Решение по дело №98/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 58
Дата: 20 януари 2023 г. (в сила от 20 януари 2023 г.)
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20233100500098
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Варна, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500098 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК.
Образувано е по жалба вх. №1022/16.01.2023г. на „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, против
Постановление за разноските изх.№9324/29.11.2022г. по изп.д. №
20227170400598 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, с което ЧСИ е отказал да
намали размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на
длъжника от 300лв. на 200лв., както и в частта, с която е отказано намаляване
на определената такса по чл.26 Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
В жалбата се излага, че отказът на ЧСИ да намали адвокатското
възнаграждение на взискателя и таксата по чл.26 от Тарифата е
незаконосъобразен, тъй като нормата на чл.10 ал.2 Наредба №1 е
неприложима. Правната и фактическа сложност на делото не е голяма, поради
което и следва да бъде начислен хонорар само за образуване на изпълнително
дело- 200 лв. Твърди, че не са предприемани други изпълнителни действия,
поради което и не е налице основание за приемане на възнаграждение над 200
лв. Досежно таксата по чл.26 от Тарифата към ЗЧСИ се излага, че същата
следва да се определи върху събраната сума, която е описана в изпълнителния
лист, като не следва в нея да се включва и вземането за адвокатското
възнаграждение. Моли да бъде намалено присъденото адвокатско
възнаграждение на взискателя на 200 лв., както и да бъде редуцирана
определената по чл.26 от Тарифата към ЗЧСИ такса. Претендират се и
1
разноски пред настоящата инстанция.
В срока по чл.436 ГПК е депозирано възражение по жалбата от Т. И. И.-
взискател по изпълнителното дело, чрез процесуален представител, с което
жалбата се оспорва. Сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като длъжникът-
жалбоподател не е заплатил дължимата сума в срока, даден му с ПДИ, поради
което и по инициатива на взискателя е поискано налагане на запор на
банковите сметки на длъжника. Освен образуването на делото са извършени и
други изпълнителни действия. Възнаграждението не е прекомерно.
Претендира за разноски и в настоящото производство.
ЧСИ е депозирал становище, в което излага мотиви за неоснователност
на жалбата. Сочи, че не е включил при определяне на таксата по чл.26 от
Тарифата към ЗЧСИ адвокатското възнаграждение.

Съдът, като съобрази постъпилата жалба срещу Постановление за
разноски от 29.11.2022г., установи от фактическа и правна страна
следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на Т. И. чрез процесуален
представител адв. Д. Г. въз основа на изп. лист №1621 по гр.д. №7991/21г. по
описа на ВРС за събиране на сумата от общо 650 лв.- 300 лв. + 350 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение за две инстанции, което ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД е осъден да заплати.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е представено
пълномощно на адв. Г., както и договор за правна помощ, в който е посочено,
че е заплатено възнаграждение за представителство по изпълнителното дело в
размер на 300 лв. Поискано е присъждане на адвокатско възнаграждение.
С молбата е посочена банкова сметка, по която да се преведат сумите.
На 09.11.2022г. ЧСИ изготвил и изпратил ПДИ до длъжника, в която
посочил, че последният дължи по изпълнителното дело 650 лв. неолихвяема
сума, както и такса по чл.26 ТТРЗЧСИ в размер на 78 лв. и 300 лв. адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя. ПДИ е връчено на 11.11.2022г., а на
21.11.2022г. е депозирано становище от длъжника, който е оспорил
адвокатското възнаграждение, като е посочил, че е прекомерно с мотиви,
идентични на посочените в настоящата жалба. Поискано е намаляването му
на 200 лв. Оспорен е размера на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ.
Двуседмичният срок за доброволно изпълнение след връчване на поканата е
изтекъл на 25.11.2022г. Плащане по сметката на длъжника не е постъпило. С
молба от 29.11.2022г. взискателят чрез адв. Г. е поискал налагане на запор
2
върху сметката на длъжника в „Общинска банка“ АД. ЧСИ уважил искането и
наложил запор на 29.11.2022г.
На същата дата е постановено и атакуваното Постановление, с което ЧСИ
приемайки за дължимо от длъжника адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв. и такса по чл..26 от ТТРЗЧСИ в размер на 78 лв. на практика оставил
без уважение искането за изменение на постановлението за разноските,
обективирано в ПДИ.
Жалбата е депозирана на 14.12.2022г. от легитимирано лице в
законоустановения двуседмичен срок, срещу подлежащо на обжалване
изпълнително действие и е редовна, поради което и се явява допустима.
По същество е неоснователна, поради следното:
Нормата на чл.10 ал.1 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвижда, че минималното възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя за образуване на изпълнително
дело е в размер на 200 лв. Ал.2 предвижда, че за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се
дължи 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7 ал. 2 от Наредбата.
Безспорно длъжникът не е заплатил в срока за доброволно изпълнение нито
цялото задължение, нито главницата от 650 лв. неолихвяема сума, която не е
оспорено, че се дължи от него. Това е наложило извършване на нови действия
от страна на процесуалния представител на взискателя, изразяващи се в
искане за налагане на запор по сметка на длъжника. Изпълнителното действие
е извършено от ЧСИ, като е изпратено запорно съобщение и запор е
фактически наложен. Едва след това- на 06.12.2022г. е извършено от
длъжника плащане на сумата от 1082 лв. по сметка на взискателя и е поискано
вдигане на запора. Предвид това и съставът приема, че освен образуване на
делото, поради неизпълнение от длъжника в срока за доброволно изпълнение
се е наложило извършване на нови изпълнителни действия за събиране на
вземането от страна на взискателя. Налице е хипотезата на ал. на чл.10 от
Наредба №1. Сумата, което е предмет изпълнение, е в размер на 650 лв.,
поради което и адвокатското възнаграждение по чл.7 ал.2 т.1 възлиза в размер
на 400 лв., намалено наполовина- 200 лв. по чл.10 ал.2 от Наредбата. Или
общо по чл.10 ал.1 и ал.2 от Наредбата дължимото минимално
възнаграждение на взискателя възлиза на 400 лв.- 200 лв. за образуване и 200
лв. за предприемане на други изпълнителни действия по събиране на
вземането. Взискателят е претендирал и ЧСИ е приел 300 лв. разноски за
адвокатски хонорар. Същият не е прекомерен. Възражението на
жалбоподателя е неоснователно.
Таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ се определя, като върху събраната сума,
когато вземането е от 100лв. до 1 000 лв. /както е в настоящото производство/
се събира 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. Или при събрана сума от
650 лв. таксата възлиза на 10% от 550 лв., т.е. 55 лв. + 10 лв., което е общо 65
лв. С начисляване на ДДС таксата е в размер на 78 лв. Такава сума е приел за
3
дължима такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и ЧСИ в атакуваното постановление.
Възраженията, че като събрана сума е включена и сумата за разноските, е
неоснователно.
По изложените съображения съставът приема, че законосъобразно са
определени от ЧСИ дължимите от длъжника такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ,
както и разноски за адвокатски хонорар на взискателя. Жалбата срещу
Постановлението, с което ЧСИ е отказал да измени приетите от него с ПДИ
разноски, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Въззиваемата страна е претендирала разноски пред настоящата
инстанция, като е представила доказателства за направени такива в размер на
300 лв. Предвид изхода на спора въззивникът „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД
следва да бъде осъдено да заплати на Т. И. сума в размер на 300 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №1022/16.01.2023г. на
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
*********, против Постановление за разноските изх.№9324/29.11.2022г. по
изп.д. № 20227170400598 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“
АД, ЕИК *********, представлявано от А П Л и Р К Д, да заплатят на Т. И.
И., ЕГН **********, сума в размер на 300 /триста лева/, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция на осн.
чл.78 ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4