Р Е Ш Е Н И Е
№ /18.12.2020г.
гр.Плевен 18.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
гр.с.в публичното заседаниe на втори декември
през
две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РЕНИ СПАРТАНСКА
:
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при
секретаря Дафинка Борисова и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №
819 по описа за 2020г.
и за да се произнесе съобрази следното:
Производство
по чл.17 от ЗЗДН вр.чл.258 ГПК.
С решение
на Плевенски Районен съд,ІV-ти гр.с.№260166 от 15.09.
2020г.,постановено по гр.д.№2548/2020г.по описа на същия съд е отхвърлена като неоснователна и недоказана молбата на К.Н.С., ЕГН **********,действащ
лично и със съгласието на своя баща и законен представител Н.К.С. за постановяване на
мерки за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие срещу Н.П.К. с ЕГН ********** за
извършено от нея домашно насилие на 18.06.2020г. спрямо непълнолетния К..Със
същото решение на ПРС на основание чл.78, ал.3 от ГПК К.Н.С.,ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своя баща и законен представител Н.К.С. е осъден да заплати в
полза на Н.П.К., ЕГН ********** сумата от 400 лв., представляваща деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от непълнолетния К.Н.С.,действащ лично и със съгласието на своя баща и
законен представител Н.К.С. чрез пълномощника им адвокат С.П. ***,с която
същото се обжалва като неправилно,необосновано,постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила ,с неправилни фактически и правни
констатации. Твърди се,че ПРС неправилно е приел,че молбата за осъществено
домашно насилие на 18.06.2020г.е недоказана,като е пренебрегнал придадената от законодателя
доказателствена сила на декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН,като е налице константна
съдебна практика ,че
и при липса на др.доказателства съдът може да издаде заповед
само въз основа на декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН. Посочено е,че по делото е
представена такава декларация,надлежно оформена , а изложеното в нея се
подкрепя и от представеното медицинско удостоверение , изд.от съдебен лекар при
****ЕАД. Изложени са съображения,че в производството пред ПРС не са оборени
твърденията в декларацията за извършено спрямо въззивника К. домашно насилие от
неговата майка,която с ръка го е ударила в лицето на датата 18.06.2020г.,че в
тази насока непълнолетният К.С. е изслушан от ПРС в съд.заседание на 22.07.2020г.и
в обясненията си като страна е заявил,че майка му е упражнила физическо насилие
чрез дърпане и удар в слепоочието,което е заявено и пред социалния работник.В
жалбата е направен анализ на събраните по делото гласни доказателства,като се
твърди,че неправилно ПРС не е кредитирал показанията на свидетелката Н.С.,баба
на момчето.В заключение въззивниците молят Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС и вместо него
да постанови друго ,с което да бъдат взети мерките за закрила по чл.5
ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ЗЗДН ,а именно Н.К. да бъде задължена да се въздържа от
извършване на домашно насилие по
отношение на сина си, същата да бъде отстранена от жилището в гр.София,****за
срок от 18 месеца и на последната да бъде
забранено да се приближава до жилището в гр.София **** за срок от 18
месеца.Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции.В съдебното заседание на 02.12.2020г.въззивниците лично и чрез своя
пълномощник адвокат Е.Р. от ПАК поддържат подадената въззивна жалба и молят съда да я уважи.Претендират се направените по
делото разноски,съгласно представено списък по чл.80 ГПК, като е направено
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна.
Въззиваемата Н.П.К. чрез своя
пълномощник адвокат Ю.М. от САК е депозирала
писмен отговор в срока по чл.17 ал.4 ЗЗДН,в който взема становище,че жалбата е
неоснователна ,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено. Твърди,че ПРС правилно е приел,че е оборена доказателствената
сила на представената декларация,като не е дал вяра на показанията на
свидетелката С. като заинтересована страна-баба на молителя и майка на
упражняващия родителските права баща.В отговора е направен подробен анализ на
събраните по делото гласни доказателства и на установените от ПРС противоречия
между изложеното в декларацията на непълнолетния К., устните му обяснения пред
съда и показанията на свидетелката С..Твърди се,че на посочената дата
18.06.2020г.детето действително е посетило майка си , но не в 21.30ч.,а към
22.15ч.за да си вземе ховърборда,баба му не е присъствала на тази среща,а К. се
е държал грубо с майка си.Изложени са доводи,че тези твърдения се подкрепят от
показанията на свидетелката П.П., която е установила,че на посочената дата К. и
синът й са били заедно , както и предния ден и децата не са били придружавани
от бабата на К. . Изложени са доводи,че правилно ПРС е приел,че издаденото
медицинско удостоверение в частта относно причините и начина по който са
причинени травматичните увреждания няма качеството на официален свидетелстващ
документ.В заключение въззиваемата моли Окръжния съд да остави без уважение
въззивната жалба ,а обжалваното решение на ПРС да бъде оставено в сила като
правилно ,обосновано и постановено при пълнота на доказателствата. Претендират
се и разноските за въззивната инстанция.Това становище се поддържа от Н.К.-С.
лично и чрез нейния пълномощник адвокат Ю.М. и в съдебното заседание на
02.12.2020г.пред ПОС.
Окръжният съд като прецени оплакванията
направени в жалбата, становищата на страните и представените по делото доказателства,приема
за установено следното:
Жалбата е подадена в 7-мо дневния срок
по чл.17 ал.1 от ЗЗДН от надлежна страна,срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.Разгледана по същество е частично основателна.
Производството пред ПРС е образувано на основание постъпила молба от въззивниците
–непълнолетният К.С. ,действащ лично и със съгласието на баща си Н.К.С. срещу майка
му Н.П.К.-С.,с искане за постановяване на мерки за закрила по ЗЗДН, като са
изложени съображения за упражнено спрямо непълнолетния молител физическо насилие
на 18.06.2020г. Към молбата е представена декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН ,съгласно
която К.С. е
декларирал,че родителите му са разведени,а родителските права по привременни
мерки са предоставени на баща му Н.К.С.,с когото живее,че между него и майка му
е определен режим на лични контакти.В същата молителят е посочил,че на 18.06. 2020г.,около
21.30ч.отишъл в дома на майка си,за да
си вземе ховерборда, като майка му е била видимо пияна,в ръката си е държала чаша с алкохол и още от входната врата му казала”О, ти се появи
най-сетне. Тези олигофренски номера на твоите приятелчета ще ги предаваш
малкия, не на мен.“Съгласно декларацията ,докато К. бил в апартамента, майка му
не спирала да го ругае ,той си взел
ховерборда и тръгнал да излиза,когато тя го хванала за лявата ръка и започнала
да го дърпа, като повтаряла, че няма да
го пусне да си тръгне. Посочено е,че се е опитал да се отскубне, при което
майка му го е ударила с юмрук в дясната слепоочна област.Непълнолетният е
посочил,че е почувствал силна болка,успял е да се отскубне и е избягал,след
което се прибрал вкъщи и е разказал на баща си какво се е случило,а на
следващия ден е посетил катедра съдебна
медицина,където му е издадено СМУ№407/2020г.за причинените му травматични
увреждания.
Към
молбата е представено,цитираното в декларацията съдебно-медицинско
удостоверение №407, издадено на 19.06.2020г. от съдебен лекар от Клиника по
съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „***“ ЕАД гр.София.В същото е
отразено,че при прегледа на К.Н.С. е установено кръвонасядане на дясната
слепоочна област, непосредствено до външния очен ъгъл на дясното око, което е
могло да бъде получено в резултат на действието на твърд тъп предмет.Отбелязано
е, че молителят съобщил на съдебния лекар, че на 18.06.2020г. майка му го
ударила по лицето с ръка и го стискала за лявата предмишница.
Безспорно по делото е, че ответницата Н.П.К. е майка на
молителя К.С.,роден на ***г., а Н.К.С. е негов баща.
Няма спор с оглед представеното удостоверение за сключен
граждански брак от Община Долни Дъбник,че
родителите на молителя са сключили граждански
брак на 06.09.2002г.в гр.Долни Дъбник.От
приложения препис на решение №36306 от 10.02.2020г.на СРС по
гр.д.№42406/2019г.по описа на същия съд се установява,че бракът между Н.К.С. и Н.П.К.
–С. е прекратен с развод,по вина на мъжа.С посоченото решение на СРС
родителските права върху детето К.С. са предоставени на бащата,на майката е
определен режим на лични отношения и същата е осъдена да заплаща издръжка в
размер на 230лв.,а семейното жилище в гр.София,*** е предоставено за ползване
на Н.П.К..Решението на СРС влязло в сила
на 19.03.2020г.само в частта относно прекратяването на брака с
развод и вината.Към настоящия момент
спорът относно упражняването
на родителските права върху детето К. и ползването на семейното жилище е висящ
пред СГС,пред който е образувано въззивно гр.д.№7937/2020г.по описа на СГС.
Безспорно по делото е установено,че въз основа на влязло в сила решение на СРС по гр.д.№39405/2019г.е
издадена заповед за защита по ЗЗДН в полза на въззиваемата Н.К.С. срещу съпруга
й Н.К.С.,с която са наложени мерки по чл.5,ал.1,т.1 и т.3 ЗЗДН за срок от 12
месеца,а въз основа на издадена по същото дело на СРС заповед за незабавна
защита Н.С. е отстранен от семейното жилище,находящо се в гр.София,***.
Спорни в настоящото производство ,а и пред ПРС са въпросите
майката Н.С. извършила ли е физическо насилие спрямо сина си К.С. на
18.06.2020г.вечерта около 21.30ч.,оборена ли е доказателствената сила на
представената декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН.
За изясняване на спорните обстоятелства в
производството пред ПРС са събрани гласни доказателства,непълнолетният К. е
изслушан от съда като страна по делото и на основание чл.15 ал.1 ЗЗДетето,изготвени
са два социални доклада от ДСП „ ***“ и от ДСП Долна Митрополия.
От
показанията на свидетелката Н. И. С.,баба на молителя по бащина линия се
установява,че на 18.06.2020г.заедно с внука си отишли до жилището на майка
му,за да си вземе той ховерборда,че внукът й позвънил на домофона,но никой не
му отговорил,след което той се обадил по телефона на майка си и тя му казала да
се върнат.Свидетелката посочва,че двамата заедно са се качили до жилището ,като
тя е стояла до асансьора на етажа,чула е
викове,погледнала е и е видяла,че на масата има чаша с вино, надникнала е вътре
и е видяла как майката удря К. не един
път в дясното слепоочие,след което К. е бил много травмиран и разстроен ,а окото
му е било надуто.Същата посочва,че след случилото се двамата хванали такси и се прибрали в квартирата на баща му,а на
другата сутрин тримата отшили при
съдебен лекар.Свидетелката, твърди на 18.06.заедно с внука си са пътували
до София с автомобила на техен
приятел,пристигнали са около 14.00 часа,отишли са в квартирата в Студентски
град ,след което К. е излязъл с приятели и по-късно се е прибрал.Същата
посочва,че с К. са излезли от квартирата в Студентски град към 21.30ч. и с
такси отшили до жилището на майка му в „***“, за да си вземе К. ховърборда,като
тя го е придружила,тъй като е било тъмно и за да му му помогне ,понеже е бил
тежък.
От показанията на свидетелката П.П. се
установява,че познава К. и родителите му като съседи,децата им са приятели,а
тя живее в ж.к. “***“ на около
400-500м.от жилището на въззиваемата.Същата твърди,че на 18.06.2020г.нейният
син В., К. и две момичета са имали уговорка да излязат към 14.00часа,че към 18.00ч. се е чула по телефона със сина си ,който й казал ,че все още са на шадраваните на НДК.Свидетелката
твърди,че към 08.00ч.вечерта е разговаряла и с Н.,майката на К.,като й е
съобщила, че децата са заедно.В показанията си посочва,че същата вечер около 22.05ч.
отново се е обадила на сина си,тъй като той е имал вечерен час до 22.00часа, като
при този разговор е чула К. да разговаря
с едното момиче, синът й е казал,че са наблизо и към 22.15часа се е прибрал.Свидетелката
твърди,че познава гласа на К.,тъй като често му се е обаждала по телефона, когато
не е имала връзка със сина си,че предната вечер на 17.06.2020г.синът й В. също
е бил с К..
Между двете свидетелки е извършена очна ставка ,като Н.С. е
посочила,че и на 17.06.2020г. внукът й е ходил до София и късно вечерта около
10.30ч.-11.00ч.се е прибрал в Долни Дъбник,а на другия ден на 18.06. двамата
заедно са пътували до София .Свидетелката Първанова посочва,че от сина си В.
знае , че К. е бил с него и на 17.06., като на тази дата синът й се прибрал
около 22.00часа.
В производството
пред ПРС е изслушан и непълнолетният К.С.. В обясненията си същият посочва,че
към 18.06.2020г.заедно с баща му са живеели Долни Дъбник,но за около 2 дни е
бил в София,като отишъл при майка си, заедно
с баба си,звъннал на домофона,но никой
не е отворил,след което се обадил на майка си по телефона и тя му е казала,да
се върнат.К. посочва,че заедно с баба му са се качили в апартамента,вратата е
била отворена ,а майка му казала да
влезе, т.к.е по бельо.В обясненията си детето посочва,че след като е взел ховърборда ,майка му не е искала да го
пусне първоначално от неговата стая, а след това и от входната врата на апартамента,
започнала е да го дърпа за ръката и с длан го е ударила няколко пъти в
слепоочието,след което е излязъл и с баба му са се прибрали в общежитието в
Студентски град.
По делото са изготвени
два социални доклади по адреса на
ответницата и по настоящия адрес на детето.В соц.доклад от ДСП”***”гр.София е отразено становището на въззиваемата Н.К.-С.
за станалото на 18.06.2020г.като същата категорично отрича да е удряла сина си,като
счита,че бащата е накарал детето да
лъже.При социалното проучване майката е споделила,че преди тя да подаде молба
за защита по ЗЗДН двамата с К. са били много близки,в добри отношения,но сега детето й говори грубо, резервиран е ,
настроен е срещу нея,като детето отказва
да контактува и общува с нея,не отговаря на обажданията и съобщенията й.
Според социалния доклад от ДСП Долна Митрополия при социалното проучване детето
е разказало това,което е отразено и в декларацията за станалото на
18.06.2020г.с единствената разлика,че баба му го е чакала пред входа на
жилището.Относно жилището в гр.Долни Дъбник,в което живее непълнолетният К.,баща
му и баба му е посочено,че в него има подходящи битови условия,осигурен му е спокоен
психоклимат и е налице пълноценно поддържана връзка и комуникация баща-син.В
доклада е посочено,че непълнолетният К. демонстрира негативни чувства и емоции
спрямо личността на майка си и връзката
с нея е сериозно нарушена,като след 18.06.2020г.е прекъснал контактите си с
нея.
За да отхвърли изцяло молбата ,ПРС е направил
подробен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства ,като е
приел,че не е безспорно установен факта за нанесени удари по
лицето на непълнолетния К. от неговата майка Н..Съдът е счел ,че има разминаване между описаното в декларацията и
изявленията на детето при изслушването му в съдебно заседание – в декларацията
се твърди нанесен един удар с юмрук в дясната слепоочна област,а при изслушване
на непълнолетния ,същият твърди нанесени няколко удара с длан.Констатирано е и
друго противоречие,а именно,че в декларацията не е посочено,че на 18.06.2020г.
бабата на детето е присъствала на посещението на К. в дома на майка му,като е
посочено,че детето е споделило за станалото на баща си,а в дадените от
непълнолетния обяснения е посочил,че баба му го е придружила и е очевидец на случилото
се. Съдът не е кредитирал показанията на
свидетелката Н.С.,баба на К.,с оглед установените противоречия при проведената
очна ставка между нея и свидетелката П.П.,поради което и не е дал вяра на
подписаната от непълнолетния молител декларация.Тези правни доводи и
съображения са неправилни и не се възприемат от въззивната инстанция.
Молбата по чл.8 от ЗЗДН е депозирана в ПРС на 24.06.2020г.,като е спазен едномесечния срок от акта на домашно
насилие,съгласно чл.10 ал.1 ЗЗДН,в който смисъл са и изводите на ПРС.
Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права.Според чл.2 ал.2 за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко
домашно насилие, извършено в негово присъствие.
При съвкупна преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства,Окръжният съд приема,че на посочената
в декларацията дата , на
18.06.2020г.вечерта ,при посещение на детето в жилището в гр.София,в
ж.к. ”***” майката е упражнила физическо насилие спрямо непълнолетния си син К.С.,като го е ударила в
областта на дясното слепоочие . Сама по себе си представената от непълнолетното дете декларация за упражнено спрямо него физическо
насилие се ползва с доказателствена сила
и само въз основа на нея,дори и да няма други доказателства съдът може да
издаде заповед за закрила,съгласно разпоредбата на чл.13 ал.3 от ЗЗДН.Твърденията в декларацията за
случилото се на 18.06.2020г.кореспондират и с представеното медицинско удостоверение,издадено
на следващия ден 19.06.2020г.,сутринта, което се ползва с доказателствена сила
относно констатираното от лекаря травматично увреждане-кръвонасядане на дясната
слепоочна област, непосредствено до външния очен ъгъл на дясното око.В този
смисъл са и показанията на свидетелката Н.С., бабата на момчето по бащина
линия. Отчитайки нейната заинтересованост ,съгласно чл.172 ГПК и близката и
родствена връзка с детето и неговия баща,съдът намира,че показанията й следва
да се кредитират с доверие,доколкото свидетелката има непосредствени
впечатления за случилото се на 18.06.2020г.,тъй като е била заедно с внука си
при посещението му при майка му.Показанията на свидетелката П.П. не се
основават на нейни преки впечатления,а се базират на проведените със сина й телефонни разговори на същата
дата.Дори да се приемат за достоверни твърденията й ,че синът й В. и К. действително
са били заедно на датата 18.06.2020г.до около 22.00ч.вечерта, това не оборва доказателствената сила на
декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН, при положение,че майката не отрича ,че на
посочената дата, вечерта е била посетена
от сина си. Както в устните си обяснения пред съда,така и пред социалния
работник при извършеното проучване ,непълнолетният молител посочва,че на
въпросната дата е бил придружаван от баба си.Фактът,че това не е упоменато в
самата декларация,според съда не представлява такова съществено
противоречие,което да обори твърденията за извършено домашно насилие.Не е
оборена доказателствената сила на представената декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН. Извършените
от майката спрямо сина й действия,изразяващи се в това,че го е ударила в
дясното слепоочие могат да бъдат квалифицирани като домашно насилие по смисъла
на чл.2 ЗЗДН.Налице са предпоставките на закона и спрямо непълнолетното дете К.С.
следва да бъдат постановени мерки за закрила по чл.5ал.1 ЗЗДН ,като бъде
издадена и заповед за защита.Съдът приема,че адекватни и подходящи са мерките
по чл.5,ал.1т.1 ЗЗДН-задължаване на въззиваемата да се
въздържа от извършване на домашно насилие и по чл.5,ал.1т.3 ЗЗДН забрана да приближава училището на непълнолетния си син К. С., местата за социални
контакти и отдих на сина си ,както и жилището
по настоящия му адрес в гр.Долни Дъбник за срок от 6 месеца, считано от датата
на постановяване на решението.В частта,в която молбата е отхвърлена относно мерките
по чл.5,ал.1т.1 и т.3 ЗЗДН решението на ПРС е неправилно и следва да се
отмени,а въззивната инстанция се произнесе в горния смисъл,като издаде и
заповед за защита.
По отношение на исканите мерки по чл.5 ал.1т.2и т.3 ЗЗДН за отстраняване на Н.К.
от семейното жилище в гр.София, ж.к. “***“,
бл.148,вх.1,ап.4 ,както и забрана последната да приближава това жилище ,молбата
е неоснователна и следва да се отхвърли.В тази част крайният извод на ПРС за
отхвърляне на молбата е правилен,макар и по
съображения, различни от изложените.Не са налице предпоставките за
налагане на такава мярка.Разпоредбата на чл.5 ал.1,т.2 от ЗЗДН предвижда
отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен
от съда.В конкретната хипотеза е безспорно,че не е налице съвместно обитавано
жилище
от майката като извършител на домашното
насилие и непълнолетният й син К.. Установено
е по категоричен начин и не е спорно между страните,че майката и детето не живеят заедно
и не обитават съвместно жилището в гр.София,в ж.к.“***“на горепосочения адрес,а
към настоящия момент в него живее само въззиваемата Н.К.-С..Бащата Н.К.С. е
отстранен от семейното жилище,с оглед
влязлото в сила решение на СРС по гр.д.№39405/2019г.и издадената срещу
него заповед за защита по ЗЗДН,а
съобразно постановените привременни мерки по бракоразводния процес,с които
упражняването на родителските права върху детето са предоставени на него,непълнолетният
К. също не живее в това жилище,а живее
заедно с баща си на друг адрес,по техни твърдения-в общежитие в Студентски град,а
понастоящем в гр.Долни Дъбник, на ***,където е настоящият адрес на двамата.В
частта,в която молбата за налагане на мерки по чл.5,ал.1,т.2 ЗЗДН е отхвърлена решението на ПРС е правилно и следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на процеса и на основание
чл.11 ал.2 ЗЗДН въззиваемата Н.К.С.
следва да заплати ДТ по сметка ПОС в размер на 25лв.Производството по налагане
на мерки за защита по ЗЗДН не е исково,а такова на спорна съдебна
администрация,като размерът на ДТ се определя по чл.16 от Тарифата за ДТ,т.е.25
лв.В този смисъл е т.22 от ТР на ОСГТК
на ВКС №6/06.11.2013г.по тълк.д.№ /2012г.
На осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН във
вр.чл.78 ал.1 ГПК Н.К.-С. следва да заплати на въззивниците направените
разноски за двете съдебни инстанции за адвокатско възнаграждение.За настоящата инстанция
е заплатено възнаграждение в размер на 400лв.,в производството пред ПРС в размер
на 700лв.В съд.заседание на 15.09.2020г.пълномощникът на ответницата адвокат М.
е направила възражение за прекомерност,което е основателно. Заплатеното
адв.възнаграждение за адвокат С.П. *** в размер на 700лв.следва да се намали до
размер на 400лв.,съобразно чл.22 от Наредба №1/2004г.за мин.размери на адв.възнаграждения.В
този смисъл въззиваемата следва да
заплати на въззивниците деловодни разноски за двете съдебни инстанции в
размер на 800лв.
На осн.чл.5 ал.4 от ЗЗДН
на Н.К.-С. следва да бъде наложена глоба в размер на 200лв.в полза на
държавата.
Водим от горното ,Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решението на Плевенски Районен съд №260166 от
15.09.2020г.,постановено по гр.д.№2548/2020г.по описа на същия съд в следните
части:
- В ЧАСТТА,в която е отхвърлена като
неоснователна молбата на К.Н.С.,ЕГН **********,действащ лично и със съгласието
на своя баща и законен представител Н.К.С. за постановяване на мерки за защита по
чл.5ал.1,т.1 и т.3 от ЗЗДН срещу Н.П.К., ЕГН ********** за извършено от нея
домашно насилие на 18.06.2020г.спрямо непълнолетния К.;
-В ЧАСТТА,в която на осн.чл.78 ал.3 ГПК К.Н.С.,ЕГН
**********,действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител Н.К.С.
е осъден да заплати на Н.П.К.,ЕГН **********
деловодни разноски за адв.възнаграждение в размер на 400лв.КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по чл.5 ал.1 ЗЗДН по отношение
на непълнолетния К.Н.С.,ЕГН **********,действащ
лично и със съгласието на своя баща и законен представител Н.К.С. срещу Н.П.К.-С.,
ЕГН **********,както следва:
ЗАДЪЛЖАВА
на основание чл.5,ал.1,т.1 ЗЗДН Н.П.К.-С. ,ЕГН ********** *** да се
въздържа от домашно насилие спрямо
непълнолетния си син К.Н.С.,ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА
на основание
чл.5,ал.1,т.3 ЗЗДН на Н.П.К.-С. ,ЕГН ********** *** да приближава училището на непълнолетния си син К.Н.С., ЕГН **********, местата за социални контакти и отдих на сина си ,както жилището по настоящия му адрес в
гр.Долни Дъбник,*** за срок от 6 месеца,
считано от датата на постановяване на решението 18.12.2020г.
ОСТАВЯ В СИЛА на основание чл.17 ал.5
от ЗЗДН решението на Плевенски РС В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН във вр.чл.78
ал.1 ГПК Н.П.К.-С. ,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.С., ЕГН **********, непълнолетен, действащ лично и
със съгласието на своя баща и законен представител Н.К.С.,ЕГН **********,двамата
с настоящ адрес *** деловодни разноски за двете
съдебни инстанции в размер на 800лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.6 ГПК във
вр.чл.11 ал.2 ЗЗДН Н.П.К.-С. ,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка ПОС ДТ в размер на 25лв.
НАЛАГА на основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН на
Н.П.К.-С. ,ЕГН ********** *** ГЛОБА в
размер на 200лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ нова заповед на основание чл.17 ал.5
,изр.последно от ЗЗДН.
Препис от заповедта да се изпрати
на ОДМВР София,район *** по местоживеене на Н.П.К.-С. и на ОДМВР Плевен,РУ
Долни Дъбник по настоящ адрес на К.С..
Препис
от решението и заповедта на ПОС да се връчат на страните на осн.чл.16 ал.3 ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: