Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 21.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 20522 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „М.“
ЕООД твърди, че между него и ответното дружество „С.“ ООД в периода от м. май
2018 г. до м. декември 2018 г. са сключвани регулярни неформални търговски договори
за покупко-продажба на стоки /грунд, лепила, бои и др./. Поддържа, че „М.“ ЕООД
е доставило стоки на „С.“ ООД, за което са издадени данъчни фактури, както
следва: № 10229/31.05.2018 г. за сумата от 1841.51 лева, от които незаплатен остатък
в размер на 1117.94 лева, № 10263/29.06.2018 г. за сумата от 1488.47 лева, №
10309/31.07.2018 г. за сумата от 1394.05 лева, № 10360/31.08.2018 г. за сумата
от 495.49 лева, № 10405/28.09.2018 г. за сумата от 384.95 лева, №
10439/22.10.2018 г. за сумата от 1564.09 лева, № 10511/28.12.2018 г. за сумата
от 570.24 лева. Заявява, че поради незаплащане в срок на дължимите суми
ответното дружество дължи обезщетение за забава върху главницата в общ размер от 905.16 лева за периода от
09.06.2018 г. до 09.12.2019 г.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника да му заплати следните суми:
1) сумата от 7015.23 лева, представляваща
стойност на доставени стоки /грунд, лепила, бои и др./ по фактури, както
следва: № 10229/31.05.2018 г. за сумата от 1841.51 лева, от които незаплатен
остатък в размер на 1117.94 лева, № 10263/29.06.2018 г. за сумата от 1488.47
лева, № 10309/31.07.2018 г. за сумата от 1394.05 лева, № 10360/31.08.2018 г. за
сумата от 495.49 лева, № 10405/28.09.2018 г. за сумата от 384.95 лева, № 10439/22.10.2018
г. за сумата от 1564.09 лева, № 10511/28.12.2018 г. за сумата от 570.24 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
исковата молба – 12.12.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението;
2) сумата от 905.16 лева, представляваща
обезщетение за забава за заплащане на горното задължение за периода от
09.06.2018 г. до 09.12.2019 г.
Моли за
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът „С.“ ООД не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде
уважен предявеният иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е сключен договор за продажба, по който ищецът е
изпълнил поетите задължения, както и размера на дължимата продажна цена.
Видно от
представения с исковата молба протокол от 01.03.2019 г. /л. 16/, страните са
извършили прихващане на свои насрещни вземания и задължения, като е отразено,
че след извършеното прихващане непогасените вземания на „М.“ ЕООД от „С.“ ООД, са в следните размери: по фактура
№ 10229/31.05.2018 г. – 1117.94 лева, по фактура № 10263/29.06.2018 г. –
1488.47 лева, по фактура № 10309/31.07.2018 г. – 1394.05 лева, по фактура №
10360/31.08.2018 г. – 495.49 лева, по фактура № 10405/28.09.2018 г. – 384.95
лева, по фактура № 10439/22.10.2018 г. – 1564.09 лева, по фактура №
10511/28.12.2018 г. – 570.24 лева. Посоченият документ, доколкото носи подписа
на представител на ответното дружество, следва да се цени като извънсъдебно
признание на изложените в него неизгодни за страната факти. Предвид изложеното
се установява по безспорен начин наличието на валидно възникнали правоотношения между страните
по неформални договори за покупко-продажба на стоки, както и че ищецът е
изпълнил поетите задължения за доставка на стоки на претендираната стойност.
Предвид липсата на доказателства за
извършени от ответника плащания по процесните фактури, предявеният иск по чл.
327, ал. 1 ТЗ се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документа, който му дава право да я получи, освен
ако не е уговорено друго. След като страните не са уговорили срок за плащане на
покупната цена, то ответникът е изпаднал в забава за заплащането ѝ от
деня, следващ датата на доставката, отразена в известието за доставяне,
приложено към всяка от процесните фактури /л. 19-29/. При съобразяване на
изложеното, както и на определения с ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. размер на
законната лихва, настоящият съдебен състав изчисли, че размерът на дължимото
обезщетение за забава, дължимо по всяка от процесните фактури, е, както следва:
по фактура № 10229/31.05.2018 г. за периода от
09.06.2018 г. до 09.12.2019 г. – 170.48 лева; по фактура № 10263/29.06.2018 г. за
периода от 10.07.2018 г. до 09.12.2019 г. – 214.18 лева; по фактура №
10309/31.07.2018 г. за периода от 17.08.2018 г. до 09.12.2019 г. – 185.87 лева;
по фактура № 10360/31.08.2018 г. за периода от 08.09.2018 г. до 09.12.2019 г. –
63.04 лева; по фактура № 10405/28.09.2018 г. за периода от 11.10.2018 г. до
09.12.2019 г. – 45.45 лева; по фактура № 10439/22.10.2018 г. за периода от
07.11.2018 г. до 09.12.2019 г. – 172.92 лева; по фактура № 10511/28.12.2018 г.
за периода от 08.01.2019 г. до 09.12.2019 г. – 53.22 лева.
Тъй като
сборът на горните суми съответства на предявения размер на акцесорната искова
претенция, същата се явява основателна и следва да бъде уважена в цялост.
По разноските:
При този
изход на спора и съобразно направеното искане от страна на ищеца на последния
следва да бъдат присъдени извършените в настоящото производство разноски в общ
размер от 1121.82 лева, както следва: за държавна такса – 321.82 лева /колкото
е претендирана със списъка по чл. 80 ГПК/ и адвокатско възнаграждение – 800
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, СУМАТА ОТ 7015.23 лева
/седем хиляди и петнадесет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща
стойност на доставени стоки /грунд, лепила, бои и др./ по фактури, както следва:
№ 10229/31.05.2018 г. за сумата от 1841.51 лева, от които незаплатен остатък в
размер на 1117.94 лева, № 10263/29.06.2018 г. за сумата от 1488.47 лева, №
10309/31.07.2018 г. за сумата от 1394.05 лева, № 10360/31.08.2018 г. за сумата
от 495.49 лева, № 10405/28.09.2018 г. за сумата от 384.95 лева, №
10439/22.10.2018 г. за сумата от 1564.09 лева, № 10511/28.12.2018 г. за сумата
от 570.24 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „С.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, СУМАТА ОТ 905.16 лева
/деветстотин и пет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща обезщетение
за забава за заплащане на горното задължение за периода от 09.06.2018 г. до
09.12.2019 г., на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, СУМАТА ОТ 1121.82 лева /хиляда
сто двадесет и един лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника „С.“
ООД, че може да преведе сумите, присъдени в полза на ищеца „М.“ ЕООД, по банкова сметка *** ***, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, с титуляр „М.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: