РЕШЕНИЕ
№ 3590
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110105671 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове от *” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, срещу
„*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от *. /шестстотин четиридесет и девет лева и шестдесет
стотинки/, представляваща цена за доставена и потребена електроенергия за месец ноември
2017 г. за обект находящ се в гр. *, по сключен между „*“ ООД /в несъстоятелност/ и „*“
ООД Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 08.12.2016 г., което вземане е възложено за
събиране от заявителя „* ” ЕООД по силата на Постановление № 260000 от 06.01.2021 г.
по т.д.№ 3343/2017 г. на СГС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението /04.02.2021 г./ до окончателното погасяване на задължението,
както и за сумата от 194,90 лв. /сто деветдесет и четири лева и деветдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главното вземане за периода 15.12.2017 г. –
03.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 261421 от 22.02.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1728/2021 г. на ВРС, XVII с-в.
Ищецът „*“ ЕООД твърди, че е придобил процесното вземане въз основа на
Постановление за възлагане № 260000 от 06.01.2021 г. по т.д.№ 3343/2017 г. на СГС, влязло
в законна сила на 29.01.2021 г., като с него са му възложени вземанията на „*“ ООД /в
несъстоятелност/, произтичащи от доставка на електрическа енергия, които са му продадени
от синдика на търг с тайно наддаване. Сочи, че на 08.12.2016 г. между „*“ ООД и ответника
е сключен Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги, по силата на който „*“ ООД продава на ответника
активна нетна електрическа енергия на цена в размер от 80 лв. за МВт/час и предоставя
услугите „отговорност за балансиране“ и „прогнозиране на потреблението“. Съгласно
предвиденото в Договора клиентът става член на балансиращата група, по която
координатор е търговецът. Излага, че за закупените и доставени количества електрическа
енергия до обектите на клиента същият дължи на търговеца договореното в Договора
1
възнаграждение, посочено в изпратената до клиента фактура, изчислено на база на
количествата, отчетени съгласно СТИ в точките за присъединяване, като за стойността на
доставената енергия се издава фактура. Твърди, че „*“ ООД е изпълнявало задълженията си
по договора да продава и доставя електрическа енергия за периода ноември-декември 2017
г., но плащане от ответника на падежа не е извършено. Сочи още, че същият дължи и
неустойка за забава в размер на законната лихва от датата следваща падежа на задължението
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Моли съд за
установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение и
присъждане на разноски.
Ответникът „ЕЛМАКС“ ООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. Релевира възражения по допустимостта на производството. Не оспорва, че е бил в
търговски отношения с „ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ“ ООД, докато не са изпаднали в
неплатежоспособност. Твърди, че е заплатил всяка фактура, която му е била изпратена.
Оспорва да му е била изпращана или в счетоводството му да се намира фактура за
процесния период. Оспорва твърдението, че е настъпила изискуемост на
неиндивидуализирано вземане. Оспорва дължимостта на процесната неустойка. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковете.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител поддържа
оспорванията си.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Представен е Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE9001000 от 08.12.2016 г., сключен
между „*“ ООД и „*“ ООД, по силата на който страните са определили цена за МВтч от 80
лв. за срок от 12 месеца. Към самия договор са приложени Общи условия за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги,
по силата на които търговецът се задължава да продаде, а клиентът да закупи и получи
активна нетна електрическа енергия, измерена в точките за измерване, в сроковете и
условията, описани в общите условия. Клиентът заплаща цената за електрическа енергия.
С Постановление за възлагане № 260000 от 06.01.2021 г. по т.д.№ 3343/2017 г. на
СГС, влязло в законна сила на 29.01.2021 г., на „*“ ЕООД са му възложени вземанията на
„*“ ООД /в несъстоятелност/, произтичащи от доставка на електрическа енергия, които са
му продадени от синдика на търг с тайно наддаване.
Представена е пазарна оценка на вземанията на „*“ ООД произтичащи от фактури за
доставена ел.енергия и допълнителни услуги на клиенти /л. 8/, от която е видно вписано
вземане срещу „*“ ООД за сумата от 649,60 лв.
От полученото писмо от „*“ ЕАД се установява, че на основание подадени от „*“
ООД месечни справки за членовете, включени в балансиращата му група, „*“ ООД е било
включено като непряк член в стандартната балансираща група за периода 01.05.2016 г. –
01.12.2017 г. Не може да се предостави справка за доставените количества електрическа
енергия, доколкото не разполага с такава.
От полученото писмо от „*“ ЕАД се установява, че в базата данни на дружеството не
е идентифицирано юридическо лице „*“ ООД.
От полученото писмо от „*“ АД се установява, че съгласно клиентската
информационна система „*“ ООД не е регистриран клиент на дружеството.
От представения от „*“ АД Сетълмент на клиент „*“ ООД се установява, че по кл.№
**********, ЕИК ********* са налице данни за измерено количество енергия от общо
4079,154 кВтч. за месец ноември 2017 г. за аб.№ ********** И 527 кВтч за месец ноември
2017 г. за аб.№ **********.
2
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение за
незаплатена електроенергия и обезщетение за забава.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже, че ответникът е потребител на ел. енергия за процесния период; че е доставил на
ответника начисленото количество ел.енергия в посочения размер, както и цената на
същото; изискуемостта на задължението, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже (в случай, че ищецът докаже
твърденията си), че е погасил процесните вземания.
Не се спори между страните, че ответникът е бил клиент на праводателя на ищеца „*“
ООД по силата на процесния Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на
краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE9001000 от 08.12.2016 г.
Установява се, че ищецът е придобил вземане срещу ответника по силата на
Постановление за възлагане от 06.01.2021 г. Същото е деривативен способ за придобиване
на права – арг. чл. 717з, ал. 2 ТЗ. От датата на издаване на постановлението за възлагане
купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имущественото право,
но правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат
противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника.
Респективно само по себе си постановлението за възлагане не води до извод, че вземането е
безусловно дължимо, а неговата дължимост и изискуемост следва да бъдат установени в
процеса на общо основание, съобразно правата, които е притежавал длъжникът върху него.
Съответно, ако длъжникът не е имал права върху вземането, то и неговият правоприемник
няма да има такива. Не може да се сподели становището на ищеца, че тъй като вземанията са
му възложени от съда по несъстоятелността с постановление за възлагане, то те са
установени по основание и размер.
В случая видно от приложената пазарна оценка вземанията на „*“ ООД срещу „*“
ООД не са индивидуализирани по основание и период, както и по отношение на кой обект
се отнасят. Не може да се направи извод и че вземането касае задължение за заплащане на
цена за доставена и потребена електрическа енергия точно по процесния договор и то за
посочения период. От представения от ЕРП Север документ се установява, че ответникът
има два обекта, като дори да се приеме, че има измерено количество енергия за месеците
ноември-декември 2017 г. за всеки от обектите, не става ясно каква част от процесната сума
за кой обект се претендира и че посочения от ищеца адрес на потребление е измежду тези
два обекта. Според разпоредбата на чл. 11 от ОУ към договора издаването на фактура за
месечното потребление е условие за възникването и изискуемостта на вземането, съответно
за ангажиране на договорната отговорност на ответника. По делото няма представена като
доказателство фактура, в която да е индивидуализирано вземането. Няма и данни същата да
е изпратена на ответника за плащане. Няма доказателства и за правилното изчисляване на
дължимата цена за електроенергията, ако такава се дължи. Не се събраха доказателства и че
претендираните суми са осчетоводени, в което и да е от счетоводствата на страните по
договора.
Предвид събраните по делото доказателства съдът достига до извода, че предявения
иск за заплащане на главница се явява неоснователен, доколкото ищецът не доказа фактите,
за които носи доказателствена тежест. Предвид отхвърлянето на главния иск неоснователен
се явява и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава
Предвид изхода на спора в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от
ответника разноски, за които са представени списък и доказателства за плащане. Ответникът
претендира сумите в размер на 300 лв. разноски в заповедното производство и 300 лв. в
исковото производство за заплатени адвокатски възнаграждения, които следва да се
присъдят изцяло, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Възражението на ищеца за прекомерност
3
на адвокатското възнаграждение на ответника е своевременно релевирано, но се явява
неоснователно, доколкото възнагражденията не надвишават минималния размер предвиден
в Наредба № 1 за МРАВ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни
искове от *” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, срещу „*“ ООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: гр. * за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 649,60 лв. /шестстотин четиридесет и девет лева и шестдесет
стотинки/, представляваща цена за доставена и потребена електроенергия за месец ноември
2017 г. за обект находящ се в гр. В*, по сключен между „*“ ООД /в несъстоятелност/ и „*“
ООД Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 08.12.2016 г., което вземане е възложено за
събиране от заявителя „*” ЕООД по силата на Постановление № 260000 от 06.01.2021 г. по
т.д.№ 3343/2017 г. на СГС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението /04.02.2021 г./ до окончателното погасяване на задължението, както
и за сумата от 194,90 лв. /сто деветдесет и четири лева и деветдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главното вземане за периода 15.12.2017 г. –
03.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 261421 от 22.02.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1728/2021 г. на ВРС, XVII с-в.
ОСЪЖДА *” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 300 лв.
/триста лева/, представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в заповедното
производството и сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща дължими съдебно-
деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4