№ 16317
гр. С., 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20221110146772 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от "Т.." ЕАД,
ЕИК: ...., срещу ХХ. Г. Д. и СС. Х. Д., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са
предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните
дължимостта на сумите по издадената на 09.12.2021 г. срещу длъжниците
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
33243/2021 г. по описа на СРС, ГО.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. С.,
ж.к. ...., аб. № ..., за процесния период топлинна енергия, като купувачите не
са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че
ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат
качеството на потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане
на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към
договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и
лихва за забава върху това вземане. Заявява искане за конституиране на трето
лице помагач /"Т." ЕООД/, за допускане на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, за задължаване на лицето, което иска да бъде
привлечено като помагач по делото, да представи документите за главния
отчет и изравнителните сметки за периода, за приемане като доказателства по
делото на представените с исковата молба писмени документи.
1
Ответниците, чрез адв. Б. М., оспорват предявените искове, като считат,
че претенциите на ищеца са недоказани и неоснователни. Навеждат се и
твърдения за нередовност на исковата молба. Позовават се на изтекла кратка
тригодишна давност. Твърдят, че трети лица са потребители на топлинна
енергия.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 33243/2021г. по
описа на СРС, 148 състав, по което на 09.12.2021г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Х. Г. Д. и С. Х. Д. в условията на солидарна
отговорност да заплатят на заявителя следните суми: сумата от 5397,57 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
18.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 867,20 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от
15.09.2018г. до 27.05.2021г., сумата от 29,06 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 18.06.2021г. до изплащане на
вземането, и сумата от 5,25 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане върху горната главница за периода от 01.07.2018г. до 27.05.2021г.,
които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 55, находящ се в гр. С.,
ж.к. ...., аб. № ....
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците редовно, които в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са подали възражение, съответно в указания им
срок са предявили настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо
него в посочените размери, за които е издадена заповедта.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника
по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да
докаже погасяване на възникналите задължения.
За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл.
155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от "Т. С. " ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на
КЕВР.
2
Съдът не споделя доводите на ответниците за нередовност на исковата
молба, тъй като с молба от 20.02.2023 г. с вх. № 46348 са изпълнени
указанията на съда, дадени с Разпореждане № 17005 от 06.02.2023 г.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води
до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение
№ 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
3
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия
за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
Ответниците не оспорват, че са собственици на имота съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба № 167, том I, рег. № 2440, дело 138/2015
г. /стр. 21-23/.
Основните им възражения в производството са свързани с
обстоятелството, че те никога не са получили фактическото владение върху
топлоснабдения имот. Твърдят, че в апартамента са се настанили неизвестни за
тях лица, вероятно роднини на предходни собственици, които отказват да го
напуснат, и именно те потребяват топлинната енергия. Това им твърдение се
доказва от представените писмени доказателства, а именно: Изпълнителен
лист № 2520/07.02.2022 г. и Заповед № 2649 от 24.01.2022 г. за изпълнение на
задължение за предаване на вещи въз основа на документ. /л. 78 – л. 79/, както
и от разпита на свидетеля Илиян Георгиев.
Имайки предвид обаче всичко гореизложено, релевантно е кои лица са
собственици на имота. В отделно производство собствениците, които не
са действителните потребители на топлинна енергия, могат да търсят
правата си, респ. възстановяване на сумата, която са запалтили.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според
чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода на "Техем съврвисис” ООД, съгласно представения
4
протокол от общо събрание на етажните собственици от 08.09.2002г.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа
експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на
сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на
общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби
в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния период в имота на
ответниците има 1 брой щранг-лира, което е тръбно отоплително тяло, без
уред за дялово отопление /щранг-лирата е част от отоплителната инсталация
на сградата/. Вещото лице дава заключение, че през процесния период
начислените суми за топлинна енергия са по прогнозно потребление, като в
края на отоплителния сезон е изчислено реалното потребление на топлинна
енергия и е извършено изравняване между начислената и дължимата сума. От
заключението се изяснява, че дължимата от сума за процесния период за
доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е
общо 5289,16 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по
изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една
страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са
съставени при извършването на периодични отчети по отношение на
топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна
липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените
от него изводи.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което се явява
неоснователно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 10.06.2021г.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което се явява
неоснователно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
5
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на
10.06.2021г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от
2016г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е
депозирано на 10.06.2021г., то следва да се приеме, че претенцията на ищеца
за най - старото задължение за м.05.2017г. е погасено, доколкото
изискуемостта на същото настъпва на 15.07.2017г., четири години преди
подаване на заявлението. Следователно вземането от 01.05.2017 г. до
31.03.2018 г. е изтекло по давност.
При възприемане изводите на вещото лице по СТЕ, като се извадят
сумите за периода, погасен по давност, искът за главница трябва да бъде
уважен до размера на 3754,62 лв. ( от 5289,18 лв. се изваждат 1534,56 лв., а
именно фактурите за погасения по давност период, отбелязани в т. 4 на
експертизата).
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и иска за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период. По делото се установява, че за исковия период от 01.05.2018г. до
30.04.2020г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение
на топлинна енергия е в размер на 29,06 лв., съответно предявеният срещу Х.
Д. и С. Д. иск за същата сума е основателен и следва да се уважи.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия, консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са
приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
6
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2018г. и
2021г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г.
45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да
се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на делото, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 959,56 лв. Съдът обаче намира,
че предвид фактическата и правната сложност на делото, размерът на
юрисконсултското възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК, не трябва да бъде 400 лв., а 100 лв. Общият размер на разноските в
исковото производство, който следва да се присъди, е 396,41 лв. В
заповедното производство 100,30 лв. разноски в заповедното производство.
Ответниците претендират 950 лв. за адвокатско възнаграждение, от
които следва да им бъдат присъдени 363,01 лв.
*Решението е изготвено в срок от една година и четири месеца от
последното открито по делото съдебно заседание поради състояние на
високо рискова бременност на съдията докладчик.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав,
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Х. Г. Д.,
ЕГН: **********, и С. Х. Д., ЕГН: **********, ДЪЛЖАТ НА „Т..” ЕАД
ЕИК ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
в условията на солидарна отговорност следните суми: сумата от 3754,62 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
10.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 29,06 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018г.
до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 10.06.2021г. до изплащане на
вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 55, находящ
се в гр. С., ж.к. ...., аб. № ..., и за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 24.07.2023г. по ч.гр.д. № 33059/2023г. по описа на
СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ за сумата над
3754,62 лв. до пълния предявен размер от 5397,57 лева за периода от
01.05.2017 г. до 31.03.2018 г., както и за сумата от 867,20 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018г. до 27.05.2021г., и сумата от 5,25 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за дялово разпределение
за периода от 01.07.2018г. до 27.05.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Х. Г. Д., ЕГН: **********, и
С. Х. Д., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т..” ЕАД ЕИК ...., сумата
396,41 лева - разноски в исковото производство и 100,30 лв. – разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Т..” ЕАД ЕИК ...., ДА
ЗАПЛАТИ на Х. Г. Д., ЕГН: **********, и С. Х. Д., ЕГН: **********,
сумата от 363,01 лв., представляваща възнаграждение за адвокат в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на "..." ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8