Определение по адм. дело №2090/2025 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по подадена жалба от Г. Ц. В., [ЕГН], чрез адв. Д., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 35 против Решение № 2153-03-126/10.07.2025 г. издадено от директора на ТП-Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане [номер]-00-1918-3/29.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл.54ж,ал.1 от КСО във връзка с чл.11,пар.3,б. „а“ и чл.65, пар.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. му е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица.

С молба в открито съдебно заседание ответникът е направил искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС ,със следния въпрос: При наличието на дългосрочна заетост и осигуряване в друга държава-членка при удостоверяване в официален структуриран електронен документ, че тя е компетентната държава-членка, при условие, че заинтересованото лице е гражданин на Република България, притежава собствено жилище в Република България, семейството му и центърът на жизнените му интереси е в Република България, бил е нает на работа от работодател в Германия, полагал е труд като сервитьор на територията на Германия и е осигуряван за осигурителен риск „безработица“ и не само през този период по законодателството на Германия, коя е компетентната институция: тази на държавата по произход, в която заявителят се е завърнал след прекратяване на трудовата си заетост или тази на другата държава, в която е бил осигуряван?

По отправено от Административен съд-Варна преюдициално запитване до Съда на ЕС по адм. дело № 633/2025 г. е образувано дело на СЕС С-587/2025г., което има значение за правилното решаване на делото във връзка с отговор на въпросите:

1.Кое е приложимото, съгласно Регламент (EО) № 883/2004, национално законодателство и коя е компетентната държава членка, компетентната институция, която следва да отпусне обезщетението за безработица, при условие, че заинтересованото лице:

1.е гражданин на Република България– членка на Европейския съюз;

2.притежава собствено жилище в Република България;

3.семейството му (съпругата му) и центърът на жизнените му интереси е Република България;

4.наето е на работа от установен в Република Италия работодател,

5.полага труд като моряк,

6.изпълнява трудовите си функции на борда на плавателен съд под италиански флаг и в териториалните граници на Република Италия (в границите на Европейския съюз)

7.не е спорно, че осигуровките за осигурителния риск „безработица“ са заплатени от работодателят му в Република Италия?

2.Допустима ли е, предвид разпоредбите на Член 11, параграф 4, изречение първо от Регламент (EО) № 883/2004, Член 65, параграф 1 от вр. с Член 11, параграф 3, б. „в“ от Регламент (EО) № 883/2004 или в Член 11, параграф 3, б. „д“ от Регламент (EО) № 883/2004 практика на институциите на държавата – членка, при която е отказано отпускането на обезщетение за безработица на лице, поради това, че не търси работа в държавата членка, пред която е заявило получаването на обезщетение за безработица и осигурителните вноски, които работодателят му е правил, докато е полагало труд, са внесени в осигурителните фондове на друга държава – членка, а не на държавата – членка, от която е поискано заплащането на обезщетението за безработица?

Отговорите на така отправените въпроси до СЕС по адм.д.№ 633/2025г. са от съществено значение за правилното решаване на спора и по настоящото дело, въпреки непълната идентичност във фактическата обстановка. В настоящия случай жалбоподателят е бил нает на работа от работодател в Германия, полагал е труд като сервитьор на територията на Германия. Съгласно чл.11, пар.4 от Регламент ( ЕО) № 883/2004 за целите на настоящия дял, обичайно осъществяваната дейност като наето или самостоятелно заето лице на борда на морски плавателен съд под флага на държава-членка се счита за дейност, упражнявана в посочената държава-членка. Т.е. независимо дали лицето е полагало труд на борда на морски плавателен съд или на територията на държава-членка, дейността се счита за упражнявана в съответната държава – членка. Т.е. отговорът на поставените въпроси ще бъде от значение за определянето на компетентната държава-членка, институциите на която следва да отпуснат обезщетението за безработица.

С оглед на изложеното и тъй като решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища, съгласно чл.633 от ГПК приложим на основание чл.144 от АПК, не е необходимо повторно да се отправя преюдициално запитване до СЕС със същия въпрос, който е от значение за правилното решаване на спора по настоящото производство. Налице е хипотезата предвидена в чл.154а, т.8 от АПК за спиране на производството по настоящото дело до приключването на делото пред Съда на Европейския съюз по отправеното преюдициално запитване по адм. д.№ 633/2025г. по описа на Административен съд - Варна, а именно до приключване на производството по С-587/2025г.

Предвид горното, на основание чл.154а, ал.1, т.8 АПК , съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по адм. дело № 2090/2025г. по описа на Административен съд- [населено място], до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз по дело С-587/2025г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

ОТХВЪРЛЯ искането на директора на ТП-Варна на НОИ за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.

В тази част определението не подлежи на обжалване.

Определението да се връчи на страните.