РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 10.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи януари
през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6205
по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД от Н.М.Н.
срещу Д.Г.Ф. за сумата от 52 000 евро, представляваща заплатена на
ответника, на отпаднало основание, част от продажна цена по сключен между
страните Споразумителен протокол от 07.10.2016 г., ведно със законната лихва
върху нея от дата на предявяване на исковата молба - 22.05.2017 г.
В
исковата молба са изложени твърдения, че между страните по делото е подписан
Споразумителен протокол от 07.10.2016 г., по силата на който Д.Г.Ф., като
продавач, се е задължила да продаде на ищцата целия организиран бизнес, ведно с
активите, организиран и осъществен под фирменото наименование „ЕС п." ЕООД
в срок до 30.11.2016 г. Договорената продажна цена е била в размер на 130 000
евро, от които 52 000 евро, платими при подписването на споразумението, и 78
000 евро, платими при прехвърлянето на 100 % от дружествените дялове от
дружество „ЕС п." ЕООД в срок до 25.12.2016 г. Ищцата твърди, че сумата от
52 000 евро е своевременно преведена на ответницата, като на 14.12.2016 г.
Д.Г.Ф. в качеството си на едноличен собственик на капитала на „ЕС п." ЕООД
е продала на Н.Н. 15 дяла, всеки от по 100 лева, от капитала на дружеството за
сумата от 1500 лв., и последната е била вписана като съдружник на 21.12.2016 г.
Излага, че ищцата е установила множество задължения на дружеството към НАП и
доставчици, като ответницата е била предприела действия спрямо Н. Н. по
освобождаването ѝ като управител и изключването ѝ като съдружник.
Твърди, че и към момента на предявяването на исковата молба ответницата не е
изпълнила поетите със споразумителния протокол задължения да ѝ прехвърли
целия бизнес на дружеството по начина и в срока, посочени в него, както и
съгласно т. 3.1 да уреди всички задължения на дружеството. Предвид
неизпълнението на така поетите задължения,
прави изявление с исковата молба за разваляне на споразумителен протокол
от 07.10.2016 г., като претендира връщането на сумата от 52 000 евро на
отпаднало основание.
Ответницата
Д.Г.Ф. признава наличието на подписан между страните споразумителен протокол от
07.10.2016 г. и получаването на сумата от 52 000 евро, но оспорва иска с
твърдения, че ищцата сама се е отказала от закупуването на бизнеса на дружеството
чрез придобиването на 100 % от капитала му. Ответницата поддържа, че до
началото на м. октомври 2016 г. е стопанисвала търговски обект, представляващ
пералня в
гр. Банско, чрез „ЕС п.” ООД, като е постигната договорка с ищцата за
закупуване на целия бизнес чрез придобиване на дружествените дяловете от
дружество, която не включвала собственост върху помещението, в което се
организира търговската дейност по предоставяне на перални услуги, и което
ползване на помещението е следвало да бъде осъществявано възмездно.
Твърди,
че от м. октомври 2016 г. е предоставила цялата търговска дейност на пералното
помещение в управление на ищцата, включително притежаваните от дружеството
моторни превозни средства, техника, достъп до търговското помещение, наетия в
дружеството работен персонал от общо 13 души - перачи, гладачи и шофьори.
Поддържа, че ищцата е продължила да стопанисва вече развития от ответницата
бизнес, като уговорката им включвала ползването на собственото на дружеството
помещение в гр. Банско под наем, като за целта помещението е следвало да бъде
извадено от активите на “ЕС п.” ООД, за което е било необходимо време. Сочи, че
до м. февруари 2017 г., ищцата е осъществявала самостоятелно търговската
дейност, когато е уведомила ответницата, че бизнесът не се е развил според
очакванията ѝ и желае да се откаже от закупуването му, като претендирала
връщането на получената сума. Ето защо счита, че с настоящото си изявление
ищцата неоснователно се е отказала от поетите със Споразумителния протокол
задължения за придобиването капитала на дружеството, което поведение покривало
хипотезата на т. 6 от споразумението и платената първа вноска не подлежала на
връщане.
Предявени
са обективно кумулативно съединени насрещни искове от Д.Г.Ф. срещу Н.М.Н., както
следва:
1)
иск с правно основание чл. 74, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД, за осъждането на ответницата да заплати
на ищцата задълженията, възникнали към „ЕС п.“ ЕООД и които дружеството е
прехвърлило на Д.Г.Ф. с договор за цесия от 23.10.2017 г. за погасени от
дружеството разходи при използването на наетото от Н.Н. перално помещение по
Споразумителен протокол от 07.10.2016 г., сключен между страните по делото, за
следните суми:
-
разходи за заплати и данъци за периода 01.01.2017 г. -28.02.2017 г., в общ
размер на 7988,20 лв., от които: 2079,13 лв. за данък добавена стойност;
1166,70 лв. - данък общ доход; 2848,13 лв. - задължения за държавно и
обществено осигуряване; 1208,99 лв. - задължения за здравно осигуряване за
периода 01.01.2017 г. - 28.02.2017 г.; 685,34 лв. - задължения за допълнително
пенсионно осигуряване;
-
разходи за доставчици за периода 01.10.2016 г. - 31.12.2016 г. в размер на 16
546,92 лв., от които: 2482,18 лв. към „ЧЕЗ Електро България“ АД; 380 лв. към „А.“ ООД; 6579,92 лв. към „С.Е.“
ЕООД; 7104,82 лв. към „Х.К.Х.“ ООД;
-
разходи за заплати към персонал и данъци за периода 01.10.2016 г. -
31.12.2016г. в размер на 4766,12 лв., от които: 2867,40 лв. - задължения към
персонал за заплати; 3,99 лв. - дължим данък добавена стойност; 307,69 лв. -
дължим данък общ доход; 928,99 лв. - задължения за държавно и обществено
осигуряване; 425,66 лв. - задължения за здравно осигуряване; 232,39 лв. -
задължения за допълнително пенсионно осигуряване.
2)
иск с правно основание чл. 232, ал. 2, вр. чл. 228 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищцата сумата от 6000 лв., представляваща сбора от
ежемесечния наем от 1500 лв., дължим за четири месеца в периода 07.10.2017 г. -
07.02.2018 г., за отдаденото перално помещение, въз основа на Споразумителен
протокол от 07.10.2016 г., сключен между страните по делото.
3)
иск с правно основание чл. 74, вр. чл. 233, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 9000 лв., представляваща
възникнало задължение на Н. М.Н. към „ЕС п.“ ЕООД и което дружеството е
прехвърлило на Д.Г.Ф. с договор за цесия от 23.10.2017 г., за заплащане на
обезщетение за неизпълнението на задължението на ответника да върне отдадения
му под наем от ищцата въз основа на Споразумителен протокол от 07.10.2016 г.
лек автомобил „Нисан Навара“, с ДК № *******Претендира се законна лихва върху
всяко едно от горепосочените вземания, считано от датата на депозиране на
насрещния иск – 16.01.2018 г., до окончателното погасяване на задълженията. При
условията на евентуалност, ако Д.Г.Ф. бъде осъдена по предявения срещу нея от Н.
М.Н. първоначален иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ищцата по насрещния иск прави
искане задължението ѝ да бъде прихванато със сумата по уважената нейна
претенция.
В
исковата молба и уточнителните молби ищцата Д.Г.Ф. твърди, че през м. октомври 2016 г. е
предоставила дейността на пералното помещение, упражнявана от „ЕС п.“ ЕООД в
управление на Н. М.Н., която поела ръководството на търговската дейност.
Предоставила й ползването на притежаваните от дружеството моторни превозни
средства, достъп до търговското помещение, където се намирали пералните машини
и останалата техника, необходима за дейността, за което ответницата дължала
наемна цена. Н.Н. разполагала и с наетите от ищцата в дружеството общо 13 работници
– перачи, гладачи и шофьори. Излага, че Н. Н. е продължила да развива бизнеса с
перачни и гладачни услуги и да изпълнява договорите с клиентите, като
уговорката им била да ползва собственото на дружеството помещение в гр. Банско
под наем като за целта то следвало да бъде извадено от активите на „ЕС п.“
ЕООД, което изисквало време. Твърди, че уговорката включвала ответникът да
заплати на ищцата 130 000 евро за целия бизнес, без собствеността върху
недвижимия имот, в който се развивала търговската дейност, като всички уговорки
били оформени в Споразумителен протокол (Протокол намерение) от 07.10.2016 г.,
подписан между страните по делото. Поддържа, че в периода м. октомври 2016 г.
до края на м. февруари 2017 г. ответникът е ползвал пералното помещение,
техниката в него и МПС на дружеството, за което дължала наем. Същата следвало
да заплаща и заплати и осигуровки на работниците, да изпълнява задълженията за
заплащане на консумативи и препарати.
Излага,
че предоставеното от ищцата под наем МПС - лек автомобил Нисан Навара, с ДК№*******,
собственост „ЕС п." ООД, не било върнато от ответницата след като същата
преустановила ползването на пералното помещение и управлението на бизнеса с
него, поради което дължала възстановяването на неговата стойност.
Поддържа,
че посочените разходи са погасени от дружество „ЕС п.” ЕООД и вземанията са
прехвърлени на физическото лице и едноличен собственик на капитала на
дружеството, а именно Д.Г.Ф. по силата на Договор за цесия от 23.10.2017 г.,
поради което последната е активно материално легитимирана да получи
претендираните по насрещния иск суми.
Ответникът
Н. М.Н. оспорва предявените срещу нея претенции. Твърди, че претендираните
разходи са такива, дължими и сторени от самото дружество във връзка с
извършваната от самото него търговска дейност и то през период, в който
ответникът не е имал отношение към тази дейност и не е имал никакви
облигационни отношения с дружеството. Оспорва да са възникнали вземания на
дружеството към нея, които валидно да са били цедирани на ищцата. Твърди, че от
09.10.2016 г. до 21.12.2016 г. Н.Н. е извършвала по силата на устно
упълномощаване от управителя на „ЕС п." ЕООД Д.Ф. всички необходими организационни
действия по функционирането на пералното стопанство на дружеството под прякото
наблюдение и ръководство на Г.Ф.- баща на ищцата и с назначен от последната
управител на перално стопанство Д.П.А.. През този период търговската дейност по
предоставяне на перални услуги била осъществявана от „ЕС п.” ЕООД, а не от
физическото лице Н.Н.. След 21.12.2016 г. ответницата е била вписана в ТР като
управител на това дружество, като е действала заедно и поотделно с първоначалния
управител Д.Ф.. Отрича да е сключвала договор за наем с ищцата или
самостоятелно да е осъществявала търговска дейност в помещенията му, както и да
са постигани каквито и да било договорености в тази насока.
Твърди,
че лекият автомобил е закупен от дружеството през м. ноември 2016 г., но със
собствени средства от Н.Н., която е действала като пълномощник, кредитирайки
дружеството и с цел подпомагане на търговската му дейност. Поддържа, че няма
отношение към процесното МПС, а ищцата е поканена да си го вземе, но
бездействала, тъй като е наясно, че дружеството дължи на ответника сумата от
9000 лв. Сочи и, че с договор за наем от 20.11.2016 г. Д. Ф. като управител на
„ЕС п.“ ЕООД е предоставила за срок от 20.11.2016 г. до 20.11.2017 г. процесния
автомобил на трето лице.
С
молба, представена в о.с.з. от 19.10.2020 г. (л. 92-93), Д.Ф. оспорва
представения с отговора на исковата молба по насрещния иск договор за наем от
20.11.2016 г. по съдържание, дата и че е подписан от ищцата Ф..
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил
нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав, въз
основа на който възниква правото да се иска връщането на дадено при начална
липса на правно основание, се обуславя от съществуването на следните материални
предпоставки: 1/. процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца и да е
постъпила в този на ответника; и 2/. това разместване на блага от имуществото
на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание.
Представена е
нотариална покана от Д.Г.Ф. до Н.М.Н., за свикване на извънредно Общо събрание
на съдружниците в „ЕС п.“ ООД на 01.03.2017 г., в която като т. 1 от дневния
ред е предвидено обсъждане и вземане на решение за заличаване на втория
управител на дружеството Н.М.Н. (без данни за връчването й). От
страна на ищцата Н. М. Н., в тази връзка са представени 2 бр.
уведомления/покани от 17.02.2017 г.
Представено е уведомления/покана от Н.М.Н., получена
на 02.05.2017 г. от служител на ЕС „п. ЕООД, чрез ЕКОНТ, в която ищцата отправя
тримесечно предизвестие за напускане на дружеството, на основание чл. 31, ал. 2
от дружествения договор и чл. 125, ал. 2 от ТЗ.
От договор за покупко –
продажба на дружествени дялове от 14.12.2016 г., с нотариална заверка на
подписите, сключен между Д.Г.Ф., в качеството на продавам и Н.М.Н., в
качеството на купувач, се установява, че Н.М.Н. е закупила 15 дяла, всеки от по
100 лв., от капитала на ЕС „п. ЕООД, за сумата от 1500 лв.
Видно от извлечение от търговския регистър от
2017 г., като съдружници в „ЕС п.“ ООД са посочени Д.Г.Ф. и Н.М.Н..
Представена е разписка към исковата молба, в
която е записано, подписаният Георги Ст. Фераджиев е получил сумата от
52 000 евро от Н. М. Н., с дата 07.10.2016 г.
От споразумителен протокол (протокол
за намерение) от
07.10.2016 г., сключен между Д.Г.Ф., като продавач и Н.М.Н., като купувач, се
установява, че съгласно т. 1 от него, продавачът се задължава да продаде целия
организиран бизнес, ведно с активите, организиран и осъществяван под фирмено
наименование „ЕС п.“ ООД в срок до 30.11.2016 г.. В т. 2 от него, е посочено,
че страните се споразумяват, че целият бизнес, включително 100 % от дяловете на
дружеството ще бъде прехвърлен за сумата от 130 000 евро, платими както
следва: 40 % от стойността, представляващи 52 000 евро, платени при
подписване на настоящия протокол, като същият подписан от страна на продавача и
купувача ще служи като разписка за заплатената сума; 60 % от стойността, представляващи
76 000 евро, платими при прехвърляне на 100 % от дружествените дялове в
срок до 25.10.2016г.
Следва да се отбележи, че в т. 6 от
споразумителния протокол е зачертана, и е написано на ръка „не се приема като
обезщетение, а като връщане на първата вноска, но не и в случай на забава“, но
доколкото корекцията не е приподписана от двете страни по договора, не може да
се приеме, че същата ги обвързва.
Съгласно заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, дружеството „ЕС п.“ ООД за периода от 07.10.2016
г. до 31.03.2017 г. няма налични осчетоводени задължения към персонала по
възникнали трудови правоотношения. Общият размер на задълженията към доставчици
на дружеството към 31.03.2017 г. е в размер на 34 738,16 лв. Според вещото
лице, постъпилите от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г. приходи от перални услуги
са както следва: по каса в общ размер на 3 478,19 лв. и по разплащателна
сметка в общ размер на 18 276,81 лв.
Към 01.11.2017 г. задълженията на „ЕС п.“ ЕООД
към Д.Ф., в качеството й на съдружник, за периода 01.11.2016 г. – 01.11.2017 г.
са в размер на 31 789,59 лв.
Свидетелят Д.П.А. сочи, че е работил в пералното
стопанство в Банско от октомври 2016 г. – 2017 г., като е организирал и
управлявал дейността на дружеството. Н.Н. е била в процес на закупуване на „ЕС п.“
ЕООД. Свидетелят сочи, че когато са имали нужда от допълване на касата за
разплащане на задължения, поради липса на събираемост на задължения от клиенти,
са взимали пари от нея. Не е сигурен, но мисли, че Д.Ф. е ползвала упълномощено
лице за подписване на документи, тъй като не винаги е била в Банско. Има закупени три нови автомобила – „Ситроен
Берлинго“, „Опел“ минибус и пикап „Нисан Навара“, като би трябвало Н. да ги е
закупила. Заявява, че има спомени Н. да е давала пари за заплащане на задължения
на „ЕС п.“. За опела е видял нея да дава парите за закупуването.
Свидетеля А.Ю.К.сочи, че познава Д.Ф. и баща й Г.Ф.,
защото е 10 г. е работил при тях, като перач. Пералнята се намира в Банско, и
не се е увеличила работата след като е дошла Н.Н..
По
главния иск
В
тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД
е да докаже, че развалянето на споразумението е станало по вина на ответницата
и при наличието на визираните в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД предпоставки и ред.
В
тежест на ответницата е да установи, че е изпълнила задълженията, за чието
неизпълнение ищцата твърди, че разваля споразумението или че е предложила
изпълнение, което ищцата необосновано е отказа да приеме.
Не е спорно, а и се установи
се по делото, че ответницата, чрез своя баща Георги Ст. Фераджиев, е получила
въз основа на Споразумителен протокол от 07.10.2016 г. сумата от 52 000
евро.
Видно от представените
нотариални покани, след в началото на 2017 г. ответницата Д. Г. Ф. е предприела
действия за изключване на ищцата Н. М. Н. като съдружник в търговското
дружество.
Договорът за продажба
на търговското предприятие на „ЕС п.“ ЕООД, обективиран в споразумителен
протокол (протокол
за намерение) от 07.10.2016 г., е развален с
писмено изявление, обективирано в исковата молба, връчена на ответницата Д.Ф.,
на 18.12.2017 г., поради неизпълнение на задължението за прехвърляне на 100 %
от дружествените дялове на „ЕС п.“ ЕООД, с което и обвързано и заплащане на
остатъка от продажната цена.
Сумата от 52 000
евро се явява заплатена на отпаднало основание и следва да бъде върната на ищцата по главния иск. Възникнало вземане
на основание чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД в полза на ищцата Н.М.Н., за
връщане на сумата от 52 000 евро и предявения главен кондикционен иск е
основателен и следва да бъде уважен, ведно със законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба.
Насрещни искове
По делото се установи,
че по силата на договор за покупко – продажба на дружествени дялове от
14.12.2016 г., Н.М.Н. е станала съдружник в „ЕС п.“ ЕООД, съответно и управител
видно от справката от търговския регистър, с правомощия да представлява дружеството
заедно с другия управител Д. Г. Ф., така и самостоятелно. (в
графа начин на представляване е вписано „заедно и поотделно“.).
Следователно
извършваната търговска дейност в пералнята в гр. Банко, което непротиворечиво
се установява от свидетелските показания, е именно в качеството й на съдружник
и управител на дружеството, а първоначално през 2016 г. е извършвана
организационна дейност по функциониране на търговската дейност.
Отделно от това, от
страна на ищцата по насрещния иск Д.Ф., не се установява, да са възникнали
подобни задължения Н. М. Н. към дружеството, за исковия период. С договора за
цесия се прехвърлят вземания, а не задължения на самия цедент, като едно лице
може да встъпи/поеми в дълг по реда на чл. 101 и чл. 102 от ЗЗД, която хипотеза
не е налице в случая. Представеният по делото договор за цесия от 23.10.2017 г.,
сключен между „ЕС п.“ ЕООД, представлявано от Д.Г.Ф. и Д.Г.Ф., не може да
създаде вземания в полза на дружеството от страна на Н. М. Н., които не са
възникнали на друго валидно основание.
Заплащането на наети от
дружеството лица, на публични задължения на дружеството, както и задължения на
дружеството към доставчици, възникват в тежест на самото дружество и са
свързани с търговската му дейност.
По
иска за заплащане на дължима наемна цена ищцата Ф. не установи наличието на валидно сключен договор
за наем за процесното перално помещение с ответника Н. в качеството му на
физическо лице. Не се установява и соченият автомобил да се ползва и държи от
ответницата по насрещния иск.
Следователно насрещните искове
за заплащане от Н. М. Н. за задължени, възникнали към „ЕС п.“ ЕООД и които
дружеството е прехвърлило на Д.Г.Ф. с договор за цесия от 23.10.2017 г. за
погасени от дружеството разходи при използването на наетото от Н.Н. перално
помещение по Споразумителен протокол от 07.10.2016 г., сключен между страните
по делото, за следните суми: разходи за заплати и данъци за периода 01.01.2017
г. -28.02.2017 г., в общ размер на 7988,20 лв. (от които: 2079,13 лв. за данък
добавена стойност; 1166,70 лв. - данък общ доход; 2848,13 лв. - задължения за
държавно и обществено осигуряване; 1208,99 лв. - задължения за здравно
осигуряване за периода 01.01.2017 г. - 28.02.2017 г.; 685,34 лв. - задължения
за допълнително пенсионно осигуряване); разходи за доставчици за периода 01.10.2016 г.
- 31.12.2016 г. в размер на 16 546,92 лв., (от които: 2482,18 лв. към „ЧЕЗ
Електро България“ АД; 380 лв. към „А.“
ООД; 6579,92 лв. към „С.Е.“ ЕООД; 7104,82 лв. към „Х.К.Х.“ ООД); разходи
за заплати към персонал и данъци за периода 01.10.2016г. - 31.12.2016 г. в
размер на 4766,12 лв., (от които: 2867,40 лв. - задължения към персонал
за заплати; 3,99 лв. - дължим данък добавена стойност; 307,69 лв. - дължим
данък общ доход; 928,99 лв. - задължения за държавно и обществено осигуряване;
425,66 лв. - задължения за здравно осигуряване; 232,39 лв. - задължения за допълнително
пенсионно осигуряване); за осъждането на ответника да заплати на
ищцата сумата от 6000 лв., представляваща сбора от ежемесечния наем от 1500
лв., дължим за четири месеца в периода 07.10.2017 г. - 07.02.2018 г., за
отдаденото перално помещение, въз основа на Споразумителен протокол от
07.10.2016 г., сключен между страните по делото; за осъждането на ответника да
заплати на ищцата сумата от 9000 лв., представляваща възникнало задължение на Н.
М.Н. към „ЕС п.“ ЕООД и което дружеството е прехвърлило на Д.Г.Ф. с договор за
цесия от 23.10.2017 г., за заплащане на обезщетение за неизпълнението на
задължението на ответника да върне отдадения му под наем от ищцата въз основа
на Споразумителен протокол от 07.10.2016 г. лек автомобил „Нисан Навара“, с ДК
№*******, ведно със законна лихва върху всяко едно от горепосочените вземания,
считано от датата на депозиране на насрещния иск – 16.01.2018 г., до окончателното
погасяване на задълженията, са изцяло неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло. При неоснователност на предявените насрещни искове,
неоснователно по основание и размер се явява и евентуално възражение за
прихващане.
При този изход на спора на Д.Г.Ф. дължи
по обективно съединените искова, сума в
размер на 5300 лв., за възнаграждение за
адвокат по главния иск и сумата от 4300 лв. за насрещните искове, съобразно
представения договор за правна защита и
съдействие от 01.10.2020 г. с адв. Ц.М., както и сумата от 200 лв. за разноски
за съдебно - счетоводна експертиза.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Г.Ф., ЕГН **********,***, представлявана
от адв. Г.З.-М., гр. София, ул. „********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД да заплати
на Н.М.Н., гражданка на РФ, родена на *** ***, д. 38, чрез адв. Ц.М.,***, сума
в размер на 52 000 евро,
представляваща заплатена на ответника, на отпаднало основание, част от продажна
цена по сключен между страните Споразумителен протокол от 07.10.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от
дата на предявяване на исковата молба - 22.05.2017 г. до окончателното й
плащане.
ОТХВЪРЛЯ насрещните искове предявени от Д.Г.Ф. ЕГН ********** срещу Н.М.Н. гражданка на
РФ, родена на *** ***, д. 38, както
следва:
1)
иск с правно основание чл. 74, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД, за осъждането на ответницата да заплати
на ищцата задълженията, възникнали към „ЕС п.“ ЕООД и които дружеството е
прехвърлило на Д.Г.Ф. с договор за цесия от 23.10.2017 г. за погасени от
дружеството разходи при използването на наетото от Н.Н. перално помещение по
Споразумителен протокол от 07.10.2016 г., сключен между страните по делото, за
следните суми:
-
разходи за заплати и данъци за периода 01.01.2017 г. -28.02.2017 г., в общ
размер на 7988,20 лв., от които: 2079,13 лв. за данък добавена стойност;
1166,70 лв. - данък общ доход; 2848,13 лв. - задължения за държавно и
обществено осигуряване; 1208,99 лв. - задължения за здравно осигуряване за
периода 01.01.2017 г. - 28.02.2017 г.; 685,34 лв. - задължения за допълнително
пенсионно осигуряване
-
разходи за доставчици за периода 01.10.2016 г. - 31.12.2016 г. в размер на 16
546,92 лв., от които: 2482,18 лв. към „ЧЕЗ Електро България“ АД; 380 лв. към „А.“ ООД; 6579,92 лв. към „С.Е.“
ЕООД; 7104,82 лв. към „Х.К.Х.“ ООД;
-
разходи за заплати към персонал и данъци за периода 01.10.2016 г. - 31.12.2016
г. в размер на 4766,12 лв., от които: 2867,40 лв. - задължения към персонал за
заплати; 3,99 лв. - дължим данък добавена стойност; 307,69 лв. - дължим данък
общ доход; 928,99 лв. - задължения за държавно и обществено осигуряване; 425,66
лв. - задължения за здравно осигуряване; 232,39 лв. - задължения за
допълнително пенсионно осигуряване.
2)
иск с правно основание чл. 232, ал. 2, вр. чл. 228 ЗЗД за осъждането на ответницата
да заплати на ищцата сумата от 6000 лв., представляваща сбора от ежемесечния
наем от 1500 лв., дължим за четири месеца в периода 07.10.2017 г. - 07.02.2018
г., за отдаденото перално помещение, въз основа на Споразумителен протокол от
07.10.2016 г., сключен между страните по делото.
3)
иск с правно основание чл. 74, вр. чл. 233, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на ответницата да заплати на ищцата сумата от 9000 лв.,
представляваща възникнало задължение на Н. М.Н. към „ЕС п.“ ЕООД и което
дружеството е прехвърлило на Д.Г.Ф. с договор за цесия от 23.10.2017 г., за
заплащане на обезщетение за неизпълнението на задължението на ответника да
върне отдадения му под наем от ищцата въз основа на Споразумителен протокол от
07.10.2016 г. лек автомобил „Нисан Навара“, с ДК №*******, ведно със законна лихва върху всяко едно от горепосочените
вземания, считано от датата на депозиране на насрещния иск – 16.01.2018 г., до
окончателното погасяване на задълженията.
ОСЪЖДА Д.Г.Ф., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК на Н.М.Н.,
гражданка на РФ, родена на *** ***, д. 38, сума в общ размер на 9 600 лв., представляваща възнаграждение
за адвокат за настоящето производство и сумата от 200 лв. за разноски за съдебно - счетоводна експертиза.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: