РЕШЕНИЕ

гр. София, ……………… г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV „Д” въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година , в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.

  ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

           МЛ.СЪДИЯ:БИЛЯНА КОЕВА 

 

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Коева гр. дело № 3588 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 02.01.2019 г., постановено по гр. дело № 56465/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 67състав, са частично уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу С.Л.Н., И.Л.И. и Х.Л.К., като е признато за установено, че всеки от ответниците дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата 504,90 лв., представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и по обща фактура № **********/31.07.2014 г., ведно със законната лихва считано от 10.05.2017 г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „********, като са отхвърлени исковете за главница за доставена топлинна енергия до пълния предявен размер срещу всеки от ответниците – 872,07 лв., както и изцяло е отхвърлен предявения иск за обезщетение за забавено плащане на дължимата главница за доставена топлинна енергия в размер 96,62 лв. за периода 15.09.2014 г. до 12.04.2017 г.

Решението на СРС в частта, с която са уважени предявените осъдителни искове, като необжалвано от ответниците е влязло в сила.

Срещу така постановеното решение е предявена въззивна жалба от ищеца, в която се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен акт, постановен от СРС, в частта, с която са отхвърлени исковете срещу тримата ответници. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че част от исковата сума е погасена по давност, като не е съобразена разпоредбата на чл. 32, ал. 21 от Общите условия, а именно, че потребителите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Искането към съда е да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците С.Л.Н., И.Л.И. и Х.Л.К., с който оспорват жалбата. Поддържат, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Претендират разноски.

Третото лице помагач “Н.” ЕАД не взима становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението в обжалваната част е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Следователно и вземанията на "Т.С. " ЕАД към потребителите за заплащане на цената на използваната за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111, б. "в" ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо- чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на вземанията на ищеца са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2014 г., които са обнародвани във вестник "24 часа" и са влезли в сила от 14.03.2014 г. Съгласно чл. 31, ал. 1 от същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т. 1 - на десет равни месечни вноски; т. 2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т. 3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал. 1, т. 2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 / т. е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлиннаенергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача.

Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите за процесния период Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат сумите за съответните отчетни периоди, формирани след изготвяне на изравнителната сметка, в 30 дневен срок от публикуването им на интернет-страницата на продавача. Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на правото, а съгласно   чл. 114, ал. 2 ЗЗД, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.  Съобразно изложеното, изводът на съда за погасяването по давност на вземанията на ищеца за посочения период – 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. е правилен, тъй като заявлението е подадено на 10.05.2017 г., след изтичане на тригодишния давностен срок.

Както беше посочено, с публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По делото не са представени доказателства за публикуването на фактурите в интернет страницата на ищцовото дружесто, поради което акцесорния иск за обезщетение за забава върху непогасената по давност част от главницата се явява неоснователен, както е приел и СРС.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тъй като СРС е достигнал до същите фактически изводи, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 273 ГПК във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК,  в полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени съдебни разноски пред въззивната инстанция. Процесуалният им представител е направил искане за присъждане на разноски в размер на 450 лв. адвокатско възнаграждение за тримата въззиваеми. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, като в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В приложения договор за правна защита и съдействие (л. 36 от въззивното производство) е уговорено възнаграждение в размер на 460 лв., като е посочено, че уговореното възнаграждение е платено изцяло в брой, поради което са налице предпоставките за присъждане на исканите разноски. Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото се явява под предвидените минимални размери в НМРАВ.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 02.01.2019 г., постановено по гр. дело № 56465/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 67състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК “Т.С.” ЕАД с ЕИК ******** да заплати на С.Л.Н. ЕГН **********, И.Л.И. ЕГН ********** и Х.Л.К. ЕГН ********** сумата от 460 лв. – разноски във въззивното производство.

Решението на СРС в частта, с която са уважени предявените искове, като необжалвано от ответниците е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач “Н.” ЕАД на страна на ищеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                        2.