РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. гр. Лом, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. В.а
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20241620100442 по описа за 2024 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от Й. А. Г.,
ЕГН ********** от гр.******, ул.****** ** срещу ********, ул.***** **,
ЕИК ********, с която е предявен установителен иск за собственост на
недвижим имот.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик по силата на
давностно владение, започнало през 19**г., на дворно място с площ от 1145
кв.м. находящо се в гр. ****, с административен адрес: ул. ******* № **.
Ищецът сочи, че в имота са построени двуетажна къща със застроена площ
110 кв.м. и гараж от 42 кв.м. Твърди, че за част от имота притежава
констативен нотариален акт за собственост по давностно владение № **, т. *,
д. № ***/19** год. на РС Лом. След влизане в сила на кадастралната карта и
кадастралните регистри имотът представлява ПИ с идентификатор ******* по
КККР на ********, одобрени със Заповед № *****/**.**.20** год. на ИД на
АГКК. В исковата молба се сочи, че имотът е част от града с други жилищни
имоти около него, намира се на ул. ********, за него се заплащат местни
данъци и такси от 19**г. досега. Въпреки това ищецът сочи, че имотът не е
включен в регулационния план на гр. *****. Твърди, че не е заявяван за
възстановяване като земеделски, но е бил включен в регистъра на земите по
чл. 19 ЗСПЗЗ, а впоследствие с Акт № *****/**.0*.20**г. е бил актуван като
частна общинска собственост на ответника. Ищецът счита, че имотът не е
земеделски по см. чл. 2 ЗСПЗЗ, тъй като е част от населеното място, поради
което е изключен от приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ. Към момента на
обобществяване на земеделските земи е бил частна собственост и никога не е
бил включван под каквато е да е форма в ТКЗС, не е бил отнеман или
1
одържавяван в нито една от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ и следователно не е
подлежал на възстановяване. Предвид това според ищеца процесният имот е
бил актуван от ответника като негова частна собственост без правно
основание. Твърди се, че имотът е владян от ищеца непрекъснато, явно и
необезпокоявано повече от 10 години и преди, и след снабдяването му с
констативен нотариален акт за собственост.
Ищецът се е позовал на съдебна практика.
Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ПИ с
идентификатор ******* по КККР на ********, одобрени със Заповед №
*****/**.**.20**г. на ИД на АГКК, с площ от 1145 кв.м. и административен
адрес: гр. ****, ул. ******* № **.
Претендират се разноските по водене на делото.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. В
същия се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорват се
изцяло фактическите твърдения в исковата молба. Твърди се недоказаност на
претенцията поради неустановяване на идентичност между придобития от
ищеца имот и процесния. Твърди, че в Приложение № 8, позиция *** от
протоколното решение на комисията по чл. 19 ЗСПЗЗ процесният имот, със
стар № ****** е с площ от 1,144 дка, временно неизползвана нива, отредена за
възстановяване в стари реални граници. Твърди се, че ищецът не доказва да е
наследник на бивш собственик на ПИ с идентификатор ******* по КККР на
гр.*****, респ. на имот № ******, както и не доказва да е бил собственик или
да е придобил от такива, които да са владели процесния имот на правно
основание. Оспорва като неоснователно и твърдението, че процесният имот не
е бил земеделски по смисъла на ЗСПЗЗ. Счита за недоказана и идентичност
между имота, описан от представения от ищеца нотариален акт за
собственост, в доказателствата за платени местни данъци и такси, и
процесния имот - предвид различните административни адреси и площ. Сочи
се, че за процесния имот няма одобрен ПУП, а сградите не отговарят на
изискванията нито на ЗТСУ(отм.), нито на ЗУТ, като са развити подробни
съображения в тази насока. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
Претендират се и разноските за водене на делото, за което е представен
списък по чл. 80 ГПК.
В откритото съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа така предявения иск и моли съда да го уважи.
Съображения за това са развити в представена писмена защита.
Ответникът ******** в ОСЗ се представлява от редовно упълномощения
адв.Л.А. от *АК, която поддържа ОИМ, иска да бъде постановено решение, с
което да бъде отхвърлена претенцията, като съображения за това са развити в
представен писмена защита.
В хода на съдебното дирене в качеството на свидетели са разпитани Р. И.
П., Д. М. Г., Е. Г. И.. Изготвена и защитена е съдебно-техническа експертиза,
2
приобщени са писмени документи като писмени доказателства по делото.
Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 16.02.19**г. ищецът се е снабдил с Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по договор и давностно владение № **, том I, дело № ***/**г.
на П. Т. - нотариус при РС Лом (приложен по делото) за недвижим имот,
представляващ дворно място от 500 кв.м. с къща с основа 104 кв.м., който
имот се намира в района на гр.*****, местност *******, края на ул.******,
при съседи: К. К. С., Л. Г. Т. и В. Д..
Съгласно действащите кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед № ******/**.*.20**г. на ИД на АГКК, ПИ с
идентификатор ******* се намира в гр.******, м.******* и е с площ от 1145
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, НТП
неизползвана нива (угар, орница), категория: 5, номер по предходен план:
*******, при съседи: ********, *********, ********, *********, *******,
********. Същото се установи от приложената по делото скица на имота.
Със заповед № ***/**.**.20**г. на директора на ОД „Земеделие“- *******
било одобрено протоколно решение № * от **.**.20**г. на комисия, назначена
със заповед № *****/**.**.20**г. на директора па ОДЗ ***** по чл.19, ал.2
ЗСПЗЗ по раздел I - Определените имоти по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ по землищата
на с.*****, с.*******, с.******* с.*******, с. *******, с.********, кв.*****
на гр.*****, гр.*****и с.******, общ. *****, които следва да се предоставят на
******** за актуване, и по раздел II - Определените имоти, по отношение на
които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по
чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, ведно с приложенията по протоколното решение. Видно от
приложеното по делото протоколно решение № * от **.**.20**г. и
приложение 8 към раздел 1, т.1 към същото, назначената комисия е
определила имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ по землища (посочените по-горе),
вкл.придобитите преди влизането в сила на ЗИДЗСПЗЗ, като в цитираното
приложение под номер *** е записан имот № ****** с площ 1,144 дка, НТП
временно неизползвана нива, начин на възстановяване - стари реални граници.
Т.к. ПИ ******* е бил включен в списъка на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, бил
изготвен и акт за частна общинска собственост. Същото се потвърждава
впрочем и от писмо от ОДЗ *****, ОСЗ гр.****** с изх. № *****/**.**.20**г.
Така по делото се установи, че ПИ с идентификатор ******* е актуван като
частна общинска собственост с акт № ** том ** рег. ****/**.**.20**г. на СВ
****. Горните обстоятелства се потвърждават, както от приложените към
отговора на исковата молба документи, така и от издаденото от ответника
удостоверение от 20.02.2024г., приложено по делото, видно от което ********
е удостоверила, че поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната
карта на гр. ***** с площ 1145 кв.м., находящ се в местността „*******“, в
землището на гр. *****. е актуван с акт за общинска собственост №
*****/**.0*.20**г. По последното обстоятелство няма и спор между страните.
От приложената по делото пълна история на имот № ******, намиращ се
3
в землището на гр.*****, ЕКАТТЕ *****, е видно, че имот № ****** е бил
получен от разделяне на имота № ****** с площ 6,964 дка, който пък е
получен от разделяне на имот № ******* с площ 8,876 дка. Последният е
получен от разделяне на имот № ****** с площ 12,217 дка, който е получен от
разделяне на имот ****** с площ 13,630 дка.
Видно от приобщеното към доказателствената маса писмо от ОДЗ *****,
ОСЗ гр.****** службата не може да даде информация относно това дали
имотът е отчуждаван, тъй като отчуждаването на имот не е в нейната
компетентност. Видно от същото за имот № ****** за землището на гр.*****
няма образувана реституционна преписка към 09.01.2025г.
По делото е приобщена и справка от СГКК ******* с изх. № 17-12-
23.01.2025г. Видно от същата в предадената от ОСЗ гр.****** на СГКК
*******, КВС на землището на гр.*****, като собственици на съседните
поземлени имоти на ПИ ******* са записани: за имот № ****** - К. П. И., Б.
П. Й. и В. И. О. с Договор за делба № ** от **.0*.20**г.; за имот № ******* -
К. П. И., Б. П. Й. и В. И. О. с Договор за делба № ** от **.0*.20**г.; за имот №
******** - община гр.***** с Решение № ** от **.0*.19**г. на ОСЗ гр.******;
за имот № ***** - Л. Д. П. и М. Д. М. с нотариален акт № *** от **.0*.20**г.;
за имот № ******** - община гр.***** с Решение № ** от **.0*.19**г. на ОСЗ
гр.******.
В имот с идентификатор ******* са построени гараж и еднофамилна
жилищна сграда. За същите е издадено удостоверение от ответната *****,
заверен препис от което е приложен по делото. В същото е посочено, че
двуетажна сграда от 110кв.м, построена 19**г., и гараж от 42кв.м, построен
19**г. в ПИ *******, м.*******, гр. ***** , собственост на Й. А. Г., са
търпими строежи при условията на § 127, ал.1 от ЗИД на ЗУТ, във връзка с §
16, ал.1 от ЗУТ.
Видно от показанията на св. Е. И., същата е съсед на ищеца, с когото
живеят на една улица. Дворът на Й. е „може би декар“. Свидетелката е
посочила, че ищецът е „закупил мястото от момче на име А., А., А.,“. И.а е
уточнила, че мястото се води квартал *****, местност *******, а улицата им
представлява черен път, който не е асфалтиран, а е насипан с камъни. Въз
основа на показанията й се установи, че в този район са къщи с дворни места,
в които си живеят хора, но „всички са към Съвета, защото някога не са
оправили земята“. Потвърдила е, че в имота има гараж, двуетажна къща и
други постройки за гледане на домашни животни, както и овощна градина,
което се доказва и от писмените доказателства по делото. Св. И.а е посочила,
че не знае дали някога имотът е бил земеделска земя и дали е бил включван в
ТКЗС, но не е бил обработван.
От показанията на св. Д. Г. се установи също, че ищецът живее на ул.
********. Същата е посочила, че с Й. са от една махала - от квартал *****,
като тя самата живее на ул. „*****“ № **. Имотът на ищеца бил закупен, но
самата тя не знае от кого. От показанията й се потвърждава и изложеното от
св. И.а, а именно, че около мястото, на което ищецът живее, са къщи с
дворове, а не ниви, като улицата, на която живее, е черен неасфалтиран път. И
4
св. Г. е посочила, че в имота си ищецът има градина, овошки, лози и построена
къща и гараж.
Същото е посочено и от св. Р. П., която е уточнила, че с ищеца са съседи.
Потвърдила е, че същият живее на ул.*******. От показанията й се установи
също, че съседните имоти около този на ищеца са къщи, а пътя на ул.
„*******“ е черен, чакълест.
И тримата свидетели са заявили категорично, че ищецът живее в имота от
19**-19**г. насам, живял е там, като никой до момента не го е гонил и не е
оспорвал собствеността му.
Съдът намира, че показанията на разпитаните по делото свидетели са
логични, последователни, кореспондиращи с останалите приети по делото
доказателства, поради което ги кредитира изцяло като дадени обективно и
безпристрастно от незаинтересовани от изхода на делото лица.
В хода на производството е назначена и изготвена съдебно-техническа
експертиза, защитена от вещото лице В. К. в открито съдебно заседание.
Видно от същата вещото лице е достигнало до извода, че ПИ ******* е
идентичен по: Данъчна справка по ЗМДТ ********, графика на имота,
местоположение, съседи, сгради и площ с недвижимия имот с площ 1145 кв.
м., находящ се на ул. ******* № **. В заключението е посочено, че имотът,
описан в НА № **, том *, дело ***/19**г., находящ се в гр. ****, местността
„*******“, края на ул. „******“ /„*****“/, е част от ПИ ******* по КККР -
дворно място с площ 1145 кв. м., находящо се в гр. ****, обл. Монтана на ул.
******* № **.
Вещото лице е посочило, че на имот с идентификатор ******* по КККР
на гр. ***** предназначението е земеделска територия. На имот № ****** по
КВС на землище гр. ****, предназначението е за нуждите на селското
стопанство.
Имотът описан в НА № **, том *, дело № ***/19**г. е с площ 500 кв. м с
къща 104 кв. м., находящ се в гр. ****, местността „*******“, с
предназначение двор, при съседи: път, К. К. С., Л. Г. Т. и В. Д..
Имот № ****** по КВС на землище гр. **** представлява: временно
неизползувана орна земя с площ 1.144 дка в местността „*******“, пета
категория, вид на територията по предназначение-за нуждите на селското
стопанство, вид собственост - Общинска частна, при съседи: имоти №№
******, *******, ********, ***** и ********.
Имот с идентификатор ******* по КККР на гр. ***** е записан на
собственик: общ.******, с площ от 1145 кв. м., адрес: гр. ****, местност
*******, начин на трайно ползване - неизползваема нива /угар, орница/,
предназначение - земеделска, съседи: ********, ********, *******.507,
*********, *******, ********.
Вещото лице е достигнало до извода, че е налице идентичност на
посочените имоти, като е уточнил, че имотът, описан в НА от 19**г., е част от
ПИ *******.
В заключението е посочено, че след справка в ******** е установено, че
5
за имот № ****** по КВС няма съхранени данни дали е отчуждаван. Акт за
Общинска собственост / АОС/ № *****/**.0*.20** г. е съставен на основание
чл. 2 ал. 1 от ЗОС, чл. 45 г, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и Протоколно решение №
*/**.**.20** г.
В експертизата е посочено, че съседите, описани в НА № **, том *, дело
№ ***/19** г. и тези на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на
гр. *****, са идентични: за имот № ******* - на В. Д., свид. Е. П., за имот №
********- път на ********, за имоти № ***** и № ****** - на М. Д. М. и Л.
Д. П. - правоприемници на имот № ***** по КВС.
В ОСЗ вещото лице е пояснило, че за имот № *** и имот № ***
собственици са К. П., Б. П. и В. О. по данни от КВС (както е посочено и в
справката от АГКК, СГКК *******. Експертът е пояснил, че този имот -
първообразният, е претърпял промени и в последната промяна собственик на
имот № *** по анкета на място е В. Д. (който е отразен впрочем и в НА от
19**г.). Действително няма данни дали документално имотът е придобит от В.
Д. впоследствие, но с оглед свидетелските показания, установените останали
съседи, площ, местоположение и други белези, използвани от вещото лице,
изводът за идентичност на процесния имот с ПИ *******, респ. № ****** не
се променя.
Съдът намира изготвената експертиза за обективна, обоснова и ясна, като
изводите на вещото лице се подкрепят и от другите събрани по делото
доказателствени материали. Предвид това настоящият състав намира
заключението на вещото лице обосновано и обективно, поради което следва
да го кредитира при постановяване на решението.
При този разбор на фактите съдът намира, че е сезиран с положителен
установителен иск за право на собственост с правна квалификация по чл. 79,
ал. 1 ЗС вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Константна е практиката, че правният интерес от предявяването на един
иск се определя от твърденията в исковата молба. След като ищецът твърди,
че е собственик и че това негово право се оспорва от ответника, той има
правен интерес да иска от съда защита на това свое твърдяно право. В
настоящия случай е безспорен правният интерес на ищеца от водене на
установителен иск за собственост, доколкото правото му на собственост върху
процесния недвижим имот се оспорва от ответника. Искът е предявен от и
срещу надлежна страна. Спазени са изискванията на родовата и
функционалната подсъдност, за които съдът следи служебно.Предвид това
така предявеният иск се явява процесуално допустим и съдът следва да се
произнесе по неговата основателност.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона. Това правило е залегнало в
чл. 77 ЗС.
С доклада по делото съдът е указал на страните доказателствената тежест.
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на
собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на
6
предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или
навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от
ищеца придобивно основание, носи тежестта да докаже осъществяването на
основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ.
наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е.
да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения.
Следователно в тежест на ответника ******** е било да докаже, че са били
налице обстоятелства, изключващи възможността ищецът да придобие имота.
Тоест щом ответникът твърди, че ищецът не е собственик на имота по
причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, то негова е
тежестта да докаже, че имотът бил е включен в ТКЗС или е отнет или
одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на
реституция по реда на ЗСПЗЗ (в т. см. Решение № 488 от 19.12.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК). Ищецът не носи доказателствена тежест да
установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ (в т. см. са Решение № 145 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2412/2016 г., II г. о., ГК, Решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр. дело №
1327/2009 г. на ВКС, II ГО).
Константна е практиката на ВКС относно това, че имотите, за които е
запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали
членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях
не е установено кооперативно земеползване, не подлежат на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ. Щом тези земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ,
те не могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд
влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но
са останали незаявени в законните срокове. Целта на реституцията, уредена в
ЗСПЗЗ, е да възстанови правото на собственост, което юридически не е
отнето, но фактически владението върху него е отнето, като обособи обектът,
върху който се възстановява това право, като установи съществуващите
реални граници или ги възстанови /когато е възможно/, а когато старите
граници не са запазени и не могат да бъдат възстановени, да обособи имоти в
същата местност, върху които да се възстанови собствеността. ЗСПЗЗ като
реституционен закон няма за цел да отнема правото на собственост, чието
упражняване е продължило и след колективизацията.
В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за
възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след
възстановяване правото на собственост. Ако лицата, които владеят земи,
неподлежащи на възстановяване, не притежават документ за собственост, те
могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да
се позоват на придобивна давност в хода на един съдебен процес. За тези земи
не е съществувала забраната на чл.86 от ЗС за придобиването им по давност,
включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр.31/1990г., доколкото
върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са
одържавени. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК.
7
В решение № 197 от 10.05.2011г. по гр.д. № 430/2010г. на ВКС, І ГО, е
прието, че не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. В случаите, при които имотът не е бил коопериран по силата на
членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически,
запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не
подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. В същия смисъл са и други решения на
ВКС - решение №798/16.11.2010г. по гр.д.№3303/2008г. на ВКС, І ГО, решение
№380/04.08.2010г. по гр.д.№110/09г. на І ГО и др., решение № 79/10.04.2013г.
по гр.д.612/2012. на ВКС, I ГО.
По делото от свидетелските показания и от изготвената СТЕ се установи
безспорно, че процесният имот е актуван от ответната ***** като частна
общинска собственост, както и че ищецът е упражнявал фактическа власт
върху него повече от 10 години (видно от свидетелските показания с
категоричност след 19**г.-19**г. владението на ищеца не е било прекъсвано),
вкл. към момента на депозиране на исковата молба, като владението му е било
постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да
държи имота като свой собствен така, както е прието в решение № 68 от
02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г., I г. о. на ВКС, решение № 304 от
04.05.1995 г. по гр. д. № 75/1995 г., I г. о на ВКС, решение № 649/19** г. по гр.
д. № 477/1992 г., I г. о. на ВС, в които се излага, че макар и ЗС да не посочва
изрично тези признаци на владението, те се извеждат като логическо
следствие на основните два признака на владението по чл. 68 ЗС.
Горното се установи както от обстоятелството, че и тримата свидетели са
заявили, че ищецът живее от 19**-19**г. в имота, ползва го, обработва овощна
градина и лозе, намиращи се в същия, вкл. е построил сгради, за които
впрочем е издадено удостоверение от ответната *****, че са търпими строежи.
С оглед горното съдът намира, че ищецът е придобил собствеността върху
процесния имот въз основа на 10-годишна придобивна давност.
По повод възражението за манифестиране от ищеца на намерението му да
владее вещта като своя: относно умисъла за своене на процесния имот са
налице задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от
17.12.2012 г. В случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се
приеме, че ищецът, като владелец държи вещта като своя, защото няма
доказателства, че я държат за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012
г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК. По делото няма доказателства
ищецът да е губил владението си. Нещо повече – и тримата свидетели са
посочили с категоричност, че ищецът от 19**г. насетне живее в процесния
имот, като го ползва, не го е напускал за постоянно, не е имало лица, които да
се установят в имота или да оспорват правата му.
Предвид това настоящият състав намира за неоснователни твърденията
на ответника, че ищецът не е манифестирал владението си. Малко след като
през 20**г. е бил издаден акт за частна общинска собственост за процения
имот, ищецът е предявил иск за собственост и е оспорил правата на ответника.
Относно възражението на ответника, че не е налице идентичност на
имота, описан в НА от 19**г. и ПИ *******, респ. имот № ******, следва да се
8
посочи, че още с исковата молба ищецът е уточнил, че се е снабдил с
цитирания нотариален акт за собственост само за част от имота - 500 кв.м.,
като претендира, да е собственик на целия имот с общ площ от 1145 кв.м. въз
основа на 10г. придобивна давност. Идентичност на трите имота - описания в
НА от 19**г., ПИ *******, респ. имот № ******, се установи както въз основа
на свидетелските показания, така и въз основа на приетата по делото
експертиза.
Впрочем както се посочи – дори да не разполага с документ за
собственост, в исковото производство лицето винаги може да се позове на
придобивна давност като основание за придобиване право на собственост,
както е направил в случая ищецът. Сам по себе си нотариалния акт от 19**г. е
доказателство за манифестиране на своене на 500 кв.м. дворно място,
представляващи част от имота още към онзи момент. Установи се въз основа
на събраните доказателствени материали, че процесния имот, в който живее
ищецът, се намира в м.*******, на ул. ******* № ** и това е имот с
идентификатор *******, както е посочило вещото лице, в който имот
всъщност са построени и сградите от страна на ищеца, за които ******** е
издала удостоверение, че са търпими строежи. Предвид горното дори да се
приеме, че описаният в НА от 19**г. имот не е имот № *******, то това не
променя крайните изводи за изтекла в полза на ищеца дълга (10г.) придобивна
давност, въз основа на която същият е придобил собствеността върху имот с
идентификатор *******, т. к. по делото се установи, че имотът, чиято
собственост претендира да притежава ищеца, и актувания от ответника като
частна общинска собственост имот са един и същи.
Относно възражението за сградите, построени в процесния имот, които
ответникът твърди, че са незаконни: следва да се посочи, че макар самата
ответна ***** е издала документ, в който е удостоверила, че същите са
търпими строежи и макар изложените съображения от ответника защо
въпреки това са незаконни, същите не са предмет на делото, предвид което не
следва съдът да се спира и да обсъжда статута им.
Следва само да се допълни, че са налични данни, че двуетажна сграда от
110кв.м. е построена 19**г., а гараж от 42кв.м. е построен 19**г. в ПИ
*******, м.*******, гр. *****, собственост на Й. А. Г., което също
свидетелства, че ищецът оттогава ползва имота - в подкрепа на извода, че в
негова полза към момента на завеждане на делото е изтекла 10-годишна
придобивна давност.
Относно представената справка от ******** за задължения по ЗМДТ –
съдът намира, че от същата действително не става ясно дали задълженията са
за поземления имот на ул.***** ** или за сградите, освен това документът не
отговаря и на изискванията чл. 183 ГПК, поради което съдът не следва да
взема справката предвид при постановяване на решението си. Поради горното
не следва да обсъжда и наведените възражения от ответника, че за земеделски
имоти данъци не се дължат.
Предвид изложено в случая не се доказа да е налице реституционна
преписка за възстановяване на процесния имот като земеделска земя. Не се
9
събраха и доказателства същият да е отчуждаван и съответно да е подлежал
на реституция. Безспорно е, че процесният имот не е бил заявен за
реституиране в предвидените в ЗСПЗЗ /чл. 10, ал. 1/ срокове, няма твърдения и
доказателства за предявен иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. По делото не се
установи и да е налице валидно изпълнена процедура по отчуждаване, което
налага извода, че имотът не е бил включван в блокове на ТКЗС, не е бил
обработван от ТКЗС или организации от подобен тип, няма доказателства да е
бил одържавяван или отчуждаван по надлежния ред. Предвид това той не е
подлежал на възстановяване по реда, предвиден в ЗСПЗЗ. Впрочем не се и
твърди от страните по делото имотът да е заявяван възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ.
Процесният имот се установи, че не е кооперирана земеделска земя,
отнета от собствениците - имотът е бил застроен и обитаван от семейството на
ищеца, поради което е неприложима процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ.
Следва да се добави, че обстоятелството, че имотът е изключен от регулация и
представлява земеделска земя по трайно предназначение не означава
автоматично, че се касае за земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. Установи се, че имотът е
владян от ищеца поне от 19**-19**г. насам. При липса на доказателства за
отчуждаване не може само от факта например, че начинът му на трайно
ползване е неизползвана нива (орница,угар), а трайното предназначение на
територията е земеделска, да се прави извод, че той е подлежал на реституция
по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в законните
срокове - попада във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ (в т. см. Решение № 488 от
19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК). Такова доказване
ответникът не успя да проведе.
Действителното правно положение на процесния имот безспорно го
очертава като имот, който макар и земеделски, никога не е бил включван в
блоковете на ТКЗС, ДЗС, АПК или пък одържавяван по какъвто и да е начин и
като такъв, спрямо него не се прилага нито разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от
ЗВСОНИ, заличаваща изтеклия до влизането в сила на тази разпоредба
давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито
разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР от ЗСПЗЗ, нито пък разпоредбата на чл. 19 от
ЗСПЗЗ. С оглед на това не са били налице пречки и забрани за придобиване по
давност на правото на собственост върху имота от страна на ищеца.
В този смисъл са и решение № 15/15.01.2025г. по в.гр.д. №
20241600500428 по описа за 2024г. и решение № **3/05.12.2024г. по в.гр.д. №
20241600500429 по описа за 2024г. – и двете на ОС Монтана, постановени по
сходни казуси.
По повод цитираната от ответника практика, следва да се посочи, че
решение № 203 от 18,09,.2018г. по гр.д. 1703/2016г. на ВКС, I ГО и решение №
212 от 06.02.2017г. по гр.д. 1493/2016г. на ВКС, I ГО, касаят наличие на
незавършила процедура по възстановяване на земеделска земя и казусите,
разглеждани в тях, са свързани с имоти, които са били включени в ТКЗС и за
които има издадени съответни решения на ПК за възстановяване на
собствеността, но процедурата не е завършила, какъвто не е настоящият
10
случай, видно от установеното в хода на производството.
Предвид гореизложеното искът се явява основателен и като такъв следва
да бъде уважен.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 537, ал.2 ГПК намира приложение само по отношение на актове, които се
издават в охранителното производство. Актовете за държавна и
общинска собственост са официални свидетелстващи документи, които обаче
се издават по специален ред, различен от установения в охранителното
производство, и следователно тези актове не може да бъдат отменяни по реда
на чл. 537, ал.2 ГПК (в т. см. Решение № 97 от 29.03.2011 г. на ВКС по
гражданско дело № 431/2010 г., II г.о., ГК).
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовата
страна има право на направените разноски пред настоящата инстанция, които
се претендират. По делото се установява, че ищецът е направил следните
разноски: 300 лв. депозит за вещо лице, 50 лв. ДТ, 5 лв. за съдебно
удостоверение, 1000 лв. адвокатско възнаграждение или общо 1355лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
********, ул. „******“ № **, ЕИК ********, че Й. А. Г., ЕГН ********** от
гр.******, ул.****** ** е собственик по силата на давностно владение,
продължило повече от 10г., на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор *******, по КККР на гр.*****, оодобрени със заповед
*****/**.**.20**г., адрес, гр. *****, м.*******, ул.***** **, с площ 1145
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, НТП неизползвана
нива (угар, орница), номер по предходен план: ******, съседи: ********,
*********, ********, *********, *******, ********.
ОСЪЖДА ********, ул. „******“ № **, ЕИК ******** ДА
ЗАПЛАТИ на Й. А. Г., ЕГН ********** от гр.******, ул.****** ** сумата от
1355лв./хиляда триста петдесет и пет лв./, представляващи направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
11