РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Благоевград, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Г. Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Г. Янев Въззивно гражданско дело №
20231200501148 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано с въззивна жалба от К. Л. Д., с
ЕГН **********, с адрес: гр. С., община С. и Д. Г. Д., с ЕГН **********, с
адрес гр. С., община С., ответници по гр.д. № 370/2022г., по описа на PC С.,
срещу РЕШЕНИЕ № 214/01.08.2023г., постановено по гр.д. № 370/2022г., по
описа на Районен съд - гр. С..
В жалбата се твърди, че за да постанови този правен резултат, съставът
на съда е приел, че е сезиран с допустим иск, който по същество е уважен като
основателен. Твърдението на ответниците, че на основание давностно
владение са собственици на 673,03 кв.м. от имота е квалифицирано като
претенция за реална част от същия. Макар и допустима досежно реална част,
според съда, претенцията на ответниците се явявала неоснователна поради
липса на предпоставките за това. В жалбата изразяват становище, че според
състава на съда не бил установен както субективния елемент, така и периода
от време от 10 години. С предявяването на иск за защита на правото на
собственост по чл. 108 от ЗС на 16.07.2017г. от ищците срещу ответника Д.,
според съда, срока на придобивната давност е бил прекъснат, а с влизане в
сила на съдебното решение - 07.05.2020г. за ответника е започнала да тече
нова давност. Заявяват, че тези изводи на PC С. са неправилни, а обжалваното
решение е недопустимо. При алтернативност излагат, че PC се е произнесъл
по недопустим иск, тъй като делото е образувано по искова молба на М. К. К.-
1
А. и Л. Т. А., срещу К. и Д. Д.и, с която е предявен иск за приемане за
установено в правоотношенията между страните, че ответниците не са
собственици на процесния имот - 673,00 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 65334,300.3159 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С.. Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124 от
ГПК. С постановяване на Тълкувателно решение № 8/2012г. от 27 ноември
2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, е преодоляна противоречивата
съдебна практика относно наличието на правен интерес от предявяване на иск
за отричане правата на ответника. Съгласно посоченото тълкувателно
решение „с отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право,
отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата
му, които са пречка, за да реализира собственото си право“. Правният интерес
следва да бъде изведен от конкретните твърдения на ищеца. Твърдят, че в
казуса, ищците не подържат, че с отричане правата на ответниците биха
могли да придобият самостоятелни права, както и не поддържат определено
фактическо състояние. Заявяват, че исковата молба, по която се е произнесъл
съставът на PC е нередовна. Не е изпълнено изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4
и т. 5 от ГПК, тъй като макар и пространно изложението - в обстоятелствената
част на исковата молба не са посочени обстоятелствата, на които се основава
искът. Отделно от това липсва каквато и да било конкретизация на
процесната реална част от недвижимия имот - предмет на иска. Същата е
индивидуализирана единствено и само с посочване на площта и (за площ от
673,03 кв.м.). Доколкото предмет на делото е не идеална част от правото на
собственост, а реална част, то същата следва да бъде посочена, не само с
площта и но и с местонахождение /в коя част на поземления имот се намира/
и най-вече при какви граници е спорната реална част. Задължението за
индивидуализация на обекта /предмета на спорното право на собственост/ е на
ищеца и именно той е този, който следва да посочи в достатъчно пълна
степен процесната реална част. Излагат доводи, че при липса на каквато и да
било индивидуализация на процесната реална част, буди недоумение извода
на съда, че ответникът не бил доказал възражението си за придобиване по
давност именно върху спорната реална част. Отделно от това твърдят, че е
налице неправилно приложение на разпоредбата на чл. 124 от ГПК и чл. 79 от
ЗС. Собствеността е вещно право от категорията на абсолютните, то е
субективно вещно право, по силата на което носителят му има право да
владее, да се разпорежда и да ползва вещта. Искът по чл. 124 от ГПК е
установителен иск за собственост като заявената защита предполага
разрешаване на повдигнат спор досежно правото на собственост върху имота.
При предявен отрицателен установителен иск - въведеният предмет на делото
е принадлежността на правото на собственост в патримониума на ответника.
Твърди, се че с отговора на исковата молба ответниците са оспорили
предявения установителен иск с подробно изложени за това фактически
твърдения и аргументи. Посочено е че същите са собственици на спорния
имот /процесната реална част от имота/ на годно правно основание - на
2
основание придобивна давност. Подробно са изложени твърдения, че в имота
е разположен търговски обект, който е стопанисван повече от 10 години.
Процесната идеална част от целия недвижим имот, ответникът заявява, че е
владял повече от 10 години, като своя. Изложени са твърдения, че ищците
нито са владели, нито са ползвали въпросните 673,03 кв.м. от поземления
имот. Сочи се че владението, упражнявано от ответника в изискуемия от
закона срок, е било спокойно, явно, добросъвестно. Никога ответникът не
губил владението върху процесната част, както и не го предавал другиму.
Излага ответникът твърдения и че същият полага като цяло грижа за целия
поземлен имот. Посочени са конкретни действия, в които според ответника
намира израз упражняваната от него фактическа власт върху имота. В
допълнение е посочено, че посоченият в исковата молба Договор за замяна на
недвижим имот, на който се позовавали ищците, е нищожен и не поражда
правни последици, поради липса на валидно решение на компетентния орган.
Излагат, че неправилно, в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, от страна на състава на съда е прието, че
ответниците не доказали предпоставките за придобиване на имота по давност.
Извършената от страна на състава на съда преценка е при неправилно
установена фактическа обстановка, при непълен и неправилен анализ на
ангажираните по делото доказателства, при неправилно приложение на
материалния закон. Заявяват, че съгласно чл. 79 от ЗС - правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Ако владението е добросъвестно,
правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 5 години. По своята правна същност, придобивната давност, е определен
от закона срок, в течение на който е упражнявано владение от несобственик
върху определена вещ /в случая недвижим имот/, като след изтичането на
срока се придобива право на собственост, съответстващо на начина и
съдържанието на упражненото владение. Фактическият състав на
придобивната давност включва наличие на владение - упражняване на
фактическа власт върху имота с намерението той да се свои, което владение
да е осъществено явно — да не е установено и поддържано чрез насилие или
по скрит начин, да е непрекъснато, да е изтекъл определен период от време.
„Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ
( corpus) с намерението тя да се свои (animus). Държането, от друга страна,
също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за
другиго.“ — решение по гр.д. № 1833/2022г. на PC - Благоевград. Съгласно
текста на чл. 69 ЗС се предполага, че този, който упражнява фактическа власт
върху вещта, я държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго.
Излагат, че по отношение на имота — реалните части, ответниците са
осъществили владение, годно да ги направи собственици на имота, в
изискуемия от закона срок — най-малко 10 години при недобросъвестно
владение. Владението е осъществявано спокойно, явно, необезпокоявано,
трайно. Заявяват, че неправилно е прието, че в периода 2000 г., както и през
3
2004г. ответникът Д. съм бил наемател - „държател в чужд имот“. Съставът на
съда не е отчел обстоятелството, че както през 2000г., така и през 2004г.
титуляр на предоставеното право на ползване на общински терен е търговецът
- ЕТ „К. Д.“ гр. С.. След като на ответника / в личното му качество като ФЛ/
не му е било предоставено правото на ползване на общински терен, а такова е
било предоставено на Едноличния търговец /очевидно за осъществяване на
търговската му дейност/, то и неправилно от страна на PC е прието, че
ответникът „К. Д.“, е бил „наемател - държател“ в чужд имот. Такова
качество, евентуално, би могъл да има Едноличният търговец, а не той като
ответник, съответно те, ответниците, по делото. Излагат, че правото им на
собственост е удостоверено от нотариуса в производство по чл. 587 от ГПК. С
Нотариален акт № 57, том I, per. № 344, дело № 55 от 11.03.2020г. вписан в
СлВП - С. при АВ - София, с вх. per. № 499 / 11.03.2020г., вх. per. № 501, акт
№ 96, К. Л. Д. е признат за собственик на следния недвижим имот, а именно:
673,03 кв.м. от поземлени имот с идентификатор № 65334.300.3159 по КККР
на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-80/11.11.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр. С., пк 2800, ул. „Първи
май“ целият с площ от 2113 кв.м. (две хиляди сто и тринадесет квадратни
метра), с трайно предназначение на територията - урбанизирана. В нарушение
на материалния закон и съдопроизводствените правила, съставът на съда не е
зачел доказателствената сила на представения и приет като доказателство
констативен нотариален акт, издаден в нотариално производство по
удостоверяване правото им на собственост.
Твърдят, че неправилно е прието от страна на състава на съда, че с
предявяване на иск по чл. 108 от ЗС на 16.07.2017г. /от ищците по настоящия
иск/, срокът на придобивната давност е бил прекъснат на основание чл. 116, б.
„б“ от ЗС, а с влизане в сила на съдебното решение — 07.05.2020г. по същия
иск е признато по отношение на него, че ищците са собственици на имота,
като от този момент - е започнала да тече нова давност. Ревандикационният
иск е предявен срещу ответника - ЕТ „К. Д.“. С предявяване на този иск
срещу едноличния търговец, не може да се приеме, че давността е спряла да
тече по отношение на ответниците по настоящия иск - К. и Д. Д.и. Излагат, че
от страна на съдебния състав е допуснат пропуск като е прието, че
ревандикационният иск е предявен срещу физическото лице - К. Д.,
конституиран като ответник по настоящия иск. Преценка с оглед настъпилите
промени в имуществената сфера на Физическите лица - ответниците - Д.и, от
страна на съдебния състав на съда, не била извършена. Неправилно е прието,
че предявяване на ревандикационния иск /воден срещу ЕТ/ е прекъснало
давността в полза на Физическото лице - ответника К. Д..
4
Намират, че са допуснати са съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, като от страна на съдебния състав на съда не
е изготвен доклад с изискуемото съобразно разпоредбата на чл. 146 от ГПК
съдържание. Липсва разпределение на доказателствената тежест, както и не е
посочено, дали са налице обстоятелства, за които страната не сочи
доказателства. При изготвяне на доклад е приет изцяло формален и твърде
общ подход, като липсва посочване на конкретни обстоятелства и факти от
значение за спорното право. Не е указано на ответника да конкретизира
повдигнатото възражение за придобиване на имота по давност.
Искат отмяна на обжалваното РЕШЕНИЕ № 214/01.08.2023г.,
постановено по гр.д. № 370/2022г. по описа на Районен съд - гр. С., изцяло
като неправилно, ведно със законните последици от това. Претендират
разноски.
В срока по чл.263 ГПК, по делото е постъпил отговор на въззивна
жалба от адвокат Д. Х. като процесуален представител на М. К. К.-А., ЕГН:
********** и Л. Т. А., двамата с постоянен адрес: гр. С., ул. „***“ №** със
съдебен адрес: гр. С., ул.’’***” №*.
В отговорът се твърди, че въззивните жалбоподатели декларативно се
позовават на Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да
обосноват този довод. На практика с цитираното Тълкувателно решение, ВКС
е дал напълно различно от приетото от въззивните жалбоподатели тълкуване
относно приложението на отрицателния установителен иск и преценката за
наличие на правен интерес от воденето му. Според цитираното Тълкувателно
решение, „правният интерес при отрицателния установителен иск за
собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на
притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект,
чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно
упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за
собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право
върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни
права върху един и същ обект“. Излагат, че настоящият случай безусловно
очертава наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск: Твърдението на доверителите й, въведено в процеса е, че с
5
поредица от сделки, те са придобили правото на собственост върху поземлен
имот с идентификатор 65334.300.3159 по кадастралната карта и кадастрални
регистри (КККР) на гр. С., одобрени със заповед № 18 - 8011.11.2009г. на ИД
на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР; адрес на поземления имот: гр. С., п.к. 2800, ул. „Първи
май“, площ: 2113 кв.м.; трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.);
предходен идентификатор: няма; номер по предходен план: 2861, 2862,
квартал: 121, парцел: 30; съседи: ПИ е идентификатори 65334.300.3694,
65334.300.2930, 65334.300.3697, 65334.300.3158, 65334.300.3703,
65334.300.2861, 65334.300.3160. През 2017 година между доверителите й и
ответника К. Д., в качеството му на едноличен търговец е фирма ЕТ „К. Д.“, е
било образувано гражданско дело, по което доверителите й са искали да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че те са собственици на
673,03 кв.м. от имота и да им се предаде владението на 100 кв.м. от същия.
Делото е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което исковете на
доверителите ми са уважени. Преди окончателното произнасяне на ВКС,
ответникът се е снабдил с оспорения от доверителите ми нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давност за 673,03 кв.м. от
имота на доверителите й. Намира, че правото на собственост върху
поземления имот, притежавано от доверителите й, включително потвърдено
по съдебен ред относно спорната, към момента на висящността на гр.дело №
686/2017г., част от него, е несъвместимо със спорното в настоящия процес,
право на собственост, за което ответниците са се снабдили с нотариален акт
за собственост и което засяга част от имота на доверителите й. На следващо
място, счита доводът за недопустимост на постановения съдебен акт, се
мотивира и с твърдение за нередовност на исковата молба, по която се е
произнесъл първостепенния съд, тъй като в исковата молба не били изложени
обстоятелствата, на които е основан искът, както и че не е конкретизирана
процесната реална част от имота на доверителите ми, за която е предявен
отрицателния установителен иск, като тя е посочена само с площта си
(673,03кв.м.), но не и с пространственото й разположение - границите й.
счита, че в самата искова молба подробно са изложени основанията,
обусловили необходимостта от предявяване на исковете. Що се отнася до
твърдението за неконкретизация на частта от 673,03 кв.м. от имота на
6
доверителите й, за която е предявен отрицателния установителен иск, то
твърдението не е съобразено със специфичния характер на отрицателния
установителен иск, при който спорното право, което доверителите отричат с
предявените от тях искове, е заявено и идентифицирано по начина, по който
то е претендирано от ответниците по исковете. А видно от нотариалния акт, с
който се е снабдил ответникът Д. и чиято отмяна доверителите й са поискали,
описанието на частта от имота е точно такова - посочена е площта, без да са
посочени границите на тази част от имота на доверителите й.
Първостепенният съд е държал сметка за тази специфика на настоящото
производство и напълно законосъобразно е приел, че исковата молба е
редовна. Твърди, че в съответствие със закона и доказателствата по делото,
първостепенният съд е приел, че не са налице елементите на владението -
упражняване на фактическа власт върху вещта и своенето на вещта от страна
на ответниците, в предвидения от закона десетгодишен срок. Наличието на
наемно правоотношение между общината и ЕТ „К. Д.“ категорично
опровергава твърдението на ответниците, че са своили спорната част от
имота. Не може да бъде споделено и оплакването на ответниците, че наемното
правоотношение е с едноличния търговец на ответника Д., а не с него като
физическо лице и поради това не е пречка за установяване на владение на
ответниците. Изразява становище, че твърдението е неоснователно не само
защото едноличният търговец няма собствена, различна от тази на
физическото лице, правосубектност, а най-вече защото съществуването на
наемно правоотношение с едноличния търговец е пречка за осъществяване на
фактическа власт върху вещта от физическите лица - ответници. При
положителен отговор на това оплакване, би следвало ответникът К. Д. като
физическо лице да е противопоставил на държането на едноличния търговец
(пак той) собствени владелчески действия по своене на вещта. Хипотеза,
която е правно и житейски нелогична и поради това - невъзможна.
Законосъобразно, първостепенният съд е отчел факта, че до 23.12.2009г., на
основание §1 от Закона за допълнение на ЗС давност по отношение на имоти
общинска собственост не тече, както и че в периода на висящност на гр. дело
№ 686/2017г. - от 16.07.2017г. до 07.05.2020г. давността е спряла. Т.е., не е
налице десетгодишен давностен срок. Намира, че законосъобразно
решаващият състав на съда е отчел обстоятелството, че доказателства,
установяващи действия на ответниците, обективиращи своене на вещта, не са
7
събрани. Гласните доказателства за косене на тревни площи и стопанисване
на караваната категорично не установяват такива.
Иска от въззивният съд да потвърди обжалваното решение на Районен съд С.
като валиден, допустим и правилен съдебен акт.
Във въззивното производство пред Окръжен съд – Благоевград не са
представени нови доказателства от страните, които да визират
нововъзникнали факти. Благоевградският окръжен съд, като взе предвид
оплакванията по въззивната жалба, събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира, че жалбата, като предявена от легитимна страна в
процеса , в срока по чл. 259 ГПК , е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна . Обжалваното решение е валидно и допустимо, като
произнесено от компетентен първоинстанционен съд, в рамките на
правомощията му, като такъв, по предявен пред него иск. Разгледано по
същество, същото е правилно постановено.
Настоящият съд приема, че не са налице пороците на обжалваното
решение, визирани във въззивната жалба, поради което намира същата за
неоснователна и недоказана, с оглед на което не я уважава и в този смисъл
счита, че следва да потвърди обжалваното решение, като правилно
постановено. От анализа на събраните по делото доказателства, настоящият
съд прие за установени фактически обстоятелства и направи правни изводи
идентични с тези на Районен съд -С..
Неоснователно е оплакването на въззивника, че с отричане на правата
на жалбоподателите въззиваемите не поддържат самостоятелни права.
Ищците в първоинстанционното производство твърдят, че са собственици на
поземлен имот с идентификатор 65334.300.2159 по кадастралната карта и
кадастрални регистри (КККР) на гр. С., одобрени със заповед №18 -
8011.11.2009г. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР; адрес на поземления имот: гр. С., п.к.
2800, ул. „Първи май", площ: 2113 кв.м.; трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м.); предходен идентификатор: няма; номер по предходен план: 2861, 2862,
квартал: 121, парцел: 30; съседи: ПИ с идентификатори идентификатори
65334.300.3694, 65334.300.2930, 65334.300.3158, 65334.300.3703,
8
65334.300.2861, 65334.300.3160.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че на 22.04.1999 година с нотариален акт № 81, том първи, рег. №
1834, дело № 816/ 1999 година по описа на Нотариус Nº 198 от Регистъра на
НК, ищците са закупили имот с пл. № 2861 в кв. 121 по новия регулационен
план на гр. С. с площ от 922 кв.м., при граници: на север - общинско място, на
запад - улица, на юг общинско място, на изток - улица, който имот е бил
образуван от ливада с площ от 0,922 кв.м., находяща се в м." Ливадица" в
землището на гр.С. - видно от материалите по приложеното гр.д. Nº 686/ 2017
година.
Правилно е установено, че от нотариален акт №197, том първи, рег. №
3072, дело № 976/ 1999 год. по описа на Нотариус №198 от Регистъра на НК,
приложен също в гражданско дело № 686/ 2017г. на 24.08.1999 год. ищците са
закупили съседния имот с пл. № 2861 в кв. 121 по регулационния план на гр.
С., с площ на имота от 1350 кв.м., при граници: от две страни улици и имот с
пл. №2861, който имот е образувано от ливада с площ от 1,350 дка, находяща
се в м."Ливадица" в землището на гр. С..
На 23.12.2009 година между Община С., представлявана от кмета и
ищците в първоинстанционното производство е бил сключен договор за
замяна, с който Община С. прехвърлила на ищците правото на собственост
върху 673, 03 кв.м. ид. части от УПИ ХХХ в кв. 121 по плана на гр. С. ,
находящ се между ул."Първи май" , бул. "****", ул."Борис Сарафов", одобрен
със Заповед №АБ - 191/08.12.2009, целият с площ от 2271, 95 кв.м., а в замяна
на прехвърленото право на собственост върху този имот ищците са
прехвърлили на Община -С. 602, 02 кв. м. ид. части от УПИ ХХХІ в кв. 121.
Правилно е установено, че на 29.01.2010 г. с нотариален акт № 12, том
първи,рег. №202, дело № 10/ 2010 година по описа на Нотариус № 198,
съставен на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, ищците са били признати за
собственици на основание покупко- продажба на недвижим имот в режим на
съпружеска имуществена общност, две замени и одобрен ПРЗ на УПИ ХХХ -
2861 и 2862 в кв. 121 по плана на гр.С., целият с площ от 2 271, 95 кв.м., при
граници: от три страни улици — ул. "Първи май", бул. "****", ул."Борис
Сарафов", УПИ ХХХІ, УПИ ХХХІІ, УПИ Х с УПИ VII.
Въззивникът твърди, че е собственик на реална част с площ 673,03 кв.
9
м. от горепосочения имот, като е придобил същата на основание давностно
владение. Като на 11.03.2020 година въззивникът се е снабдил с нотариален
акт за констатиране на право на собственост върху недвижим имот придобит
по давност №57, том първи, рег: № 344, дело №55/ 2020 год. по описа на
нотариус №197 от Регистъра на НК, с който с бил признат за собственик на
673, 03 кв.м. от ПИ с идентификатор 65334.300.3159. Към онзи момент, той с
бил в граждански брак с Д. Д..
С решението по гражданско дело № 686/ 2017 година по описа на
Районен съд-С., влязло в законна сила на 07.05.2020 год. , е признато за
установено по отношение на ЕТ „К. Д.", че М. К. К. - А. и Л. Т. А. на
основание договор за замяна на недвижим имот № 522 - 05/ 23.12.2009 година
са собственици на 673, 03 кв.м. от УПИ ХХХ в кв. 121 по регулационния план
на гр. С. - сега с идентификатор 65334.300.3159 и е осъден ответника да им
предаде владението на 100 кв.м., представляващи част от същия недвижим
имот върху когото има изградена „постройка за продажба на кафе и закуски".
Съгласно задължителната практика на ВКС, недопустим поради липса
на правен интерес е отрицателен установителен иск за собственост, предявен
от лице, което не заявява и няма самостоятелни права върху имота- предмет
на иска. Това е така, тъй като отрицателният установителен иск е иск за
защита на правото на собственост, а не владелчески иск. Правният интерес от
предявяването на този иск е налице, когато с претендираното от него право
ответникът по иска смущава нормалното упражняване на правата на ищеца
върху имота. Само при установено защитимо материално право на ищеца,
което е накърнено и се нуждае от защита чрез отрицателен установителен
иск, ищецът има правен интерес да установи несъществуването на
претендираното от ответника право.
Ищецът по отрицателния установителен иск следва да установи
наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже
фактите, от които то произтича. Ако ищецът не докаже твърденията си, с
които обосновава правния си интерес, производството се прекратява. В
настоящия случай безспорно се установява правния интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск от страна на ищците в
първоинстанционното производство, като оплакването на въззивника за липса
на правен интерес се явява неоснователно.
10
Съгласно Тълкувателно решение №8/2013г. по т.д. №8/2012г. на ОСГТК
на ВКС Правният спор накърнява не само спорното право, което едната
страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова
отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права.
Всяка от двете страни разполага с право на иск, за да може да защити това
свое право, което според нея се накърнява от правния спор. От това логично
следва, че всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен
спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото,
поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник.
Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е
налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при
конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ
обект.
Търсената защита в случаите на предявен отрицателен установителен
иск за собственост или друго вещно право се постига чрез отричане със сила
на пресъдено нещо на твърдяното от страната - ответник право. Правният
интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно
право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца,
различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било
отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено
от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от
отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато
ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция
на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.
Видно от представените по делото доказателства, в настоящият
случай, безспорно от страна на ищците в първоинстанционното производство
е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
По възражението на ответника, че процесната реална част, в размер на
673.03 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 65334.300.3159, не е била
индивидуализирана също се явява неоснователно. С оглед на характера на
предявения отрицателен установителен иск и на факта, че ищците
претендират собственост върху целия горепосочен поземлен имот, не би
следвало същите да индивидуализират реалната част, за която ответникът
твърди, че е собственик. В случая въззиваемитте отричайки правото на
11
въззивника бранят целия недвижим имот.
Неоснователни се явяват и възраженията на ответника, че е налице
неправилно приложение на разпоредбата на чл. 124от ГПК във вр. с чл. 79 от
ЗС. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че за
придобиване правото на собственост върху един недвижим имот на основание
давностно владение е необходимо осъществяване на фактическата власт
върху имота с намерение за своене, като владението следва да бъде
постоянно, непрекъснато, спокойно и явно. Владението се квалифицира като
явно когато се осъществява чрез действия, които могат да станат достояние на
трети лица, включително собственика или предишния владелец,
възприемането на които биха им позволили да защитят правата си с
предвидените в закона способи – предявяване на иск за собственост от
собственика на имота или иск за защита на владението от предходния
владелец.
За да постанови оспорваното решение Районен съд -С. правилно е приел
за установено, че Община С. през м. януари 2000 година е предоставила на
ответника К. Д. правото на ползване на имот от около 15 кв.м., а през 2004
година е било предоставено правото на ползване на имот около 30 кв.м. за
поставяне на павилион за закуски срещу заплащане на такса в касата на
общината. В този случай, ответникът в първоинстанционното производство е
бил наемател - държател на чужд имот. Като не е упражнявал владение, не е
своил имота, а е държал същия за наемодателя си. Правилно е установено, че
ответниците не са доказали, че в предвидения в закона срок от 10 година, от
2000 година до момента са своили имота.
Правилно е установено, че в периода от 31.05.2006 г. до 23.12.2009
година, когато ищците и Община С. са сключили договора за замяна на
процесните 673,03 кв.м. техен собственик е била Община С. и срокът за
придобиване по давност на общински имоти не е текъл. Съгласно
разпоредбата на §1 от Закона за допълнение на ЗС (обн. ДВ, бр. 46/ 2006 г.) от
31.05.2006 година давността е била спряна. След преминаване на правото на
собственост в патримониума на ищците - 23.12.2009 година, срокът за
придобиване е продължил да тече, но ответниците не са доказаха, че в този
период от 23.12.2009 год. до 11.03.2020 год., когато са се снабдили с
констативния нотариален акт са своили имота.
12
Остава недоказано, че ответниците са променили държането си в своене
и че това да е стигнало до знанието на ищците в първоинстанционното
производство, какъвто факт е необходим за осъществяване на фактическият
състав на придобивната давност. Като както правилно е определил
първоинстанционният съд единствените доказателства в тази връзка са
свидетелските показания, че са „стопанисвали" караваната и са косили
тревата в околната площ.
С предявяването на иск за защита на правото на собственост по чл. 108
от 3С на 16.07.2017 година от въззваемите в настоящото прозиводство срещу
въззивника Д. срокът за придобивната давност отново е бил прекъснат на
основание чл. 116, буква ,,б" от 3С, а с влизане в сила на съдебното решение -
07.05.2020 год. по същия иск с признато със сила на пресъдено нещо по
отношение на него, че ищците са собственици на имота. От този момент до
07.05.2020 год. за ответника е започнала да тече нова давност. Сходни са
установените обстоятелства и от първоинстанционният съд.
С оглед на гореизложените обстоятелства РС – С. правилно е приел, че
на основание чл. 573, ал.2 от ГПК следва да отмени и констативния
нотариален акт, издаден в полза на ответниците в първоинстанционното
производство.
На въззиваемите се дължат и трябва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция разноски от 500 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №214 от 01.08.2023г. постановено по гр.д.
№ 370/2022г., по описа на Районен съд –С..
ОСЪЖДА К. Л. Д. с ЕГН ********** и Д. Г. Д. с ЕГН ********** и двамата
от гр. С., ул.”****” № * да заплатят на М. К. К. – А. с ЕГН ********** и Л. Т.
А. , двамата с постоянен адрес в гр. С., ул.”***” № **, сумата от 500 лв.
/петстотин лева/разноски пред настоящата инстанция.
На страните да се връчат копия от настоящото решение, което може да бъде
обжалвано в едномесечен срок, считано от връчването, пред Върховния
13
касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд
Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14