Р Е Ш Е Н И Е
№ 260287 гр.Пловдив, 29.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 25.09.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №4238/2020г. по описа на
ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № К-0051123/07.05.2020 г. на ** на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Комисията за защита на
потребителите /КЗП/, с което на "Щром" ЕООД, ЕИК: *********, на
основание чл. 208 от Закона за туризма /ЗТ/ е наложено
административно наказание - "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 1100
/хиляда и сто/ лева за административно нарушение на чл. 114, т. 2 от
ЗТ.
Жалбоподателят атакува
наказателното постановление, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
по изложени в жалбата съображения. Иска отмяната му. Претендира направени
разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призован, жалбоподателят се представлява от процесуален
представител – адв.П., като жалбата се поддържа по същите съображения и се прави
същото искане.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по
жалбата.
Съдът, след като взе предвид
изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния
7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът
установи следното:
На 18.02.2020 г. била извършена
проверка от служителя на РД Пловдив-КЗП, св.В.Г. в хотел „К.“ находящ се в
гр.Пловдив, бул.Шести Септември ***, стопанисван от дружеството жалбоподател.
Проверката била извършена във връзка със спазване на Закона за туризма и Наредбата за
изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения
и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието
и прекратяване на категорията, приета с ПМС №
217/17.08.2015 г., обн. ДВ бр. 65/25.08.2015 г., в сила от
28.02.2016г./Наредбата/. В хода на проверката било констатирано, че
туристическият обект притежава удостоверение за утвърдена категория за
категория "четири звезди".Проверяващата констатирала, че хотела не
отговаря на категоризацията и изискването на Наредбата, тъй като във всички 5
броя апартаменти няма лампиони, не се осигурява в стаите румсървиз 24 часа в
денонощието, няма нито едно заведение, което е в 24 часов режим на работа,
както и че в обособената хотелска стая обособена за хора с увреждания,
представляващи намалена или ограничена подвижност липсва гардероб с плъзгащи
врати или без врати, в санитарния възел лисва парапет, няма достъпен алармен
сигнал, горния ръб на мивката не е на 80см. от пода, липсват сапун на нивото на
инвалидна количка, закачалки, сешоар, огледало достъпни на нивото на инвалидна
количка, и завеса или стена за душа.Така св.Г., сметнала че с гореижложените
констатации се нарушавал чл. 114, ал. 2 от
ЗТ.
За констатираното нарушение бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№К-0051123/25.02.2020г. за нарушение на чл. 114, т. 2 от
ЗТ. АУАН бил съставен в присъствието на представител на
жалбоподателя, който го подписал и в графата за възражения посочил, че е
запознат с възможността да направи възражения в 3 - дневен срок.
В срока на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу така съставения АУАН,
което не било уважено.
Описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни
доказателства – изцяло от свидетелските показания на актосъставителката Г.,
които показания съдът кредитира като обективни, последователни и логични, както
и от приетите и приложените по делото писмени доказателства. Противоречие в
събраните доказателства, относно релевантните от предмета на доказване факти,
не се наблюдава.Поначало по фактическата обстановка не се спори, а се изтъкват
процесуални нарушения относно датата на която е извършено нарушението и че
случаят е маловажен.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Правилно и обосновано, след като е
преценил доказателствата по административната преписка, наказващият орган е
подвел извършеното от жалбоподателя нарушение под нормата на чл. 114, т. 2 от
ЗТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, т. 2 от
ЗТ лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в
туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят
туристически услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за
определената му категория съгласно Наредбата по чл. 121, ал. 5. Тази правна
норма от Закона за туризма препраща към изискванията на Наредбата,
приета по реда на чл. 121, ал. 5 ЗТ.
Наредбата, която е приета по цитирания текст от закона, е Наредба за
изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения
и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието
и прекратяване на категорията. С тази наредба се
определят конкретните изисквания към видовете места за настаняване и заведения
за хранене и развлечения, както и минималните задължителни изисквания, на които
трябва да отговарят местата за настаняване, прилежащи към тях заведения за
хранене и развлечение и самостоятелните заведения за хранене и развлечение, за
определяне на категорията им, както следва за: изграждане; обзавеждане и
оборудване; обслужване; предлагане услуги в туристическия обект; образование
или професионална квалификация стаж в туризма и езикова квалификация на
управителя и за професионална езикова квалификация на персонала в туристическия
обект.
От събраните по делото
доказателства се установява, че дружеството – жалбоподател е стопанисвало
проверявания обект – хотел, както и че същият притежава удостоверение за
категоризация "четири звезди" и е развивало хотелиерска дейност.
Установява се с категоричност и това, че на посочената в АУАН и НП дата в
проверявания обект не са били спазени изискванията от Наредбата, тъй като в хотела
е нямало хотелски апартамент, отговарящ на посочените изисквания. При това
положение е очевидно, че от страна на жалбоподателя е осъществен съставът на
административното нарушение на чл. 114, т. 2 от
ЗТ.
В случая не може да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото конкретното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от посочения вид.
Деянието не може да бъде определено като маловажно и с оглед характера и
важността на защитените обществени отношения, които се охраняват с нарушената
разпоредба. В случая се касае до неизпълнение от страна на жалбоподателя на
една особена процедура, тази по категоризиране, която ангажира и съответни
държавни органи с проверка изпълнението на конкретни важни законоустановени
изисквания при предоставяне на туристически услуги на потребителите.Още повече,
че се нарушават права на потребители в неравностойно положение.
С оглед извършеното нарушение,
правилно е посочено в наказателното постановление основанието за определяне на
санкцията, а именно - разпоредбата на чл. 208 от ЗТ.
Според чл. 208, ал. 1 от ЗТ на хотелиер или ресторантьор, който
в категоризиран туристически обект предоставя туристически услуги, които не
съответстват на изискванията за определената категория, се налага глоба в
размер от 200 до 1000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 1000 до
3000 лв. При определяне размера на наказанието относно извършеното нарушение
административнонаказващият орган обаче е следвало да има предвид целите на
наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН,
както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН,
т. е. да отчете тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние
на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно
нарушение. На жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1100
лева, която съдът, с оглед обстоятелството, че нарушението е за първи път,
както и предвид невисоката степен на обществена опасност на стореното, намира
за завишена и счита, че следва да бъде намалена в размера на законоустановения
минимум от 1000 лева. Този именно размер на наложено административно наказание
би изпълнил целите на наказанието, като би се отразил предупредително и
превъзпитателно както на нарушителя, така и на останалите членове на
обществото.
При извършената служебната
проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на наказателното постановление.В случая е очевидно, че датата на
проверката е и датата на която е установено и извършено нарушението.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че атакуваното НП е законосъобразно, но не и относно
размера на наложената имуществена санкция, поради което следва да бъде
изменено.
Жалбоподателят е направил искане
за присъждане на разноски, обективирано в депозираната жалба, като по делото са
налице доказателства, че са били направени такива в размер на 372 лева за
адвокатско възнаграждение. Има приложен списък на разноските. От страна на
въззиваемата страна не е било направено искане за присъждане на разноски, нито
пък е било направено възражение за прекомерност. При това положение и с оглед
изхода на делото следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 37,2 /тридесет и седем лева и двадесет стотинки/ лева,
съобразно намаления размер на наложената имуществена санкция.
С оглед гореизложеното, съдът
счита, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено досежно извършенoтo нарушениe, но следва да бъде изменено само относно размера на санкцията
наложена на основание чл.208 от ЗТ като същата се намали на 1000лв., поради което,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ К-0051123/07.05.2020 г. на ** на Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив
към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на "Щром"
ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 208 от Закона
за туризма /ЗТ/ е наложено административно наказание -
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева за
административно нарушение на чл. 114, т. 2 от
ЗТ, като намалява размера на наложената имуществена санкция до размер
1 000/хиляда/лв.
ОСЪЖДА
КОМИСИЯТА
ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ БУЛСТАТ: № 12 15 16 918 ДА ЗАПЛАТИ на "Щром" ЕООД, ЕИК:
*********, сумата от 37,2 /тридесет и
седем лева и двадесет стотинки/ лева, направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд-Пловдив, по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.