Р Е Ш
Е Н И
Е
№567/26.9.2019г.
гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият административен
съд, в открито съдебно заседание на трети септември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Административен съдия: МАРИАНА ШОТЕВА
и секретар
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм.д.№
807/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид:
Производството е с правно
основание чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Eвропейските
структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Община Пазарджик, представлявана от Тодор Попов - Кмет против Решение
за налагане на финансови корекции с изх.№ 1-006-0002-2-448/11.07.2019г., в
частта с която е наложена финансова корекция – 5 % издадено от Главен Директор на ГД ОПОС и Ръководител на
управляващ орган на ОПОС.
С обжалваното решение ръководителят на Управляващия орган е определил на
бенефициента община Пазарджик, представлявана от Тодор Попов, в качеството му
на кмет, на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ и т. 10 от Приложение № 1
към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с
постановление № 57 на МС от 28.03.2017 г. финансова корекция в размер на 5% от
стойността от засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими
за финансиране по ОПОС 2014-2020 разходи, представляващи средства от ЕСИФ по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ от сключен от община Пазарджик договор за
обществена поръчка № 99-ЗОП-20/20.05.2019 г. с изпълнител „Строймонтаж“ ЕООД,
на стойност 10 777 403,74 лв. без ДДС.
Преди да постанови обжалваното решение ръководителят на УО на ОПОС и главен директор на ГД ОПОС е изпратил на
община Пазарджик уведомително писмо с изх. № 2-002-0004-2-406/27.06.2019 г., като
е уведомил жалбоподателя, че във връзка с осъществяване на последващ контрол за
законосъобразност на проведен избор на изпълнител чрез открита процедура по
реда на ЗОП с предмет: „Изграждане на инсталация за предварително третиране на
смесени битови отпадъци от общините Пазарджик, Пещера, Батак, Брацигово,
Септември, Белово и Лесичово и на инсталация за компостиране на разделно
събрани зелени и/или биоразградими отпадъци от общините Батак, Брацигово,
Лесичово, Пазарджик и Пещера“ при изпълнение на проект: 4Комбинирана процедура
за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталации за
предварително третиране на битови отпадъци за общини: Батак, Белово, Брацигово,
Лесичово, Пещера, Пазарджик и Септември“ по ОП „Околна среда 20174-2020 г.“ по
обособени позиции: обособена позиция № 1 – „Строително-монтажни дейности.
Доставка, монтаж и пуск на оборудване, съоръжения и механизация за инсталация
за компостиране и за инсталация за предварително третиране на битови отпадъци“;
обособена позиция № 2 – „Доставка на камиони“; обособена позиция № 3 –
„Доставка на съдове за биоотпадъци“ и сключени договори по трите позиции, както
следва: договор № 99-ЗОП-20/20.05.2019 г. с изпълнител „Строймонтаж“ ЕООД на
стойност 10 777 403,74 лв. без ДДС по ОП № 1, договор №
99-ЗОп-21/20.05.2019 г. с изпълнител „Строймонтаж“ ЕООД на стойност
1 300 000 лв. без ДДС по ОП № 2 и договор № 99-ЗОП-22/30.05.2019 г. с
изпълнител „Идеа сервиз“ ЕООД на стойност 25 600 лв, сключен по ОП № 3, са
установени две нарушения, които имат финансов ефект. Нарушенията са следните:
Първо - въвеждане на
незаконосъобразен критерии за подбор в рамките на обособена позиция № 1 от
обществената поръчка. Ответникът е приел, че поставеното в раздел IV „Изисквания
към участниците. Лично състояние. Критерии за подбор“, т. 2.1.4.4 – технически
възможност и квалификация на участниците, възложителят е поставил минимално
изискване „участникът по обособена позиция № 1 да прилага система за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, сертифицирана съгласно
стандарт OHSAS18001:2007 /или
еквивалентен/ в обхват, приложим към предмета на поръчката по обособена
позиция“ е незаконосъобразно. Ответникът изрично е посочил, че по смисъла на
разпоредбите на чл. 59, ал. 3 от ЗОП законодателят е въвел императивна забрана
за възложителите, според която същите нямат право да изискват от кандидатите
или участниците други документи за доказване на съответствие с поставените
критерии за подбор, освен посочените в закона. Тълкувайки разпоредбите на ЗОП
ответникът е достигнал до извода, че в конкретния случай въведения критерии за
подбор се отнася до изискванията за доказване на технически способности, поради
което същият следва да е съобразен с чл. 63, ал. 1 от ЗОП във вр. чл. 64 от
ЗОП, които разпоредби определят лимитивно допустимите критерии за подбор и допустимите за
доказването им документи. Според ответника тези разпоредби отграничават обхвата
на възможностите на възложителите за поставяне на критерии за подбор свързан с
прилагане на определен сертификат или система за качество на изпълнение до две
области – управление на качеството и околна среда. Извън посочените области на
сертификация съгласно чл. 59, ал. 3 от ЗОП възложителите нямали право да
изискват наличието на други сертификати или системи. Ответникът е достигнал до
извода, че поставеното минимално изискване за наличие на сертификация в
областта на здравословни и безопасни суловия на труд се явява непропорционално
и ограничително изискване към участниците, в нарушение на чл. 59, ал. 3 от ЗОП
във вр. чл. 63, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗОП. С оглед на което УО е приел, че
горепосоченото нарушение на закона обосновава налагането на финансова корекция
на основание т. 10 от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване
на нередности, представляваща основание за извършване на финансови корекции в
размер на 5% от стойността на разходите, признати от УО на ОПОС за допустими за
финансиране, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 2, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ, от договор № 99-ЗОП-20/20.05.2019 г., сключен с изпълнител
„Строймонтаж“ ЕООД на стойност 10 777 403,74 лв. без ДДС по обособена
позиция № 1, доколкото установеното нарушение засяга само обособен апозиция № 1
от процесната обществена поръчка.
Второ нарушение - отново по отношение на сключен договор №
99-ЗОП-20/20.05.2019 г., сключен с изпълнител „Строймонтаж“ ЕООД на стойност
10 777 403,74 лв. без ДДС по обособена позиция № 1.
Във връзка с така полученото уведомително писмо с изх. №
2-002-0004-2-403/27.06.2019 г. жалбоподателят община Пазарджик е подала
възражение с изх. № 35-00-60-001/02.07.2019 г. като относно нарушение № 1
изрично е възразила, че не е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 3 във вр. чл.
63, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗОП, като е счела ,че поставения критерии за
подбор по обособена позиция № 1 за прилагане на система за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труда, сертифицирана съгласно стандарт OHSAS18001:2007 или
еквивалент в обхват, приложим към предмета на поръчката не е непропорционално и
ограничително изискване към участниците. Жалбоподателят изрично във
възражението си е посочил практика на КЗК и ВАС в тази посока. Също така
изрично е отбелязал, че не е нарушен основния принцип на чл. 2, ал. 2 от ЗОП,
тъй кат ов срок са постъпили две оферти. При възлагането на обществената
поръчка възложителят не е ограничил конкуренцията чрез включване на условия или
изисквания, които дават необосновано
предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в
обществените поръчки, и които не са съобразени с предмета, стойността,
сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Посочено е, че
предметът на поръчката е специфичен и
сложен като включва строителство, услуги и доставки за изграждането на
инсталации, които са със специално предназначение, като обектът е голям и
гаранцията за изпълнението му е спазването на здравословните и безопасни
условия по време на изпълнението му. Поставеното изискване е резултат от
предоставената възможност на възложителя да поставя изисквания към кандидатите
или участниците за техните умения и опит да предоставят услугата или да
извършват монтажа, или строителните работи, а посочения стандарт е стандрарт,
който определя изискванията за система за управление на здравето и
безопасността при работа, за да се даде възможност на всяка организация да
управлява рисковете за здравето и безопасността при работа, и да подобрява
постиженията с и в тази област, като основен акцент на стандарта е
непрекъснатото идентифициране на опасностите, оценка и управление на рисковете
с цел намаляване на възможността за инциденти, свързани със здравето и
безопасността при работа.
Във възражението си жалбоподателят е представил и допълнителни
доказателства относно второто нарушение, които впоследствие УО е взел предвид.
Жалбоподателят е възразил и относно определяне размера на финансовата
корекция.
С обжалваното решение с изх. № 1-006-0002-2-448/11.07.2019 г. ръководителят
на УО е приел направените възражения по отношение на второто нарушение и не е
наложил финансова корекция във връзка с твърдяно нарушение – сключване на
договор с изпълнител, който не е представил всички необходими документи за
подписването му, като е приел, че такива документи са налице. Наложена е
финансова корекция относно въвеждане на незаконосъобразен критерии за подбор в
рамките на обособена позиция № 1 от обществената поръчка. А именно –
минималното изискване по обособена позиция № 1 за наличие на система за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, сертифицирана съгласно
стандарт OHSAS18001:2007 или
еквидвалентен в обхват, приложим към предмета на поръчката по обособена
позиция. В решенето си ответникът е изложил мотивите от уведомителното писмо,
като е коментирал и цитираната от жалбоподателя практика на КЗК и ВАС. В
решението си ответникът е приел, че съдебната практика не е относима към
настоящия спор, и че е налице правно основание за налагане на финансова
корекция, тъй като поставеното минимално изискване е в нарушение на чл. 59, ал.
3 от ЗОП във връзка чл. 63, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗОП, което пък нарушение
на закона обосновава налагането на финансова корекция на основание т. 10 от
приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции в размер на 5% от
стойността на разходите признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране,
представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗУСЕСИФ по
договор № 99-ЗОп-20/20.05.2019 г.,
сключен с изпълнител „Строймонтаж“ ЕООД.
Недоволни от така постановеното решение община Пазарджик в срок подава
жалба с вх. № 807/19.07.2019 г. в Административен съд Пазарджик.
В жалбата си относно частта на решението, с която е наложена корекция
подробно мотивира защо смята, че поставеното условие за наличие на стандарт OHSAS18001:2007 или
еквивалентен в обхват, приложим към предмета на поръчката по обособена позиция
№ 1, не е непропорционален, както и не е дискриминационен. Счита, че решението
на УО противоречи на материалноправни разпоредби и на целта на закона. Посочва,
че при провеждане на процедурата по възлагане на обществената поръчка не са
подавани жалби от лица с твърдения за ограничителни условия във връзка с
поставения критерии за подбор. Жалбоподателят твърди, че процесното решение е
незаконосъобразно и поради факта, че при определяне размера на финансовата
корекция договарящият орган не се е съобразил с императивните изисквания на чл.
3, ал. 1 и ал. 2 от наредбата за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, като размерът на
финансовите корекции трябва да отговаря на размера на финансовата загуба на
публични средства, в т.ч. на фондовете на ЕС.
Жалбата е допустима и подлежи на разглеждане.
Същата е подадена от адресат на акта, неблагоприятно засегнат от него, в
преклузивния 14-дневен срок. Решението е издадено на 11.07.2019 г., а жалбата
до съда е подадена на 19.07.2019 г. (л. 5 от делото). Оспореното решение има
характер на индивидуален административен акт – волеизявление на овластен
административен орган, пораждащо конкретни неблагоприятни последици за
адресата.
Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ актът за установяване по
основание и размер на финансовата корекция се издава от ръководителя на
Управляващия орган (УО). Съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ ръководител на УО е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на
управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него
лице. Министърът на околната среда и водите е ръководител на министерството – чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията и чл. 3, ал. 1 от
Устройствения правилник на МРРБ. Представените Заповед № РД-ОП-13/07.02.2019 г.
и Заповед № РД-ОП-76/07.08.2018 г. на Министъра на околната следа и водите за
определяне на ИД Главен директор и зам.-главен директор на ГД „Оперативна
програма „Околна среда“ в МОСВ за ръководител на УО на оперативна програма
„Околна среда 2014-2020 г.“, като е възложено да изпълнява функциите на ръководител
на УО във вид и обем, определен в нормативната уредба с изкл. на функциите,
изрично посочени в заповедите, които се изпълняват от Министъра на околната
следа и водите. Съдът приема, че оспореният акт е издаден от материално
компетентен орган.
Оспореното решение е издадено в
изискуемата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В акта са
посочени фактически и правни основания съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Като фактическо основание за издаване на
акта се сочи установената нередност, състояща се в допуснато нарушение на ЗОП.
Съдът намира, че от посочените в акта фактически основания могат да се
установят юридическите факти, от които органът черпи конкретно упражненото от
него правомощие във връзка с наличието на нередност.
Като правни
основания за издаване на акта административният орган сочи разпоредбите на чл. 73, ал. 1 и ал. 3, вр. с
чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ, както и
разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ.
Съдът намира, че в производството
по издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, преди
издаване на решението за определяне на финансовата корекция, ръководителят на
Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в
разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени
възражения по основателността и размера на корекцията. С уведомително писмо с
изх. № 2-002-0004-2-406/27.06.2019 г. е дадена възможност на жалбоподателя да
представи възражение и доказателства. Такива са депозирани в срок, а
впоследствие – обсъдени от административния орган (АО) в оспорения акт. АО е
установил с допустими доказателствени средства относимите за случая факти и
обстоятелства. При тези данни съдът приема, че в производството по издаване на
оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Основните възражения на
жалбоподателя се отнасят до правилното приложение на закона, респ. материалната
законосъобразност на оспорения акт.
Основанията за определяне на
финансова корекция са установени в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ.
В случая органът е приел, че при
провеждането на обществената поръчка са допуснати нарушения на ЗОП. Нарушенията
на ЗОП биха съставлявали нарушение, извършено от получател на безвъзмездната
помощ с последица нанасяне на вреда или възможност от нанасяне на вреда на
Европейските структурни и инвестиционни фондове и в този смисъл – нередност по
чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОП, при
възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават
конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават
необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански
субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността,
сложността, количеството или обема на обществената поръчка.
В конкретния случай от
възложителя – жалбоподател в настоящото производство, е поставено едно условие
за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка, което УО е приел
за ограничително по своя характер.
Нарушението, което УО приема като нередност е въведеното от възложителя
изискване за представяне от участниците на сертификат за внедрена „Система за
управление на здравословните и безопасни условия на труд“ по стандарт OHSAS 18001:2007 или еквивалентен в обхват, приложим към предмета на поръчката по
обособена позиция № 1. В тази връзка в мотивите на оспорения административен акт се посочва, че
чл. 63, ал. 1 от ЗОП изброява изчерпателно критериите, въз основа на които
възложителят да установи, че кандидатите и участниците разполагат с
необходимите човешки ресурси, както и с опит за изпълнение на поръчката при
спазване на подходящ стандарт за качество. В случая изискваният сертификат
според УО не е измежду посочените в чл. 64, ал. 1 от ЗОП.
Настоящият съдебен състав счита, че изводите на административния орган
почиват на необосновано стеснитело тълкуване на цитираните правни норми.
Между страните не е налице спор по фактите, а дали с реализирането им е
нарушена разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, по силата на която при възлагане
на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията
чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство
или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените
поръчки, и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността,
количеството или обема на обществената поръчка.
Съгласно чл.
63, ал. 1, т. 10 от ЗОП за доказване капацитета си за изпълнение на поръчката,
възложителят може да изисква от кандидата или участника да прилага системи за управление на качеството, включително такива за
достъп на хора с увреждания. Законодателят е определил в чл. 64, ал. 3 от ЗОП,
че когато възложителят изисква представяне на сертификати, които удостоверяват
съответствието на кандидата или участника със стандарти за управление на
качеството, включително такива за достъп на хора с увреждания, възложителят
посочва системите за управление на качеството чрез съответната серия европейски
стандарти.
Съдът намира, че в случая този принцип не е нарушен. Тезата, на ответника,
че системата за управление на здравословните и безопасни условия на труд няма
отношение към качеството на възлаганото строителство е необоснована.
Извършването на строително-монтажни работи, особено в конкретния случай е
дейност с повишен рисков характер и съблюдаването на строги правила за
безопасност е от изключително значение. Безспорно става въпрос за едно
специфично строителство, тъй като обособена позиция № 1 е смесена по смисъл на
чл. 11 от ЗОП така, както е разписано и в указанията за участие. Основните
дейности в обхвата на предмета на позиция № 1 са: строително-монтажни дейности,
вкл. на изграждане на инфраструктура – път, външни водоснабдителни и/или
канализационни мрежи, за електроснабдителни и/или електрозахранващи мрежи и
други строително-монтажни дейности на основна инфраструктура; доставка, монтаж
и пуск на оборудване, съоръжения и
механизация за инсталация за компостиране и за инсталация за предварително
третиране на битови отпадъци; въвеждане в експлоатация на строежа по смисъла на
ЗУТ; обучение на персонала за работа с инсталациите, в т.ч. при спазване на
безопасни и здравословни условия на труд, както и за отстраняване на
недостатъци или дефекти на съоръженията и строителните обекти. Въвеждането на
системи за управление на качеството не означава, че липсват въведени законови и
подзаконови правила в тази посока, а гарантира в по-голяма степен спазването на
нормативно установените задължения. Следва да се отбележи, че процедурите за
възлагане на обществени поръчки, уредени в ЗОП, са способ за задоволяване на
потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставка на
стоки, при ефективно разходване на публичните средства, средствата предоставени
от европейските фондове и програми, и тези на дружествата и предприятията,
които са възложители по смисъла на ЗОП. При възлагане на обществена поръчка
възложителят има право да извърши проверка на годността и потенциала на
участниците да изпълнят поръчката, използвайки за целта подходящи критерии за
подбор. При определяне на изискванията възложителите са длъжни да се съобразят
със заложените в ЗОП разпоредби, чиято цел е да се гарантира свободната
конкуренция, както и равнопоставеността и недопускането на дискриминация. В
конкретния случай жалбоподателят не е допуснал нарушение на разпоредбите на
ЗОП. Съобразно регламентацията на чл. 63, ал. 1, т. 10 от ЗОП възложителят може
да изисква от кандидата или участника да прилага системи за управление на
качеството, вкл. такива за достъп на хора с увреждания. Тази норма опровергава
тезата на ответника, че в ЗОП нее предвидена възможност възложителят да постави
изисквания за представяне на сертификат за внедрена система за управление на
здравословните и безопасни условия на труд по стандарт OHSAS 18001:2007 или еквивалентен. В тази насока сертификатът е съпоставим с
международните стандарти от сериите ISO9001 и ISO14001, но възложителят е допуснал и представяне на
еквивалентни документи. OHSAS 18001:2007 е международен стандарт за система за управление на здравето и
безопасността при работа, разработен за да даде възможност на организациите да
контролират и подобряват безопасните и здравословни условия на труд. Стандартът
изисква организацията да определи опасностите за здравето и живота на хората
при работа, да оцени рисковете от тези опасности и да предприеме мерки за
ограничаване и контрол на риска. Една от целите на този стандарт е да се
осигури съблюдаване на законовите и нормативни изисквания за здраве и
безопасност, отнасящи се до дейността на организацията. Този стандарт е
приложим за всяка организация във всеки индустриален или икономически сектор,
независимо от предмета на дейността или големината на организацията.
Неоснователно е възражението на ответника, че посочването на обстоятелството,
че този стандарт или еквивалентен на него трябва да е в обхват, приложим към
предмета на поръчката по обособена позиция № 1 е дискриминационен. Напротив –
става въпрос за стандарт, който се прилага във всяка една икономическа организация.
Характеристиките на стандарта сочат, че системата за управление на здравословни
и безопасни условия на труд по своя характер съставлява система за управление
на качеството и чрез внедряването й се предполага ефективно и по-качествено
изпълнение на предмета на поръчката. Предвид обстоятелството, че в предмета на
поръчката е включено и изпълнение на строителство изискването за наличието на
сертификат OHSAS 18001:2007 или еквивалент попада в обхвата на чл. 63, ал. 1,
т. 10 от ЗОП и въвеждането му като критерии за подбор не съставлява нарушение
на чл. 59, ал. 2 от ЗОП. От значение е и обстоятелството, че става въпрос за
строително-монтажни дейности, включващи в себе си както строителство на основна
инфраструктура, така и на довеждаща инфраструктура, както и монтиране на
специфични инсталации за компостиране и инсталации за предварително третиране
на битови отпадъци, и пускането им в експлоатация.
За доказване изпълнението на така поставен критерий от възложителя за
наличие на въведена система за управление на качеството е необходимо
представянето на съответен сертификат, при което законът задължава възложителя
да посочи изрично съответната серия европейски стандарти. В процесния случай
това е сторено с посочването на стандарт OHSAS 1801:2007 или еквивалентен.
В обобщение на изложеното до тук
съдът прави извод, че в конкретния случай не е установено наличие на нарушение
на европейското или национално право, което да води или да би могло да доведе
до необосновано разходване на бюджетен ресурс. Липсва първата предпоставка за
определяне на действията на бенефициера като нередност, а от там и за налагане
на финансова корекция. При липса на нарушение е безпредметно обсъждането на
въпроса дали евентуално такова би имало финансово отражение, както и на въпроса
за конкретния размер на финансовата корекция, който в решението не е посочен,
единствено е посочен процент.
Предвид гореизложеното оспореното решение на УО
на ОПОС се явява незаконосъобразен административен акт и следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Управляващия орган на Оперативна програма
„Околна среда“ в МОСВ дължи на жалбоподателя направените разноски в съдебното
производство, възлизащи на 1 700 лв. за адвокатски хонорар, за чийто договорен
размер и извършено плащане са налице доказателства по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Община
Пазарджик, представлявана от Тодор Попов – Кмет,
Решение за налагане на финансови корекции с изх.№
1-006-0002-2-448/11.07.2019г., издадено от
Главен Директор на ГД ОПОС и Ръководител на управляващ орган на ОПОС,
в частта с която е наложена финансова корекция – 5 % от стойността от засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за
допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 разходи, представляващи средства от
ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ от сключен от община Пазарджик
договор за обществена поръчка № 99-ЗОП-20/20.05.2019 г. с изпълнител
„Строймонтаж“ ЕООД, на стойност 10 777 403,74 лв. без ДДС ,.
ОСЪЖДА Министерство на
околната среда и водите да заплати на Община Пазарджик сумата от
1700,00 лева (хиляда и седемстотин лева) разноски по делото.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ:/П/
РЕШЕНИЕ
№1110/28.01.2021 Г. ПО АД №13724/2019 Г. НА ВАС
ОТМЕНЯ Решение № 567 от 26.09.2019 г. по адм. д. № 807/2019
г. на Административен съд – Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на община Пазарджик срещу Решение изх. № 1-006-0002-2-448/11.07.2019
г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда”
и главен директор на Главна дирекция „ОПОС” при Министерството на околната
среда и водите за определяне на финансова корекция на община Пазарджик в размер
от 5 % от стойността на допустимите за финансиране по ОПОС разходи по договор №
99-ЗОп-20/20.05.2019 г., сключен с изпълнител „Строймонтаж“ ЕООД.
ОСЪЖДА община Пазарджик да заплати в полза на Министерството на околната среда
и водите разноски в размер на 1 850 (хиляда осемстотин и петдесет) лева за
двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.