М О Т И В И
към Присъда № 82 от 10.07.2020 год. по НОХД № 693/2018 год. на СлРС
изготвени на 10.09.2020 год.
СГП
е внесла обвинителен акт против подсъдимите Е.А.Д. за престъпление по чл. 294,
ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и Ф.Н.Г.
за престъпление по чл. 294, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В
с.з. прокурорът пледира, че поддържа обвинението на СГП, като счита, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че двамата
подсъдими са осъществили състава на престъплението, за което са привлечени към
наказателна отговорност, като излага подробни съображения за това. Пледира, че
подсъдимите да бъдат признати за виновни в престъплението по чл. 294, ал. 1 вр.
чл. 18, ал. 1 от НК и на всеки един от тях да бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от две години, чието изпълнение да бъде отложено на
основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от четири години.
В с.з. подсъдимият Д., редовно призован се явява лично и
със защитник, не се признава за виновен и не дава обяснения по случая.
Защитникът на подсъдимия пледира подс. Д. да бъде признат за невиновен, тъй
като не е извършил деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност,
като излага подробни съображения за това.
В с.з. подсъдимият Г., редовно призован се явява лично и
с упълномощени защитници, не се признава за виновен и дава обяснения по случая.
Упълномощените му защитници пледират подс. Г. да бъде признат за невиновен, тъй
като обвинението не е доказано от обективна и субективна страна, като излагат
подробни съображения за това.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Е.А.Д. е български гражданин, с висше
образование, женен, не работи, неосъждан.
Подсъдимият Ф.Н.Г. е български гражданин, с висше
образование, разведен, работи, неосъждан.
Подсъдимият
Е.Д. *** и бил независим кандидат за кмет на Община Р.на провелите се на
23.10.2011 год. избори за общински съветници и кметове. Същият бил председател
на Районен съд – Р.в периода 1998 год. – 2010 год., а впоследствие редови
съдия, като през месец септември 2015 год. бил уволнен дисциплинарно с решение
на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело № 10/2015 год.
Подс.
Г. бил адвокат от Адвокатска колегия – С.З..
Свидетелите
Е.Х. и С.Х. *** и познавали подсъдимия Д. като публична личност – съдия в
Районен съд – Р.и кандидат за кмет на Общината. Свидетелите познавали подс. Г.
от неустановена дата през есента на 2013 год. във връзка с ангажирането му като
процесуален представител по водени от тях граждански дела.
В
периода от 1998 год. до месец януари 2013 год. свидетелите Е. и С. Х.стопанисвали
магазин за хранителни и други стоки заедно с кафе – аператив. Свид. М.Д.К.
живеела в близост до магазина, често го посещавала и поддържала близки
приятелски отношения със свидетелите. Свидетелите Е. и С. Х.познавали и свид. В.В.,
който се занимавал с търговия на хляб и зеленчуци и зареждал магазина им.
Свид.
Е.Х. познавала Л.П., с която имала срещи и разговори както във връзка с водено
наказателно производство срещу сина на свидетелите Е. и С. Х.– М.Х., така и във
връзка с продажбата магазина, кафе-аператива ведно с дворното място и жилищните
помещения.
От
месец октомври 2013 год. свид. Е.Х. започнала да получава призовки за
образувани в закрити заседания дела срещу нея по реда на чл. 417 от ГПК за
дължими суми по издадени запис на заповед, като впоследствие били образувани
множество изпълнителни дела за принудително събиране на присъдените по
гражданските дела парични суми. Срещу действията на Л.П., свид. Е.Х. подала
сигнали до главния прокурор на Република България, до Висшия съдебен съвет и до
председателя на ДАНС. В последствие било образувано досъдебно производство №
93/2014 год. по описа на СГП – Специализирано звено „Антикорупция”,
разследването по което приключило с внасяне на обвинителен акт в СГС.
Образувано било НОХД № 1239/2016 год. по
описа на СГС, н.о., 1-ви с-в., като срещу Л.П. били повдигнати обвинения по:
чл. 209, ал. 1 от НК; чл. 315, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр.
ал. 1 от НК; чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; чл. 293, ал. 1 от НК; чл. 290, ал.
1 от НК; чл. 290, ал. 1 от НК и по чл. 315, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1
от НК. По НОХД № 1239/2016 год. по описа на СГС, н.о., 1-ви с-в, като свид. Е.Х.
имала качеството на пострадал.
Срещу
подс. Д. било образувано досъдебно производство № 242/2014 год. по описа на
СО-СГП (пр.преписка № 11872/2013 год. по описа на СГП) и същият бил предаден на
съд с обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 2 вр.
ал. 1 от НК. Образувано било НОХД № 1452/2015 год. по описа на СГС, н.о., 5-ти
състав. По същото наказателно дело Л.П. имала качеството на свидетел.
През
есента на 2013 год. подс. Г., който бил ангажиран като адвокат на семейство Х.отишъл
в гр. Р.и понеже не знаел къде е домът на семейството, като бил заведен до там
от свид. В.В.. След това свид. В.В. си тръгнал, а семейство Х.и подс. Г.
обсъдили заведените граждански дела срещу свид. Е.Х..
На
06.02.2017 год. подс. Г. представлявал семейство Х.по гр. дело № 37/2016 год.
по описа на ОС - С.З.. След приключването на делото, на излизане от съдебната
палата свид. С.Х. казал на подс. Г., че много държи и иска да се срещне с подс.
Д..След това подс. Г. се обадил на свид. С.Х., че срещата ще се проведе.
На
08.02.2017 год. около обяд, в дома на семейство Х.пристигнали подс. Д. и подс. Г..
Тогава подс. Д. предложил на семейство Х.да си вземат болничен, за да не отидат
на делото, което било на 13.02.2017 год. в гр. София срещу Л.П. и че ако имало
някакви санкции или глоби, той щял да плати всичко, на което семейство Х.не се
съгласили. По време на този разговор подс. Г. бил повече слушател и не е казвал
нищо за делото в гр. София. Подс. Д. и подс. Г. си тръгнали, като след тази
среща подс. Д. не се обадил повече на свидетелите Х..
Съдебното
заседание по НОХД № 1239/2016 год. по описа на СГС насрочено за 13.02.2017 год.
се провело, въпреки неявяването на свид. М.К., поради представен болничен лист,
като на това заседание били изслушани вещите лица и делото било отложено за
друга дата.
В
съдебно заседание на 23.02.2017 год. по НОХД № 1452/2015 год. по описа на СГС, Л.П.
се явила и дала показания.
На
24.04.2017 год. свидетелите Е. и С. ***, за да се срещнат с подс. Г. по повод
водените от тях граждански дела. Уговорили се да се срещнат в кафене, находящо
се на ул. *****. По време на разговора били обсъдени делата на семейство Х.и
заедно пътували от гр. С.З. до гр. К., където в деловодството на РС – К. била
подадена молба от подс. Г., като пълномощник на свид. Е.Х. и свид. С.Х., за
отмяна на влязло в сила Определение № 35/20.01.2017 год. постановено по търг.д.
№ 807/2016 год. по описа на ВКС.
На
31.05.2017 год., вечерта подс. Г. провел личен разговор със свид. Е.Х. по
телефон, като обсъждали делото пред ВКС, което били изгубили.
С
Присъда № 275/15.11.2017 год. по НОХД № 1452/2015 год. по описа на СГС, н.о.,
5-ти състав, подс. Д. бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Присъдата била
потвърдена с Решение № 489/07.12.2018 год. по ВНОХД № 128/2018 год. по описа на
САС, а решението на САС било потвърдено с Решение № 130/21.04.2020 год. по н.д.
№ 523/2019 год. по описа на ВКС, ІІ н.о.
От
изготвената и приетата по делото съдебна компютърно - техническа експертиза
(л. 92 – 177, том 1 от ДП) се установява, че вещото лице е свалило на хартиен
носител наличните файлове от един брой външен носител марка SONY модел NWD-B103
с посочен номер *****, в който имало съхранени 16 броя аудио файла с различна
продължителност; че анализът на аудио файловете не установил наличие на
корекции, промени, изтривания, наслагвания, както и че продължителността на
записите съответства на времето на създаване и времето на последен запис. От
експертизата се установява още, че изследването на аудио файловете показвало,
че не всички съдържали записани разговори, някои били празни, без диалог, като
същите били кратки, като времетраене – няколко секунди. От приложение 1 към
експертизата се установява, че на 08.02.2017 год. бил проведен разговор между
свид. С.Х., подс. Д., подс. Г. и свид. Е.Х., който е бил записан (л. 98 – 110,
том 1 от ДП). От приложение 2 към експертизата се установява, че бил записан
разговор, проведен между свид. С.Х., вероятно свид. Е.Х. и свид. М.Д.К. (л. 111
– 131, том 1 от ДП). От приложение 3 към експертизата се установява, че е бил
записан разговор между подс. Г., свид. С.Х. и свид. Е.Х. (л. 132 – 157, том 1
от ДП). От приложение 4 към експертизата се установява, че билзаписан разговор
между свид. С.Х., свид. М.Д.К. и лице от женски пол (л. 158 – 169, том 1 от
ДП).
От
изготвената и приетата по делото съдебна компютърно - техническа експертиза
се установява, че вещото лице е свалило на хартиен носител наличните файлове от
мобилен телефон марка „Алкател” с ИМЕЙ *****и СИМ-карта на Виваком. От
експертизата се установява още, че в телефона се съдържали три боя аудио файла,
който били създадени на 04.04.2017 год., 05.04.2017 год. и 24.09.2016 год.;
както и че съдържанието на разговора от файла от дата 04.04.2017 год. бил
свален на хартиен носител, като разговорът бил проведен между свид. С.Х., свид.
Е.Х. и свид. М.Д.К. (л. 64 – 91, том 2 от ДП).
От
приложения протокол за разпит на свидетел от 27.03.2017 год. на свид. Е.Х. се
установява, че на същата дата свидетелката е предала доброволно Digital music
player марка „Сони”, модел NWD-B 103, № *****, цвят черен (това било
устройството, с което били записани разговорите с подс. Г., подс. Д. и свид. М.Д.)
(л. 18 – 25, том 1 от ДП).
От
приложеното по делото извлечение от Протокол № 12 от извънредно заседание на
Комисия по професионална етика към Съдийската колегия на ВСС, проведено на
30.03.2017 год. се установява, че по т. 3 Разни, член на ВСС е докладвал, че в
кабинета на секретар в сградата на ВСС се е срещнал със свид. Е.Х. и нейния
съпруг, като при разговора свид. Е.Х. е разказала за среща с подс. Д. (л. 105 –
107, том 2 от ДП).
От
приложеното заверено копие от протокол от съдебно заседание от дата 23.02.2017
год. по НОХД № 1452/2015 год. по описа на СГС се установява, че на посочената
дата подс. Д. е бил представляван от защитниците – адв. П. и адв. Г., както и
че на посочената дата като свидетел е била разпитвана Л.П. (л. 113 – 117, том 2
от ДП).
От
приложеното заверено копие от молба от свид. М.Д.К. по НОХД № 1239/2016 год. по описа на СГС
насрочено за 13.02.2017 год. в 10,00 часа се установява, че със същата
уведомява, че не може да се яви на посочения ден и час, тъй като имала
здравословен проблем – високо кръвно, на домашно лечение е и не било възможно
пътуването й до гр. София, като приложила заверено копие от болничен лист (л.
138 – 139, том 2 от ДП).
От
приложеното заверено копие от протокол от съдебно заседание от 13.02.2017 год.
по НОХД № 1239/2016 год. по описа на СГС се установява, че на посочената дата
са се явили подсъдимите по посоченото дело, в това число и Л.П., свидетелите Е.Х.,
Д.К., Г. П., вещите лица, като не се е явила свид. М.Д.К.; че е даден ход на
делото, изслушани са вещите лица и делото е отложено за 05.04.2017 год. (л. 148
– 160, том 2 от ДП).
От
приложения протокол за доброволно предаване от 05.04.2017 год. се установява,
че на посочената дата свид. С.Х. е предал на прокурор при СГП мобилен телефон
марка „Алкател” „one touch” – бял на цвят със сгъваем капак и номера *****, № *****,
ведно с батерия и СИМ-карта № *****(л. 24 – 25, том 2 от ДП).
От
приложения по делото приемо-предавателен протокол от 16.05.2017 год. се
установява, че на същата дата пълномощник на свидетелите Е.Х. и С.Х. е получил
от тяхно име приобщените по делото веществени доказателства, а именно мобилен
телефон марка „Алкател” „one touch” – бял на цвят със сгъваем капак и номера *****,
№ *****, ведно с батерия и СИМ-карта № *****и външен носител марка „Сони”,
модел NWD-B 103, № ***** (л. 61, том 2 от ДП).
От
приложеното по делото заверено копие от протокол от съдебно заседание проведено
на 06.02.2017 год. по гр. дело № 37/2016 год. по описа на ОС – С.З. се
установява, че на посочената дата подс. Г. е представлявал в съдебното
заседание свид. Е.Х. и свид. С.Х., ответници по посоченото дело (л. 267 – 276
от делото).
От
приложеното по делото заверено копие от молба относно отмяна на влязло в сила
Определение № 35/20.01.2017 год. постановено по търг.д. № 807/2016 год. по
описа на ВКС се установява, че същата е подадена от адв. Г. ***, в качеството
му на пълномощник на свид. Е.Х. и свид. С.Х. в РС – К., като е приета с вх. №
4863/24.04.2017 год. в 09,47 часа (л. 440 – 451 от делото).
От
приложеното заверено копие от Присъда № 275/15.11.2017 год. по НОХД № 1452/2015
год. по описа на СГС и мотиви към нея се установява, че подс. Д. бил оправдан
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр.
ал. 2 вр. ал. 1 от НК (л. 455 – 477 от делото).
От
приложеното заверено копие от Решение № 489/07.12.2018 год. по ВНОХД № 128/2018
год. по описа на САС се установява, че със същото е била потвърдена Присъда №
275/15.11.2017 год. по НОХД № 1452/2015 год. по описа на СГС (л. 478 – 490 от
делото).
От
приложеното по делото заверено копие от Решение № 130/21.04.2020 год. по н.д. №
523/2019 год. по описа на ВКС, ІІ н.о. се установява, че със същото е оставено
в сила въззивно решение № 489/07.12.2018 год. по ВНОХД № 128/2018 год. по описа
на САС (л. 491 – 496 от делото).
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени както поотделно,
така и в тяхната съвкупност. В показанията на всички свидетели се съдържат
отделни елементи, касаещи процесния случай.
От показанията на свид. М.К. се
установява, че не познава лично подс. Д., а подс. Г. бил адвокат на сина й и го
познава покрай свид. Е.Х. и свид. С.Х., тъй като същият бил техен адвокат,
както и че е свидетел по делото, което свид. Е.Х. и свид. С.Х. водели срещу Л.П.
в СГП. От показанията на свид. М.К. се установява още, че по повод на това дело
е ходила на заседания като свидетел в СГС, но когато била болна, си вземала
болничен и не ходела на заседанията; че не е имала среща, с някой от
подсъдимите по повод на това дело, но се била посъветвала с подс. Г., защото не
била добре, с високо кръвно и че след като вземела болничен имало някаква
процедура – молба, и това бил разговорът й с подс. Г., като адв. Д.й написала
молбата; че за това дело не била разговаряла с подс. Д.; както и че не се явила
на заседанието на 13.02.2017 год. в София, защото вдигнала кръвно и не била
добре. От показанията на свид. М.К. се установява, че подс. Г. не я бил
съветвал да не се явява по каквито и да е било дела, както и че свид. С.Х. не я
е уведомявал, че се записват разговорите им и не бил искал съгласието й за това.Съдът
кредитира показанията на свид. М.К., тъй като същата пресъздава това, което е
възприела лично и показанията й са безпротиворечиви, логични и относими към
предмета на делото.
От
показанията на свид. Д.К. се
установява, че не познава лично подс. Д., а подс. Г. го познавала дотолкова
доколкото той бил адвокат на семейство Х.и същият работел заедно с техния
адвокат - Д.Е., която в последствие станала адвокат й на семейство Х.. От
показанията на свид. Д.К. се установя още, че дъщеря й имала дело срещу хора,
които я подлъгали да подпише два празни листа, и й взели апартамента, както и
че не е провеждала разговори с подс. Г. да не се явява на съдебни заседания в
София.От показанията на свид. Ж.Ж.
се установява, че не познава лично подс. Д., а подс. Г. познавала покрай делата
на Е. и С. Х., като последните й разказвали за делата си с Л.П., както и че с
нея семейство Х.не били говорили да имат проблеми с подс. Д. и подс. Г.. От
показанията на свид. Ж.Ж. се установява още, че не е присъствала при даване на
пари от семейство Х.на адвокатите им подс. Г. и свид. Д.Е., че когато семейство
Х.са споменавали различни суми тя е казала на свид. Е.Х. да се консултира с
друг адвокат, както и че делата, по които подс. Г. е представлявал семейство Х.били
много, но не може да посочи точната им бройка.От показанията на свид. И.З. се установява, че не познава
лично подс. Д., познава свид. С.Х. и свид. Е.Х., а подс. Г. бил адвокат на
свид. Е.Х., както и че на знае да е имало проблеми между свид. Е.Х. и свид. С.Х.
от една страна и подс. Д. и подс. Г. от друга страна.От показанията на свид. Н.Н. се установява, че не познава
подс. Д., но същият бил кандидат за кмет на гр. Р., не познава подс. Г.,
познава свид. Е.Х. и свид. С.Х., както и че не знае дали е имало проблеми между
Е. и С. Х.от една страна и подс. Д. или подс. Г. от друга.Съдът кредитира тези
показания на свид. Д.К., свид. Ж.Ж., свид. М.К., свид. И.З. и свид. Н.Н., тъй
като същите пресъздават това, което са възприели лично и показанията им са
безпротиворечиви, логични и относими към предмета на делото. По отношение на
показанията на посочените свидетели, в които същите описват отношенията и
случилото се между свид. Е.Х. и свид. С.Х. от една страна и Л.П. от друга,
съдът намира, че не следва да коментира, доколкото същите касаят друго
наказателно производство.
От показанията на свид. В.В. се
установява, че е учил в едно училище с подс. Д., а с подс. Г. се запознал през
2011 при пътуване в Света гора, Атон; че познава семейство Х., които имали
хранителен магазин и той ги зареждал със стока. От показанията на свид. В.В. се
установява още, че е завел подс. Г., който се представил за техен адвокат, до
дома на семейство Х., тъй като не знаел къде живеят, но не е водил до дома им
подс. Д.. Съдът кредитира показанията на свид. В.В., тъй като същият пресъздава
това, което е възприел лично и показанията му са безпротиворечиви, логични и
относими към предмета на делото.
От показанията на свид. Г.И. се
установява, че познава подсъдимите, тъй като работела в РС – Р.като ДСИ по
времето, когато подс. Д. бил административен ръководител на съда, а подс. Г.,***,
като след това станала частен съдебен изпълнител. От показанията на свид. Г.И.
се установява още, че познава свид. Е.Х. и свид. С.Х., които били страни по
изпълнителни дела, образувани в кантората й като ЧСИ, като подс. Г. бил
пълномощника им по изпълнителните дела; че подс. Г. бил пуснал възражение и
спрял делата, тъй като същите били по чл. 417 от ГПК; не може да си спомни
конкретни разговори между свид. Е.Х., свид. С.Х. и подс. Г.; както и че няма
спомен да е питала подс. Г. защо не е спрял което и да е дело в нейната
кантора, било това в качеството му на пълномощник на длъжник или на взискател.
Съдът кредитира показанията на свид. Г.И., тъй като същата пресъздава това,
което е възприела лично и показанията й са безпротиворечиви, логични и относими
към предмета на делото.
От показанията на свид. Д.Й. се
установява, че не познава подс. Д., подс. Г., свид. Е.Х. и свид. С.Х., а свид. М.К.
й била пациентка, тъй като работи като семеен лекар. От показанията на свид. Д.Й.
се установява още, че е издавала болнични листи на свид. М.К.. Съдът кредитира
показанията на свид. Д.Й., тъй като същата пресъздава това, което е възприела
лично и показанията й са безпротиворечиви, логични и относими към предмета на
делото.
От показанията на свид. Д.Е. се
установява, че работи като адвокат в АК – С.З., като познава подс. Д.,***, а
подс. Г. ***, с когото се запознали по повод на общи клиенти и общи дела, които
са водили на семейство Х.. От показанията на свид. Д.Е. се установява още, че
била упълномощавана от свид. Е.Х. - по граждански, наказателни и изпълнителни
дела, от свид. С.Х. – по наказателно дело, а от техния син – по гражданско
дело, като по всички дела ги е представлявала заедно с подс. Г.. От показанията
на свид. Д.Е. се установява как са били заплащани държавните такси по тях,
какво е било отношението им към техните адвокати; че адвокатските хонорари от
свид. Е.Х. са били заплащани по пълномощните, които изрично са били подписвани
в нейно присъствие, като допълнителни суми не е получавала и не знае и подс. Г.
да е получавал извън хонорарите. От показанията на свид. Д.Е. се установява
още, че семейство Х.са я потърсили по телефона за да я ангажират да работи по
техните дела; че е поискала изрично да говори с подс. Г. дали е съгласен да
работят съвместно, тъй като той бил титулярът и с подс. Г. са я запознали
самите те. Съдът кредитира показанията на свид. Д.Е., тъй като същата пресъздава
това, което е възприела лично и показанията й са безпротиворечиви, логични и
относими към предмета на делото.
От
показанията на свид. С.В. се
установява, че не познава лично подс. Д., но знае че е съдия в РС – Р., а подс.
Г. го познава като колега; че на 19.01.2017 год. била преупълномощена от подс. Г.
да представлява семейство Х.по гражданско дело; както и какво е било
отношението на семейство Х.към това преупълномощаване. Съдът кредитира
показанията на свид. С.В., тъй като същата пресъздава това, което е възприела
лично и показанията й са безпротиворечиви, логични и относими към предмета на
делото.
Показанията
на свид. Е.Х. и свид. С.Х. в частта, в която същите описват отношенията си с Л.П.,
съдът намира, че не следва да коментира, доколкото същите касаят друго
наказателно производство. Съдът кредитира показанията на свид. Е.Х. и свид. С.Х.
от които се установява, че са били ангажирали подс. Г. да ги представлява по
различни видове дела; че на 08.02.2017 год. в дома на семейство Х.била
проведена среща на която присъствали подс. Д., подс. Г., свид. Е.Х. и свид. С.Х.,
при която подс. Д. предложил да си вземат болничен, за да не отидат на делото,
което било на 13.02.2017 год. в гр. София срещу Л.П. и че ако имало някакви
санкции или глоби, той щял да плати всичко, на което семейство Х.не се
съгласили. Освен това от показанията на свид. Е.Х. се установява, че при този
разговор на 08.02.2017 год. подс. Г. бил повече слушател и не се спомня, той да
е казвал нещо за делото в гр. София. Съдът кредитира показанията на свид. Е.Х.
и свид. С. Х.в частта, в която заявяват, че на 24.04.2017 год. са се видели с
подс. Г., разговаряли са за делата на семейството и са пътували заедно от гр. С.З.
до гр. К., където били подадени документи в съда. Съдът кредитира показанията
на свид. Е.Х. и свид. С.Х. в тази им част, тъй като се подкрепят от събраните
по делото писмени и гласни доказателства.В останалата им част показанията на
свид. Е.Х. и свид. С.Х. са както противоречиви помежду си, така и противоречат
на събраните по делото писмени и гласни доказателства. В своите показания свид.
Е.Х. твърди, че подс. Г. дошъл в дома им заедно с една жена, която представил
като адв. Д.Е., което противоречи на показанията на свид. Д.Е., от които се
установява, че е била ангажирана по телефон от семейство Х.и именно те са я
запознали с подс. Г.. Свид. Е.Х. твърди, че когато са отишли заедно с подс. Г.
при свид. Г.И., последната била задала въпрос на подс. Г. защо тези граждански
дела не били спрени и защо тези четири записи на заповеди в четири дела, като
трите ги печелили, не бил отишъл при свид. Г.И. нещо да направят. В тази ми
част показанията на свид. Е.Х. противоречат на показанията на свид. Г.И., от
които се установява, че няма спомен да е питала подс. Г. защо не е спрял което
и да е дело в нейната кантора, било това в качеството му на пълномощник на
длъжник или на взискател. Свид. Е.Х. и свид. С.Х. твърдят, че на 27.01.2017
год. в дома им бил дошъл свид. В.В. и казал, че подс. Д. чакал отвън в колата
свид. Е.Х., като бил проведен разговор между подс. Д. и свид. Е.Х.. Тези
показания на семейство Х.противоречат на показанията на свид. В.В., от които се
установява, че е водил до дома на семейство Х.подс. Г., като техен адвокат, но
не и подс. Д.. В показания си свид. С.Х. твърди, че на 06.02.2017 год. в дома
им бил дошъл подс. Г. и двамата са разговаряли, но данни за такава среща в
показанията на свид. Е.Х. липсват. Това твърдение на свид. С.Х. противоречи и
на обясненията на подс. Г. от които се установява,че именно свид. С.Х. е
поискал среща с подс. Д.. Показанията на свид. Е.Х. и свид. С.Х., в които
твърдят, че подс. Д. бил казал, че трябва да си променят показанията, че с Л.П.,
били взаимно решили да си помагат, съдът не кредитира, тъй като не се подкрепят
от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В показанията си свид. Е.Х.
и свид. С.Х. твърдят, че са разговаряли със свид. М.К., която заявила, че подс.
Г. я бил посетил и я увещавал да си вземе болничен лист за да не присъства на
заседанието на 13.02.2017 год. и тя се била съгласила. Тези показания на
свидетелите противоречат на показанията на свид. М.К., от които се установява,
че се била посъветвала с подс. Г., защото не била добре, с високо кръвно и че
след като вземела болничен имало някаква процедура – молба, и това бил
разговорът й с подс. Г.. В своите показания свид. Е.Х. заявява, че последният й
разговор с подс. Г. бил на 31.05.2017 год. по телефона, като са обсъждали
делото пред ВКС, което били изгубили, като съпругът й - свид. С.Х. не можел да
чува какво говори подс. Г. в слушалката, а само нея, както и че не може да си
спомни дали по време на телефонния разговор е ставало дума за Л.П. и че
трябвало да се откажат от това дело в гр. София. Тези показания противоречат на
показанията на свид. С.Х., който пък твърди, че е чувал отчасти какво говори по
телефона подс. Г. – да си променят показанията срещу Л.П.. В своите показания
свид. Е.Х. твърди, че е пускала сигнали до ВСС, но от конкретно лице не била
искала съдействие и че лично със член на ВСС не се е срещала. Тези показания на
свид. Е.Х. противоречат на приложеното по делото извлечение от Протокол № 12 от
извънредно заседание на Комисия по професионална етика към Съдийската колегия
на ВСС, проведено на 30.03.2017 год. от което се установява, че в кабинета на
секретар в сградата на ВСС свид. Е.Х. и нейния съпруг са се срещнали с член на
ВСС, като при разговора свид. Е.Х. е разказала за среща с подс. Д..
От
обясненията на подс. Г. се установява, че познава С. и Е. Х.от края на
м.септември 2013 год., когато бил ангажиран от тях да ги представлява и
защитава във връзка с образуваните тогава заповедни производства против тях,
като в последствие ги представлявал и по досъдебни производства; че те имали
значителни финансови затруднения, никога не били предоставяли финансови
средства за внасянето на съдебните и държавни такси по делата, както и че много
често закъснявали и с изплащането на съответните хонорари по делата, по които
ги е представлявал. От обясненията на подс. Г. се установява още, че на
24.04.2017 год. била проведена среща в гр. С.З. със свид. Е.Х. и свид. С.Х.
относно гражданско дело; че е бил упълномощен да представлява свид. Е.Х. по
делото в гр. София, като подготвил й граждански иск; че тъй като не му било
заплатено казал, че ще анулира пълномощното и че не може да ги представлява. От
обясненията на подс. Г. се установява, че на 06.02.2017 год. ги представлявал
по гражданско дело в ОС-С.З., като след приключването на делото, на излизане от
съдебната палата свид. С.Х. му казал, че много държи и искал да се срещне с
подс. Д.; че се обадил на свид. С.Х., че ще се проведе срещата и на 08.02.2017
год.той заедно с подс. Д. отишли до дома на семейство Х.; както и че при
проведения разговор нито той, нито подс. Д., не били карали и убеждавали свид. Е.Х.
и свид. С.Х. да си променят показанията по делото срещу Л.П., нито ги е карал
да лъжесвидетелстват. Съдът кредитира обясненията на подс. Г., тъй като се
подкрепят от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Подс.
Д.не дава обяснения по предявеното му обвинение.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата
по делото и всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие, тъй като същите са относими към
предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
Съдът кредитира и заключенията на вещото лице по
назначените съдебни компютърно - технически
експертизи, тъй като същите не бяха оспорени от
страните, а съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и
професионалната компетентност на експерта.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът изведе следните правни изводи:
Подсъдимият Е.А.Д. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 294, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което съдът го призна за невиновен и
го оправда по повдигнатото му обвинение за това, че за периода 27.01.2017 год.
– 08.02.2017 год. в гр. Р., ул. *****, сам и в съучастие като съизвършител с Ф.Н.Г.
с ЕГН ********** (извършител), при условията на продължавано престъпление, с
две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление и
са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, е направил опит да спомогне на
лице, извършило престъпление – Л.М.П.с ЕГН ********** – подсъдима по н.о.х.д. №
1239/2016 год. по описа на СГС, н.о., 1-ви с-в, за извършени престъпления по
чл. 209, ал. 1 от НК; чл. 315, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4,
вр. ал. 1 от НК; чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; чл. 293, ал. 1 от НК; чл.
290, ал. 1 от НК; чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1 от НК; по чл. 290, ал. 1 от НК; по чл. 290, ал. 1 от НК и по чл.
315, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, да бъде осуетено спрямо нея
наказателно преследване, без да се е споразумял с Л.М.П.преди да е извършила
престъпленията, за които е предадена на съд, като при проведени лични срещи с Е.Н.Х.
и С.С.Х. – свидетели и притежаващи качеството на пострадали по н.о.х.д. №
1239/2016 год. по описа на СГС, н.о., 1-ви с-в, поискал от двамата да се
откажат от показанията си срещу подсъдимата Л.М.П., като опитът е останал
недовършен поради независещи от дееца причини – свидетелите Е.Н.Х. и С.С.Х. не
пожелали да се откажат от дадените показания, както следва:
1.
На 27.01.2017 год. около 17,00 часа, в гр. Р., ул. *****, в лек автомобил марка
„АУДИ” с peг. № *****, сам е направил опит да спомогне на лице, извършило
престъпление – Л.М.П.с ЕГН ********** – подсъдима по н.о.х.д. № 1239/2016 год.
по описа на СГС, н.о., 1-ви с-в, за извършени престъпления по чл. 209, ал. 1 от НК; чл. 315, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК; чл.
252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; чл. 293, ал. 1 от НК; чл. 290, ал. 1 от НК; чл.
282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК;
по чл. 290, ал. 1 от НК; по чл. 290, ал. 1 от НК и по чл. 315, ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, да бъде осуетено спрямо нея наказателно преследване,
без да се е споразумял с Л.М.П.преди да е извършила престъпленията, за които е
предадена на съд, като в проведената лична среща със свидетелката Е.Н.Х.,
поискал от нея и от свидетеля С.С.Х. да се откажат от показанията си срещу
подсъдимата Л.М.П., като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца
причини – свидетелите Е.Н.Х. и С.С.Х. не пожелали да се откажат от дадените
показания;
2.
На 08.02.2017 год., около обяд в гр. Р., ул. *****, в съучастие като
съизвършител с Ф.Н.Г. (извършител), е направил опит да спомогне на лице,
извършило престъпление – Л.М.П.с ЕГН ********** – подсъдима по н.о.х.д. № 1239/2016
год. по описа на СГС, н.о., 1-ви с-в, за извършени престъпления по чл. 209, ал.
1 от НК; чл. 315, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК; чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; чл. 293, ал. 1 от НК; чл. 290, ал. 1 от НК; чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
от НК; по чл. 290, ал. 1 от НК; по чл. 290, ал. 1 от НК и по чл. 315, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, да бъде осуетено спрямо нея наказателно
преследване, без да се е споразумял с Л.М.П.преди да е извършила
престъпленията, за които е предадена на съд по н.о.х.д. № 1239/2016 год. по
описа на СГС, н.о., 1-ви с-в, като в проведена лична среща и разговор с Е.Н.Х.
и С.С.Х. – свидетели и притежаващи качеството на пострадали по н.о.х.д. №
1239/2016 год. по описа на СГС, н.о., 1-ви с-в, поискал от двамата да се
откажат от показанията си срещу подсъдимата Л.М.П., като опитът е останал
недовършен поради независещи от дееца причини – свидетелите не пожелали да се
откажат от дадените показания.
Подсъдимият Ф.Н.Г. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 294, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което съдът го призна за невиновен
и го оправда по повдигнатото му обвинение за това, че за периода 08.02.2017
год. – 31.05.2017 год. в гр. Р., ул. ***** и в гр.С.З., в кафене, находящо се
на ул. *****, сам и в съучастие като съизвършител с Е.А.Д. с ЕГН **********
(извършител), при условията на продължавано престъпление, с три деяния, които
осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, е направил опит да спомогне на лице, извършило престъпление – Л.М.П.с
ЕГН ********** – подсъдима по н.о.х.д. № 1239/2016 год. по описа на СГС, н.о.,
1-ви с-в, за извършени престъпления по чл. 209, ал. 1 от НК; чл. 315, ал. 1,
вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК; чл. 252, ал. 2, вр. ал.
1 от НК; чл. 293, ал. 1 от НК; чл. 290, ал. 1 от НК; чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; по чл. 290, ал. 1 от НК;
по чл. 290, ал. 1 от НК и по чл. 315, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, да бъде осуетено спрямо нея наказателно преследване, без да се е споразумял
с Л.М.П.преди да е извършила престъпленията, за които е предадена на съд по
н.о.х.д. № 1239/2016 год. по описа на СГС, н.о., 1-ви с-в, като при проведени
лични срещи и телефонен разговор с Е.Н.Х. и С.С.Х. – свидетели и притежаващи
качеството на пострадали по н.о.х.д. № 1239/2016 год. по описа на СГС, н.о.,
1-ви с-в, поискал от двамата да се откажат от показанията си срещу подсъдимата Л.М.П.,
като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини –
свидетелите Е.Н.Х. и С.С.Х. не пожелали да се откажат от дадените показания,
както следва:
1.
На 08.02.2017 год., около обяд в гр.Р., ул. *****, в съучастие като
съизвършител с Е.А.Д. с ЕГН ********** (извършител), е направил опит да
спомогне на лице, извършило престъпление – Л.М.П.с ЕГН ********** – подсъдима
по н.о.х.д. № 1239/2016 год. по описа на СГС, н.о., 1-ви с-в, за извършени
престъпления по чл.209, ал.1 от НК; чл.315, ал.1, вр.чл.309, ал.1, вр.чл.20,
ал.4, вр.ал.1 от НК; чл.252, ал.2, вр.ал.1 от НК; чл.293, ал.1 от НК; чл.290,
ал.1 от НК; чл.282, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК; по чл.290, ал.1 от НК; по чл.290, ал.1 от НК и по чл.315, ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.309, ал.1 от НК, да бъде осуетено спрямо нея наказателно преследване, без
да се е споразумял с Л.М.П.преди да е извършила престъпленията, за които е
предадена на съд по н.о.х.д. № 1239/2016 год. по описа на СГС, н.о., 1-ви с-в,
като в проведена лична среща и разговор с Е.Н.Х. и С.С.Х. – свидетели и
притежаващи качеството на пострадали по н.о.х.д. № 1239/2016 год. по описа на
СГС, н.о., 1-ви с-в, поискал от двамата да се откажат от показанията си срещу
подсъдимата Л.М.П., като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца
причини – свидетелите Е.Н.Х. и С.С.Х. не пожелали да се откажат от дадените
показания;
2.
На 24.04.2017 год. в гр.С.З., в кафене, находящо се на ул. *****, сам е
направил опит да спомогне на лице, извършило престъпление – Л.М.П.с ЕГН **********
– подсъдима по н.о.х.д. № 1239/2016 год. по описа на СГС, н.о., 1-ви с-в, за
извършени престъпления по чл.209, ал.1 от НК; чл.315, ал.1, вр.чл.309, ал.1,
вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК; чл.252, ал.2, вр.ал.1 от НК; чл.293, ал.1 от НК;
чл.290, ал.1 от НК; чл.282, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2,
вр.ал.1 от НК; по чл.290, ал.1 от НК; по чл.290, ал.1 от НК и по чл.315, ал.2,
вр.ал.1, вр.чл.309, ал.1 от НК, да бъде осуетено спрямо нея наказателно
преследване, без да се е споразумял с Л.М.П.преди да е извършила
престъпленията, за които е предадена на съд по н.о.х.д. № 1239/2016 год. по
описа на СГС, н.о., 1-ви с-в, като в проведена лична среща и разговор с Е.Н.Х.
и С.С.Х. – свидетели и притежаващи качеството на пострадали по н.о.х.д. №
1239/2016 год. по описа на СГС, н.о., 1-ви с-в, поискал от двамата да се
откажат от показанията си срещу подсъдимата Л.М.П., като опитът е останал
недовършен поради независещи от дееца причини – свидетелите Е.Н.Х. и С.С.Х.
не пожелали да се откажат от дадените показания;
3.
На 31.05.2017 год., вечерта, в гр.Р., ул. *****, сам е направил опит да
спомогне на лице, извършило престъпление – Л.М.П.с ЕГН ********** – подсъдима
по н.о.х.д. № 1239/2016 год. по описа на СГС, н.о., 1-ви с-в, за извършени
престъпления по чл.209, ал.1 от НК; чл.315, ал.1, вр.чл.309, ал.1, вр.чл.20,
ал.4, вр.ал.1 от НК; чл.252, ал.2, вр.ал.1 от НК; чл.293, ал.1 от НК; чл.290,
ал.1 от НК; чл.282, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК; по чл.290, ал.1 от НК; по чл.290, ал.1 от НК и по чл.315, ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.309, ал.1 от НК, да бъде осуетено спрямо нея наказателно преследване, без
да се е споразумял с Л.М.П.преди да е извършила престъпленията, за които е
предадена на съд по н.о.х.д. № 1239/2016 год. по описа на СГС, н.о., 1-ви с-в,
като в проведен личен разговор по телефон с абонатен номер *****с Е.Н.Х. и С.С.Х.
– свидетели и притежаващи качеството на пострадали по н.о.х.д. № 1239/2016 год.
по описа на СГС, н.о., 1-ви с-в, поискал от двамата да се откажат от
показанията си срещу подсъдимата Л.М.П., като опитът е останал недовършен
поради независещи от дееца причини – свидетелите Е.Н.Х. и С.С.Х. не пожелали да
се откажат от дадените показания.
По
делото не се събраха безспорни доказателства, че подс. Д. и подс. Г. са
осъществили всеки един от тях от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 294, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК,
присъдата не може да почива на предположения и съдът следва да признае едно
лице за виновно единствено и само когато обвинението е доказано по несъмнен
начин.
В разпоредбата на чл. 294, ал. 1 от
НК законодателят е предвидил ангажирането на наказателната отговорност на който
спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено
спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е
споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление. В настоящия
случай на подсъдимите е повдигнато обвинение изразяващо се в това, че са
направили опит да спомогнат на лице, извършило престъпление - Л.М.П., да бъде
осуетено спрямо нея наказателно преследване, без да са се споразумели с Л.М.П.преди
да е извършила престъпленията, за които е предадена на съд, като при проведени
лични срещи и телефонен разговор (за подс. Г.) с Е.Н.Х. и С.С.Х. – свидетели и
притежаващи качеството на пострадали, са поискали от двамата да се откажат от
показанията си срещу подсъдимата Л.М.П., като опитът е останал недовършен
поради независещи от дееца причини – свидетелите Е.Н.Х. и С.С.Х. не пожелали да
се откажат от дадените показания. В хода на съдебното следствие не бяха събрани
писмени и гласни доказателства, от които да се установява, че подсъдимите са
поискали от свидетелите Е.Х. и С.Х. да се откажат от показанията си срещу
подсъдимата Л.М.П.. Напротив от доказателства се установява, че подс. Д. е
поискал от свидетелите Е.Х. и С.Х. да не се явят на едно от съдебните заседания
по НОХД № 1239/2016 год. по описа на СГС проведено на 13.02.2017 год., както и
че ако имало някакви санкции или глоби, той щял да плати всичко, на което
семейство Х.не се съгласили. Искането
на подс. Д. свидетелите да не се явят в едно съдебно заседание обаче, не
осъществява състава на престъплението по чл. 294, ал. 1 от НК, тъй като същото
не би довело до осуетяване на наказателното преследване спрямо Л.М.П., доколкото
спрямо това лице вече има образувано наказателно производство, внесен
обвинителен акт и е образувано НОХД № 1239/2016 год. по описа на СГС, а би
довело евентуално до отлагане на съдебно заседание по делото. По отношение на
подс. Г. в хода на съдебното следствие не се събраха каквито и да е било
доказателства същият да е извършил действия, които биха довели до осуетяване на
наказателното преследване спрямо Л.М.П., в това число и да е поискал от
свидетелите Е.Х. и С.Х. да не се явят в съдебното заседание на 13.02.2017 год.
в гр. София. В тази връзка е необходимо
да се отбележи, че съдът не следва да коментира свалените на хартиен носител
разговори приложени към приетите по делото съдебни компютърно - технически
експертизи. В настоящия случай тези разговори са били записани на Digital
music player марка „Сони” – предаден от свид. Е.Х. и на мобилен телефон марка
„Алкател” „one touch” – предаден от свид. С.Х., т.е. записите не са били
изготвени по реда и при условията на НПК. Изрично е посочено в Решение №
83/19.06.2012 год. по н.д. № 3135/2011 год., ВКС, II н.о., че доброволното
предаване на картата от мобилния апарат на полицейските органи и последващото
изследване на автентичността на записа по експертен път, представлява
заобикаляне на стриктните правила по чл. 172 и сл. от НПК и не превръща записа
в годно доказателствено средство, подлежащо на приобщаване и обсъждане в
мотивите.
В Решение № 41/02.02.2009 год. по
к.н.д. № 751/2008 год.на ВКС, I н. о., е посочено, че личното укривателство
може да бъде осъществено само при пряк умисъл, като не е задължително деецът да
действа в съгласие с укривания или заедно с него, както и че той може и да не
го знае конкретно, може и само да предполага кой е той и да действа по други -
лични или служебни причини, но във всички случаи със съзнанието, че прикрива
престъпление на конкретно или предполагаемо лице. В същото решение е посочено,
че това изключва укривателят да действа с евентуален умисъл, тъй като
действията му следва да бъдат мотивирани от специалната цел - да бъде избегнато
или осуетено наказателно преследване на лице, извършило престъпление. В
настоящия случай в хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства от
субективна страна подс. Д. и подс. Г. да са извършили действия с цел да бъде
осуетено на наказателното преследване спрямо Л.М.П..
Поради това, че в хода на съдебното следствие не
се събраха безспорни доказателства, че е извършено деяние и че е извършено от подс.
Д. и подс. Г., и тъй като въз основа на всички събрани писмени и гласни
доказателства, анализирани подробно по – горе, обвиненията срещу подс. Д. и
подс. Г. не бяха доказани по несъмнен начин, съдът ги призна за невиновни и ги
оправда по повдигнатите им обвинения за извършено от всеки един от тях
престъпление по чл. 294, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Ръководен от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: