РЕШЕНИЕ
№ 22
гр.
С., 27.01. 2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.ският районен съд, в публично заседание на тридесет
и първи август през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:
Кирил Павлов
при
участието на секретаря Екатерина Баракова като разгледа докладваното от съдията
Павлов
гражданско дело № 1290 описа за 2019 година за да се произнесе взе
предвид следното:
Е.Г.П. *** с EГН ********** е предявил
срещу ОД МВР– С. иск за заплащане на сумата 1663,00 лв., претендирана като дължимо
и неизплатено възнаграждение за извънреден труд от работата му в нощните смени
за периода от 17. 12. 2016 год. до 17.
12. 2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
исковата молба на 17. 12. 2019 год. до
окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата 250,00 лв.,
претендирана като мораторна лихва върху всяка от главниците, сформирани на всяко
тримесечие, които се твърди, че са изискуеми от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане до общ краен момент – 17. 12. 2019 год., когато е
подадена исковата молба.
Ищецът Е.Г.П. твърди в исковата си
молба, че работи на длъжност „младши инспектор“ по служебно правоотношение в
ответната ОД МВР– С. (ОДМВР – С.) и
изпълнява служебните си задължения в РУ (РУ) – С.. Твърди, че в исковия период
е полагал нощен труд, който не е преизчислен, а е следвало да бъде преизчислен
на основание Наредба за структурата и организацията на работната заплата с прилагане
на коефициент 1.143 към дневен труд. При дължимото според ищеца преизчисление
за него бил формиран извънреден труд в размер на 257 часа, възнаграждение за
който се претендира в горепосочената сума главница 1663 лева, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 17. 12. 2019
год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и сумата 250 лева, като
мораторна лихва за забава за неизплатените суми възнаграждения за извънреден
труд за периода от 01.04.2017 г. до 17.
12. 2019 год., когато е предявен иска
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
представил отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете по изцяло
правни съображения, които се свеждат до неприложимост на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата и съдържащия се в нея
механизъм за преизчисляване на нощния труд към дневен с посочения коефициент
поради специалния статут на ищеца като държавен служител в системата на МВР.
Пред съда ищецът се представлява от
пълномощника си адв. Д. С., който заявява, че поддържа исковете.
Ответникът се представлява от
пълномощника си юрисконсулт П. И., както и от пълномощника си главен
юрисконсулт Р., които оспорват исковете
по основание и размер и поддържат становището по тях, изразено с отговора на
исковата молба, както и с писмено становище.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове
– с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, в редакцията на тази разпоредба, действаща в исковия период,
обн. ДВ, бр. 81/2016 г.), вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и акцесорен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са на общо основание допустими,
което следва от позицията на страните по делото, а именно ищецът претендира
суми за извънреден труд, които твърди, че не са му заплатени, като иска
осъждане на ответника да ги заплати.
Ответникът от своя страна оспорва че дължи тези суми. Това поражда правен
интерес от предявения иск, който е допустим.
По основателността на предявените искове съдът
намира следното:
Страните не спорят за обстоятелствата, които
се установяват и от събраните по делото доказателства, а именно, че в исковия
период 17. 12. 2016 год. до 17. 12. 2019
год. ищецът Е.Г.П. е бил служител на МВР, на длъжност „младши инспектор“
работещ по служебно правоотношение с ответната ОДМВР – С. със статут на държавен
служител на основание чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , както и че в същия исков
период той е полагал нощен труд като част от работата му на смени.
Установява се от приетото по делото
заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), че в процесния
период ищецът Е.Г.П. е изпълнявал служебните си задължения на работни смени
съобразно месечни графици, както и че периодът, за който се заплаща нощен труд
на ищеца в ответната ОДМВР – С., е на тримесечия, като справките за положения
нощен труд се подават от РУ – С.. Изплащането е в месеца, следващ съответното
тримесечие. За отработения нощен труд по 8 часа на смяна на ищеца е заплащано
възнаграждение по 0,25 лв. на час. От експертното заключение и събраните по
делото писмени доказателства се установява размерът на основното месечно
възнаграждение на ищеца по години, както и че за процесния период и часовете
нощен труд положен от ищеца са в размер на общо 1464 часа за исковия период. За
тези часове нощен труд на ищеца е заплатено възнаграждение по 0,25 лв. на час.
Установява се също, че ако нощният труд бъде преизчислен в часове при
коефициент 1,143, той ще възлиза на 1673, 35 часа, като разликата, за която не
е заплатено възнаграждение е от 209, 35 часа. Вещото лице счетоводител,
заключението на което се кредитира от съда е посочило, че за тези 265,41 часа,
формирани като разлика между нощния труд и същият приравнен към дневен труд
след преизчислението е 209 часа, за които дължимото възнаграждение като
извънреден труд, е на база основното часово трудово възнаграждение на ищеца
увеличено с 50 % и е в размер на 1587, 26 лева, което не е изплатено от
ответника. Размерът на лихвата за забава върху преизчислените суми за
приравнения нощен към дневен труд на тримесечна основа считано за период с
начални моменти от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане,
до общ краен момент 17. 12. 2019 год. , възлиза на 188, 84 лева. Съдът
кредитира заключението по ССчЕ като компетентно изготвено въз основа на
обективните данни за полагания от ищеца нощен труд в процесния период.
Въз основа на събраните доказателства
съдът приема за установено, че в процесния период ищецът е положил общо 1464
часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 възлизат общо на 1673,
35 часа дневен труд. От тях извънреден труд представляват 209, 35 часа, за
които ищецът има право на възнаграждение в размер 1587, 26 лева.
Основният спорен въпрос между страните е
правен – дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв,
така както се претендира от ищеца, умножавайки часовете нощен труд с коефициент
1,143 и следва ли резултатът от това преизчисление да се счита за извънреден
труд, съответно да се начисли и заплати като такъв. Налага се положителен
отговор на този въпрос, което следва от събраните по делото доказателства и
правните изводи изложени по-долу. Предявеният иск е доказан по своето основание.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
като в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд. Според действащата в процесния период
разпоредба на чл. 187, ал. 9 (понастоящем ал. 10) от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В действащата за процесния период
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.
60/2016 г.) липсва разпоредба за превръщането на нощните часове в дневни. Такава е била разпоредбата на чл. 31, ал. 2
от отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.
ДВ, бр. 69/2014 г.) След изтичане на исковия период, с § 52 на ЗИДЗМВР (обн.
ДВ, бр. 60/2020 г., в сила от 11.07.2020 г. по арг. от § 105 от този закон) е създадена
нова ал. 4 на чл. 187 от ЗМВР, с която превръщането на нощните часове в дневни
за държавните служители в МВР е получило специална законова регламентация, но както
бе посочено, тази разпоредба е влязла в сила след края на процесния период,
поради което не намира приложение към конкретния случай.
В целия процесен период е действала
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр.
9/2007 г.). В чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното от една страна и от
другата нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Този коефициент е 1,143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност от 8 часа за дневен труд и
нормалната продължителност от 7 часа за нощен труд съгласно чл. 140, ал. 1 от КТ /8:7 = 1,143/.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата следва да се
приложи поради липса на специална разпоредба в специалната подзаконова нормативна
уредба в процесния период за държавните служители в системата на МВР. На първо
място това следва от установения в чл. 16 от Конституцията на Република
България принцип на защита на труда и този принцип е валиден независимо от вида
на правоотношението, по което трудът се полага. Това особено важи за нощния
труд съгласно легалното му определение, дадено в чл. 140 от КТ. Не следва лице,
което полага нощен труд по служебно правоотношение да се окаже в по-неблагоприятно
положение относно изчисляването и заплащането на този труд от държавен
служител, който също полага нощен труд по трудово правоотношение. Това би било
в нарушение на забраната по чл. 67 ал. 3 от Закон за държавния служител,
съгласно която Минималните и максималните размери на основните заплати по нива
и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 - 5,
(което в т. 1 и 2 включва нощен и извънреден труд), не могат да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство. Обстоятелството, че за държавните
служители в МВР са установени по-високи размери на допълнително възнаграждение
за прослужено време, на основен платен годишен отпуск, на обезщетение при
прекратяване на служебното им правоотношение, по-ранно пенсиониране и други, е
неотносимо към защитата на положения от тях нощен труд, поради което е
неоснователен доводът на ответника в отговора на исковата молба, че предвид
тези „привилегии” преизчисляване на нощния труд в дневен в исковия период не
било необходимо и било нормативно изоставено за исковия период. Неоснователен е
и доводът на ответника, че служителят би получил два пъти увеличение на
възнаграждението си – веднъж по 0,25 лв. за всеки час положен нощен труд и още
веднъж – след превръщането на нощните часове в дневни. Не е спорно, че за
положения от ищеца нощен труд му е начислено и платено възнаграждение в
процесния период, но за тази част от нощния труд, която заради отклонението на
нощния труд от нормата за такъв труд, след превръщането на нощните часове в
дневни се явява извънреден труд, на същия се дължи възнаграждение на отделно
основание.
Легалните определения за „нощен труд“ и
„извънреден труд“ се съдържат в разпоредбите на чл. 140, ал. 2 от КТ и чл. 143,
ал. 1 от КТ. Съгласно първата от тях, нощен е трудът, който се полага от 22,00
ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от
20,00 ч. до 06,00 ч. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от КТ, извънреден е
трудът, който се полага от работника или служителя извън установеното за него
работно време по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител,. При това, извънредният труд е
допустим само по изключение, докато нощният труд е принципно допустим, но е
съчетан с мерки за ограничаване на неблагоприятното му влияние върху работника
или служителя. Същевременно, от разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата НСОРЗ се налага извод, че
както за нощния, така и за извънредния труд, се заплаща възнаграждение в
по-висок размер, в сравнение с възнаграждението за дневен труд в рамките на
законоустановените нормативи за работно
време. Това означава, че подходът за възмездяване на работника или
служителя, включително и държавен служител, полагащ нощен или извънреден труд,
е принципно еднакъв, а различните начини, по които се изчислява това
възнаграждение съгласно чл. 7 и чл. 8 от НСОРЗ са израз на конкретна
законодателна преценка, като различие има в случай на специална разпоредба.
Налице е и съобразена с тези принципи
специална нормативна регламентация, касаеща заплащането на труда на държавните
служители от системата на МВР: разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР предвижда, че
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, а сред
предвидените допълнителни възнаграждения са и тези за извънреден труд (чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР) и за нощен труд (чл. 179, ал. 1 от ЗМВР). Законът за
държавния служител също включва в брутната заплата основна заплата и
допълнителни възнаграждения – чл. 67 ал. 1, а в допълнителното възнаграждения
чл. 68 ал. 7 от ЗДС включва това за нощен труд – т. 1 и т. 2 - допълнително
възнаграждение за извънреден труд. Това
означава, че и тези специални закони възприемат принципно идентичен подход в
тези две хипотези. Според чл. 140 ал. 1 от КТ нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Тази разпоредба се прилага и за настоящия
случай, тъй като през исковия период в ЗМВР е нямало разпоредба, аналогична на
сега съществуващата такава по чл. 187, ал. 1, изречение второ от ЗМВР, която да
установява 8 часа като нормална продължителност на нощното работно време и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица и 8 часа за всеки 24-часов период.
През процесния период (17. 12. 2016 год.
- 17. 12. 2019 год. ) е действала
редакцията от ДВ, бр. 81 от 2016 г., на разпоредбите на чл. 187, ал. 5-7 от ЗМВР, съгласно която работата извън редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като извънредният труд
се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
В случая страните не спорят и от
събраните по делото доказателства се установява, че ищецът Е.Г.П. е полагал
труд на смени, включително и нощни, поради което горните разпоредби са относими
към настоящия казус. При това, съгласно чл. 187, ал. 3, от ЗМВР, в редакцията й
от процесния период, работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано
за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР в
редакцията й, действала през исковия период, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи. Съгласно
чл. 3, ал. 3 от тази наредба, държавните служители от МВР може да полагат труд
и през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а, съгласно чл. 31 от тази
наредба, отработеното време през този период се отчита с протокол. Но
произтичащата от тази разпоредба забрана нощните часове да не надвишават 8
часа, не означава че 8 часа е в този период нормалната продължителност на
работното време. Тази нормална продължителност за работното време през нощта е
7 часа и е установена в чл. 148 ал. 1 от КТ. Едва след исковия период с
изменението на ЗМВР ДВ бр. 6 от 07 юли 2020 година става 8 часа нормалната
продължителност на работното време през нощта.
Така, разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, установява, че държавните служители от системата на МВР, полагащи труд за
времето между 22:00 ч. и 06:00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ.
Щом в специалния ЗМВР (до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР, ДВ, бр. 60
от 2020 г.) и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 от ЗВМР, липсва изрично
правило за отчитане на нощния труд, налага се извод, че при сумирано отчитане
на работното време на служителите от МВР, работещи по служебно правоотношение,
се прилагат субсидиарно подзаконовите нормативни актове по прилагането на КТ,
вкл. чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Обратното тълкуване би означавало, в нарушение на
цитираните по-долу разпоредби и забрана, установена в чл. 67 ал. 3 от ЗДС да се
допуснат различни системи на отчитане на нощния труд, полаган от държавните
служители в МВР от една страна и от друга работниците по трудово
правоотношение, което би довело до нарушаване на принципа за равностойно
третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14 от
КЗПЧОС. В този случай би се нарушила и забраната установена в чл. 67 ал. 3 от
Закон за държавния служител. Ищецът освен служител на МВР е и държавен служител
и съдържанието на чл. 67 ал. 3 от Закон за държавния служител също налага извод
че за исковия период се прилага чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ щом в Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи липсва изрично
правило за отчитане на нощния труд, на база отношението между
законоустановените норми за нощен труд, съпоставени с тези за дневен труд. Поради
това и с оглед цитираната по- горе разпоредба на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, съдът намира,
че за исковия период се прилага установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент
за отчитане на положения от ищеца нощен труд. По-конкретно, тази разпоредба
предвижда при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място. Следователно, приложимият
коефициент е 1,143, който се получава като нормалната продължителност на
работното време през деня - 8 часа се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа, доколкото през исковия период в ЗМВР е
нямало разпоредба, аналогична на сега съществуващата такава по чл. 187, ал. 1,
изречение второ от ЗМВР, която да установява 8 часа като нормалната
продължителност на нощното работно време и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица и 8 часа за всеки 24-часов период. При липса на такава
специална разпоредба в ЗМВР за исковия период и като липсва изрично уреждане на
такава хипотеза в специалната Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на МВР, за
нощният труд на служители в системата на МВР следва да се приложи общото
правило на чл. 140, ал. 1, изречение второ от КТ, съгласно което нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа.
Съдът намира за неоснователен довода на
жалбоподателя, на който основава становището си за неоснователност на иска, а
именно че ЗМВР е специален закон, който урежда изчерпателно статута на
държавните служители в МВР, дава им допълнителни привилегии и права, е оглед
спецификата на извършваната от тях работа, поради което нямало основание, те да
се ползват от общите привилегии на КТ и НСОРЗ при полагане на нощен и/или
извънреден труд. Наистина, ЗМВР и КСО съдържат редица компенсаторни механизми
(напр. допълнително възнаграждение за прослужено време, по-продължителен
основен платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на служебното
правоотношение, по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия), но
следва да се има предвид, че всички те са общи, а не специфични, т.е. касаят
всички служители в системата на МВР, независимо дали полагат нощен труд или не.
От друга страна, предмет на настоящото производство е именно заплащане на нощен
труд, който не се компенсира пряко от цитираните по- горе правни възможности.
Съдът намира, че така обоснованият
подход на изчисление за правилното заплащане на нощния труд положен в
отклонение от установените в КТ норми за такъв
труд съответства на Решението на
СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20 г., съгласно което не се налага приемане
на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност
на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на
труда през деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се
вземат други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да компенсират особената
тежест на полагания от тях нощен труд. Именно такава компенсация за полагания
от ищеца нощен труд е определеното парично допълнително възнаграждение по
посочения по- горе ред.
В същия смисъл са и мотивите по втория
въпрос, на който отговаря така цитираното решение на СЕС, съгласно които „ако
не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането,
която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би
била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен е оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел".
Исковата претенция е доказана по своето
основание до размер съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът
следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 1587, 26 лв.
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд, формиран от нощните
смени за периода 17. 12. 2016 год. до 17.
12. 2019 г. за заработените с час повече за нощна смяна от установената в
исковия период нормална продължителност на работното време през нощта - 7 часа
съгласно приложимата за исковия период разпоредба на чл. 140 ал. 1 от КТ.
Доказани са по своето основание и
акцесорните искове за законната лихва върху главницата 1587, 26 лева считано от
датата на завеждане на делото до окончателното изплащане. При завеждане на
делото, тази главница е набрана в пълен размер и е дължима изцяло и е изискуема и върху нея
на основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи и законната лихва върху главницата
от 1587, 26 лева следва да се присъди и законната лихва, считано от 17. 12.
2019 год. -датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
тази сума. За разликата над сумата 1587, 26 лева до претендираните 1663 лева
този иск за главницата следва да се отхвърли като неоснователен.
Искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва за забава до датата на предявяване на иска е
основателен и доказан до сумата 188, 84 лева. В този размер следва да бъде
уважен акцесорния иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, като се осъди
ответника да заплати на ищеца Е.Г.П.
сумата 188, 84 лева, представляващи мораторна лихва за забава на описаното
по-горе задължение за изплащане на извънреден труд за всяко тримесечие считано от
01.04.2017 г. до краен момент 17. 12. 2019 год. – датата на завеждане на иска. За
разликата над сумата 188, 84 лева до претендираните 250 лева за мораторна лихва
до предявяване на иска, този акцесорен иск следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК
ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. Поради това и с оглед изхода
на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК по сметка на С.ския районен съд разноските, включващи дължимата
държавна такса за производството съобразно материалния интерес в установения от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК размер от
116,52 лв., както и платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в
размер 135 лв.
Ищецът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер 350 лв. съгласно представения договор за правна защита
и съдействие, което ответника следва да се осъди да му заплати сумата 334 лева
като разноски по делото, съобразно уважената част на иска на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД МВР– С., с адрес гр. С., ул. „Г.М.”
№ , да заплати на Е.Г.П., EГН **********, с адрес *** на основание чл. 187, ал.
5, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи ЗМВР - в редакция ДВ, бр. 81/2016 г., вр. чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата 1587, 26
лева представляваща неизплатено
възнаграждение за извънреден труд в размер на 209, 35 часа за периода от 17.
12. 2016 год. до 17. 12. 2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата 1663 лева, считано от подаване на исковата
молба на 17. 12. 2019 год. до окончателното
й изплащане, като отхвърля иска за разликата над 1587, 26 лева до
претендираните 1663 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ОД МВР– С., на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД да заплати на Е.Г.П. с EГН ********** сумата 188, 84 лева, мораторна
лихва за забава за периода от 01.04.2017
г. до 17. 12. 2019 год., когато е предявен иска, като отхвърля този иск за
разликата над 188, 84 лева до претендираните 250 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ОД МВР– С., с адрес гр. С., ул. „Г.М.”
№ , да заплати на Е.Г.П. с EГН **********, с адрес ***, сумата 334 лв. за
разноски по делото съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА ОД МВР– С., с адрес гр. С., ул. „Г.М.”
№ , да заплати по сметка на С. р. с. сумата 116,52 лв., представляваща държавна
такса по уважените искове, както и сумата 135,00 лв., представляваща платено от
бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза,
както и по 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителни листа за всяка от
присъдените суми, в случай, че те не бъдат внесени доброволно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред С. о. с. в двуседмичен срок от връчване на преписа на страните.
Районен съдия: