен за сумата от 2, 79 лв. за
периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г. и да бъде отхвърлен за разликата над 2, 79 лв. до пълния
предявен размер от 2, 91 лв., както и за периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния период,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начисява само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. По делото не се установи и не се твърди
плащане от страна на ответника, като предвид пълното уважаване на предявените искове за
главници за топлинна енергия, изцяло основателни се явяват и акцесорните претенции за
обезщетение за забава.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
5
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло
отхвърлена.
По насрещния иск
По делото не се установи твърдяното от ответника/ищец по насрещния иск
противоправно поведение от страна на ищеца, изразяващо се в системен и непрестанен
психически тормоз, злоупотреба с право и предявяване на незаконни претенции. Съгласно
приетото заключение на съдебно-техническата експертиза стойността на реално потребената
в имота топлинна енергия се равнява точно на претендираната от ищеца стойност. Липсата
на противоправно поведение е достатъчно основание за отхвърляне на предявения насрещен
иск, без да се изследват останалите предпоставки за уважаването му.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. В
заповедното производство във връзка с предявените срещу Н. П. претенции ищецът е
направил разноски в общ размер от 8, 34 лв., от които 2, 78 лв. държавна такса и 5, 56 лв.
юрисконсултско възнаграждение, а в исковото производство – разноски в общ размер от 397,
22 лв., от които 47, 22 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за експертиза и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение (предвид обстоятелството, че ищецът не изпрати
процесуален представител в откритото съдебно заседание и размера на претенциите, съдът
намира, че това е справедливият размер на юрисконсултското възнаграждение). Съразмерно
с уважената част от исковете, ответницата дължи разноски за заповедното производство в
размер на 8, 26 лв. и разноски за исковото производство в размер на 393, 62 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове, че Н. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „С..“ №.., ет. 4,
апартамент, дължи на „Т..“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № .., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, сумата от 70, 56 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул. „С..“ №.., ет.4,
апартамент, аб.№ ... ведно със законна лихва за периода от 18.06.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 10, 96 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 07.05.2024 г.,
сумата от 2, 79 лв., ведно със законна лихва за периода от 18.06.2024 г. до изплащане на
вземането, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 36830/2024 г., по описа на СРС, 151 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
дялово разпределение за разликата над 2, 79 лв. до пълния предявен размер от 2, 91 лв.,
както и за периода 01.05.2021 г. – 31.05.2021 г., и изцяло иска за сумата от 0, 65 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 07.05.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „С..“
№.., ет. 4, апартамент, срещу „Т..“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Я..” № .., насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. чл.
45 ЗЗД, с който се иска осъждането на „Т..” ЕАД да заплати сумата в размер на 24 000 лв.,
6
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 04.05.2021 г.
до 03.04.2025 г. в резултат на извършено от ответника противоправно поведение, изразяващо
се в злоупотреба с право и претендиране на незаконни претенции във основа на
недостоверни писмени документи, съставени с невярно съдържание.
ОСЪЖДА Н. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „С..“ №.., ет. 4,
апартамент, да заплати на Т..“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер
на 8, 26 лв. и разноски за исковото производство в размер на 393, 62 лв., съразмерно с
уважената част от предявените срещу него искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7