№ 10025
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110171071 по описа за 2021 година
Предявени са отрицателни установителни искове от С. В. И. срещу „ЕОС Матрикс“
ЕООД за недължимост на сумата от 475,44 лева, главница, 323,32 лева, остатъчна договорна
лихва, лихва за забава в размер на 20,48 лева, административни разноски в размер на 120
лева, 365 лева, представляваща разноски по делото и 50 лева, държавна такса в
производството по издаване на изпълнителен лист, за които суми е бил издаден
изпълнителен лист от 22.05.2015г. по т.дело № 3174/2015г. по описа на СГС, Търговско
отделение, 19-ти състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1367/2020г.
по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 с район на действие СГС, поради погасяването им по
давност.
Ищецът С. И. твърди, че на 22.05.2015г. срещу него бил издаден изпълнителен лист в
полза на „Кредисимо“ ЕАД на основание влязло в сила съдебно решение по т.дело №
3174/2015г. на СГС, 19-ти състав за сумата 1074,14 лева. На 20.04.2020г. при ЧСИ С.Х. било
образувано изп. дело № 1367/20г. по молба на ответника като взискател. Било начислено
общо задължение от главница, лихви, разноски, такси в изпълнителното производство и
други в размер на 1017,14 лева към 25.09.2020г. Поддържа, че при справка е установил, че
на 15.09.2017г. между „Кредисимо“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД бил сключен договор за
цесия на задължението, за което не бил уведомяван, поради което било недействително
спрямо него. Сочи, че прехвърлянето било извършено в нарушение на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Твърди, че правното действие по образуване на изп. дело било недопустимо, не пораждало
правни последици като заведено от субект, който не бил носител на материалното право.
Поддържа, че от датата на издаване на изпълнителния лист до датата на образуване на
изпълнителното дело бил изминал период от време, през който задължението му било
1
погасено по давност. Намира, че приложима е тригодишната давност, тъй като вземането му
произтичало от задължения с периодични плащания, а именно вноски по договор за кредит.
Твърди, че от банковата му сметка била запорирана сума в размер на 2081,43 лева. Искането
към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че първоначалният кредитор въз
основа на издадения изпълнителен лист бил образувал изп. дело № 2626/2015г. по описа на
ЧСИ С.Х., по което дело регулярно били извършвани изпълнителни действия. Сочи, че с
образуването и предприемането на изпълнителни действия по новото изп.дело №
1367/2020г. по описа на ЧСИ С.Х. давността била прекъсната и била започнала да тече нова
давност, от което следвало, че исковата молба е неоснователна. Твърди, че давността при
изпълнителния процес се прекъсвала многократно, като в случая била налице процесуална
активност на кредитора, с която била поддържана висящността на изпълнителния процес с
регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, поради което същият не
следвало да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност поради
евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения
изпълнителен способ. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
С уточнителна молба от 12.01.2024г. С. И. е посочил, че изпълнителният лист е
издаден за сума в общ размер от 1344,24 лева, от които 475,44 лева- главница; 323,32 лева-
остатъчна договорна лихва; 10,48 лева- лихва за забава; 120 лева- административни
разноски; 365 лева- разноски по делото; 50 лева- такса за издаване на изпълнителен лист.
Поискано е да бъде допуснато изменение на иска като същият се счита предявен за сумата
от 1344,24 лева. Сочи, че не поддържа исковете за разликата между уточнените суми и
заявените в исковата молба.
В проведеното съдебно заседание на 28.03.2024г. процесуалният представител на
ищеца е заявил, че размерът на лихвата за забава е посоченият в изпълнителния лист, а
именно 20,48 лева.
С влязло в сила протоколно прекратително определение от 28.03.2024г. съдът е
прекратил на основание чл. 233 ГПК производството по делото в частта, с която е предявен
от С. В. И. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за разликата над 1354,24
лева до пълния предявен размер от 2081,43 лева.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
По допустимостта на предявените искове съдът намира следното. Правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла
погасителна давност е налице за ищеца единствено в хипотезата, в която вземанията, които
твърди да са погасени по давност, не са вече погасени чрез друг погасителен способ –
плащане /вкл. принудително изпълнение/, прихващане, новация, опрощаване и пр.
Единствено ликвидни и изискуеми вземания, подлежащи на принудително изпълнение,
2
могат да бъдат погасени по давност. В случай, че вземанията са били погасени чрез
принудително изпълнение след изтичане на погасителната давност, длъжникът в
изпълнителното производство няма правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за тяхната недължимост, а от осъдителен иск срещу взискателя за
тяхното връщане като принудително събрани без основание.
В настоящата хипотеза от съдържанието на приобщените изпълнителни дела се
установява, че към датата на образуване на настоящото производство са погасени чрез
плащане част от отричаните в настоящото производство суми. Видно от молба с вх. №
18645/09.07.2020г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД са посочили, че актуалният размер на
задължението към 02.04.2020г. е 475,44 лева главница и 244,14 лева, лихви. В изпратеното
до длъжника съобщение за образувано изпълнително дело от 11.09.2020г. /л. 30 от изп. дело
№ **************** по описа на ЧСИ Халаджова/ е посочено, че задължението по
изпълнителното дело възлиза на 1017,14 лева, от които главница в размер на 475,44 лева със
законна лихва в размер на 23,24 лева за периода от 02.04.2020г.- 25.09.2020г., 244, 14 лева,
неолихвяеми вземания, 100 лева разноски по изпълнителното дело, 174,32 лева, такси по
Тарифата към ЗЧСИ. Ето защо вземанията за присъдени разноски по делото в размер на 365
лева, 50 лева, такса за издаване на изпълнителен лист, както и присъдените
административни разноски в размер на 120 лева, 20,48 лева, лихва за забава и разликата над
244,14 лева до пълния размер от 323,32 лева, а именно за сумата от 79,18 лева се явяват
погасени чрез принудително изпълнение и ищецът няма правен интерес от установяване на
тяхната недължимост като погасена по давност. С оглед на което в тази част исковата молба
следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.
В останалата част сумите не са платени, видно и от изпратеното съобщение за
образуване на изпълнително производство, поради което предявените отрицателни
установителни искове за 475,44 лева, главница и 244,14 лева, остатъчна договорна лихва са
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен
от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца
е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят, а и от приетите преписи от изпълнителни
дела се установява, че срещу С. В. И. е бил издаден изпълнителен лист по т.дело №
3174/2015г. по описа на СГС, Търговско отделение, 19-ти състав въз основа на решение по
арбитражно дело № 39/2015г. по описа на арбитър К.К., както и че въз основа на издадения
изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 20158630402626 по описа на ЧСИ С.Х. и
изп. дело № **************** по описа на ЧСИ С.Х..
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
3
изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително
изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените
отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.
С оглед изложените от ищеца твърдения следва да бъде посочено, че е без значение за
основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното
производство нов кредитор /цесионер/ установяването на надлежно уведомяване на
длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършената цесия, тъй като този факт не
рефлектира върху дължимостта на вземането- то съществува и следва да бъде
уведовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му. В този смисъл и Решение № 209 от 28.11.2018 г. на ВКС по
т. д. № 2530/2017 г., I т. о., ТК.
Относно възраженията за нищожност на процесния договор за кредит съдът намира, че
исковете по чл. 439 ГПК не могат да се основават на факти и обстоятелства, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищеца. В случая
валидността на кредитното правоотношение, което е било основание за постановяване на
арбитражното решение, въз основа на което е бил издаден изпълнителния лист. В
производството по чл. 439 ГПК е преклудирана възможността за въвеждане на възражения
срещу основателността на претенцията. Пътят за искова защита остава открит само при
наличие на специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. Изложените в устните
състезания съображения, че ищецът не е участвал в арбитражното производство биха могли
да бъдат разгледани единствено в производство по чл. 47 ЗМТА.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира
следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.
№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато
вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е
определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая
процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязло в сила арбитражно решение.
Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата
петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
4
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл
Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127
от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на
ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай от приобщения препис от изпълнително дело № 20158630402626
по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 се установява, че същото е образувано по молба от
26.06.2015г., подадена от „Кредисимо“ АД с искане за образуване на изпълнително дело въз
основа на процесния изпълнителен лист. С молбата е възложено на съдебния изпълнител да
определя способите на изпълнение на основание чл. 18 ЗЧСИ. На 29.06.2015г. е изпратено
запорно съобщение до „Алианц Банк България“ АД, „Търговска Банка Виктория“ ЕАД,
„Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД, „Първа Инвестиционна
Банка“ АД, „Ситибанк Европа“ АД-клон България, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Си
Банк“ АД, „Те – Дже Зираат Банкасъ- клон София“, „Токуда банк“ АД, „Уникредит
Булбанк“ АД, „БНП Париба С.А“, „Алфа банк- клон България“, „Централна Кооперативна
банка“ АД, „Търговска банка Д“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД, „ИШ Банк
ГМБХ- клон София“, „Юробанк България“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Общинска банка“ АД,
„Прокредит Банк България“ ЕАД, „ТБ Инвестбанк“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Тексим
банк“ АД, „Българска банка за развитие“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с които са наложени запори
върху всички сметки на С. В. И.. На 20.12.2015г. „Кредисимо“ АД са поискали да бъде
наложена възбрана върху притежаваните от С. И. недвижими имоти, както и да бъде
изпратено напомнително съобщение до длъжника с насрочен ден и час за опис на движими
вещи. На 22.03.2016г. е постановено постановление за налагане на възбрана на собствен на
длъжника имот. На 25.11.2016г. е постъпила молба от „Кредисимо“ АД с искане да бъде
изготвена справка в системата на Камарата на ЧСИ за всички образувани изпълнителни дела
срещу длъжника С. И.. На 12.12.2016г. е постъпила молба от „Кредисимо“ АД с искане да
бъде изпратено напомнително съобщение до длъжника С. И., в което да бъде посочен
актуалният размер на задълженията му по делото, който е 1829,60 лева, както и да бъде
указано, че ще се предприемат принудителни действия, а именно- запор на трудово
възнаграждение, опис на движими вещи, възбрана върху недвижими имоти, запор върху
банкови сметки, както и всички други действия, които са предвидени в закона. На
01.11.2017г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е посочено, че на
15.09.2017г. е сключен договор за цесия между „Кредисимо“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
5
релевирано е искане да бъде конституиран „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по делото.
В молбата е посочено, че актуалният размер на задължението към 29.09.2017г. е 1869,66
лева /главница, лихва и разноски/. На 05.02.2018г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“
ЕООД, с която е поискано да бъде насрочена дата за оценка и опис на движими вещи,
находящи се на адреса на длъжника. На 29.05.2019г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“
ЕООД, с която е възложено на съдебния изпълнител да връчи уведомление за цесия на
длъжника. На 18.06.2019г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е поискано
да бъде насрочена дата за извършване на опис и оценка на движими вещи, находящи се в
жилището на длъжника, както и да бъде извършена справка при мобилните оператори за
актуални телефонни номера на задължените лица по делото, както и да бъдат уведомени за
резултата от справките. На 11.09.2019г. е изпратена призовка за принудително изпълнение
до С. И., с която е посочено, че на 28.11.2019г. от 13:00 часа съдебният изпълнител ще
пристъпи към опис и оценка на движими вещи, находящи се на адрес- с. Бусманци, ул.
Средно ливаде № 1. Призовката е връчена на С. И. на 19.09.2019г. На 19.09.2019г. до
длъжника е изпратено съобщение за образувано дело, получено на 19.09.2019г. На
19.09.2019г. е постъпило искане от С. И., в което е посочено, че на 26-ти ще внесе 10 % от
сумата и на 10-15 другите 10 %, остатъкът щял да разсрочи като внася 100 лева до 30-то
число. Направено е искане да бъде отменен описа на движими вещи. С разпореждане от
24.09.2019г. е одобрен предложения начин на погасяване на задължението. На 26.09.2019г.
С. И. е внесал сумата от 100 лева, за което е издадена квитанция към приходен касов ордер
№ 8921. На 15.10.2019г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в която е посочено, че
актуалният размер на задължението към 02.10.2019г. е 1897,67 лева, от които главница от
475,44 лева, лихви в размер на 221,43 лева, разноски в размер на 1188,80 лева и такси в
размер на 12 лева. Посочено е, че към момента няма постъпили суми по сметка на
взискателя. На 02.04.2020г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД са поискали да бъде върнат оригинала на
изпълнителния лист, тъй като делото се е прекратило на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. С
постановление от 10.04.2020г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното
производство. На 19.05.2020г. с приемо-предавателен протокол е предаден на взискателя
оригинала на изпълнителен лист, издаден на 22.05.2015г.
От приетия препис от изпълнително дело № **************** по описа на ЧСИ С.Х.,
рег. № 863 се установява, че същото е образувано по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от
09.07.2020г. В молбата е направено искане да бъде насрочена дата за оценка и опис на
движими вещи на длъжника, както и да бъде наложен запор върху негови вземания по
налични банкови сметки. На 09.07.2020г. е разпоредено да се образува изпълнително дело,
да се насрочи опис на движими вещи и да се наложи запор в „Банка ДСК“ АД. На
11.09.2020г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД. На 11.09.2020г. е
изпратено до длъжника съобщение за образувано изпълнително дело, в което е посочено че
на 03.11.2020г. от 10:00 часа съдебният изпълнител ще пристъпи към опис и оценка на
движими вещи, находящи се на адрес: гр. София, с. Бусманци, Средно ливаде № 1. На
24.09.2020г. е постъпило искане от С. И., с което да бъде вдигнат запора на банковата сметка
в „Банка ДСК“. На 12.01.2022г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е
6
поискано да бъде наложен запор на сметките на длъжника в „Те-Дже Зираат Банкасъ“- клон
София. На 01.02.2022г. е изпратено запорно съобщение до „Те- Дже Зираат Банкасъ“- клон
София. На 02.03.2022г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е поискано да
бъде изготвено запорно съобщение, уточнено е, че актуалният размер на задължението към
14.02.2022г. е 1990,21 лева, от които главница в размер на 475,44 лева, лихви в размер на
213,37 лева, разноски в размер на 1210,20 лева и такси в размер на 91,20 лева.
Видно от гореизложената хронология, за периода от 22.03.2016г. /датата на налагането
на възбрана върху собствен на длъжника имот/ до 05.02.2019г. /датата на подадената от
„ЕОС Матрикс“ ЕООД молба с искане да бъде извършен опис на движими вещи/ е налице
период от повече от две последователни години, през които не са искани и не са
предприемани действия по принудително изпълнение. Подадена е единствено молба от
01.11.2017г. за конституиране на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по делото, но в нея
не се съдържа искане за извършване на изпълнителни действия. Относно действието на
подадената молба съдът намира следното:
Страни в изпълнителния процес са лицата, които са посочени в изпълнителния лист
като кредитор и длъжник по вземането. Разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК урежда
изключенията от това правило, като регламентира разпростирането на субективните предели
на изпълнителния лист и спрямо лица, които не са посочени в него, но притежават надлежна
легитимация да поискат образуване на изпълнително дело с представяне на изпълнителния
лист, в който не фигурират, както и да поискат заместването на взискателя по изпълнително
дело, образувано по молба на кредитора по изпълнителния лист. За разлика от хипотезата на
образуване на изп. дело по искане на лице от посочените в чл. 429, ал. 1 ГПК, когато
молбата следва да отговаря на изискванията на чл. 426, ал. 2 ГПК /да е посочен
изпълнителен способ или да има възлагане по чл. 18 ЗЧСИ/, конституирането на
правоприемника като взискател на мястото на първоначалния в хода на вече образуваното
изпълнително производство не изисква посочване на начин на изпълнение и само по себе си
не представлява изпълнително действие- част от конкретен изпълнителен способ за
осребряване на имуществото на длъжника.
Независимо в коя хипотеза- на универсално или частно правоприемство, вкл.
суброгация в правата на кредитора /в случаите на платил дълга поръчител или друг
солидарен длъжник/, новият взискател придобива правото на вземане и встъпва в правото на
принудително изпълнение на първоначалния взискател- кредитор по изпълнителния лист, а
при вече образувано изпълнително дело- и в неговото процесуално качество и положение
/приемство в процеса/. Именно поради встъпването в процесуалното право на принудително
изпълнение на първоначалния кредитор и в процесуалното качество на първоначалния
взискател, по чиято молба, отговаряща на изискванията на чл. 426, ал. 2 ГПК, е образувано
изпълнителното дело, за редовността на молбата на правоприемника, претендиращ
конституирането му като взискател, не се изисква да е посочен начин на изпълнение, т. е.
конкретен изпълнителен способ. В този смисъл самото искане за конституиране на
правоприемника като взискател, респ. конституирането му от съдебния изпълнител в хода
7
на висящото изпълнително дело, не представлява по своята същност изпълнително действие
и не води до прекъсване на погасителната давност за вземането. Прекъсване на
погасителната давност ще настъпи, само ако в молбата за конституиране на правоприемника
като взискател е посочен и изпълнителен способ за осребряване на имуществото на
длъжника, т. е. изрично е поискано извършването на валидно изпълнително действие. Този
изпълнителен способ може да е нов или да е подновено искането на първоначалния
взискател, но следва да е изрично обективирано в молбата до съдебния изпълнител. В този
смисъл и Решение № 50094 от 16.11.2023г. на ВКС по т. д. № 770/2022 г., I т. о., ТК.
В конкретния случай, както беше посочено по-горе, в молбата не е поискано
извършване на изпълнително действие, а само да бъде конституиран „ЕОС Матрикс“ ЕООД
като взискател и сумите да бъдат превеждани по негова банкова сметка.
С оглед датата, на която е извършено последното валидно изпълнително действие,
т.е. след приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, съдът
намира, че погасителната давност за вземанията за процесния изпълнителен лист е
започнала да тече на датата на последното валидно извършено изпълнително действие, а
именно на 22.03.2016г.
За периода от 22.03.2016г. до датата на подаване на исковата молба, респ. до датата на
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, обаче, не е изтекла
петгодишната давност за процесните вземания.
Това е така, защото давността е била прекъсната с подадени от „ЕОС Матрикс“
ЕООД молби от 05.02.2019г., 18.06.2019г., 09.07.2020г., 12.01.2022г. и 02.03.2022г. Както
беше уточнено по-горе, независимо от прекратяването на изпълнителното дело по силата на
закона поради перемпция на изпълнението, подадените от кредитора молби, с които иска от
съдебния изпълнител предприемане на действия по изпълнение прекъсват давността, тъй
като съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме и е без значение за погасителната
давност дали ще стори това в рамките на същото или на новообразувано изпълнително дело.
В случая и в рамките на същото изпълнително дело и по новообразуваното изпълнително
дело.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението
на давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок
е бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
8
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че погасителната давност за процесните
вземания не е изтекла, поради което предявените отрицателни установителни искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът, който не е
сторил и не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. В. И., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ул. „Рачо Петков- Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 6, отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
С. В. И. не дължи сумата от 475,44 лева, главница, както и 244,14 лева, договорна лихва, за
които суми е бил издаден изпълнителен лист от 22.05.2015г. по т.дело № 3174/2015г. по
описа на СГС, Търговско отделение, 19-ти състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 1367/2020г. по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 с район на действие
СГС, поради погасяването им по давност.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба в частта по предявените от С. В. И.
срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателни установителни искове за недължимост на сумата
от 20,48 лева, лихва за забава, 120 лева, административни разноски по делото, 365 лева,
разноски по делото, 50 лева, държавна такса в производството по издаване на изпълнителен
лист и за сумата от 79,18 лева, представляваща разликата над 244,14 лева до пълния
предявен размер от 323,32 лева, остатъчна договорна лихва, за които суми е бил издаден
изпълнителен лист от 22.05.2015г. по т.дело № 3174/2015г. по описа на СГС, Търговско
отделение, 19-ти състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1367/2020г.
по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 с район на действие СГС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9