Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 107
17.03.2021г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 767 по описа
за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от С.С.М. ***,
подадена чрез пълномощника му адв.И.Ч., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-692-0075350/ 30.10.2010г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект павилион
за ядки и количка за варена царевица, находящи се в гр.Стара Загора, на
пресечката на ул**** и ул.**** до чешмата, стопанисван от С.С.М. – земеделски
производител. В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по
съображения за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди,
че определената продължителност на срока на приложената ПАМ не съответства нито
с тежестта на конкретно установеното нарушение, нито се основава на други
релевантни обстоятелства. Сочи, че в случая става въпрос за малък търговски
обект, от който се реализират скромни приходи, а самият жалбоподател е лице с трайно намалена
работоспособност и получава единствено инвалидна пенсия, поради което
затварянето на обекта, който стопанисва, ще го лиши от средства за издръжка.
Въз основа на това счита, че обжалваният
административен акт се явява постановен при несъобразяване с принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК. По изложените в жалбата съображения е направено
искане оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-692-0075350/ 30.10.2020г. да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител,
в съдебно заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че доколкото
описаното в заповедта нарушение безспорно е извършено от жалбоподателя,
обосновано и в съответствие с материалния закон административният орган е издал
обжалваната ЗНПАМ. Сочи за надлежно мотивиран определения срок за запечатване
на обекта, предвид установените предходни нарушения на данъчното
законодателство.
Въз основа на съвкупната преценка на представените
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна по административно-правния спор:
На 19.10.2020г. служители на ГД „Финансов
контрол”, Отдел „Оперативни дейности” - Пловдив, са извършили проверка на обект
– количка за варена царевица, находяща се в гр. Стара Загора, на пресечката на
ул*** с ул**** – до чешмата, стопанисвана от С.С.М.. Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/
сер. АА № 0075350/ 19.10.2020г., съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е била извършена контролна покупка на 1 кочан варена
царевица на стойност 1.50лв., която е била заплатена в брой от орган по
приходите преди легитимация – инспектор по приходите М. И. С., като плащането е
прието от С.М., за която покупка не е издаден фискален касов бон от монтираното
и налично в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-692-0075350/
30.10.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ
на НАП, на С.С.М. е наложена принудителна административна мярка – запечатване
на търговски обект – павилион за ядки и количка за варена царевица, находящи се
в гр.Стара Загора, на пресечката на ****** до чешмата, стопанисван от С.С.М. и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта
принудителна административна мярка се основават на констатациите от извършената
на 19.10.2020г. проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС –
павилион за ядки и количка за варена царевица, находящ се в гр.Стара Загора, на
пресечката на ***** до чешмата, стопанисван от С.С.М. – земеделски производител,
при която е установено, че М., в качеството му на задължено лице по чл.3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на
разпоредбите на същата наредба. Нарушението е установено при извършена
контролна покупка на 1 бр. варена царевица на стойност 1.50лв., заплатена в
брой на лицето С.С.М., от М. И. С.– инспектор по приходите, преди легитимация,
за която продажба не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта фискално устройство с ИН на ФУ DY514051 и ИН на ФП
36564899, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на
Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ. Извършеното нарушение се сочи за доказано и
от установеното наличие на положителна разлика в размер на 2.05лв. между
наличните парични средства в касата /69.40лв. – съгласно приложен опис/ и
регистрираните във ФУ /67.35лв – по дневен отчет/. Въз основа на констатациите
е направен извод, че С.С.М. не е спазил реда за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за продажба, като извършеното нарушение
на чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ
във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е възприето като основание по смисъла на
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна
мярка.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалваната ЗНПАМ № ФК-692-0075350/ 30.10.2020г, в т.ч Протокол за извършена
проверка сер. сер. АА № 0075350/ 19.10.2020г. и събраните при проверката
доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.3 във
вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“
се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. По делото е представена
и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020г. на Изпълнителния
директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за
Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в
Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ
на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.25 по делото/. Следователно обжалваната ЗНПАМ № ФК-692-0075350/
30.10.2020г. е издадена от материално компетентен административен орган –
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Оспорената заповед е постановена в писмена
форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В достатъчна степен на
яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната
мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение.
В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз
основа на които е упражнено публичното право на налагане на административната
мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с
данни за търговския обект и за неотчетени посредством издадена фискална бележка
търговски продажби. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на
запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на
гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран
административен акт. Не се установяват и допуснати в хода на административното
производство нарушения на административнопроизводствените правила от
категорията на съществените.
Съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно
производство.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване норма, съответно - следват ли се
разпоредените с акта правни последици.
В случая на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според
която норма /в приложимата й редакция/, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта или обектите на
лицето. Следователно юридически факт, пораждащ правомощието на органа в
хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС да наложи ПАМ
запечатване на обект /кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл.
187, ал. 1 от ЗДДС - забрана на достъпа
до обекта/, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начинът за издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от
ИАСУТД, са регламентирани в издадената въз основа на законовата делегация по
чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /чл.1, ал.1, т.4 от Наредбата/. По
силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Въз основа на посочената нормативна
регламентация следва извода, че неспазването на изискването /неизпълнението на
задължението/ по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, се субсумира във фактическия състав на законово
предвиденото материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1,
т.1, б „а“ от ЗДДС /в приложимата редакция/, доколкото се свързва с неспазване
на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
От събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа
обстановка, а именно че на 19.10.2020г. при извършена оперативна проверка на
търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – павилион за ядки и
количка за варена царевица, находящ се в гр.Стара Загора, на пресечката на *****
до чешмата, стопанисван от С.С.М. – земеделски производител, е констатирано, че
С.М., в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки в
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство – за извършена контролна покупка на
1 бр. варена царевица на стойност 1.50 лева от проверяващия служител М. С., от
продавача – С.М., не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки.
Посочените обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, а са удостоверени в
Протокол за извършена проверка сер. АА № 0075350/ 19.10.2020г., който протокол,
съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на
правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от
органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства,
съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Правилно
установеното при извършената проверка /нерегистриране и неотчитане на извършена
в обекта продажба на стока, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство или касова бележка/, е квалифицирано като нарушение на императивното
изискване по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ и съответно като юридически факт, пораждащ правомощието на
органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС /в приложимата
редакция на разпоредбата/, да наложи ПАМ запечатване на обект, кумулативно с
нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на
достъпа до обекта, поради неспазването на начина за издаване на документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Независимо
от безспорно установеното наличие на предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС, настоящият съдебен състав
достига до извод за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден в
нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК - продължителността на налагането на мярката не
е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна
административна мярка обществени отношения, касаещи данъчното облагане и
засегнатите интереси на адресата на акта. Съображенията за това са следните:
С процесната заповед е постановено
запечатване на търговския обект за срок от 14 дни, а максимално предвиденият в
закона срок е до 30 дни. Определената
продължителност на срока на мярката решаващият административен орган е
мотивирал с: 1. тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото,
дефинирани като такива свързани с неотчитане на приходи, с препятстване контролната
дейност на приходната администрация и непозволяващи установяването на
фактически реализирания оборот от проверявания търговец; 2. Местоположението на
търговския обект – на централния пазар в гр.Стара Загора, на оживено място с
голям и постоянен човекопоток и потенциално многобройни клиенти, предлагането
на атрактивна сезонна стока – варена царевица, продължителното работно време на
обекта, които обстоятелства предполагали възможност за реализиране на високи
търговски обороти; 3. Съществено накърняване на обществения интерес и
фискалната политика на държавата поради неотразяването на реално извършените
продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите данъци; 4. Наличието на
предходни извършени от лицето нарушения на данъчното законодателство, за които
имало съставени актове за установяване на административни нарушения /три броя
АУАН от 28.09.2020г., описани в заповедта/, които макар да не обосновавали
повторност, се твърди, че сочат на трайно изградено поведение за неспазване на
разпоредбите на данъчното законодателство и обосновават извод за системност в
антифискалното поведение на жалбоподателя. Сочи се и наличие на предходно
издадена и изпълнена ЗНПАМ № ФК-516-0074881/ 14.09.2020г.; 5. Неплатени в срок
публични задължения в големи размери за продължителен период от време
/задължения в размер н а11 623.16лв. към 29.10.2020г/; 6. За да се защити
държавния интерес, като се предотврати възможността от извършване на нови
нарушения, както и да бъде превъзпитан нарушителят; 7. Целите на налаганото ограничение
- промяна в начина на извършване дейността в търговския обект, като прекият
резултат е правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността на
относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а
индиректният - недопускане вреда за фиска.
Видно е, че
по-голямата част от
изложените мотиви са свързани с целите на упражнената административна принуда -
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения от същия
вид, както и коригиране поведението на търговеца и налагането на финансова
дисциплина, което принципно се постига с налагането на самата ПАМ. Действително
регистрирането и отчитането на извършваните продажби на стоки в търговския
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка, е нормативно
установено задължение на субектите, стопанисващи търговски обекти по смисъла на
§ 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Съответно неизпълнението на това задължение, законът
в разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС предвижда като
материалноправна предпоставка за постановяването на заповед за налагане на ПАМ
„запечатване на търговски обект“. Но за мотивиране на срока на налаганата ПАМ
във всеки един конкретен случай, не е достатъчно само да бъде обосновано
съществуването на нормативно установеното материалноправно основание за
налагане на ПАМ, при посочване на присъщата за нарушението на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ последица - нерегистриране и
неотчитане на приход от продажби. Използваните в случая като критерии за
индивидуализиране на срока на ограничението - местоположение на търговския
обект, работното време и предмета на осъществяваната в обекта търговска
дейност, са абсолютно немотивирани - нито местоположението на обекта, нито вида
на предлаганата стока /варена царевица/, могат да обосноват твърдяната
възможност за реализиране на значителни обороти, още повече че от събраните в
хода на проверката доказателства е видно, че оборотът в деня на извършената
проверка /19.10.2020г/, към края на работното време на обекта, е 69.40лв, като
липсват данни и съответно няма направен сравнителен анализ с други отчетни
периоди. Съображенията за „голям човекопоток“ и за „множество потенциални
клиенти“ също са необосновани, при все че не е ясно как тези обстоятелства се
свързват с констатацията „че с поведението си проверявано лице накърнява съществено обществения
интерес и фискалната политика на държавата“.
За
констатираното нарушение – нерегистриране на продажба на стойност 1.50 лева,
при установена разлика между разчетената касова наличност и фактическа такава
2.05лева, 1.50 лева от която съставляваща сумата на извършената при проверката
контролна покупка, определянето на 14 дневен срок за прилагането на ПАМ по
чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, очевидно не може да бъде обосновано със
заявената цел за защита на фиска „от настъпването на значителни и
труднопоправими вреди“. Действително срокът, за който се налага ПАМ по чл.186,
ал.1 от ЗДДС, не се свърза с размера на неотчетената продажба, но за определяне
продължителността на действието на ограничението изхождайки от възможното
укриване /неотчитане/ на приходи, които не могат да бъдат постоянно
контролирани, също и определени по размер в тяхната съвкупност, е необходимо
констатирането не само на факта на нерегистрирането на продажбата, но
установяването и на други обстоятелства, индициращи нееднократно извършване на
констатираното нарушение. По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа
на твърдението за наличие на предходни нарушения на данъчното законодателство и
съставени в тази връзка актове за установяване на административни нарушения. В
тежест на административния орган е да установи всички фактически основания,
посочения в оспорения акт, мотивирали прилагането на ПАМ за посочения срок.
Нито в представената по делото административна преписка обаче, нито в хода на
съдебното производство, бяха представени цитираните в заповедта три броя АУАН,
съставени на 28.09.2020г., както и сочената ЗНПАМ от 14.09.2020г., а освен това
липсва и конкретика в обстоятелствената част на оспорения акт относно
нарушенията за които са били издадени предходните актове, поради което не може
да се приеме за надлежно обосновано и доказано твърдяното от административния
орган „трайно изградено поведение за неспазване разпоредбите на данъчното
законодателство“ и системност в антифискалното поведение на жалбоподателя.
Визираното от ответника наличие на изискуеми публични задължения в големи
размери, съпоставено с установеното по делото здравословно състояние на
жалбоподателя /лице със 78% трайно намалена работоспособност/, не може да
обоснове довод, че поведението на лицето е насочено срещу установената фискална
дисциплина, а не се дължи на финансово затруднение в резултат от невъзможността
пълноценно да осъществява трудова дейност.
Въз
основа на гореизложеното съдът намира, че в процесния случай административният
орган не е не е съобразил особеностите на
констатираното нарушение и не е била извършена цялостна и обектива
преценка за наличието на баланс между личните и
обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагане на
мярката. Определената продължителност на ПАМ е неоснователно завишена и не
е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на
жалбоподателя и охраняваните с прилагането на ПАМ обществени отношения.
Характерът и тежестта на установеното нарушение не обосновават засягане на
права и законни интереси на лицето в степента, в която ще бъдат засегнати при
прилагането на процесната ПАМ – преустановяване на търговската дейност в обекта
за период от четиринадесет дни. Обжалваната заповед налага необосновани и
неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която актът се издава, което обуславя извод, че приложената
ПАМ е несъразмерна и оттам обжалваната заповед, в частта на определения срок на
действие на мярката, се явява незаконосъобразна. Поради
това оспорената ЗНПАМ № ФК-692-0075350/ 30.10.2010г. следва да се измени в частта за определения срок от 14
дни на 3 дни /в този смисъл Решение № 14407/ 20.11.2020г по адм. дело №
7045/2020г на ВАС, Решение № 13875/ 10.11.2020г по адм.д. № 5114/2020г
на ВАС/. В останалата част жалбата на С.М. е
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Предвид
изхода на делото, следва да бъдат уважени частично исканията на страните за
присъждане на разноски по делото. С оглед
частичната основателност на оспорването, на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски в размер 130лв. - т.е. в половин размер от направените от него
разноски по делото общо 260лв /10лв. за държавна такса и 250лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от
12.01.2021г/. Заплащането на посочената сума следва да се възложи в тежест на Националната
агенция за приходите – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което
организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт. Съответно в полза на ответника, представляван от
юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение също в половин
размер – 50 лв. от общо 100лв., определени в съответствие с чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ .
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на С.С.М. ***, Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-692-0075350/ 30.10.2010г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, в частта,
в която е определен срока на мярката, от 14 /четиринадесет/ дни на 3 /три/ дни.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.М. ***, в
останалата част като неоснователна.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите,
ЕИК *********, гр. София, бул. "Княз Дондуков"№ 52, да заплати на С.С.М.,
ЕГН **********,***, сумата от 130 /сто и тридесет/ лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА С.С.М., ЕГН **********,***, да
заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул.
"Княз Дондуков"№ 52, сумата от 50 /петдесет/ лева, разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: