Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 14.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седемнадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №5991 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
73,64 лв., чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД- с цена на иска 182,75
лв., чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД- с цена на иска 20,76 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от “А.Б. ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:*** против Р.Г.Д., с ЕГН ********** с адрес ***,
в която се твърди, че основание за иска е договор - М4329577 от дата 10.12.2014
г. за далекосъобщителни услуги, сключен с Р.Г.Д. с ЕГН: **********. Твърди, че
между кредитора „А.Б.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***
и длъжника Р.Г.Д. с ЕГН: ********** е съществувал и валидно е действал Договор
с индивидуален потребителски номер М4329577 от дата 10.12.2014 г., и ID на
клиента *********, с който на длъжника са предоставяни далекоcъобщителни услуги
за мобилен номер ********** по тарифен план М-Tel Трансфер XS с месечна
абонаментна такса 12,90 лв /с ддс/ за срок от 24 месеца. Моли да бъде взето
предвид, че номерът - М4329577 е индивидуален клиентски номер, с който абонатът
фигурира в системата на Оператора и представляват уникална комбинация от цифри,
като услугите, които ползват клиентите са свързани към един или няколко такива
номера, като чрез тях се издават месечните сметки/фактури. Съгласно общите условия
на един клиентски номер може да се предоставят множество услуги. В този смисъл
под един клиентски номер се завеждат всички договори за услуги, сключени от
абоната, обективирани с номера на клиента или под ID на клиента, който е
другият индивидуализиращ признак на абоната, с който се въвежда в системата на
Оператора. ID или клиентски номер на клиента в настоящия случай е *********. В
конкретният случай длъжникът е бил въведен в системата на „А.Б.” ЕАД с
индивидуален номер- М4329577 и с „клиентски номер“ *********, по които са
издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които произтича
претенцията на ищцовото дружество и въз основа, на които е издадена Заповедта
за изпълнение срещу длъжника. Твърди, че съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора
Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде
издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно
от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на
фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите
суми. ” Твърди, че в срока на действието на договора за мобилни услуги М4329577
от дата 10.12.2014 г., по който е/са издадена/и следната/те фактура/и: - фактура № *********/16.01.2015 г., с падеж
на плащане 31.01.2015 г., за отчетен период от 14.12.2014 г.до 13.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от
65.9 лв. (шестдесет и пет лв. и 90 ст.); -
фактура № *********/17.02.2015 г., с падеж на плащане 04.03.2015 г., за отчетен
период от 14.01.2015 г.до 13.02.2015 г.,
за ползване на далепосъобщителни услуги за сумата от 7.74 лв. (седем лв. и 74
ст.); - фактура № *********/23.06.2015 г., с падеж на плащане 23.06.2015 г., за
отчетен период от 14.05.2015
г.до 13.06.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 182.75 лв. (Сто осемдесет и
два лв. и 75 ст.). Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по
посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора
суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния
оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник Р.Г.Д. договори
за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Ето защо, и на основание
чл. 86 от ЗЗД, претендира и мораторна лихва, начислена върху главницата в
размер на 20.76 лв. (двадесет лв. и 76 ст.) за период от 05.03.2015 г. до
18.12.2017 г. Твърди, че претендираната сума в размер на 277.15 лв., посочена
като главница е формирана като сбор от предоставените на ответника
далекосъобщителни услуги в размер на - 73.64 лв. - незаплатена
далекосъобщителна услуга; дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с
номер М4329577 от дата 10.12.2014 г.. съгласно фактура №********* с падеж на
плащане 31.01.2015 г„ за отчетен период от 14.12.2014 г. до 13.01.2015 г..
Фактура №********* с падеж на плащане 04.03.2015 г., за отчетен период от
14.01.2015 г. до 13.02.2015 г.: 182.75
лв.- неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга:
дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4329577 от дата
10.12.2014 г.. съгласно фактура №********* с падеж на плащане 23.06.2015 г.. за отчетен период от 14.05.2015 г. до
13.06.2015 г.. ведно с мораторната лихва в размер на 20.76 лв. начислена върху:
- фактура № *********/17.02.2015 г. Твърди, че А.Б. ЕАД има право да получава в
срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги.,
както и има право да получава в срок всички суми по т. 34.а- 34.в от настоящите
Общи условия. Твърди, че незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги,
предоставяни на абоната, е отразена в представените фактури. Твърди, че в
случая, клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни
услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които
съгласно са неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила
за страните, освен ако не е уговорено друго. Твърди, че настоящият случай не
попада в тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка няма. Клаузата за
неустойка фигурира в представените с исковата молба Приложения към Договора в
Раздел Отговорност и гласи: B случай че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако
по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение
бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право
да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/ или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
остъпки),дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване Основанието за прекратяване на договора следва и от 27.2 и чл. 54 от
ОУ на мобилния оператор, в които е казано, че А.Б. ЕАД има право да ограничи
достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът
има неизплатени дължими вземания към А.Б. ЕАД. А съгласно чл. 54 от ОУ/
„Мобилтел има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да
спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на
дължими суми след изтичане срока за плащане.„ За самото прекратяване на
договора законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй
като то настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да
заплати цената на предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка е
регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и Общите условия на оператора. Твърди, че неизпълнението от
страна на абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно
издадените фактури е довело до прекратяването на индивидуалните договори на
ответника Р.Г.Д. с ЕГН: ********** и до начисляването на договорна неустойка.
Твърди, че е видно от представените договори, че ответникът се е съгласил и е
приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги. Съгласно чл. З7.а. от Общите Условия, (Доп. съгласувано с
Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) А.Б. ЕАД има право да получава в срок
всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги.37.б.
Мобилтел има право да получава в срок всички суми по т. 34.а-34.в от настоящите
Общи условия. Съгласно чл. 26.5. Мобилтел предоставя на абоната 15-дневен срок
след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Твърди, че
дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за
ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, е обусловило правото на
Мобилтел /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Р.Г.Д.
с ЕГН: ********** ,Мобилтел има право едностранно да прекрати Договора за
услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи:
54.1.При неплащане на дължими суми след изтичане срока заплащане. Твърди, че
неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
начисли обезщетение за неизпълнение- неустойка по цитираните два договора.
Обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно изрично договореното, а
именно, както е изрично посочено раздел Отговорност от Приложенията към
цитираните договорите В случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи
от това Приложение, Договора или Общите условия, включително и при прекратяване
на договора по вина или по желание на абоната в рамките на минималния
първоначален срок на договора, Операторът има право да прекрати Договора, както
и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими от
Абоната за съответната SIM карта до изтичане на посочения в договора срок”..
Твърди, че посочената неустойка има
обезщетителен характер, а не санкционен. Развива съображения, че съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Твърди, че съгласно чл. 22.3.5. от Общите условия ’’Всички услуги се заплащат в
зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на
Мобилтел.” Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите,
за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания
от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26.4 от Общите
условия на „Мобилтел”ЕАД неполучаването на фактура, не освобождава потребителя
от задължението му за плащане на дължимата сума” 26.4. (Изм. - в сила от
06.08.2010 г.; Изм. - в сила от 30.03.2012 г.) Заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
При сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период,
за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде
извършвана едностранно от А.Б. ЕАД след предварително уведомление до абоната.
Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми.” Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора
и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване
на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за
всеки ден закъснение.
Твърди,
че в конкретния случай ответникът Р.Г.Д. с ЕГН: ********** е подписал договор
за мобилни услуги, ползвал е предоствените мобилни услуги не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадени са му фактури, които, не са
заплатени в срок. Счита, че е иззпълнен е фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността
си. Посочва, че представените фактури сами по себе си, не са основание за
плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е в
неизпълнение на договора си. Моли, да бъде признато за установено по отношение Р.Г.Д.
с ЕГН: **********, има задължение към ищеца, „А.Б. ЕАД в размер на 277.15 лв.
(Двеста седемдесет и седем лв. и 15 ст.), от които: - 73.64 лв. (седемдесет и
три лв. и 64 ст.) - незаплатена далекосъобщителна услуга; дължима по договор/и
за далекосъобщителни услуги с номер М4329577 от дата 10.12.2014 г., съгласно
фактура №********* с падеж на плащане 31.01.2015 г., за отчетен период от
14.12.2014 г. до 13.01.2015 г., фактура №********* с падеж на плащане
04.03.2015 г., за отчетен период от 14.01.2015 г. до 13.02.2015 г.; - 182.75 лв. (Сто осемдесет и два лв. и
75 ст.) - неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга; дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4329577 от
дата 10.12.2014 г., съгласно фактура №********* с падеж на плащане 23.06.2015
г., за отчетен период от 14.05.2015 г. до 13.06.2015 г.; ведно с мораторната
лихва в размер на 20.76 лв. (двадесет лв. и 76 ст.) начислена върху: - фактура № *********/17.02.2015 г.
Претендира направените деловодни разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител
на ответника, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Твърди, че липсва облигационно отношение, от което да
произтичат задължения на ответника. В тази връзка възразява, че Договор за
далекосъобщителни услуги № М4329577/10.12.2014 г. е бил сключен и че е бил
валиден и действащ през процесния период. Твърди, че във фактури №№
*********/16.01.2015 г. и *********/17.02.2015 г. е посочено, че са издадени
въз основа на договор с номер М4329577, но както е посочено по-горе този
договор не бил сключен и валиден, поради което при липса на облигационна връзка
процесиите фактури отразяват несъществуващо задължение на ответника. Приложените по делото фактури не са подписани
от ответника, поради което не доказват из-вършени от ищеца доставки на
далекосъобщителни услуги. В тази връзка оспорва съществуването на отразеното
във фактури №№ *********/16.01.2015 г. и *********/17.02.2015 г. задължение,
вкл. по отношение на броя и вида на посочените в тях като ползвани от ответника
далекосъобщителни услуги - разговори, данни и съобщения, както и че те са
измерени с преминали през метрологичната експертиза съгласно чл.57 и сл. от
Закон за измерванията средства за измерване. Възразява срещу иска за неустойка
от 182,75 лв. поради предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги № М4329577/10.12.2014 г. В ИМ ищецът бланкетно е посочил, че „клаузата
за неустойка фигурира в представените с исковата молба приложения към договора
в раздел отговорност и гласи „в случай че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това приложение, договора или общите условия, в това число, ако
по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в това приложение
бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право
да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване“. Макар да не е конкретизирано, вероятно ищецът е имал предвид
т.7.3.1. от Приложение № 1, според която неустойката се формира от сбора на
стандартните месечни абонаменти, дължими до края на срока на действие на договора.
Възразява срещу съществуването на задължение на ищеца да заплати неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги №
М4329577/10.12.2014 г., тъй като такъв договор не и сключван. Прави възражение,
че клаузата за неустойка по т.7.3.1. от Приложение № 1 е нищожна. В процесната
хипотеза неустойка, формирана от сбора на стандартните месечни абонаменти,
дължими до края на срока на действие на договора е нищожна на две отделни
основания: Уговорката по т.7.3.1. от Приложение № 1 е неравноправна клауза
съгл. чл.143, т.5 ЗЗП. В случая абонатът притежава качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. В ал.2 от същата разпоредба
е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Процесният
договор е предварително изготвена стандартна бланка с типово съдържание, което
лишава потребителя от възможност да изрази воля и съгласие по отношение на
клаузата за неустойка. Уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни
такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на потребителя
обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава възможност
на ищеца да получи насрещната престация по договора. Тя излиза извън
допустимите законови рамки, защото кредиторът получава имуществена облага от
насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
развален, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по договора, което води до неравнопоставеност между
страните и позволява неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Уговорката
по т.7.3.1. от Приложение № 1 накърнява добрите нрави. Клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В настоящият случай, преценен от гледна точка на справедливостта и
добросъвестността, формирането на наустойката като сбор на всички месечни
такси, дължими до края на срока на действие на договора е в очевиден разрез с присъщите
й по закон обезпечителна и обезщетителна функции. Нейният размер не е съобразен
с действителните вреди от развалянето на договора. Така уговорена неустойката
би довела до несправедливия правен резултат доставчика да получи имуществена
облага от насрещна¬та страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, но без да се предоставя каквато и да е услуга. Подобен резултат
е несъвместим с добрите нрави, тъй което създава условия за неоснователно
обогатяване на доставчика на услугата, като нарушава принципа за справедливост.
Така неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като създава
предпоставки за не¬основателно обогатяване на доставчика за сметка на
потребителя. След като уговорената клауза за неустойка нарушава добрите нрави,
то същата е нищожна, на основание чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД. Предвид нищожността
на клаузата за неустойка по т.7.3.1. от Приложение № 1 на всяко от
го-репосочените основания, то не е налице валидно неустоечно съглашение. Излага
съображения, че тази част на договора, ако бъде прието, че такъв съществува, не
поражда правно действие правно действие, тъй като нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. Ако
бъде прието, че клаузата по т.7.3.1. от Приложение № 1 не е нищожна на някое от
посочените по-горе основания прави възражение за прекомерност на уговорената в
нея неустойка. На осн. чл.111, б.”в” от ЗЗД, прави възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца
главница на паричните вземания за незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима
по договор за далекосъобщителни услуги № М4329577/10.12.2014 г., съгласно
фактура № ********* и фактура № *********, както и на претендираната неустойка.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Договор с индивидуален потребителски
номер М4329577 от дата 10.12.2014 г., и ID на клиента *********, на Р.Г.Д. са
предоставяни далекоcъобщителни услуги за мобилен номер ********** по тарифен
план М-Tel Трансфер XS с месечна абонаментна такса 12,90 лв /с ддс/ за срок от
24 месеца.
Съгласно Приложение 1 към Договора, Раздел
Отговорност, т.7.3.1 в случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи
от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по негово
искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде
прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право да
прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/ или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
остъпки),дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване.
Съгласно Допълнение към приложение № 1 към Договор
№*********/18.08.2014г. Р.Д. е декларирал, че е запознат с приложимите Общи
условия и от страна на Опоретора са ѝ предоставени Общи условия ца
ползване на услугата по приложение 1, както и предварителна информация по чл.4,
ал.1 ЗЗП, в това число Информация относно упражняване правото на отказ от
договора и Стандартен формуляр за упражняване на правото на отказ от договора.
От Фактура № **********/16.01.2015г. се установява,
че за месечни такси услуги е начислена сумата от 65,90 лв., а от Фактура №
**********/17.02.2015г. е начислена сума от 7,74 лв.
Видно от Сметка № **********/23.06.2015г., същата
е издадена от ищеца по делото и е начислил неустойка в размер на 182,75 лв. на
Памела Веселинова Георгиева.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 73,64
лева:
Не се спори по делото, а и от събраните по делото доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото по Договор с индивидуален потребителски номер М4329577 от дата
10.12.2014 г., и ID на клиента *********, на Р.Г.Д. са предоставяни
далекоcъобщителни услуги за мобилен номер ********** по тарифен план М-Tel
Трансфер XS с месечна абонаментна такса 12,90 лв /с ддс/ за срок от 24
месеца. Не е спорно по делото и обстоятелството,
че ответника по делото не е изпълнила
задължението за заплащане на сумата в размер на 73.64 лева по фактури № № **********/16.01.2015г.
и **********/17.02.2015г. за ползваните от ответника и предоставени от ищцовото дружество услуги за
периода от 14.12.2014г. до 13.01.2015 година. Не се оспорва изпълнението на
задълженията по процесния договор на ищеца по делото и предоставянето на
уговорените съгласно договора и сътветните приложения към него услуги. Липсват
твърдения и ангажирани доказателства от ответника по делото за заплащане на
валидно възникналото задължение по процесния договор за мобилни услуги.
Съдът счита за неоснователно направеното от ответника възражение за
погасяване по давност на процесните вземания, доколкото съгласно чл. 422 ГПК
искът се счита предявен от момента на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение. От падежа на задълженията, описани във фактурите до
датата на депозиране на заявлението – 05.01.2018 г. не са изминали 3 години,
поради и което не може да се приеме, че вземанията са погасени по давност.
Предвид изложеното, предявения иск се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен в целия си предявен размер от 73,64 лв.
По искът с правно основание чл.422,
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с цена на иска 182,75 лв.:
Съгласно
чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на
неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в
процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да
бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са
осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено
акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на
главното задължение.
За
нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор,
съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане
на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено основание
за нищожност на договора, когато: е нарушена норма предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; е относимо е до
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право
документ/; е налице противоречие с
добрите нрави - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год.
на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., е
налице неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или
фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от
специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си
значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
В настоящия случай, съгласно Приложение
1 към Договора, Раздел Отговорност, т.7.3.1 в случай че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в
това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в
това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът
има право да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/ или да
получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
остъпки),дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване. Съдът намира, че предвидена в
договора клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното: Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза
за неустойка предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка,
равняваща се на дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид
услуга абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия,
несъмнено се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза
извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена
облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше развален, без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този смисъл
са решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение №
193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т.о. Аргумент за това е и разпоредбата
на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен
интерес, при който обезщетението няма компесаторен характер. Допустимо е
уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките
на присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта и
начина на формиране на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза
извън присъщите ѝ функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави,
което прави уговорката за дължимостта ѝ нищожна, съгласно задължителните
разяснения на т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на
ВКС, ОСТК. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно,
като валидността ѝ се преценява към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Уговорката за неустойка при прекратяване /разваляне/ на договора, определена в
размер на дължимите до края на договора месечни абонаментни такси за
предоставения телефонен номер до края на този срок, е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Действително няма пречка размерът на неустойката
да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза обаче е да дoведе до неоснователно обогатяване на оператора
спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за срока на
договора, без да престира насрещната услуга, което е в контраст с всякакви разумни
граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Освен това така уговорената клауза
във връзка с гореизложените съображения се явява и неравноправна на основание
чл. 143, т. 5 ЗЗП. Ответника има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищеца е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на
договора при прекратяването му по вина на потребителя, обуславя необосновано
висока неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи
насрещната престация по договора, дори при прекратяването му по вина на
потребителя. Не са основателни исканията от ищеца при преценка, че неустойката
е прекомерна, съдът да присъди неустойка в размер на 3 месечни абонамента,
какъвто размер бил приложим към настоящите договори за мобилни услуги сключвани
от него. В случая съдът не обсъжда прекомерна ли е неустоечната клауза или не.
Съдът намира клаузата за нищожна – изначално към датата на сключването на
договора, отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до
частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част. Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1
във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка в какъвто и да било размер. Оттук следва, че съдът не следва да
разглежда налице ли са били основанията предвидени в договора за начисляване на
неустойка – неизпълнение на ответника на договорни задължения и прекратяване на
договорното правоотношение.
Отделно
от това недоказано по делото остана договорно неизпълнение от страна на
отвтеника по процесния договор от уговорения неустоечен вид, както и размера на
вземането за неустойка. Ищеца не е ангажиралв каквито и да е доказателства за
наличието на предпоставките и основанията за начисляване на претендираната неустойка.
По делото няма дори твърдения, а и каквито и да било доказателства, че
договорът е прекратен към тази дата, още повече по вина на потребителя. От
приложените по делото договори, не става ясно при какви условия сключения между
страните договори се прекратява и дали неплащането на задължение за ползвани от
потребителя услуги е сред тези основания. В този смисъл настоящият съдебен
състав приема, че от събраните по делото доказателства не се установява
осъществяването на елементите от фактическия състав, пораждащ правото на
неустойка в полза ишеца, респективно - наличието на основания за начисляване на
посочената във фактурата сума за неустойка.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира
искът за неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
По искът с правно основание чл.422,
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 20,76 лв.:
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се
явява акцесорен по отношение на искъ с правно основание чл.79 ЗЗД. С оглед
установеността на претендираните задължения на ответника по делото за заплащане
на главница за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане
в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл. 27
от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в
срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването ѝ.
При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.Поради уговорения от страните начин на
плащане на главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането
на потребителя в забава след изтичането на уговорения срок, не е необходима
изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е
изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Доколкото не се
спори от страните, че не са извършени плащания на суми за главница по фактури №
*********/17.02.2015г.и лихва за процесния период, съдът приема, че предявения
в обективно кумулативно съединение акцесорен иск за лихва за забава също е
доказан по основание. След самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162 ГПК, съдът намира, че лихвата за забава върху главницата по посочената фактура
от 7,74 лв. за периода от настъпване на изискуемостта на вземането 31.03.2015г.
до 18.02.17г. е в размер на 2,20 лв., за която сума иска следва да бъде уважена, а за разликата до предявения размер
от 20,76 лева следва да бъде отхъврлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ответника
следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер
от 54,47 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и особен представител в размер на 94,33
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ответника има право на разности съразмерно с отхвърлената част на претенцията,
но по делото липсват доказателства за направени разноски от ответника по
делото, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Р.Г.Д.,
с ЕГН ********** с адрес ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “А.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:***, представляван от *** и *** сумата
73,64 лева, представляваща стойността
на предоставени услуги по Договор №М4329577/10.12.2014г. и Приложение № 1 и
Приложение №3, в едно със законната лихва от 04.01.2018г. за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 750/14.02.201г. по ч.гр.д.№1130/2018 по описа
на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на Р.Г.Д.,
с ЕГН ********** с адрес ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “А.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:***, представляван от *** и *** сумата
2,20 лева, представляваща лихва за забава върху сумата по фактура №
*********/17.02.2015г. за периода от 31.03.2015г. до 18.02.17г.,за която сума е издадена заповед за изпълнение №
750/14.02.201г. по ч.гр.д.№1130/2018 по описа на РС-Плевен, а за разликата до предявения размер от
20,76 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:***, представляван от *** и *** против Р.Г.Д., с ЕГН ********** с
адрес *** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.92 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 182,75
лева, представляваща неустойка, начислена по Договор №М4329577/10.12.2014г,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 750/14.02.201г. по
ч.гр.д.№1130/2018 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.Г.Д.,
с ЕГН ********** с адрес ***, да плати на кредитора “А.Б.” ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление:***, представляван от *** и ***, сумата от 54,47 лв.
направени разноски за производството по ч.гр.д.1130/2018г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.Г.Д., с ЕГН ********** с адрес ***, да плати на кредитора “А.Б.” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:***, представляван от *** и ***, сумата от 94,33
лв. направени по делото разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение и
особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: