Р Е
Ш Е Н
И Е № 260016
25.07.2022
година, гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Трети
граждански състав
на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар
Ваня Кирева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
административно
дело № 4 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
връзка с §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.
Образувано е по подадената жалба от Б.Б.Е. с
ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, офис 2, адв.Найден Геров Толев,
против Заповед №ДС-28-3/18.09.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена
на основание §4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ, с която е одобрен ПНИ на ж.р.“Каменец“, в
частта касаеща поземлен имот с идентификатор 77195.750.5 с площ от 856кв.м.
Жалбоподателят твърди, че притежава по силата на
нотариален акт №967, том 5, рег.№4140, дело №754 от 19.08.2005г. за
покупко-продажба на недвижим имот, издаден от нотариус Х. Колева с рег.№081 по
регистъра на нотариалната камара, следния недвижим имот 250/711 ид.ч. от поземлен
имот №2139 по кадастралния план на гр.Хасково, одобрен със заповед №989/1988г.,
находящ се в местността „Каменец“, заедно с построената в имота вилна сграда в
южната половина, при граници от две страни улица, имот №2140 и имот №214, като
и 600/855 ид.ч. от поземлен имот №2140 целия с площ от 855кв.м. по кадастралния
план на гр.Хасково, одобрен със заповед №969/1988г., находящ се в местността
„Каменец“, при граници на целия имот от север – улица, изток – имот №2139,
запад – имот №2141 и юг – имот №2147.
С писмо от СГКК-Хасково на жалбоподателя било връчено
уведомление изх.№24-31136/11.12.2020г., с което информират, че във връзка с
прилагане на ПНИ на жилищен район „Каменец“, одобрен със заповед
№ДС-28-3/18.09.2019г. на Областен управител на Област Хасково и съгласно
заповед №1868/28.10.2020г. на кмета на Община Хасково за възстановяване правото
на собственост върху новообразуваните имоти с посочени идентификатори, издадени
на основание §4 ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ било нанесено изменение на кадастралните карти
и кадастралните регистри в землището на гр.Хасково. В т.2 от уведомлението било
отразено извършване на промени в кадастралните регистри на недвижимите имоти
относно собствеността. Жалбоподателката установила, че по отношение на
притежаваните от нея 600/855 ид.ч. от имот №2140 по силата на горепосочения
документ за собственост към момента с кадастрален идентификатор 77195.750.3,
целия имот от 856кв.м. било отразено, че същия е собственост на наследниците на
Петра Г.М. въз основа на документ заповед на основание §4 ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ
№1868/28.10.2020г. на кмета на Община Хасково за 856кв.м.
Според жалбоподателя, заповед №28-3/18.09.2019г. на
Областния управител на Област Хасково, с която ПНИ е одобрен за поземлен имот с
идентификатор 77195.750.3 с площ от 856кв.м., ж.р.“Каменец“, гр.Хасково, е
нищожна. Областният управител бил излязъл извън своята компетентност. ПНИ се
изработвал въз основа на помощен план /в предишната редакция на закона наречен
кадастрален план/. Помощният план трябвало да съдържа данни както за имотите,
предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗРЗСПЗЗ,
така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. В ПНИ се
нанасяли имотите на три категории лица : 1.ползватели, на които по предвидения
законов ред правото на ползване се трансформирало в право на собственост чрез
заплащане цената на земята; 2.бивши собственици на имотите или техните
наследници, с признато или възстановено от поземлената комисия или от ОСЗГ
право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територията по §4 от
ПЗРЗСПЗЗ и 3.настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен
документ за собственост – било като приобретатели от първите две категории,
било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са
били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации, т.е. тези, които никога не са изгубвали своята
собственост. При настъпила колизия между правата на посочените три категории
лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост
върху един и същи имот, възникналият спор за материално право се разрешавал по
общия исков ред. В конкретния случай обаче за имота право на собственост,
съобразно регистъра на новообразуваните имоти по §4 от ПЗРЗСПЗЗ за
ж.р.“Каменец“, като правоимащи стар собственик или собственик към датата на
приемане на помощния план, били вписани три лица – Кирко Вълков Карасанов въз
основа на нотариален акт №75 от 13.07.1976г. на ХРС, Б.Б.Е. въз основа на
нотариален акт №19 от 19.08.2005г. за покупко-продажба на недвижими имоти на
СВп при РС-Хасково за 600/855 ид.ч., като след промяната били посочени за
собственик и наследниците на Петра Г.М. въз основа на заповед на основание §4
ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ №1868/28.10.2020г. на кмета на Община Хасково за 856кв.м. Според
жалбоподателя, след като административният орган установил, че две или повече
лица имат права върху процесния имот следвало в одобрения ПНИ да не бъде
включван имот 77195.750.3, доколкото по отношение на същия възникнал спор за
материално право. Едва след разрешаване на този въпрос можело да се иска
изменение на влязъл в сила ПНИ, съобразно §4к ал.8 от ПЗРЗСПЗЗ. Твърди, че в
производството по §4к ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ следвало да се провери дали е спазена
процедурата по одобряване на ПНИ и дали в регистъра са записани правилно
легитимираните като собственици лица, като ползвателите на имотите, придобили
собствеността върху тях били с предимство пред бившите собственици. ПНИ се
изработвал за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на
актовете по §4 от ПЗРЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по §4а и §4б се
определял имот в съответствие с изискванията на §4з от ПЗРЗСПЗЗ. Този имот не
попадал в тази хипотеза. Имота бил закупен от Кирко Вълков Карасанов, който го
притежавал от 1976г. Този имот никога не бил одържавяван и лицето прехвърлило
право на собственост на жалбоподателя не било изгубвало това право от
придобиването му до прехвърлянето. Предвид тези обстоятелства се твърди, че
административният орган излязъл извън законните си правомощия и предоставената
му компетентност, като постановил нищожен административен акт, който следвало
да се отмени като такъв. Административният орган действал при неспазване на обвързаната
компетентност , когато действал извън пределите на обвързаната компетентност,
неправилно тълкуване на приложимата материално правна норма. При наличие на
колизия на права между вписаните в регистъра на новообразуваните имоти лица
било неясно как административният орган одобрил ПНИ.
Предвид гореизложеното се иска обявяване
нищожността на процесната заповед в частта, в която засяга поземлен
имот с идентификатор 77195.750.5, находящ се в гр.Хасково, ж.р.“Каменец“, с
площ 856кв.м.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не
изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по подадената
срещу негова заповед жалба.
Заинтересованите
страни Р.Г.К. и П.Г.С. оспорват жалбата, като неоснователна и считат, че следва
да бъде отхвърлена.
Заинтересованите страни Г.С.М., Х.С.М. и Г.С.Г. не се
явяват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед №ДС-28-3/18.09.2019г. на Областен
управител на Област Хасково същата е издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА и въз основа на представената документация, съгласно
т.3.8 на Заповед №РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед
№РД-02-14-454/22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и
условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С тази заповед
на Областния управител се одобрява плана на новообразуваните имоти в М 1:1000
на жилищен район /ж.р./ „Каменец“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково,
приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта на Областния управител
в горепосочения смисъл е обнародвана в ДВ бр.77 от 01.10.2019г.
Като доказателство по делото е приет нотариален акт от
13.07.1976г. на ХРС, с който Кирчо Вълков Карасанов е признат за собственик по давностно владение на лозе от 6 ара, находящо се в землището на
гр.Хасково, местността „Ташлъка“ и на полски имот – празно място от 250кв.м.,
находящо се в землището на гр.Хасково, местността „Ташлъка“. По силата на
нотариален акт от 19.08.2005г. на нотариус Х. Колева, с рег.№081 по регистъра
на нотариалната камара, Кирко Вълков Карасанов и Комня Андонова Карасанова общо
двамата продават на Б.Б.Е. следния свой недвижим имот, представляващ
имуществена общност, а именно 250/711 ид.ч. от поземлен имот с №2139 по
кадастралния план на гр.Хасково, одобрен със заповед №969/1988г., находящ се в
местността „Каменец“, Хасковско землище, заедно с построената вилна сграда в
южната половина на имота, и 600/855 ид.ч. от поземлен имот с №2140 целият с
площ от 855кв.м. по кадастралния план на
гр.Хасково, одобрен със заповед №969/1988г., находящ се в местността „Каменец“,
Хасковско землище.
Ответникът в изпълнение на своите задължения по чл.152
от АПК представи в настоящото производство и цялата преписка по издаването на
обжалваната заповед.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане
на страните съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието
заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение
вещото лице сочи, че процесният имот с идентификатор 77195.750.3 по КК на
гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, е
разположен в ж.р.“Каменец“. Имотът е с площ 856кв.м. по КК на града и е
идентичен с имот пл.№2140 по кадастралния план, одобрен със заповед №969/1988г.
За района, в който попада процесния имот, е одобрен кадастрален план със
заповед №969/1988г., в който план имотът е с пл.№2140 и е по предназначението
си земеделска земя. С решение 67/29.02.2000г. на ОбС-Хасково се одобрява околовръстен
полигон на земите по §4 ал.3 от ЗСПЗЗ, с който в строителните граници на
гр.Хасково се включва зона „Каменец“, което определя тази територия като
урбанизирана. Статута на имот лозя с площ от 6 ара и полски имот с площ от
250кв.м., находящи се в землището на гр.Хасково, описани в н.а.№75, том 3, дело
№1069/13.07.1976г., е земеделска земя до 29.02.2000г. Имот пл.№2139 и имот
пл.№2140 по кадастралния план, одобрен със заповед №969/1988г., не са включвани
в ТКЗС-та и други земеделски структури. Имотите, описани в н.а.№75, том 3, дело
№1069/13.07.1976г., представляват лозе от 6 ара, което е 600/855 ид.ч. от имот
пл.№2140 по кадастралния план, одобрен със заповед №969/1988г., полски имот от
250кв.м., който е 250/711 ид.ч. от имот пл.№2139 по кадастралния план, одобрен
със заповед №969/1988г. и не попадат в ПНИ. Видно от регистъра на
новообразуваните имоти по §4 от ПЗРЗСПЗЗ за ж.р.“Каменец“, гр.Хасково, за нива
с №232 по помощния кадастрален план – графа 16, със стар собственик Петра Г.М.
– графа 8, е записан имот пл.№2169 по кадастралния план, одобрен със заповед
№969/1988г. При справката с помощния кадастрален план на ж.р.“Каменец“ вещото
лице установява, че нива №232 е идентична с имот пл.№2169. От справката с ПНИ експертизата
установява, че имот пл.№2169 по помощния кадастрален план е идентичен с ПИ с
идентификатор 77195.750.30 и не е идентичен с процесния ПИ с идентификатор
77195.750.3.
Според вещото лице, възстановеният с решение на ОСЗГ
по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ имот към настоящия момент е поземлен имот с
идентификатор 77195.750.3 по ПНИ и не е идентичен с имотите от н.а.№75, том 3,
дело №1069/13.07.1976г. и н.а.№967/2005г.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото
производство е допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирани лица,
имащи правен интерес от оспорването, с оглед твърденията в жалбата, че с
атакувания административен акт се нарушават техни права и законни интереси. В
случая жалбоподателите твърдят наличието на основания, обуславящи обявяването
на нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във
времето по аргумент от чл.149, ал.5 от АПК. Ето защо, съдът намира депозираната
жалба за допустима.
Разгледана по същество, обаче жалбата, по която е
образувано настоящото производство се явява неоснователна. Нищожността
е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от
степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или
като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия се отменя като незаконосъобразен, на основанията,
посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани
основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната
практика възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за
незаконосъобразност, визирани в чл.146 от АПК, когато нарушенията им са особено
съществени, т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и
недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране
на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез
прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове, теорията е изградила съответните
критерии, въз основа на които да се извърши преценка кога един порок води до
нищожност и кога същият води до незаконосъобразност.
В тази връзка всяка некомпетентност винаги е основание
за нищожност на акта. Но в настоящия случай атакуваната заповед е издадена от
компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
По отношение на формата като основание за нищожност на
административния акт порокът следва да е толкова сериозен, че практически да
води до липса на форма и съответно в този случай ще липсва и волеизявление.
Формата е самостоятелно основание за валидното действие на административния акт
и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма се
определя от степента на порока. Атакуваната в настоящото производство заповед е
в предписаната от закона форма, поради което няма основание да се приеме на
това основание административния акт за нищожен.
Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност също в
случай, че водят до липса на волеизявление. Приема се, че нарушението на
административно производствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта и в случай, че без него би могло да
се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
По делото липсват данни, от които да следва извод, че при издаването на
обжалваната заповед са допуснати толкова съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността
на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил
на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора.
Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност да се издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на
посоченото основание. Наведените от жалбоподателите доводи сочат на
съществуващи противоречия на атакувания административен акт с материалноправни
разпоредби, но същите изцяло касаят законосъобразността на заповедта на
Областния управител, а не нейната нищожност. Доколкото обаче в случая не е
спазен срока за обжалване на заповедта като незаконосъобразна, съдът не може да
разглежда подобни хипотези.
Несъответствието с целта на закона също е порок, сочещ
на незаконосъобразност и само, ако преследваната цел не може да се постигне с
никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Всички наведени от
жалбоподателя доводи в настоящото производство не сочат на основания за
прогласяване нищожността на атакувания административен акт, а евентуално биха
могли да обосноват неговата незаконосъобразност. Съдът обаче не може да
разглежда законосъобразността на заповедта на областния управител по подадената
жалба в настоящото производство, тъй като същата е депозирана след изтичане на
сроковете за нейното обжалване.
Не на последно място следва да се има предвид, че
твърденията на жалбоподателите, че притежават правото на собственост върху
процесния поземлен имот, поради което административният орган без наличие на
доказателства, установяващи, че наследниците на Петра Г.М. са притежатели на
собственически права върху този имот, е одобрил с атакуваната заповед ПНИ в
частта, касаеща поземления имот, сочат на наличието на спор за материално
право. В административното производство не може нито да се разгледа, нито да се
разреши такъв спор за материално право, поради което страните следва да
потърсят защита на своите права чрез предявяване на съответния иск.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
подадената жалба от Б.Б.Е. с ЕГН:********** ***, против Заповед №ДС-28-3/18.09.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена
на основание §4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ, с която е одобрен ПНИ на ж.р.“Каменец“, в
частта касаеща поземлен имот с идентификатор 77195.750.5 с площ от 856кв.м.,
като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Хасково
в 14-дневен срок от връчването му.
СЪДИЯ :