Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1998
гр. Пловдив, 06 ноември 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ, Първо
отделение, XVIII
състав в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Т. К. като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев АД № 1826 по
описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на З.Д.А., ЕГН **********
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0432-000110 от 18.06.2020г., издадена от Началник на 01 РУ към Областна
Дирекция на МВР, гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП “Прекратяване на регистрацията на ППС за
от 6 месеца“.
Жалбоподателят, чрез адв. Т.А.-пълномощник,
намира обжалвания акт за незаконосъобразен и издаден при неправилно прилагане
на материалния закон. Искането е да се отмени атакуваният административен акт.
Претендира разноски.
Ответникът - Началник на 01 РУ към
Областна Дирекция на МВР, гр. Пловдив, редовно призован, не взема становище по
жалбата.
Съдът намира жалбата за подадена в
рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
В обстоятелствената част на административния
акт е посочено, че същият се постановява въз основа на АУАН № Т200198 от
18.06.2020г., за това, че на 18.06.2020г. около 00,50ч. в гр.Пловдив на
кръстовището на бул. „Ал.Стамболийски“ и ул. „Балатон“ като водач на лек
автомобил „Пежо Ранч“ с рег. №РВ****ХР негова собственост го управлява без да
притежава съответното свидетелство за управление и с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. Установеното е
квалифицирано като нарушение на чл.
150А, ал. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП. Въпросният АУАН е приложен по
преписката. В същия подробно е описано прежде посочените деяния, осъществено от
З.А..
Приложен е също така Талон за
медицинско изследване № 089137/18.06.2020г., издаден на жалбоподателя, в който А.
е уведомен за задължението да се яви за извършване на изследване в УМБАЛ
„Св.Георги“ЕАД до 40 минути от връчването на талона, както и неговият отказ да
даде кръв за алкохол в лечебното заведение, удостоверено с Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО № 042919 от 18.06.2020г.
В хода на съдебното производство към
доказателствения материал се приобщиха следните писмени доказателства: справка за нарушител/водач, Удостоверение №
1642/22.06.2020г. на ОДМВР-Пловдив.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Предмет на настоящото съдебно
производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, издадена по реда на чл. 171, т. 2а, б
"б" от ЗДвП.
Обжалваният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен орган, за което по делото е приета
Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на директора на ОД на МВР-Пловдив.
По своята правна същност
принудителните административни мерки са вид индивидуални административни актове
и като такива за тях е приложим Административнопроцесуалният кодекс.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите които ги прилагат
и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат
в съответния закон или указ, съгласно чл. 23 от ЗАНН. Изхождайки от тази
разпоредба се налага извод, че тези мерки се прилагат само в изрично и точно
изброени в закон случаи, налагат се само от точно посочени в правната норма
органи на администрацията, прилагат се само онези принудителни мерки, които по
вид са точно определени в правна норма и се налагат по начин и ред, предвиден в
правната норма. В конкретния случай е наложена принудителна административна
мярка прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок от шест
месеца. Тази мярка е предвидена в ЗДвП и се налага на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство
за управление на моторно превозно средство и е употребило алкохол.
Обжалваната заповед е
незаконосъобразна, тъй като е постановена при съществено нарушение на
административно-производствените правила и в противоречие с действащите
материални разпоредби на закона. Доводите в тази връзка са следните:
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
по този закон. Правното основание за процесната принудителна административна
мярка е по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, съгласно която се
прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В
случая е установено, със съставения АУАН, че пътното превозно средство е било
управлявано от лице, което не притежава съответното свидетелство за управление,
съставляващо нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, както и с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗдвП.Безспорно е налице противоречие в посоченото
правно основание за издаване на акта. Посоченото фактическо положение по първа
точка представлява самостоятелно и отделно такова за прилагането на ЗППАМ. В
този смисъл законодателят в нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП
е посочил различни хипотези – без да е правоспособен водач; не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство; или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред; или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
т. 4; или по реда на чл. 69а от Наказателно – процесуалния кодекс. Ето защо при
издаване на заповедта е допуснато съществено процесуално нарушение, като не е
посочено като правно основание и нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Този извод следва от нормата на закона, която предвижда принудителната
административна мярка да може да се наложи за няколко самостоятелни и различни
фактически състави. Описаната в точка първа фактология води до налагане на
мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, а тази по втора точка се
налага по реда на чл. 171, т.2а, б“б“, но в заповедта е посочена само
последната. Волята на издателя следва да е еднозначна и недвусмислена, т. е.
следва изрично и точно да се впише за кое административно нарушение и кой е
неговият извършител, за което се налага конкретната мярка. Следователно
изложените мотиви в заповедта не съответстват на действителността и не
кореспондират със събраните по делото доказателства. В посочените
материално-правни текстове от ЗДвП се съдържат различни хипотези, поради което
следва изрично да се отбележи коя хипотеза е нарушена и за всяка да се наложи
на правното основание, предвидено за нея.
Жалбата се явява основателна, поради
което Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0432-000110
от 18.06.2020г., издадена от Началник на 01 РУ към Областна Дирекция на
МВР-Пловдив, с която на жалбоподателя е прекратена регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора жалбоподателят
има право на разноски. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 510 /петстотин и десет/
лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса за образуване на
производство и 500 /петстотин/ лева, платено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 20.07.2020 година.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на З.Д.А., ЕГН **********
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0432-000110 от
18.06.2020г., издадена от Началник на 01 РУ към Областна Дирекция на МВР, гр.
Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП “Прекратяване на регистрацията на ППС за от 6 месеца“, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на З.Д.А., ЕГН **********
направените съдебни разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :