Решение по дело №8276/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5138
Дата: 10 ноември 2023 г. (в сила от 10 ноември 2023 г.)
Съдия: Марина Евгениева Гюрова-Димитрова
Дело: 20221110208276
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5138
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-

ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110208276 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Р. М., ЕГН **********, срещу електронен фиш,
серия К, № 3452848, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. С жалбата се моли фишът да бъде
отменен като незаконосъобразен.
В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован,
не се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Алипиева,
която моли да бъде потвърден електронният фиш. Счита, че правилно е описана
фактическата обстановка, а санкцията е законосъобразна. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 06.03.2020 г. в 18:41 часа, лек автомобил, марка и модел „*** МН,
собственост на М. Р. М., се движил в гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 124, с
посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул. „Симеоновско шосе“ със скорост от
102 км/ч., когато бил засечен с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 №
11743с7.
В коментирания пътен участък максимално разрешената скорост за движение на
ППС била 80 км/ч., въведена с пътен знак В26.
Видно от приложения протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта, съставен по образец, на 06.03.2020 г. за времето от
1
17:30 до 20:00 часа, контрол върху скоростта на движение на пътните превозни
средства е осъществяван чрез техническо средство, което работи в автоматичен режим,
като след като бъде приведено в действие, същото функционира без намеса на
контролен орган.
С електронен фиш, серия К, № 3452848, издаден от СДВР, била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
От снимков материал се установява, че на процесната дата - 06.03.2020 г., в
18:41 ч., в района на гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 124, с координати
42.634802 и 23.329271, е засечена скорост на движение от 102 км/ч., като са записани
датата, часа, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила,
който съвпада напълно с този регистриран на името на жалбоподателя. Процесният
автомобил се е движел със скорост от 99 км/ч., след приспаднати 3% толеранс, при
ограничение на скоростта от 80 км/ч., въведена с пътен знак В26.
От приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 и протокол № 60-С-ИСИС от 01.10.2019 г. се установява, че
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743с7, под номер 5126 в
Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, към датата на
нарушението - 06.03.2020 г. съответства на одобрените типове средства за измерване и
е преминало последваща периодична проверка.
От справка за собственика на превозното средство се установява, че
жалбоподателят е собственик на лек автомобил, марка и модел „*** МН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства - електронен фиш серия К, № 3452848,
справка за собственика на превозното средство, удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126, протокол № 60-С-ИСИС от 01.10.2019 г., заповед № 8121з-
931 от 30.08.2016 г., ежедневна форма на отчет, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, списък с намерени фишове, както и
веществените доказателства - снимков материал.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
В настоящия случай съдът намери, че атакуваният електронен фиш е издаден в
предвидената от закона писмена форма и съдържание, както и при спазване на
предвидения за това процесуален ред. Обжалваният електронен фиш е издаден от
компетентна държавна институция - Столична дирекция на вътрешните работи и
отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, установяваща вида на
2
данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Всички тези реквизити се съдържат в
процесния електронен фиш - мястото на извършване на нарушението е описано
подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение
на процесното МПС. В административнонаказателната преписка се съдържа
разпечатка от техническо средство, приета като доказателство по делото по надлежния
процесуален ред.
Изпълнено е и изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. и за използването на АТСС за контрол е съставен протокол по образец.
Измерената скорост на движение на автомобила е 102 км/ч., допустимата грешка
при измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч., поради което правилно във фиша е
отразена скорост от 99 км/ч. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на
електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс, като скоростта е намалена на 99 км/ч.
От приложените писмени доказателства се установява, че системата за
видеоконтрол, с която е констатирано и заснето нарушението, е одобрена съобразно
нормативните изисквания и е преминала последваща проверка за изправност.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод,
че на посочените в електронния фиш дата, час и място с автоматизирано техническо
средство е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 99 км/ч.
при ограничение от 80 км/ч., въведено с пътен знак В26, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение с 19 км/ч.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Видно от справката за собственост
автомобилът, с който е било извършено нарушението, е собственост на жалбоподателя.
След получаване на електронния фиш в съответната структура на СДВР не е
представена декларация с посочване на лицето, което на процесната дата е
управлявало заснетия автомобил, поради което съдът намира, че правилно именно
жалбоподателят като собственик е бил санкциониран за извършеното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място се наказва, за превишаване от 11 до
20 км/ч., с административно наказание "глоба" в размер на 50 лв., в какъвто размер е и
определената и наложена на жалбоподателя санкция. Доколкото санкцията е в
абсолютно определен размер, то излагането на съображения досежно нейната
индивидуализация се явява безпредметно.
Същевременно съдът намира, че деянието не съставлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид. Извършеното нарушение е формално
такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е
съставомерни вреди от същото. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията,
свързани с управлението на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна
степен обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност
от настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП, увреждане живота,
здравето и имуществото на останалите участници в движението по пътищата.
По тези съображения съдът прие, че електронният фиш е законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя, на основание чл.
63 д ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 100
лв.
3
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, № 3452848, издаден от СДВР, с
който на М. Р. М., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2
ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи, на основание чл. 63 д ЗАНН, сумата от 100 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4